№ 2885
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20241100507121 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 18229 от 06.11.2023 г., постановено по гр. дело №
-ти
20221110105238 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, 84 състав, е
изменил, на основание чл. 59, ал. 9 СК мерките, постановени с Решение №
426/19.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1309/2018 г. по описа на Районен
съд – Разград, влязло в сила на 19.11.2018 г., в частта относно упражняването
на родителските права относно детето В.П. П., ЕГН **********,
местоживеенето му, както и режима на лични отношения с другия родител,
като е предоставил упражняването на родителските права относно
малолетното дете В.П. П., ЕГН **********, на неговата майка Р. В. П., ЕГН
**********, и е определил местоживеенето на детето В. при неговата майка
Р. В. П. и е определил режим на лични отношения на бащата П. М. П., ЕГН
**********, с детето В..
Осъдил е П. М. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му
дете В.П. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.
В. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано
от 02.02.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, с изключение на месец 10.2022 г., а за следните месеци
месечна издръжка, както следва: за месец 02.2022 г. – 305.00 лева, за месец
1
03.2022 г. – 25.00 лева, за месец 04.2022 г. – 200.00 лева, за месец 05.2022 г. –
160.00 лева, за месец 06.2022 г. – 200.00 лева, за месец 09.2022 г. – 150.00 лева,
за месец 11.2022 г. – 190.00 лева, за месец 12.2022 г. – 50.00 лева, за месец
01.2023 г. – 80.00 лева, и за месец 02.2023 г. – 150.00 лева, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и
издръжка за минало време – сумата от 400.00 лева – за месец 11.2021 г., сумата
от 150.00 лева – за месец 12.2021 г. и сумата от 290.00 лева – за месец 01.2022
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
й изплащане, и е отхвърлил съответния иск за разликата над посочените
суми до сумата от 400.00 лева, като погасен чрез плащане, а за останалата
част на иска е отхвърлил до пълния предявен размер от 1 000.00 лева,
като неоснователен. Осъдил е П. М. П. да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата в общ размер на 576.00 лева, представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка на детето.
Ищцата Р. В. П., (въззивница в настоящото производство), е останала
недоволна от постановеното Решение и го е обжалвала с въззивна жалба,
вх. № 355375 от 11.12.2023 г. по описа на СРС, само в отхвърлителните му
части по иска, с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК,
относно присъдената месечна издръжка, считано от датата на
предявяване на иска (02.02.2022 г.), до пълния предявен размер от 1 000.00
лева. Сочи необоснованост, непълнота на доказателствата, съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон при
постановяването на решението на СРС. Моли да се отмени решението в тази
част и да се уважи иска за издръжка в пълния предявен размер от 1 000.00
лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване.
Решението в останалите части – относно упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете В.П. П. на неговата
майка Р. В. П., местоживеенето на детето В., режима на лични отношения на
бащата П. М. П. с детето В.П. П. и присъдената издръжка, по иска с правна
квалификация чл. 149 СК и чл. 146 СК, като необжалвано е влязло в сила.
Ответникът П. М. П. (въззиваема страна в настоящото производство)
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който е оспорил същата изцяло като неоснователна. Моли да бъде оставено в
сила първоинстанционното решение.
Ищцата Р. В. П. (въззивница в настоящото производство) е подала и
въззивна частна жалба, вх. № 143082 от 30.04.2024 г. по описа на СРС срещу
Определение № 15734 от 11.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с
което е отказано да се измени първоинстанционното Решение по делото
относно разноските. Твърди се неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се моли да бъде отменен
и постановен друг, с който да се присъдят разноските на ищцата пред СРС
2
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът П. М. П. (въззиваема страна в настоящото производство)
в срок е депозирал отговор на въззивната частна жалба, в който е оспорил
същата, като неоснователна, с оглед характера на производството пред
първата инстанция. Моли да не бъде уважавано искането за присъждане на
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
По въззивната жалба
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим в обжалваните му части съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност
и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и
съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от тази жалба
предмет на спора, прие следното:
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение
само по иска, с правна квалификация чл. 143, ал. 2, вр. с чл. 146 СК – в
отхвърлителните части.
Софийският районен съд е сезиран с иск от Р. В. П. срещу П. М. П., с
правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК – изменение на мерките, постановени с
Решение № 426/19.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1309/2018 г. по описа
на Районен съд – Разград, влязло в сила на 19.11.2018 г., и обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК.
