Решение по дело №263/2021 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 № 260020

 гр. Несебър, 18.03.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                                                    Съдия: Пламен Дойков

при секретаря Р.М., след като разгледа гражданско дело № 263 по описа за 2021г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по искова молба на „А.М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо за себе си и като пълномощник на „З.Ф.“ ЕООД, *** и чрез адв. Д.К., АК Хасково против О.Н.К., родена на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *******и С.А.С., роден на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *******, двамата с адрес: гр. *******. Ищецът сочи, че ответниците са съсобственици на недвижим имот – апартамент № *******“. На 22.04.2013г. между съсобствениците и „З.Ф.“ ЕООД бил подписан Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „*******“. Дружеството приело срещу заплащане на годишна такса в размер на 519.00евро с ДДС да извършва дейности по управление, поддръжка и обслужване – организационно, техническо и административно, на съоръженията и обектите за общо ползване разположени в комплекса. Уговореното възнаграждение следвало да се заплаща до 30 април за всяка година. На 18.06.2018г. между „З.Ф.“ ЕООД и „А.М.“ ООД бил сключен договор за възлагане на дейностите по поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „*******“. Наред с това на ищеца било възложено и събирането на дължимите от собствениците суми по подписаните с тях индивидуални договори. За сключения договор собствениците на имоти били уведомени по ел. поща. Ищецът претендира да се постанови решение, с което да бъдат осъдени всеки от двамата ответници да му заплатят следните суми: сумата от 507.53лева , представляваща такса за поддръжка за 2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и сумата от 144.65лева законна лихва за забава върху главницата от 01.05.2018г. до 19.02.2021г. / датата на предявяване на иска/, като за тези вземания ищецът се легитимира като пълномощник на „З.Ф.“ ЕООД. Иска се и осъждане на ответниците, всеки един от двамата, да заплатят на ищеца и сумите от по 507.53лева, представляваща такса за поддръжка за 2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.

Ответниците се представляват по делото от адв. К.В.,*** – особен представител, който депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Исковата молба се счита за допустима, но за неоснователна. Защитата счита, че представеният по делото договор, сключен с двамата ответници е нищожен поради неспазване на определената в ЗУЕС форма за действителност. Това водело до извода за липса на облигационно правоотношение между страните по него. Наред с това се сочи, че дори при валиден договор между страните , било налице неизпълнение от дружеството на възложеното му по съглашението. Не били представени доказателства, че изпълнителя по договора е извършвал уговорените дейности. Наред с това се сочи, че щом се претендират суми за 2018г. и 2020г., таксата за 2019г. е заплатена, но така се нарушавал принципа на чл. 76 от ЗЗД за погасяване на по – старото задължение. Не се представяли доказателства за връчване на съобщенията до ответниците за задълженията им. Иска се отхвърляне на иска.

Ищецът депозира допълнителна молба, въз основа на отговора на ответната страна. Дружеството претендира, че не са въвеждали твърдения и не претендират, че комплекса , вкойто се намира имота собственост на ответниците е от „затворен тип” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Сключеният договор не противоречал на добрите нрави , валидно обвързвал страните по него, а също така бил в съответствие със свободата на договаряне между лицата. Самият договор бил с комплексен характер, не се изчерпвал само с уговорки за управлението на общите части, а също и такива относно басейна, зЕ. площи, паркинга. Отхвърля се и виждането, че ищецът не е изпълнявал задълженията си към ответниците. Фактът, че комплексът е затворен и не работи, не означавало, че дружеството не изпълнява задълженията си. В комплекса била осигурена физическа охрана, изградено било видеонаблюддение и система за достъп чрез чипове. Представят се и писмени доказателства за назначаване на служители, заплащане на заплати, фактури за закупени консумативи , материали, препарати, химикали, ел. енергия, вода и др. Относно възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД се сочи, че длъжниците сами са посочили за кой периода заплащат част от задължението си, като това е станало за 2019г.

Особеният представител на ответниците депозира становище. Адвокат В. заявява, че за съдебно признат факт следвало да се приеме това, че договорът няма нотариална заверка на подписите. Дали един комплекс в от затворен тип не се определяло от твърденията на страната, а от закона. От представените писмени доказателства ставало ясно, че се касае за комплекс от затворен тип. Поддържа се искането за отхвърляне на иска.  

В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Д.К., АК гр. Хасково. Исковата молба се поддържа. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.  

Ответниците се представляват от особения представител адв. К.В.,***. Подадения писмен отговор се поддържа. Не се сочат и представят писмени доказателства.  

От събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните няма спор, че ответниците О.Н.К. и С.А.С. са собственици на недвижим имот в гр. *******. Придобиването на собствеността е станало с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 24, том II, рег. № 1619, дело № 218/ 22.04.2013г. На 22.08.2013г. между О.Н.К. и С.А.С. , в качеството им на собственици на гореописания недвижим имот, от една страна като възложители и „З.Ф.” ЕООД, от друга страна като изпълнител, бил сключен Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „*******”. С договора било уговорено, че изпълнителят приема по възлагане от ответника, срещу възнаграждение, да извършва поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „*******”, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *******по КККР на гр. Свети Влас. Посочено е, че дейностите включват: техническа поддръжка на съоръженията за общо ползване; организация на вътрешния ред и режима на достъп до комплекса; организиране на външна охрана на комплекса; поддръжка на общите инсталации, подземни и надземни съоръжения, дворното пространство, зЕ. площи, детската площадка, басейните, атракционни и др.; организация на санитарно – хигиенните дейности; организиране и предоставяне на допълнителни платени услуги; организация на комуналните дейности. Задължението на възложителите било да заплащат определеното с договора годишно възнаграждение в размер на 519.00евро с ДДС. Страните са уговорили заплащането да става авансово за всяка една година в срок до 30.04. на текущата година, в брой на рецепцията на комплекса или по банкова сметка. ***.06.2018г. между „З.Ф.” ЕООД от една страна като Възложител и „А.М.” ООД от друга страна като Изпълнител, се е сключил договор, с който „З.Ф.” ЕООД възложило на „А.М.” ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на посочения жилищен комплекс, както и събирането в брой или по своя банкова сметка ***кса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик като „възложител” и „З.Ф.” ЕООД, като „изпълнител”, както и събирането на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. За сключването на посочения договор всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса, били надлежно уведомени от „З.Ф.” ЕООД, с писмено уведомление на предоставените от собствениците e- mail адреси за връзка. В същото уведомление била указаната и банкова сметка, ***акси.

В хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива – чрез разпит на свидетеля А.П.Н., гр. Несебър, касаещи изпълнението на договорните задължения по посочения договор между ответниците „З.Ф.” ЕООД и правоприемника „А.М.” ООД.  Свидетелят сочи, че комплекс „*******” се намира в к.с. Е.. Н.описва комплекса, като сочи, че около него има изградена ограда, влизало се през врата, която се заключвала и достъпът ставал след използване на чипове. На територията на комплекса освен жилищна сграда имало басейн, алеи, съоръжение за деца. Изградено било видеонаблюдение, имало интернет – съоръжения. Свидетелят сочи, че през 2018г. поддръжката на комплекса е извършвана от „З.Ф.” ЕООД, а след 2019г. това се вършило от „А.М.” ООД. Конкретно свидетелят разказва, че са осъществявани дейности по поддръжка на общите части, басейна, съоръженията- асансьори, осветление, почистване, поливане на градинките, косене, дезинсекция, дератизация. Дружествата „З.Ф.“ и „А.М.“, през годините били правили и подобрения на комплекса, по искане на самите собственици, без да събира допълнително пари. Дава и конкретни примери. Н.обяснява, че към момента дружеството заплаща и сметките за ток и електроенергия, поради факта, че комплекса не бил въведен в експлоатация с Акт 16.  

От страна на ищеца по делото са представени и писмени доказателства , касаещи писмения договор на особения представител. Ищецът е представил трудови договори, ведомости за заплати, фактури за закупени и заплатени стоки, предоставени услуги, ел. енергия, вода, както и извлечения от банковите сметки на дружеството.         

Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и фактически  изводи.

Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Както се посочи , по делото се установи, че ответниците О.Н.К., родена на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *******и С.А.С., роден на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *******, двамата с адрес: гр. ******* са собственици на апартамента, на който са адресно регистрирани в България. Между тях и „З.Ф.” ЕООД е сключен Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „*******”. В договорът е посочено, че К. и С. , като страна по договора, възлагат на дружеството, което приема качеството изпълнител, срещу възнаграждение, да извършва поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „*******”, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *******по КККР на гр. Свети Влас. В чл. 1, ал. 2 от договора са описани дейностите обхващащи посочените задължения на изпълнителя. Договорът е сключен за неопределен срок. К. и С. са  приели да заплащат годишна такса в размер на 519евро с ДДС, което е следвало да става авансово за всяка една година в срок до 30.04. на текущата година, в брой на рецепцията на комплекса или по банкова сметка. ***.06.2018г. „З.Ф.” ЕООД и „А.М.” ООД се уговорили ищецът да встъпи в задълженията на първото дружество и да изпълнява дейностите по поддръжка на комплекса. Двете дружества също така са уговорили и ищецът да събира дължимите такси за 2018г.  

