Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  169           Година  2015, 02.02.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 30.06.2014 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: М.Н.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 142 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на К-В..И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т., ЕГН **********, и два­мата от ******, против Заповед № КД-14-18 от 23.02.2012г. на Изпълнителния Ди­ректор на АГКК – гр.София, в ЧАСТТА й относно на­несените в КК и КР на гр. Пловдив данни за собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520. 1606 и на сградите в него с идентификатор 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2, как­­то и относно изработената схема на самостоятелните обекти в сграда с иден­ти­фикатор 56784.520.1606.1 и по-специално отразяването на втория етаж от съ­щия този обект на кадастъра като два самостоятелни обекта, съответно с иден­ти­фи­катор 56784.520.1606.1.1 и 56784.520.1606.1.2 и данните за собстве­ност­та по от­ношение на съ­щи­те.

От жалбата с която съдът е сезиран е видно, че в останалите й части, вклю­чително относно нанасянето в КК на гр.Пловдив на ПИ с иден­ти­фи­­ка­тор 56784. 520.1606, включително и в частта на отразяване на общата му граница с ПИ с иден­тификатор 56784.520.1607, относно схемата на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 56784.520.2 и схемата за самостоятелен обект 56784.520. 1.3, За­по­ведта на Изпълнител­ния Директор на АГКК – гр.София, не е оспорена, по­ра­­ди ко­е­то и следва да се при­­еме, че е влязла в сила.

Изложени са съображения, че актът е постановен при същите допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила констати­ра­ни с влязлото в сила Решение № 306 от 04.03.2010г., постановено по адм.дело № 1248/2008г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІІІ състав. Поддър­жа се, че неправилно като собственик на новонанесения в КК и КР обект – позем­лен имот с идентификатор 56784.520.1606 е посочен Н.Т.М., почи­нал на 18.06.1927г., както и акта му за собственост – НА от 1906г., без дори да е кон­­к­ретизирано, че собствеността е преминала върху неговите наследници, част от които и оспорващите, което е сторено в резултат на лишаване на последните от право на участие в развилото се административно производство. Аналогично от­­ново в нарушение дадените задължителни указания по тълкуването и прилага­не­то на закона в цитирани съдебен акт, по отношение на нанесените в същия ПИ сгради – съответно с идентификатори 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2 е на лице непълнота в данните в КР – записано е “няма данни за собствеността”. Под­държа се също така и че неправилно в схемата на самостоятелните обектив в сгра­да с идентификатор 56784.520.1606.1 са заснети три такива, и по-специално ка­то е прието че вто­рият жилищен етаж е разделен на две самостоятелни жили­ща, което не отго­ва­ря на действителното фактическо положение, както и че дан­ни­те в КР относно ак­товете от които собствениците черпят правата си и квотите в съсобствеността са некоректно посочени. 

Претендира се отмяна на Заповедта в атакуваните й части и връщане на преписката административния орган за вярно отразяване на данните за собстве­ността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1606 и сгради с иденти­фи­катор 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2 и вярно отразяване на самостоятел­ния обект, находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 и коректно посочване на данните за собствеността по отношение на него – актът от който съсобствениците черпят правата си и квотите в съсобствеността. Претен­ди­рат разноски.

Ответникът - изпълнителен директор на АГКК, в рамките на настоящото де­ло не изразява становище по жалбата. Такова е изразено в хода на първоначално образуваното по повод същата жалба адм.дело № 1143/2012г. по описа на Адми­ни­ст­ративен съд – Пловдив, като жалбата е оспорена и се настоява за оставяне в сила на издадената заповед като правилна и законосъобразна.

Заинтересуваните страни – В.В., Л.В., М. В.-В., Ю.В.а и Б.З., оспорват жалбата, считат че изложените в нея съображения относно правата на собственост по отношение на процесния имот, самостоятелните обекти, заснети в него, и схемата на самос­тоя­телните обекти в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1, са изцяло не­ос­но­ва­телни доколкото не отговарят на действителното фактическо положение. Счита се, че оспорващите никога не са придобивали самостоятелни права по от­но­шение на дворното място, при положение че не са наследници на Н.М., из­върше­ната делба по гр.дело № 5363/1975г. по описа на ПРС е обявена за ни­щож­на с вляз­ло в сила съдебно решение, с което са прогласени за недействителни и раз­поредителните сделки обективирани в НА № 38/1970г. и НА №39/1970г. от които съответно И.И.Т. и К.Т. черпят правата си, включително със същия съ­дебен акт е отхвърлен искът за делба по отношение на дворното място. В този смисъл и се счита, че лисва съдебен или друг акт – било то с установителен, конс­ти­ту­тивен или осъдителен диспозитив, който да признава права или установява за ищците или техните праводатели някакви налични права по отношение на двор­­ното място.

Заинтересованата страна Л.С.Д. в становище, депози­ра­но по адм.дело № 1143/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, е ос­по­рил жалбата, като е навел идентични на изложените в предходния абзац аргу­мен­ти /л.117 и сл. от досието на адм.дело № 1143/2012г./. В кориците на адм.дело № 9162/2013г. по описа на ВАС, ІІ о, е налично и становище от заинтересованите страни Л.Д., В.Д. и Р.К. /л.38/, видно от което е, че казаните лица оспорват жалбата единствено и само в частта й по отношение на данните за собствеността в дворното място, съставляващо ПИ с идентифи­ка­тор 56784.520.1606, като от друга страна считат, че Заповедта на Изпълнителния Ди­ректор на АГКК – гр.София е незаконосъобразна в частта относно данните за собствеността в КР по отношение на заснетите в имота сгради с идентификатор 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2 и схемите на самостоятелните обекти в съ­щи­те, предвид неточното им отразяване.

Останалите заинтересована страни – С.З., Ж. З. и Н.Т. не вземат становище по жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА

Настоящото съдебно производство е второ по ред по подадената от К.Т. и И.Т. жалба против Заповед № КД-14-18 от 23. 02.2012г. на Изпълнителния Ди­ректор на АГКК – гр.София в цитираните й по-горе части и е образувано след като с Решение № 246 от 09.01.2014г., постановено по адм.дело № 9162/2013г. по описа на ВАС, І о., е отменено Решение № 181 от 22. 01.2013г., постановено по адм.дело № 1143/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на зако­на, дадени от касационната инстанция.

В изпълнение на тези именно указания преди да се пристъпи към разреша­ването на правни спор по същество следва да бъде разгледан въпросът с ак­тив­ната процесуална легитимация на жалбоподателите.