Предявена е претенция и по чл. 146, ал. 1 СК.
Ищцата е предявила исковете, с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл.
149 СК, за присъждане на издръжка на малолетната В. в размер на 1 000.00
лева (след допуснато увеличение, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, с
протоколно определение от 02.03.2023 г. и от 28.09.2023 г.), считано от
01.11.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Първоинстанционният съд при съвкупната преценка на всички
релевантни обстоятелства, имащи значение при определяне размера на
издръжката, в това число доходи на родителите, здравословно състояние,
професия, възраст и потребностите на детето, е приел, че общият размер на
издръжката, от която има нужда детето, е в приблизителен размер от 750.00
лева месечно, от която бащата следва да поеме 400.00 лева, а останалата част
от издръжката следва да се допълва от майката, заедно с непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
По делото са представени доказателства за доходите на страните:
Удостоверение за доходи на Р. П. от „Юробанк България“АД за периода
10.2020 г. – 09.2021 г. със среден брутен месечен доход средно около 3 500.00
3
лева и Удостоверение за доходи от „Българска банка за развитие“ЕАД за
периода 11 – 12.2021 г. със среден месечен доход около 4 000.00 лева. За П. П.
е представено Удостоверение от ДАНС за доходи в периода 01 – 12.2021 г. със
средно брутно месечно възнаграждение около 3 000.00 лева. По - късно са
представени Служебна бележка от „Българска банка за развитие“ЕАД за
доходите на Р. П. за периода 01 – 12.2022 г. – средномесечен доход в размер на
3 500.00 лева. За П. П. е представена Служебна бележка от ДАНС от
25.08.2023 г. за доходи в периода 01.2022 г. – 07.2023 г. със средно брутно
месечно възнаграждение около 3 500.00 лева.
При определянето на общия размер на необходимата месечна издръжка
на детето първостепенният съд е правилно е отчел, че детето е навършило 10
години и е ученичка в четвърти клас. Това е на възраст, в която нуждите на
детето нарастват с оглед възможността да ангажира своето развитие и в други
дейности извън учебния процес, които предполагат извършването на
допълнителни разходи извън текущите по образованието му. На следващо
място, първоинстанционният съд е обосновал, че от доказателствата по делото
не може да се обоснове извод, че детето В. има някакви особени специални
потребности, които да налагат допълнителни разходи за тяхното задоволяване.
Не са се доказали твърдениято в исковата молба, че детето има здравословни
проблеми, които да налагат приемането на специална храна. От показанията
на св. И. е установено, че детето спазва определен хранителен режим като от
менюто му се изключват определени храни и напитки, но не е установено
включването на специални такива и съответно това да налага отделяне на
допълнителни средства за спазване на хранителния режим. Макар страните да
не спорят, че детето е имало проблеми със стомаха, то липсват доказателства
това да е довело до редовни, допълнителни разходи.
По отношение на претендираната издръжка по иска, с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 СК, считано от предявяване на иска,
първоинстанционният съд е установил, че от събраните по делото писмени
доказателства бащата е заплащал суми за покриване на нужди на детето за
съответните месеци в общ размер, както следва: за месец 02.2022 г. – 95.00
лева, за месец 03.2022 г. – 375.00 лева, за месец 04.2022 г. – 200.00 лева, за
месец 05.2022 г. – 240.00 лева, за месец 06.2022 г. – 200.00 лева, за месец
09.2022 г. – 250.00 лева, за месец 10.2022 г. – 400.00 лева, за месец 11.2022 г. –
210.00 лева, за месец 12.2022 г. – 350.00 лева, за месец 01.2023 г. – 320.00 лева
и за месец 02.2023 г. – 250.00 лева. Правилно съдът е обосновал, че с
плащането на тези суми ответникът частично е погасил задължението му за
плащане на издръжка за съответните месеци, след което са останали
непогасени задължения, както следва: за месец 02.2022 г. – 305.00 лева, за
месец 03.2022 г. – 25.00 лева, за месец 04.2022 г. – 200.00 лева, за месец
05.2022 г. – 160.00 лева, за месец 06.2022 г. – 200.00 лева, за месец 09.2022 г. –
150.00 лева, за месец 10.2022 г. – погасен изцяло, за месец 11.2022 г. – 190.00
лева, за месец 12.2022 г. – 50.00 лева, за месец 01.2023 г. – 80.00 лева и за
месец 02.2023 г. – 150.00 лева.
4
Съобразно с правилно обсъдената доказателствена съвкупност,
първостепенният съд е намерил, че искът е частично основателен. Изложил е
подробни мотиви за предпоставките за присъждане на тази месечна издръжка
и правилно я е определил в общ размер на 750.00 лева, с оглед нуждите на
детето и доходите на родителите, като правилно е определил дял на бащата и е
уважил иска за месечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано от
завеждане на делото (02.02.2022 г.) до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Във въззивната инстанция са представени писмени доказателства,
свързани с разходи, които майката е заплащала за детето В. за извънкласни
образователни занимания и медицински нужди („Британика“, „СМГ
Учители“, „Дентален център по ортодонтия“, аптеки, магазини и други).
Всички те удостоверяват направени разходи в рамките на нормалните
образователни потребности (извънкласни занимания) и ежедневни нужди на
детето, които се включват в обичайната месечната издръжка и не налагат
допълнителни средства за това с оглед на изключителност и специални негови
потребности.
Въззивният съд споделя така установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд и направените въз основа на нея изводи, като не
намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на така
приетата доказателствена съвкупност в двете инстанции. Въззивният съд
препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК,
правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.
Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна.
Оплакванията, изложени от въззивницата, за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на изводите на първата инстанция
относно размера на издръжката, считано от предявяване на иска, не се
споделят от въззивния съд. При определяне размера на дължимата месечна
издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето, което има право на
издръжка, и възможностите на родителят, който я дължи, като се отчитат и
възможностите на другия родител, който полага непосредствените грижи за
детето. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се
съобрази. Те са съобразени правилно от първоинстанционния съд. Правилно е
определена месечната издръжка, която бащата следва да заплаща на детето, в
размер на 400.00. В тази връзка и съобразно изложеното по – горе относно
подробно установените в първата инстанция заплащани суми от бащата за
посочените месеци, правилно първостепенният съд е приел, че с плащането
им ответникът частично е погасил задължението си за плащане на издръжка за
съответните месеци, след което са останали непогасени задължения в рамките
на посочените суми, поради което и е отхвърлил иска, с правна квалификация
5
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над посочените суми до сумата от 400.00 лева,
като погасен чрез плащане, а в останалата му част – до пълния предявен
размер от 1 000.00 лева, като неоснователен. Доказателствената съвкупност
във въззивната инстанция не е достатъчна, за да опровергае изводите на
първоинстанционния съд и да се обосноват други различни изводи относно
обжалваните отхвърлителни части на първоинстанционното решение, касаещи
месечната издръжка, считано от 02.02.2022 г., на детето В.П. П..
Ето защо първоинстанционното Решение от 06.11.2023 г., в
обжалваните отхвърлителни части относно месечната издръжка на
детето, по иска по чл. 143, ал. 2 СК, се явява правилно, постановено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила, и следва да се
потвърди в тези части.
По въззивната частна жалба
Частната жалба е допустима. Подадена е в срок, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и
е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Въззивният съд намира, че подадената въззивна частна жалба е
неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в производството пред
първата инстанция (по спорна съдебна администрация) съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най - добрия начин на
интересите на ненавършилото пълнолетие дете, ползва и двамата родители и
затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора (вж. т. р. № 3 – 2024 – ОСГК по тълк. дело № 3
от 2023 г.), поради което не е присъдил разноски на страните в
първоинстанционното производство.
Затова въззивната частна жалба се явява неоснователна. Определение №
15734 от 11.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде
потвърдено.
По разноските за настоящото производство
Въззивницата претендира разноски за въззивното производство. С оглед
изхода на спора във въззивната инстанция искането за присъждане на
разноски в тази инстанция не следва да се уважава.
Въззиваемият не претендира разноски, поради което съдът не се
произнася.
Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280,
ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18229 от 06.11.2023 г., постановено по
-
гр. дело № 20221110105238 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 84
ти
състав, в обжалваните отхвърлителни части относно издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15734 от 11.04.2024 г., постановено
по гр. дело № 20221110105238 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
-ти
84 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Р. В. П. за
присъждане на разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7