РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501107 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по жалба на А. К. Х. с ЕГН ********** чрез адв.С.В.
против решение №26010/01.02.2022 г. на Пловдивския районен съд- 17 гр.с. по гр.д.
№8982/2020 г., в частта, с което е осъден да заплати на „Омникар Рент“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Труд, ул. Карловско шосе № 42 с
управител В. С. сумата 790 лева, която представлява неплатен наем за МПС на лек
автомобил Нисан, модел Екс-Трейл с рег. № *** за периода от 12.05.2017г. до 25.05.2017г.
по договор за наем от 12.05.2017г., както и сумата от 121 лева, която представлява такса
дозареждане на автомобила съгласно чл.2.3 от договора за наем, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на ИМ – 23.07.2020 г. до окончателното
плащане, както и сумата 501,32лв.- разноски пред ПРС по компенсация. Излагат се
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата
отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Омникар Рент“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с. Труд, ул. Карловско шосе № 42 с управител В. С. чрез адв.А.Д. взема
становище, че жалбата е неоснователна. Претендира за разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното:
Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г. страните сключили договор за наем на л.а.Нисан,
модел Екс-Трейл с рег. № *** за периода от 12.05.2017г. до 25.05.2017г., по силата на който
1
ищецът, в качеството на наемодател, предоставил на ответника- наемател описания л.а.
срещу заплащане на наем в размер на 79 лв. с ДДС на ден.
Твърди се, че наемателят е поискал удължаване на договора за наем, поради което
договорът бил удължил с още 20 дни. На 25.05.2017 г. автомобилът бил върнат незареден с
гориво и със щети по него, описани в приемо-предавателния протокол, не бил заплатен и
дължимия наем до 25.05.2017г., поради което е заявил претенции за сумата 1232,40 лв. –
главница, законната лихва за забава,считано от 23.07.2020г., обезщетение за имуществени
вреди – 60 лв. такса за завеждане на щети, 121 лв.- такса дозареждане на л.а. с гориво и 24
лв.- такса за измиване на л.а.
Ответникът, чрез адв.В., е депозирал отговор по чл.131 ГПК, с който не признава
исковете; оспорва, че за исковия период е ползвал наемната вещ. Заявява, че е ползвал л.а.
както е по договор – до 15.05.2017г., за който период наема бил платен; направил е
възражение за погасяване на вземането по давност.
Решението на РС в частта, с което е отхвърлен иска за осъждането на ответника да
заплати неплатен наем за разликата над 790лв. до пълния претендиран размер от 1232,40
лв., за сумата 60лв.-такса за завеждане на щети и 24лв.- такса за измиване– не е обжалвано и
е влязло в сила.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания от въззивника Х. за неправилност и
незаконосъобразност на решението на РС, иска се неговата отмяна в уважителната част и
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Конкретно са изложени
съображения, че претенциите на ищеца са се погасили по давност към момента на подаване
на исковата молба. Неправилно съдът е приел, че с договора за наем, дружеството е
предоставило на ответника за възмездно ползване автомобила за два дни, считано от
12.5.2017 г. до 15.5.2017 г., след като в хода на производството никоя от страните не е
заявявала такъв период на действие по спорния договор; че съдът не е разгледал и обсъдил
възражението на ответника относно заявените в исковата молба и в молбата-уточнение към
нея различни периоди от време, за които се твърди, че е ползван лекия автомобил, предмет
на договора за наем от 12.5.2017 г. и до размера на претендирания наем; че неправилно
съдът е кредитирал заявеното от свидетеля М. Н., с оглед на това, че от 2 г. не е работила в
дружеството и не си спомня процесния лек автомобил и на коя дата лекия автомобил е
върнат от наемателя; че не е удостоверена датата на връщане на автомобила в приемо-
предавателния протокол, в който не е посочено, че е налице отказ на наемателя да подпише
протокола. Счита, че не са достатъчно логични доводите на съда по отношение дължимостта
на наемната цена за периода от 12.5.2017 г. до 15.5.2017 г.; че неправилно съдът е приел, че
ответникът дължи 121 лв. такса за дозареждане на автомобила, тъй като в Раздел
„Забележка при връщане“ не е отразено обстоятелството, че автомобилът е върнат незареден
с гориво. Счита, че съдът неправилно не е уважил възражението за погасяване на
претендираните суми по давност, тъй като исковата молба е предявена след 3-годишния
давност срок.
В отговора на ВЖ наемодателят е изложил доводи, че правилно РС е приел, че
2
процесният договор е бил продължен по взаимно съгласие на страните до 25.5.2017 г.
Първоначално били налице противоречия в обстоятелствената част на исковата молба и в
петитума относно датата на връщане на МПС, които след изрични указания на съда са
отстранени в срок с уточняването на исковата молба.Счита, че правилно съдът е приел, че
наемателят е върнал автомобила на 25.5.2017 г., което по категоричен начин било доказано
по делото; че договорът за наем е бил продължен по взаимно съгласие на страните до
25.5.2017 г. Счита, че показанията на разпитания свидетел М. Н. са логични, последователни
и непротиворечиви и правилно ценени от съда. По отношение на липсата на подпис на
ответника след ръкописния текст в забележката при връщане в графата на приемо-
предавателния протокол – това се обяснявало с факта, че ответникът е напуснал обекта без
да изчака попълването на протокола. От показанията на свидетеля се установило, че
автомобилът е върнат без да е зареден, поради което се счита за доказано и това
обстоятелство. Счита се, че към момента на подаване на исковата молба давността не е
изтекла, изложени са аргументи. Иска се потвърждаване на решението.