Съгласно чл.49, ал.2 от ЗКИР, заповедите за одобряване на приетите КК и КР на изпълнителния директор на АГКК, могат да бъдат обжалвани в 30-дневен срок от обнародването им в “Държавен вестник” по реда на АПК, пред админист­ра­тивния съд по местонахождението на имота.

В случая оспорената заповед е квалифицирана именно като такава по чл.49 ал.1 от ЗКИР от касационната инстанция, като издадена в изпълнение на влязло в сила Ре­шение № 306 от 04.03.2010г., постановено по приложеното адм.дело № 1248/2009г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена За­по­вед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.Со­фия, с ко­ято е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на земли­ще­то на гр.Пловдив,общ.Пловдив,обл.Пловдив,в частта й относно границата меж­ду позем­лени имоти с идентификатор 56784.520.1120 и 56784.520.1121 и е върна­та пре­пис­ката на административния орган за издаване на нова заповед за одобря­ва­не на КК и КР относно цитираните поземлени имоти, включително с вярно отра­зя­­ва­не данните за собствеността по отношение на тях и данните за собствеността на нанесените в същите самостоятелни обекти. Това тълкуване на закона е за­дъл­жително за настоящия съ­­дебен състав.

Видно от материалите по преписката обжалваната заповед е съобщена на оспорващите с писма с обратна разписка съответно на 21.03.2012г. на И. Т. /л.23 от досието на адм.дело № 1143/2012г./ и на 16.03.2012г. на К. Т. /л.21 от досието на адм.дело № 1143/2012г./, жалбата до съда е по­дадена чрез административния орган на дата 26.03.2012г., поради което и се фор­мира изводът, че срокът по чл.49 ал.2 от ЗКИР и изцяло спазен.

Съгласно чл.49 ал.4 от ЗКИР заповедта по чл.49 ал.1 от същия закон може да се обжалва от носителите на право на собственост или други вещни права по отношение на поземлените имоти, предмет на същата.

По отношение на активната процесуални легитимация на оспорващите с ог­лед и задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС при но­во­то разглеждане на делото да бъдат установени конкретните вещни права на И.Т. и К.Т. по отношение на дворното място, със­тав­ляващо новонанесения в КК и КР на гр.Пловдив ПИ с идентификатор 56784. 520.1606 и моментът, в който са придобити тези права следва да се посочи след­ното.

Правата си на собственост по отношение на дворното място – ПИ с иден­тификатор 56784.520.1606 и самостоятелните обекти в същото, предмет на тази част от Заповедта на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, предмет на заявеното оспорване, жалбоподателите обосновават, както следва.

Твърдят, че с Нотариални актове № № 38 и 39 и двата от 06.04.1970г. /л.9-10 от досието по адм.дело № 1143/2012г./ общият им наследо­да­тел И. П. Т. /баща на К.Т. и дядо на И. И.Т./ се е разпоредил с притежаваните от него иде­ални части от про­цес­ния недвижим имот, придобити по наследство от първата му съпруга И. И.Т. /починала 1941г., наследник на Н.Т.М.,почи­нал на 18.06.1927г./, в полза на двете си дъщери от втория брак – К. Т. и Н. И. Т. /чийто единствен наследник след ней­­ната смърт през 1991г. е синът й И.И.Т./, като им е дари същите при равни права.

През 1975г. не се спори между страните в процеса, че е извършена съдебна делба на дворното място, ведно с подобренията в него и построената двуетажна жилищна сграда, по гр.дело № 5363/1975г. по описа на ПРС, V състав, като с Ре­шение от 03.02.1976г., постановено по същото дело по реда на чл.288 ал.2 от ГПК /отм./ в дялове на Н. Т. и К.Т.а са поставени по един апартамент на втория етаж от двуетажна жилищна сграда с по ¼ ид.части от дворното място, които са осъдени да заплатят съответните суми за уравнение дя­ло­вете на П. И.Т. /наследник на своята майка И. И. Т., починала на 01.03.1941г./, на Р.Н.П. /починала след из­вър­шване на делбата на 12.06.1978г. и оставила за свои нас­лед­ници В.В. и И. В./ и на дър­жа­вата, останалата част от допуснатото до дел­ба имущество, обособено в два дяла, е изнесена на публична продан.

От представеното Удостоверение за наследници изх. № 006439 от 07.06. 2012г., издадено от Район “Централен” при Община Пловдив, л.188-190 от досие­то по адм.дело № 1143/2012г., е видно, че към датата на постановява на посоче­но­то съдебно решение единствени наследници на Н.М., починал на 18.06. 1927г., са неговата дъщеря Р.Н.П., неговия внук П. И.Т. и зет му И.П. Т. /последните двама по силата на нас­лед­ст­ве­ното правоприемство след смъртта на И. Т. през 1941г./. 

Съответно от същото удостоверение за наследници се установява и че на 12.06.1978г. е починала и Р.Н.П., като след смъртта си е оста­ви­ла за свои наследници синът си В.М.В. и дъщеря си И. м. В..

Не се спори също така и че с Решение от 26.05.1995г. /л.11-12 от досието по адм.дело № 1143/2012г./ постановено по гр.дело № 6853/1992г. по описа на ПРС, ХVІ състав, е прогласена нищожността на съдебната делба извършена по гр.дело № 5363/1975г. по описа на ПРС, V състав, по отношение на дворното мяс­то, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, като е допусната да се из­върши съдебна делба между В.М.В., И. М. В.а, К.Т. и И.И.Т., на следния недвижим имот: двор­но мяс­то, находящо се в ******, със застроено е незаст­рое­но пространство от около 500 кв.м., съставляващо имот пл. № 2089, включен в пар­цел І – търговски комплекс на Централна Градска Част, гр.Пловдив, кв.149-стар, кв.53-нов, ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда /без магазините на партерния етаж/ и всички подобрения в него, при след­ни­те квоти: за Вълчо В. – 1/5 ид.част равна на 2/10 ид.части, за И. В. 1/5 ид.част равна на 2/10 ид.части, за К. Т. – 3/10 ид.части и за И. И.Т. – 3/10 идеални части.

Със същия съдебен акт е отхвър­лен изцяло искът за делба на описани нед­ви­жим имот по отношение на П.И.Т. /наследодател на заинтересованите страни в процеса В.Д. и Н.Т., така Удосто­ве­рение за наследници на л.226-227 от досието по адм.дело № 1143/2012г., бел.моя/ и М.С. Т. /втора­та съпруга на И.П. Т., последният наследодател на оспорващите, така удосто­ве­ре­ние за на­следници на л.188-190 от делото/.