Особеният представител на ответниците възразява на първо място срещу наличието на валидна обвързваща страните облигационна връзка, като счита представения договор за нищожен поради неспазване на формата за действителност съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС – липсва нотариална заверка на подписите на страните. Според настоящият състав процесният договор не се подчинява на правилата на посочената норма, която сочи, че е нужен договор с нотариална заверка на подписите на инвеститора и собственика на имота, когато съглашението е с предмет управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип. В случаят договорът между К. и С., от една страна като собственици и „З.Ф.” ЕООД като инвеститор не касае само управлението на общите части в комплекса. Договорът има комплексен характер – посочи се, че в чл. 1, ал. 2 са описани и други дейности, които не касаят само общите части на сградата. Страните са свободни, доколкото не преследват забранена от закона цел, да постигнат съгласие , с което да урегулират отношенията си. В случая става въпрос за управлението и поддръжката на целия комплекс, а не само на общите части в сградата, обитавана от ответниците или в поземления имот, в който е разположена тази сграда и не съществува пречка отношенията, свързани с поддържането и управлението му, да бъдат уредени с посочения договор. По тези съображение, настоящия състав счита, че не е била налице нужда от нотариална заверка на подписите на страните по договора.

Не следва да се приема и възражението, че ответниците не са били уведомени за дължимите суми към кредитора. Както се посочи, между страните има уговорен срок за заплащане на дължимите суми, а това е следвало да става авансово за всяка една година в срок до 30.04. на текущата година, в брой на рецепцията на комплекса или по банкова сметка. ***, с която ответниците да бъдат уведомявани за настъпилата изискуемост на задължението – срокът за това е изрично определен между страните.

На следващо място не може да се възприеме и възражението, че изпълнителя по договора не е престирал уговореното между страните. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че изпълнение е имало. На първо място свидетелят А.Н.изрично описва извършваните дейности, които кореспондират с уговореното в договора. Същият няма отношения на зависимост с ищеца по делото и няма данни за недобросъвестност при излагане на показанията му, които следва да се кредитират. Казаното от Н.кореспондира с представените от ищеца писмени доказателства, които сочат, че в процесния период в комплекса за работили служители и на двете дружества, закупувани са материали, химикали и препарати за извършване на дейностите по поддръжка, сключвани са договори за абонаментно обслужване, заплащани са вода и ел. енергия. Особеният представител на ответниците заявява, че неизпълнението било видно и от това, че комплекса е заключен, не работел. Това обаче установява противен на възражението факт, а именно, че се изпълняват задълженията по поддръжката му – осигурена е охрана, извършва се видеонаблюдение, т.е. част от уговорените дейности и при неработещ през изминалата година комплекс фактически се реализират.   

Що се касае до въведеното възражения за нарушение на чл. 76 от ЗЗД. Ищецът претендира за заплащане на суми за 2018г. и 2020г. , т.е. признава , че за 2019г. е получил плащане. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД , когато длъжникът има към един и същи кредитор еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всички , то той може да заяви кое от тях погасява. Като признава плащане за 2019г. ищецът признава факта на плащането, както и това че е приел изпълнението за съответната година, т.е. и това, че длъжника погасил това си задължение. Сумата по договора е идентична за всяка година и за кредитора няма интерес да твърди плащане за тази година, ако длъжника не е направил изрично заявление , при условие, че може да отнесе сумата за предходната година и да поиска осъждането му за следващите две. 

По иска за забава. При основателност на претенцията за присъждане на главниците , като такава следва да се счита и претенцията за лихва за забава в посочените размери, както и законната лихвата за забава върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба.

 По разноските.     

 Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , при този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските за водене на производството в общ размер на 1231.20лева / хиляда двеста тридесет и един лева и двадесет стотинки/. Ищецът е направил разноски в размер на 131.20лева за заплащане на държавна такса, 400.00лева депозит за особен представител и 700.00лева за адвокатско възнаграждение. Всеки от ответниците следва да заплати по ½ от посочената сума или по 615.60лева. Сумата от 37.65лева за копирни услуги не следва да бъде присъждана – същата не представлява разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Фактическите действия на страните по събиране и представяне на доказателства по делото и разходите за тях не подлежат на заплащане от ответната страна.  

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О.Н.К., родена на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. *******, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо лично за себе си и като пълномощник на „З.Ф.” ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление:***, административен център „С.” ет. 3, сумата в размер на 507.53 лева - представляваща дължима такса поддръжка за 2018 година, както и сумата в размер на 144.65лева, представляваща законна лихва върху дължимата от нея част от главницата, считано от 01.05.2018г. до 19.02.2021г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА С.А.С., роден на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. *******, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо лично за себе си и като пълномощник на „З.Ф.” ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление:***, административен център „С.” ет. 3, сумата в размер на 507.53 лева - представляваща дължима такса поддръжка за 2018 година, както и сумата в размер на 144.65лева, представляваща законна лихва върху дължимата от нея част от главницата, считано от 01.05.2018г. до 19.02.2021г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА О.Н.К., родена на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. *******, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 507.53 лева - представляваща дължима такса поддръжка за 2020година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА С.А.С., роден на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. *******, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 507.53 лева - представляваща дължима такса поддръжка за 2020година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О.Н.К., родена на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. *******, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 615.60лева / шестстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/ разноски за водене на производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.А.С., роден на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. *******, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 615.60лева / шестстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/ разноски за водене на производството.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

СЪДИЯ: