№ 1158
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110121223 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е искова молба от „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С......, чрез юрк. М. С., срещу „З. К. Л. И.” АД Вписано в ТР с
ЕИК *********, Със седалище и адрес на управление: гр. С........ чрез юрк. М. П., с която се
иска осъждането на ответника да заплати сумата от 200.00 лева главница - частичен иск от
сумата в размер на 1153.69 лева, представляваща разликата между изплатеното от „Д. З.” АД
застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа”, преписка № ................., ведно с
направените обичайни разноски за неговото определяне, и доброволно възстановената от
ответника сума, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 15.90 лева,
представляваща мораторна лихва върху предявената главница и частичен иск от цялото
вземане за мораторна лихва в размер на 91.73 лева за периода от 11.09.2023г. (датата, на
която изтече указаният в чл.412, ал.З от КЗ 30-дневен срок за доброволно погасяване на
задължението) до 10.04.2024г. (датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба),
както и сторените по делото разноски.
Ишецът твърди, че на 21.12.2022г., в гр. София, на паркинга на магазин „Кауфланд“,
находящ се на ул. „Скопие“, е реализирано ПТП между МПС с per. № ********, управляван
от А. М. М. и л.а. „Рено Каптюр” с per. № ********, собственост на Е. А. Д., управляван от
същия. Отговорността за настъпване на ПТП е на водача на МПС с per. № ******** - А. М.,
който при маневра за паркиране, не се съобразява с местоположението на л.а. „Рено
Каптюр“ и го удря. В резултат на ПТП на застрахования в „Д. З.” АД по застраховка
„Автогрижа“, полица № ****************, л.а. „Рено Каптюр” с per. № ******** са
нанесени материални вреди. За описаното по-горе ПТП на 21.12.2022г. бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП. Двустранният констативен протокол е попълнен
от участниците в ПТП, съгласно изискванията на чл.123, ал.1, т.З, б.„б” от Закона за
движение по пътищата и чл.5, ал.1 от Наредба 13-41 за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционен фонд. В Протокола са отразени констатациите на участниците в ПТП относно
настъпилото ПТП. механизма на ПТП, причинната връзка между осъщественото ПТП и
нанесените материални вреди на застрахования по застраховка „Автогрижа” автомобил.
Поддържа, че двустранният констативен протокол е съставен изцяло в съответствие с
нормативните изисквания на Закона за движение по пътищата и Наредба 13-41 за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
1
информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционен фонд, а именно няма пострадали лица,
причинени са само материални щети и между двамата участници има съгласие относно
обстоятелствата и вината, свързани с ПТП, с оглед на което същият е валидно съставен.
Съгласно т.З от Указанията за попълване на Двустранен констативен протокол от
участниците в ПТП, виновният участник се вписва в колона „Превозно средство А”. Видно
от Двустранния констативен протокол в тази част е вписан водачът на МПС с per, №
********. Гражданската отговорност на водача на МПС с per. № ******** е застрахована в
„З. К. Л. И.” АД. На основание сключената застраховка „Автогрижа“, полица №
****************, за л.а. „Рено Каптюр” с per. № ******** и след постъпило искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения от описаното
ПТП автомобил, в „Д. З.” АД е образувана Ликвидационна преписка № ..................
Извършени са огледи на увредения автомобил от ищеца и са изготвени заключения с опис на
щетите. Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „О. А.” ООД. За извършените
ремонтно-възстановителни работи по л.а. „Рено Каптюр” е представена Фактура №
********** от 09.04.2023г. на стойност 2171.44 лева. Дължимата сума по фактурата е
изплатена от „Д. З.” АД на автосервиз „О. А.“ ООД с Преводно нареждане от 04.05.2023г.
Във връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството са реализирани обичайни
разноски в размер на 15.00 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение „Д. З.” АД
встъпи в правата на застрахования срещу „З. К. Л. И." АД в качеството му на застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на
МПС с per. № ******** на основание чл.411 от Кодекса за застраховането за сумата от
2186.44 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2171.44
лева и направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00
лева. На ответника е изпратено Писмо с Изх. № ********* от 07.08.2023г., ведно с регресна
покана за задължението му по преписка № ................. и документите по процесната
преписка. Поканата е получена от „З. К. Л. И.” АД на 09.08.2023г. Претенцията на „Д. З.” АД
не била възстановена в пълен размер от „З. К. Л. И.” АД. а само за сумата от 1032.75 лева.
Непогасената част от задължението на ответника е в размер на 1153.69 лева. Ето защо
намира, че за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, настъпилите вреди, механизма на
настъпване на ПТП вината на водача, управляващ автомобила застрахован при него. Прави
възражение за съпричиняване.
В хода на проведеното открито съдебно заседание размерът на предявените искове е
увеличен до сумата от 1153,69 лв. главница и мораторна лихва в размер на 91,73 лв., за
периода от 15.06.2023 г. до 11.07.2024 г.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена
застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от
установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1
2
ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори
презумпцията за вина на застрахования при него водач.
Не е спорно в настоящото производство, а и с проекта си за доклад приет без
възражения от страните, съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът е
заплатил по щета № ................./09.04.2023 г. обезщетение в размер на 2171,44 лв., както и че
ответникът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за МПС „Фолксваген голф“ с per. № ******** с период на покритие
обхващащ датата на ПТП.
Не се спори по делото, че ответникът заплатил извънсъдебно сумата от 1032.75 лева.
Страните не спорят и че към датата на ПТП л.а. „Рено Каптюр” с per. № ******** е
бил застрахован в „Д. З.” АД по застраховка „Автогрижа“, полица № ****************.
От разпита на свидетелите А. Н. М. и Е. А. Д. и от заключението по допуснатата
съдебна-автотехническа експертиза и от протокола за ПТП се установява, че на 21.12.2022
г., в гр. София, гр. София, на паркинга на магазин „Кауфланд“, на ул. „Скопие“, свидетелят
А. Н. М., управлявайки лек автомобил „Фолксваген голф“ с per. № ******** предприема
маневра за паркиране назад, вследствие на което настъпва съприкосновение с паркираният
лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № ******** който в същото време бил паркиран.
А. Н. М. нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗДВП, съгласно която преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Свидетелят не е спазил горното правило е подходил самонадеяно без да прецени
адекватно дистанцията между своя и паркирания автомобил причинил настъпване на ПТП.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените
вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400,
ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да
надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.
Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да
отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.
В тази връзка от показанията и на двамата свидетели се установява които съдът
кредитира като пълни, подробни и съответни на останалия доказателствен материал, че лек
автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № ******** е бил с увредена вече броня.
Ето защо от стойността на щетите следва да се извади стойността за ремонт на броня
тъй като те не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. За тях не би отговарял
водачът на лек автомобил „Фолксваген голф“ с per. № ******** и поради тази причина
3
ответникът също не би отговарял.
В случая за това обстоятелство доказателствената тежест е била на ищеца, но от
негова страна няма ангажирани доказателства или направени доказателствени искания.
Съгласно представената фактура, а и от заключението по допусната съдебно
автотехническа експертиза се установява, че стойността на възстановяване на предната
броня заедно с труд (боядисване и камера) и материали (боя) възлиза на сумата от 481,25
лева.
Ето защо искът се явява установен по основание за сумата от 672,44 лева.
По отношение на иска за законната лихва.
Съдът намира че на ищеца се следва и законна лихва връху сумата който възлиза на
71,11 лева.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. №
******** да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Автомобилът е бил в
положение на престой в колона, не се установява да е спрял рязко или да е нарушил по друг
начин закона за движение по пътищата.
По разноските:
При този изход на производството право на разноски имат страните съразмерно на
уважената и съответно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил доказателство за сторени разноски в размер на 750 лева.
Пропорционално на уважената част от исковете на него му се следват разноски в размер на
574.84 лева.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение като съдът определя размера
му на 100 лева. Съразмерно на уважената част от исковете на него му се следва присъждане
на юрисконсултко възнаграждение в размер на 66,47 лева.
Ответникът също има право на разноски който е представил доказателство за сторени
разноски в размер на 50 лева депозит за разпит на свидетел. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете на него се следват разноски в размер на 16,76 лева.
Във връзка с претендираното заплащане на възнаграждение за юрисконсулт съдът
намира че същото следва да бъде определено в размер на 100 лева като съразмерно на
отхвърлената част от исковете му се следва възнаграждение в размер на 33,53 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.” АД Вписано в ТР с ЕИК *********, Със седалище и адрес на
управление: гр. С........ чрез юрк. М. П., ДА ЗАПЛАТИ на „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, на основание чл. 411 КЗ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 672,44 лева, представляваща разликата между
изплатеното от „Д. З.” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа”,
преписка № ................., ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне, и
доброволно възстановената от ответника сума, ведно със законната лихва върху главницата
за периода от датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 71,11 лева, представляваща мораторна лихва върху размера
на уважената главница за периода 11.09.2023г. до 12.04.2024г. (датата, предхождаща датата
на завеждане на исковата молба) КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С...... СРЕЩУ „З. К. Л. И.” АД Вписано в ТР с ЕИК *********,
Със седалище и адрес на управление: гр. С........ искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с
4
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 672,44 лева
представляваща главница разликата между изплатеното от „Д. З.” АД застрахователно
обезщетение по застраховка „Автогрижа”, преписка № ................., ведно с направените
обичайни разноски за неговото определяне, и доброволно възстановената от ответника сума
до пълния претендиран размер от 1153,69 лева (или за сумата от 481,25 лева) както и за
разликата над присъдения размер от 71,11 лева, представлящ мораторна лихва върху
главницата до пълния претендиран размер от 91.73 лева (или за сумата от 20,62 лева) КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З. К. Л. И.” АД Вписано в ТР с ЕИК *********, Със седалище и адрес на
управление: гр. С........, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 574.84
лева, представляваща дължими съдебни разноски в производството и сумата от 66,47 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...... ДА ЗАПЛАТИ на З. К. Л. И.” АД Вписано в ТР с ЕИК *********, Със
седалище и адрес на управление: гр. С........ на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 16,76
лева, представляваща дължими съдебни разноски в производството и сумата от 33,53 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5