От материалите по делото се установява, че това Решение е оспорено, в резултат на което е постановен и крайния по спора съдебен акт – Решение № 289 от 07.05.2002г., постановено по гр.дело № 770/2001г. по описа на ВКС, І гр.о. /л.128-130/,с което е ОТМЕНЕНО Решение от 13.06.2001г., постановено по гр.дело № 3960/1999г. по описа на ПОС, В ЧАСТТА с която е оставено в сила Решението от 26.05.1995г., на ПРС, ХVІ състав, В ЧАСТТА с която е допуснато да се извърши съ­дебна дел­ба между В.М.В., И. м. В., Краси­ми­ра И.Т. и И. И.Т. на дворно място с площ около 500 кв.м., нахо­дя­що се в ******, представляващо имот пл.№2089, вклю­чен в парцел І в кв.53 по плана на гр.Пловдив и вместо него е постановено, като е ОТХВЪРЛЕН предявения от В.В. и И.ка В. иск за делба на дворно място от около 500 кв.м.,находящо се в гр.Пловдив,****, пред­ставляващо имот пл.№ 2089, включен в парцел І кв.53 по плана на гр.Пловдив, и е ОСТАВЕНО в сила Решението в останалата му част. Въпреки, че по делото не е ангажирано казаното решение на ПОС, видно от мотивите на цитираното Реше­ние на ВКС с решението на въззивната инстанция е оставено изцяло в сила Ре­ше­­нието от 26.05.1995г. постановено по гр.дело № 6853/1992г. по описа на ПРС, ХVІ състав на ПРС, ХVІ гр.състав, в същите тези мотиви е възпроизведен и начи­на на извършване на делбата от 1975г.

Не се спори по делото, че в последствие втората фаза на делбеното произ­вод­ство – тази по извършването на делбата, е приключила като с влязло в сила Решение №1137 от 07.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 1232/2005г. по описа на ПОС, ХІV гр.състав, допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на пуб­лична продан /л.68-69 от досието по адм.дело № 1143/20012г./. Тук следва да се посочи, че действително върху представения препис от цитирания съдебен акт липсва поставена заверка за влизането му в сила, но след проверка в интернет сайта на ВКС на РБ се установи, че с Определение № 198 от 04.03.2009г., пос­та­но­вено по гр.дело № 4973/2008г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ гр.отделение, не е до­пуснато касационното обжалване на това въззивно решение.

По делото не се спори, че към настоящия момент не е осъществена пуб­лич­на­та продан.

Не се спори по делото, че имот пл. № 2089, включен в пар­цел І – търговски комплекс на Централна Градска Част, гр.Пловдив, кв.149-стар, кв.53-нов е иден­ти­чен на новонанесения обект на кадастъра - ПИ с идентификатор 56784.520.1606.

Или в обобщение относно преценката за процесуалната легитимация на ос­порващите в контекста и на задължителните указания на ВАС, меродавно се явя­ва именно влязлото в сила решение по допускането на делбата, постановено по гр.дело № 6853/1992г. по описа на ПРС, ХVІ състав.

Същественото е, че в производство за делба именно решението за допус­ка­не до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба са съсобствени, между кои лица и при какви квоти. То има ус­тановително действие - с него се установява кои имоти от тези, на ко­ито е поис­ка­на делба са съсобствени, правното основание на което е възник­на­ла тази съсобственост, между кои лица от страните в производ­ст­вото и при какви квоти. Именно с оглед спецификата на това производство делбеният съд следва при наличието на такава да разреши и колизията на права върху делбе­ни­те имо­ти, за да установи действителните права на страните.

В случая съобразно казаното по-горе именно влязлото в сила на 07.05. 2002г. Решение от 26.05.1995г. постановено по гр.дело № 6853/1992г. по опи­са на ПРС, ХVІ състав, легитимира оспорващите като носители на права на собственост по отношение на втория жилищен етаж, от находящата се в имота сграда, заснета с идентификатор 56784.520.1606.1, съответно от идеалните части от общите час­ти на същата тази сграда, поради което и следва да се приеме, че процесната за­повед в частта й относно нанесените данни за собствеността по отношение на съ­щите обекти, включително и одобрената схемата на самостоятелните обекти, без­с­порно засяга техните права и законни интереси, което обоснована и правния им интерес от водене на настоящия правен спор в тази му част.

Що се касае до активната процесуална легитимация на жалбоподателите по отношение на заявеното оспорване на Заповедта, в частта й засягаща данните за собствеността по отношение на самото дворно място, заснето с идентификатор 56784.520.1606, и тези по отношение на втория самостоятелен обект в същото – сгра­да с идентификатор 56784.520.1606.2 – сграда от допълващото застрояване, кой­то обект при липса на данни за обрат­но­то, по общото правило на прираще­ние­то /чл.92 от ЗС/ следва съсоб­ст­веността върху земята, положението е следното.

Според този състав на съда именно нееднократно вече цитираното влязло в сила съдебно решение по допускането на делбата легитимира оспорващите ка­то съ­собственици и по отноше­ние на дворното място, поради следните съобра­же­ния.

С влязлото в сила Решение от 26.05.1995г. постановено по гр.дело № 6853/ 1992г. по опи­са на ПРС, ХVІ състав е разрешен и спорът относно валидността на делбата,извършена между съсобствениците на имота по гр.дело № 5363/1975г. по описа на ПРС, V състав , като същата е прогласена за НИЩОЖНА.

Правното основание за това делбеният съд е намерил в разпоредбата на чл.75 ал.2 от Закона за наследството ЗН/, съгласно която правна норма “Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло ни­щожна”.

За да постанови този правен резултат от фактическа страна и правна стра­на делбеният съд е приел, че при извършването на делбата по гр.дело № 5363/ 1975г. по описа на ПРС,V състав, на имуществото останало от покойния общ нас­ле­додател–Н.Т.М., не е участвал един от сънаследниците – а имен­­но И.П. Т., доколкото на основание чл.76 от ЗН са изцяло ни­щожни и в този смисъл непораждащи правни последици осъществените от него ак­тове на раз­пореждане в полза на дъщерите му от втория брак /К.и Н. Т.и/, обективирани в Нотариал­ни актове № 38 и 39 от 06.04.1970г.

В случая от значение за разрешаването на правния спор е определяне пре­де­лите на силата на пресъдено нещо на така постановения влязъл в сила съде­бен акт,като се отчита и същността на съдебното решение по допускането на дел­бата, очертана по-горе.

Безспорно по силата както на чл.221 ал.1 от ГПК /отм./, респ. чл.298 ал.1 от сега действащия ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, съответно на основание чл.220 ал.1 от ГПК /отм./, респ. чл.297 и чл.298 ал.2 от ГПК, влязлото в сила решение е задължи­тел­но за съ­да, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и об­щи­ни в Ре­пуб­лика България, както и за наследниците на страните, както и за техните пра­во­п­риемници.

С решението съдът разрешава правния спор като установява какво е прав­ното положение между страните и ги задължава да се съобразяват с него. Една от най-важните правните последици на влязлото в сила съдебно решение е силата на пресъдено нещо. В цитираните разпоредби на отменения ГПК и на сега дейст­ва­щия ГПК обхватът на тази правна последица е яс­но и изчерпателно очертан, чрез нейните обективни и субективни предели.

Обективните предели на силата на пресъдено нещо представляват предме­та за който тя важи и това е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. От текста и на чл.221 ал.1 от ГПК /отм./ и на чл.291 ал.1 от ГПК следва извода, че предмет на силата на пресъдено нещо е само спорното материално право с белезите, които го индивидуализират - юридически факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество.

При така очертаните обективни и субективни предели на силата на пре­съ­дено нещо, в случая следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо между страните в настоящия процес /респ. страни или универсални, респ. части право­п­ри­ем­ници на страните по гр.дело № 6853/1992г. по опи­са на ПРС, ХVІ състав/ е раз­решен въпросът относно това, че към 1975г., респ. 1976г. когато е извър­ше­на съ­деб­на­­та делба по гр.дело № 5363/1975г. по опи­са на ПРС,V състав /с Решение от 03.02.1976г., така мотивите на Решение № 289/07.05.2002г. на ВКС, л.128 и сл./, К.Т. и Н. Т. /чийто единствен наследник е вторият оспор­ващ по настоящо­то дело – И.И. Т./ не са придобили пра­ва по отношение на остана­ло­то в наследство от Н.М. имущество, въз основа на възприети за недей­ст­ви­телни дарения в тяхна полза, но и че към този мо­мент сънаследник, т.е. носи­тел на такива вещни права по отношение на също­то това имущество е техният пра­водател И. П. Т., доколкото именно това е юридическия факт пораждащ прав­ното основание /чл.75 ал.2 от ЗН/, за да се прогласи ни­щож­ността на делбата по казаното гр.дело.

В този смисъл и за нуждите на настоящия правен спор не може да се при­е­ме, че К.Т.а и И. И.Т. се легитимират като но­си­тели на вещни права по отношение на спорното дворно място въз основа на Но­тариални актове № 38 и 39 от 06.04.1970г., доколкото със силата на пресъдено не­що е прието в отношенията между страните в процеса, че тези актове на раз­по­реж­дане са недействителни, т.е. същите не са породили правно действие.

От друга страна обаче от значение за разрешаването на въпроса относно тази активна процесуална легитимация е обстоятелството, че със същото тава ре­шение със сила на пресъдено нещо е прието, че техният праводател – И. П. Т. /така и двамата жалбоподатели са негови универсални правоприем­ни­ци по силата на наследяването, така удостоверение за наследници л.188-190/, е носител на такива права към 1975г. Т.е. дори и само от тази гледна точна, при положение че след смъртта на И. П. Т. през 1988г. правата върху притежа­ва­но­то от него имущество са преминали по силата на наследственото пра­воприемство вър­­ху неговите наследници по закон – част от които безспорно оспорващите по на­стоящото дело, това обстоятелство е достатъчно да обоснова активната проце­суална легитимация на последните за завеждането на настоящия правен спор, включително и в частта му касаеща спорното дворно място – ПИ с идентификатор 56784.520.1606.

Същественото обаче е, не казаното в предходния абзац, а това че с вляз­ло­то в сила Ре­ше­ние от 26.05.1995г. постановено по гр.дело № 6853/ 1992г. по опи­са на ПРС, ХVІ състав, из­ця­ло е отхвърлен искът за делба по отношение на Петко И.ов Т. /син на И.П. Т., поч. на 05.03.1988г., от първия му брак с И. И. Т., поч. на 01.03.1941г./ и М.С. Т. /пос­лед­ната съпруга от втория брак на И.П. Тополов, поч. 05.03.1988г./, като е прието, че същите не притежават права в съсобствеността, които са пре­ми­нали в патримониума на К. Т. и И. И.Т..

За да постанови този правен резултат делбеният съд е въз­п­ри­ел за изцяло основателно възражението за изтекла в полза на К.Т. и Н. Т. /праводател на оспорващия И. И. Т./ 10 годишна при­добивна давност по отношение на частите в съсобст­ве­ността по от­ношение на имуществото останало след смъртта на Н.М. на тех­ния ба­ща И.П. Т. /която придобивна давност е изтекла още приживе на пос­ледния, почи­нал през 1988г./ и на техния еднокръвен брат П. И.Т. /придобити по силата на наследственото правоприемство след смъртта на неговата майка И. И.Т. през 1941г., последната дъщеря на Н.М./.

Възприето е, че давностното владение е установено от датата на възлагане на процесния имот по ре­да на чл.288 ал.2 от ГПК /отм./ с Решението по извърш­ва­не на делбата от 03.02. 1976г., поста­но­вено по гр.дело № 5363/1975г. по опи­са на ПРС, V състав, което дав­ностно вла­де­ние е протекло необезпокоявано повече от 10 години, респ. с изтичането на ка­за­ния 10-годишен давностен срок, същите са придобили правата в съсобствеността на останалите съ­делите-физически лица.   

Или със сила на пресъдено нещо в тази му част съдебният акт по допус­ка­нето на делбата е установил пра­ва в съсобствеността по отношение на спорното имущество /включително и процесното дворно място/ за К.Т. и И.И.Т. /единствен универса­лен правоприемник на Н. Т./, придобити на оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, които права са придобити към момента на изти­ча­нето на същата.   

Казаното до тук не се променя и от факта, че като краен резултат посочи се по-горе искът за делба е отхвърлен по отношение на дворното място, доколкото възприетото за това правно основание не е липсата на съсобственост между съ­де­лителите И. В., В.В., Красимира Т. и И.Т.  /напротив в мотивите на съдебните актове изрично е възприета та­кава, вклю­чи­тел­но и при основателно възражение за изтекла придобивна дав­ност в полза на К.и Н. Т.и по отношение на идеалните части на всички оста­на­лите съделители-физически лица в собствеността по отношение и на двор­но­то място, с изключение на 2/5 ид.части отчуждени в полза на държавата, соб­ст­ве­ността върху които е реституиран в полза на наследниците на Р.Н. – В.В. и И.ка В., респ. след смъртта й през 2012г. пре­минали в патримониума на нейните наследници С., Б. и Ж.З./, а заб­ра­на­та по чл.38 ал.3 от ЗС доколкото самото дворно мяс­то, ма­кар и съсобст­ве­но меж­­ду казаните физически лица, при наличието на етаж­на соб­ст­веност в имота, със­тав­лява обща част и не може да се дели.