По направените доводи и възражения, ПОС намира следното:
От приложения по делото договор е видно, че между страните е сключен договор за
отдаване на автомобил под наем, с който ответника- наемател е следвало да заплати за
процесния период 12.05.2017 г.-15.05.2017 г. по 79лв. с вкл.ДДС - наемна цена за ползуване
на процесния л.а., като в договора е записано, че наемната цена е платена при наемане на
л.а.; в т.2 от договора е записано, че автомобилът се предава и приема с пълен резервоар;
при връщане на л.а. с непълен резервоар, наемателяте длъжен да заплати стойността на
горивото плюс 20 лв. без ДДС като допълнителни разходи към наемодателя.
От приетата и неоспорена пред ПРС ССЕ с в.л.Д.К. – заключение на л.69 от д.РС се
установява, че в счетоводството на ищеца се води неплатен наем от ответника в размер на
1817 лв. за периода 12.05.207г.-06.06.2017г. , 50 лв.- завеждане щети, 100,83 лв.-
дозареждане гориво и 20 лв.-такса измиване – без ДДС, общ размер 2385,40лв. с ДДС, за
което е издадена Ф-ра №4015/09.06.2017 г., която е осчетоводена и включена в дненкиа на
продажбите за м.юни 2017 г.
По делото е разпитана свидетелката М. Н., която е подписала приемо-
предавателния протокол при връщането на л.а. Свидетелката установи, че управителят на
фирмата –наемодател е звънял многократно на Х. да върне л.а., но той не го връщал и след
поредното звънене и предупреждение, че ще бъде пуснат за издирване, ответникът върнал
автомобила като преди това е поискал удължаване на срока на наемане на л.а.; когато
ответникът върнал наетия автомобил, свидетелката го помолила да изчака да зареди
автомобил за де види дали всичко е наред, но той си тръгнал без да изчака и без да подпише
протокола.
ПОС кредитира показанията на разпитаната свидетелка като обективни и
достоверни, и която възпроизвежда непосредствените си лични впечатления. Нейните
показания се подкрепят и от предсавеното по делото удостоверение от МВР, отдел
3
«Икономическа полиция»-Пловдив/л.67 от д.РС/, от което е видно,че на 18.07.2017 г.
управителят на «Омникар рент» е подал жалба в ОИП при ОДМВР-Пловдив, касаеща
неизплатени задължения от А.Х. за наем на автомобил с оглед на данни за извършено
престъпление по чл.209,ал.1 НК.
При тези данни ПОС намира за доказано, че наемателят е върнал автомобила на 25.05.2017
след като ответникът не се е явил в съд.заседание да отговори на поставените му въпроси по
чл.176 ГПК без основателна причина, за които въпроси на два пъти му е била изпратено
съобщение за лично явяване на основание чл.176 ГПК. Наемателят, върху който лежи
доказателствената тежест да установи, че е заплатил наемната цена не представи релевантни
доказателства за това.
С оглед на това наемателят дължи наемна цена съгласно договора – по 79 лв. с ДДС
на ден или 10 дни по 79 лв.=790 лв. – колкото е присъдил и РС, което води до извода, че
довода на наемателя, че не дължи претендираните искови суми, е неоснователен.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че претеницията е погасена по
давност, поради следното: Съгласно чл.111,б.»в» ЗЗД с изтичането на 3-годишната давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и др.периодични плащания. Вземането е станало
изискуемо на 26.05.2017 г., а съгласно чл.3,ал.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /ЗМДВИП/за срок от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. давностните
срокове спират да текат; тази разпоредба не е отменена или изменена с ЗИД на ЗМДВИП,
приета с ДВ,бр.34/9.04.2020г. - с оглед на което 3 годишната давност изтича на 26.07.2020 г.
Тъй като ИМ е подадена на 23.07.2020 г. се налага извода, че давността запроцесното
вземане не е изтекла.
Гореизложеното налага извода, че установителният иск се явява основателен и
доказан в уважения размер.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция
за заплащане на законната лихва от подаване на исковата молба.
До същия извод е достигнал РС, поради което първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. ПОС напълно възприема мотивите на
ПРС, поради което на осн.чл.272 ГПК препраща към тях.
Разноски по делото пред ПОС са поискани от въззиваемия, поради което с оглед
неуважаване на ВЖ същият има право на разноски, и такива се присъждат в размер на 500
лв.-платено адв.възнаграждение. Съгл. чл.280, ал.2 ГПК- с оглед цената на иска - настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26010/01.02.2022 г. на Пловдивския районен съд- 17 гр.с. по
гр.д.№8982/2020 г.
4
ОСЪЖДА А. К. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Омникар Рент“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Труд, ул. Карловско шосе № 42 с
управител В. С.сумата 500 лв.- разноски по делото пред ПОС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5