Казаното до тук и съобразно нормата на чл.297 от ГПК съгласно която ко­мен­тирания до тук съдебен акт, с който са установени правата в съсобствеността, е задължителен за тази съдебна инстанция, нала­га да се приеме, че К.Т. и И.И.Т. като носи­те­ли на вещното право на собст­ве­ност по отноше­ние на идеални част от спорното дворно място /придобити съг­лас­но влезлия в си­ла съдебен акт на оригинерно прав­­но основание от К.-В. Т. и Н. Т., наследода­телка на И. И.Т. поч. през 1991г., с изтичането 10-годишно давност­но владение, установено през 1976г., т.е. през 1986г., последното с оглед указа­ния­та на ВАС да се установи кога са при­добити правата/, попадат в кръга на ли­ца­та по чл.49 ал.4 от ЗКИР и в този сми­съл са актив­но процесуално легитимирани да оспорват процесната Заповед на Изпълни­телния директор на АГКК – гр.Плов­див във всичките й части.

Следователно, като подадена в законоустановения срок и от съсобственици на недвижимия имот и нанесените в него самостоятелни обекти на кадастъра, по­падащи в обхвата на одобрената КК и КР, респективно при нали­­чи­е­то на правен ин­терес, жалбата се явява ДОПУСТИМА.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА.

Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за ус­та­но­ве­но от фактическа и правна страна следното:

Посочи се по-горе, че оспорената заповед е квалифицирана като такава по чл.49 ал.1 от ЗКИР от касационната инстанция, като издадена в изпълнение на вляз­ло в сила Ре­шение № 306 от 04.03.2010г., постановено по приложеното адм. дело № 1248/2009г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отме­не­на За­по­вед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.Со­фия, с ко­ято е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на зем­ли­ще­то на гр.Пловдив,общ.Пловдив,обл.Пловдив,в частта й относно граница­та меж­ду позем­лени имоти с идентификатор 56784.520.1120 и 56784.520.1121 и е вър­на­та пре­пис­ката на административния орган за издаване на нова заповед за одобря­ва­не на КК и КР относно цитираните поземлени имоти, включително с вяр­но отра­зя­­ва­не данните за собствеността по отношение на тях и данните за собст­ве­ността на нанесените в същите самостоятелни обекти.

Тази заповед е оспорена частично единствено и само в частите й относно нанесените в КК и КР на гр.Пловдив данни за собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1606 и на сградите в него с идентификатори 56784. 520.1606.1 и 56784.520.1606.2, както и относно одобрената схема на самостоятел­ните обекти в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 и данните за собственост­та по отношение на същите.

В останалата й част заповедта не е обжалвана, придобила е статута на влязъл в сила индивидуален административен акт, поради което и не е предмет на това съдебно производство.

При така очертания предмет на делото, на първо място съдът намира, че административното производство е про­ве­­дено от компетентен орган,но при допус­­нато съществено нарушение на адми­ни­стра­тив­но производствените правила за това.

Действително неточно посоченото правно основа­ние за издаване на обсъж­да­ния индивидуален административен акт – чл.53 от ЗКИР, вместо вярното такова – чл.49 ал.1 от ЗКИР, не е от категорията на съществените процесуални нару­ше­ния /така и задължителните указания дадени в Решение № 246 от 09.01.2014г., постановени по адм.дело № 9162/2013г. по описа на ВАС, ІІ о./.

Отделно от това видно от указанията с които съставът на Ад­ми­нистра­ти­вен съд – Пловдив при отмяната на Заповед № РД-18-48 от 03.06. 2009г. на Из­пъл­нителния директор на АГКК - гр.Пловдив е върнал преписката на от­ветника за по­становяване на нов акт, включително с правилно от­ра­зя­ване на данните за соб­ст­­ве­ността по отношение на всички процесни обекти в КР към КК на гр.Плов­див, е че това е следвало да бъде сторено за cметка на оспорващите.

Именно в изпълнение на това последно указание всъщност началото на ад­министративното производство е поставено по заявление вх. № 94-1152 от 16.01. 2012 г. на Л.С.В., в качеството й на представител на В.М.В., и във връзка с изпълнение на Решение № 306 от 04.03.2010г.,пос­тановено по адм. дело № 1248/2009 г. на Административен съд Плов­див, оставе­но в сила с решение № 269 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 6415/2010 г. на ВАС, VІ о. и Решение № 396 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 1838/2008 г. на Окръ­жен съд Пловдив. Представена е скица-проект за изменение на кадастралната кар­­та и ка­да­ст­ралните регистри, придружени с обяснителна записка, включително и от схе­ми на самос­тоя­телните обекти в сгради с идентификатор 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2, изготвени от правоспособно за целта лице.

Част от материалите предоставени на административния орган от заяви­те­ли­те са и цитираните съдебни решения, ведно с Решение № 1137 от 07.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 1232/2005г. по описа на ПОС, ХІV гр.със­тав, с което посочи се по-горе във фазата на извършване на делбата е изнесен на публична продан допуснатия до делба между съделителите В.В., И. В., К.-В. Т. и И.Т., недвижим имот, съставляващ двуе­таж­на жилищна сграда /без магазините на партерния етаж/, на­хо­дяща се в дворно мяс­то от около 500 кв.м. в ******, предс­тав­ляващо имот пл. № 2089, включен в Парцел І – Търговски комплекс по плана на Централна градска част на гр.Пловдив, в кв.149-стар и кв.53-нов /без така цитирания съдебен акт да е представен в официално заверен препис, съдържащ и дата на влизане в сила/, Крепостен акт за покупко-продажба № 94, том 64 от 1906г. /по силата на който общият наследодател Н.М. е придобил собст­ве­ността върху процесния имот/ и Нотариален акт за отчуждаване на недвижим имот по регулация, от 14.10. 1929г., и 5 броя Нотариални актове за дарение на иде­ални части от обект – мага­зин, намиращ се в ******, на партера от двуетажната масивна жи­лищна сграда на посочения адрес, ведно с идеални части от двете складови по­мещения и избено към него, който магазин е откъм централната улица и се на­ми­ра в дворно място, съставляващо имот пл. № 2089, кв. 149 по плана на Цент­рал­на Градска Част на гр.Пловдив /с които нотари­ал­ни актове се легитимират ка­то носители на право на собственост по отношение на идеални части от описания обект заинт.страни В.Д., Ю.В., М.В., Л. Ди­мов, Р.Д. /сега К./ и Л.В./, Удостоверение за нас­лед­ници № 016234, издаден от Община Пловдив, Район “Централен”/в което не са вписани всички наследници на И.П. Т., л.78, включително липсват посочени оспорващите по настоящото дело/, представен е и одобрен след изпъл­не­ние на процедурата по чл.203 от ЗУТ проект за разделяне на двуетажна жи­лищна сграда, по плана на ЦГК, ****8, построена в имот пл. № 2089, кв. 149-стар, съгласно който от втория жилищен етаж се образуват две самостоя­тел­ни жилища – северно и южно.

Съставен е акт № 81 от 19.01.2012г. за непъл­но­ти и грешки в ПИ 56784.520. 1606 и 56784.520.1607, в който е посочено, че към мо­мента на одобряване на ка­дастралната карта за обе­к­тите в засегнатите имоти е имало спор за материално право и че новозаснетият обект на кадастъра 56784.520.1606 следва да се запи­ше на наследниците на Н.Т.М., а ново­зас­­нетият обект на кадастъра 56784.520.1607 следва да се запише на името на А. Т.А. и М. Т.А..

Актът за непълноти и греш­­ки е подписан от съставителя, от Л.В. лично и за заинтересо­ва­ни­те лица В.В. и И. В., а за третия под­пис няма посочено име.

При така установеното следва да се приеме, че са изпълнени указанията на да­дени с вляз­ло­то в сила Решение № 306 от 04.03.2010г., постановено по адм. дело № 1248/2009г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІІІ състав, за от­ст­раняване непълнотите в КК и КР на гр.Пловдив за cметка на заявителите, както и за представяне на документите, от които същите черпят правата си.

От друга страна обаче въпреки,че административният орган от така предос­та­­вените му съдебни решения, включително и от данните от разписните листове към действащия до този момент кадастрален план за процесната територия /така например скица на л.106 от досието на адм.дело № 1248/2009г./ е установил, че като носители на права на собственост по отношение на самостоятелни обекти, пред­мет на отразяване в КК и КР, в обхвата на развиващото се административно производство, се легитимират и трети лица, включително и оспорващите К.-В. Т. и И. И.Т., същият не е изпълнил задълже­ние­то си по чл.26 ал.1 от АПК да ги уведоми за започналото административно про­изводство. Нещо повече – възприемайки че правното основание за издаване на административният акт е това по чл.53 от ЗКИР, т.е. в производство по отстра­ня­ване на непълноти и грешки, ответникът въпреки, че е разполагал с тези данни не е издирил всички засегнати лица, респ. не им е гарантирал правото на участие в административната фаза на процеса.

Това нарушение в случая е съществено, доколкото ако не беше допуснато, тези заинтересовани страни е можело да представят на вниманието на ответника при­тежаваните от тях актове, по силата на които същите се легитимират като но­си­тели на права по отношение на процесния имот, в който смисъл постановения кра­ен акта на административното производство би имал различно съдържание.

Или лишаване от гарантираното право на участие на част от заинтересова­ни­те страни в административното производство е имало за последица постановя­ва­не на един незаконосъобразен по същество индивидуален административен акт в обсъжданите му тук части, поради което и това процесуално нарушение се възп­рие­ма като съществено от състава на съда.

Тук следва да се посочи че според легалното определение за кадастър, то­ва е съвкупността от основ­ни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, пред­с­та­вяни, поддържани в акту­ал­но състояние и съхранявани по установен от закона ред (чл.2, ал.1 от ЗКИР). Кадастърът обхваща и данните, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.2, ал.2 от закона, като всички посочени данни се нанасят вър­ху КК и се записват в КР.

Обектите на кадастъра са недвижимите имоти - поземлен имот, сграда, вклю­чи­телно изградена в груб строеж, както и самостоятелен обект в сграда, като все­ки обект на кадастъра получава идентификатор, представляващ уникален но­мер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на стра­на­та (чл.26, ал.2 от ЗКИР).

На следващо място, поземленият имот, като обект на кадас­тъ­ра и основна кадастрална единица се отразява в КК и КР чрез основните када­ст­рални данни – иден­ти­фикатор; граници, определени с геодезическите коорди­на­ти на определя­щи­те ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно пол­з­ване; адрес (чл.27 ал.1 т.1 от ЗКИР).

Съответно сграда и самостоятелния обект в сграда, също като обект на кадастъра и основни кадастрална единици се отразяват в КК и КР чрез основните кадастрални данни – за сградата идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с геодезическите коорди­на­ти на определящите точки; брой етажи; предназначение; адрес (чл.27 ал.1 т.2 от ЗКИР) респ. за самостоятелния обект в сграда: идентификатор; етаж; очерта­ние; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес (чл.27 ал.2 т.3 от ЗКИР).

Освен това, КР на недвижимите имоти за­дъл­жително съдържа елементите, из­черпателно изброени в разпоредбите на чл. 25 ал.1, т.т.1-5 от Наредба №3 за съ­държанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрал­ни­те регистри (Наредба №3), между които и дан­ни за собствениците и носителите на други вещни права (чл.25, ал.1, т.4 Наредба №3), както и данни за актовете,от които тези лица, черпят правата си, както и дан­­ни за правата (чл.25, ал.1, т.5 от Наредба №3).

На следващо място, данните за ак­то­вете по чл.25 ал.1 т.5 от наредбата за­дължително следва да съдържат ин­фор­ма­цията по чл.25, ал.3 от Наредба №3, включително идеалните части (дяло­ве­те) - при съсобственост.

Съгласно чл.40 ал.2 от ЗКИР самите данни за собствениците и  носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се наби­рат от:  “1. регистрите към картите и плановете;  2. представените актове по чл.38 ал.1 т.3; 3 ....”

Безспорно съобразна цитираните правни норми записванията относно соб­ст­веността и ограничените вещни права върху обектите, елемент от кадастъра се извършва въз основа на представените от лицата документи за собственост, като в случая жалбоподателите посочи се по-горе са били лишени от тази възможност, но не само – а и от данните в регистрите към действащите към момента на изра­бот­ването на КК и КР карти и планове.

Установи се в хода на съдебното производство, че К.-В. Т. и И.Т. разполагат с документи именно от категорията на по­со­че­ните в чл.25 ал.3 т.1 от Наредба № 3 и това е именно цитираното по-горе вляз­ло в сила на 07.05.2002г. Решение от 26.05.1995г., постановено по гр.дело № 6853 /1992г. по описа на ПРС, ХVІ гр.състав – постановено във фазата на допускането на дел­ба­та, което както бе прието по-горе в мотивите със сила на пресъдено нещо меж­ду всички страни в настоящия правен спор установява наличието на съ­собст­ве­ност между В.В., И.ка В., К.-В. Т. и И.Т. както по отношение на дворното място, съставляващо имот пл. № 2089, кв. 149-стар, кв.53- нов, попадащ в Парцел І – търговски център по плана на ЦГЧ на гр.Пловдив /без да определя от друга страна квотите в съсобствеността/, съот­вет­но по силата на чл.92 от ЗС и по отношение на всички подобрения в него, та­ка и на­личието на съсобственост между същите тези страни по отношение на находя­ща­та се в същото това дворно място двуетажна жилищна града /без магазините на партерния етаж/. 

В тази връзка следва да бъде съобразена и константната практика на ВКС, според която с изменението на чл.112 б.”а” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./ е въведено изис­к­ване за вписване на актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недви­жим имот. След това изменение, по силата на чл.114 б.”в” във вр. с чл.112 б.”з” и б.”а” от ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собст­ве­ност, вклю­чително и за делба. В този смисъл са и определение №524 от 19.11.08г. по ч.гр.д.№1714/08г. на ВКС, I ГО; определение №169/13.04.09г. по ч.гр.д.№36/09г. на ВКС, II ГО и др.

Същата тази практика приема, че на отбелязване съгласно чл.112 б.”з” от ЗС, съответно - на вписване, подлежат и съдебните решения по тези искови мол­би, включително постановено във фазата по допускането на делбата и това по из­вършването й, но последните с известни изключения (чл.115 ал.1 във вр. с чл.114 б.”в.” и чл.112 б.”з” от ЗС).

Според тълкуването на посочените текстове което прави ВКС законът изиск­ва вписване само на онези съдебни решения, с които се приз­нава правото на соб­ст­веност или други вещни права върху недвижими имоти.

Решението, с което допуснатият до делба имот се изнася на публична про­дан не сочи кой е собственик на спорния имот. С него не се признава право на соб­ст­веност или друго вещно право. Следователно, макар и постановено в дел­бено производство, исковата молба по което подлежи на вписване, самото реше­ние за изнасяне на имота на публична продан не подлежи на отбелязване или на вписване.

Съотнесено към настоящия правен спор това тълкуване налага да се прие­ме, че в процесния случай именно решението, което е постановено във фазата на до­пускане на делбата, е такова подлежащо на вписване съгласно изискването на чл.115 ал.1 във вр. с чл.114 б.”в.” и чл.112 б.”з” и б.”а” от ЗС, а не последващото такова с което имотът е изнесен на публична продан, което съобразно изложеното по-горе не съставлява в случаи като процесния акт по смисъла на чл. чл.25 ал.3 т.1 от Наредба № 3 във вр. с чл.112 от ЗС.

Или иначе казано при изпълнение задължението по чл.26 от АПК от страна на ответника и гарантиране правото на участие в административното производ­ст­во и на оспорващите, същите своевременно биха предос­та­вили доказателствата за правото си на собственост по отношение на процесния не­д­вижим имот – вклю­чи­телно дворното място, сградите в него и самостоятелните обекти в последните, съ­образно задължението си по чл.38 ал.1 т.3 от ЗКИР и чл.39, ал.3 от Наредба №3, които задължават собствениците, съответно носителите на други вещни пра­ва, да представят актовете, удостоверя­ва­щи правата им върху имотите в урбани­зи­раните територии. При допуснатото на­рушение на процесуалните правила от от­ветника, това не е могло да бъде сто­ре­но.

В резултат на изложеното се констатира, че в КР неточно и несъобразено с актовете по чл.25 ал.3 т.1 от Наредба № 3 са отразени данните за собствеността по отношение както на самия поземлен имот, така и на сградите в него, така и на са­мос­тоя­телните обекти в тези сгради.

За дворното място е вписан наследода­те­ля Н.М. с Нотариалния акт от 1906г., вместо както следва:

1. Оспорващите, легитимиращи се с посоченото по-горе влязло в сила на 07.05.2002г. Решение от 26.05.1995г., постановено по гр.дело № 6853 /1992г. по описа на ПРС,ХVІ гр.състав – постановено във фазата на допускането на дел­ба­та, НА № 94, том 64,  от 11.02.1906тг. и НА № 114 от 24.10.1929г.

2. Заинтересованите страни В.В. и И.ка м. В. /пос­лед­ната починала в хода на процеса и заменена от наследниците си С., Б. и Ж.З./, легитимиращи се също с посоченото по-горе ре­ше­ние по допускане на делбата, съответно с влязлото в сила Решение № 396 от 09.03.2009г., постановено по адм.дело № 1838/2008г. по описа на ПОС, Х състав и с Решение от 10.04.2002г., постановено по адм.дело № 319/2000г. по описа на ПОС, ІІІ състав, НА № 94, том 64,  от 11.02.1906тг. и НА № 114 от 24.10.1929г. и

3. Заинтересованата страна Петко И.Т. /също починал в хода на процеса и заменен от наследниците си Н.Т. и В. Д./, легити­ми­ращ се съответно с влязлото в сила Решение № 396 от 09.03.2009г., постано­ве­но по адм.дело № 1838/2008г. по описа на ПОС, Х състав и Решение № 9591 от 19.11.2004г., постановено по адм.дело № 3997/2004г. по описа на ВАС, ІV о., НА № 94, том 64,  от 11.02.1906тг. и НА № 114 от 24.10.1929г.

Последното е изцяло съобразено и с нормата на чл.41 ал.6 от ЗКИР /нова ДВ бр.49 от 2014г./, съобразно която “Когато от събраните данни по реда на ал. 2 се установи дублиране на права за собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недви­жи­мите имоти се записват данните за всички лица и документи”.

Отразено е настъпилото и наследствено правоприемство, като категорично данните за наследниците на Н.Т.М. са коректно отразени в нахо­дя­що­то се на л.188-189 от досието на адм.дело № 1143/2012г. Удостоверение за нас­ледници изх.№ 006439 от 07.06.2012г. на Район “Централен” при Община Пловдив, в който именно документ данните за наследниците по закон на И. П.Т. са пълни и изчерпателни, като са посочени и преживялата втора съпруга М.С. Т. /починала след И.Т. на 14.07.2008г./, дъ­щерите му от втория брак К.-В. Т. и Н. Т., пос­лед­ната починала на 08.01.1991г. и оставила за свой наследник синът си И. И.Т., и синът му от първия брак – П. И.Т. /тук следва да се отбележи, че същият е починал в хода на настоящия съдебен процес и е ос­та­вил за свои наследници заинтересованите страни Н.Т. и В. Д., така Удостоверение за наследници на л.226-227 от досието на адм.дело № 1143/2012г./. В останалите представени по делото удостоверения за наследници та Н.Т.М. данните са непълни, като липсват отразени наследниците именно на Иван Петков Тополов, част от които жалбоподателите в процеса.

Тук следва да се има в предвид, и че в производството по чл.49 ал.2 от ЗКИР съдът не разрешава имуществени спорове, а преценката за законосъобраз­ност на одобрения КР извършва въз основа документите, с които лицата се леги­ти­мират като собственици.

При липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да определя квотите в съ­соб­ствеността по отношение на дворното място, то такива очевидно не могат да бъ­да отбелязани в съответствие с изискването на чл.25 ал.3 т.6 от Наредба № 3, респ. този въпроса, а и като цяло въпросът за собствеността ще бъде разрешен по висящото гр.дело № 14192/2013г., по описа на Районен съд – Пловдив ХІV гр. състав /така съдебно удостоверение на л.50 от делото/, влезлият в сила съдебен акт по което производство би бил основание за изменение на КК и КР на гр.Плов­див досежно процесния имот по реда на чл.53 от ЗКИР.

Нещо повече, тази незаконосъобразност на одобрения КР с процесната за­по­вед, се установява и от находящата се на лист 106 от досието на адм.дело № 1248/2009г. Скица № 1888 от 01.09.2008г., видно от което писмено доказателство в разписния лист към действащия към момента на изработването на КК и КР на гр.Пловдив с обхват процесния имот,като собственици на същия са вписани имен­но В. и И. В.и на основание Решение от 10.04.2002г., постановено по адм.дело № 319/2000г. по описа на ПОС, ІІІ състав; наследници на Н.И.Т.; К.И.Т.; наследници на Р. м. В.а; П.И.Т. ***. Тук следва да се посочи, че въп­ро­сът относно правата на Община Пловдив в процесния имот е разрешен с цити­ра­ните по-горе съдебни решения във връзка с реституционните претенции на част от заинтересованите страни, наследник на Н.И.Т. е И.И.Т., а наследници на Р. М. В.а са В.В. и И. В. /респ. нейните универсални правоприемници/.

Или в обобщение в нарушение изискването на чл.41 ал.2 от ЗКИР и в про­тиворечие с данните от разписните листове към действащия до момента на изра­бот­ването на КК и КР на гр.Пловдив планове за процесната територия и с данните от актовете по чл.38 ал.1 т.3 от ЗКИР във вр. с чл.25 ал.3 т.1 от Наредба № 3, от ответника са отразени данните за собствеността по отношение на ПИ с идентифи­ка­тор 56784.520.1606, което обосновава извод за незаконосъобразността на оспо­ре­ната Заповед в тази й част.

По отношение на данните за собствеността касателно сгради с идентифи­ка­тор 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2 – очевидна е непълнотата в данните в КР като отново не са вписани носителите на правата на собственост, въпреки оче­вид­ното наличие на представени в тази връзка актове по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 от ЗКИР, като се съобрази и правилото на чл.92 от ЗС.

Тук следва да се посочи, че задължението за отразяване в КР на нед­ви­жи­мите имоти елементите, из­черпателно изброени в разпоредбите на чл.25 ал.1 т.т. 1-5 от Наредба №3, между които и дан­ни за собствениците и носителите на други вещни права (чл.25, ал.1, т.4 Наредба №3), както и данни за актовете, от които те­зи лица, черпят правата си, както и дан­­ни за правата (чл.25, ал.1, т.5 от Наредба №3), се отнася до всеки един от обектите на кадастъра, било той поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда. Т.е. не е достатъчно отразяване на дан­ни­те за собствеността по отношение единствено и само на самостоятелните обек­ти в съответната сграда, а следва същите тези физически лица, вкл. и наследни­ци­те на Н.Т.М., да бъдат посоче­ни и като съсобственици и на сгра­да­та, като самостоятелен обект на кадастъра, респ. да се индивидуализират акто­ве­те от които същите черпят правата си.

Не на последно място съдът констатира, че неправилно и незаконосъ­об­раз­но вторият жилищен етаж от сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 е заснет като два самостоятелни обекта, съответно с идентификатор 56784.520.1606.1.1 и 56784.520.1606.1.2, доколкото от доказателствата по делото не се установява то­ва да е фактическото положение на място.

Включително такъв извод не може да се направи и от приетото при първо­на­чалното разглеждане на делото от състав на Административен съд – Пловдив за­ключение по допуснатата СТЕ /л.200-202/, доколкото вещото лице не е дало ек­с­пертен извод какво е фактическото положение в имота, т.е. дали етажът е раз­де­лен реално на два самостоятелни обекта, а е дало заключение единствено и само как същият е отразен в схемата на самостоятелните обекти в сграда с идентифи­ка­тор 56784.520.1606.1 при първоначалното приемане на КК и КР на гр.Пловдив през 2009г. и със сега атакуваната Заповед на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, което не е релевантното за разрешаването на правния спор обстоя­тел­ст­во.

Такъв извод не може да се направи и от приложения по делото одобрен ар­хитектурен проект по чл.203 от ЗУТ, доколкото делбеното производство е прик­лю­чило с изнасяне на имота като неподеляем на публична продан, а отделно от това от самия проект става ясно, че за неговото реализиране, т.е. за фактическото раз­де­ляне на процесния етаж на два самостоятелни обекта, се налага преустройст­во, т.е. на място обектът е един.

Предвид изложеното се налага изводът, че схемата на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 е одобрена в нарушение на материалния закон и неправилно и незаконосъобразно вторият жилищен етаж е отразен като два самостоятелни обекта съответно с идентификатор 56784.520. 1606.1.1 и 56784.520.1606.1.2, вместо като един, каквото е фактическото положе­ние на място.

Включително съобразно изложеното по-горе относно представените актове по чл.38 ал.3 т.1 от ЗКИР в КР незаконосъобразно са нанесени данните за собст­ве­ността по отношение на същия този втори жилищен етаж – а именно данните за актовете от които лицата черпят правата си /вместо влязлото в сила съдебно ре­шение Решение от 26.05.1995г., по­становено по гр.дело № 6853 /1992г. по описа на ПРС, ХVІ гр.състав, по допускането на делбата, което съставлява акта по чл.25 ал.3 т.1 от На­редба № 3 във вр. с чл.112 от ЗС, неправилно е посочено реше­ние­то с което е из­вършена делбата, което не притежава такива характеристики/, как­то и непра­вил­но са посочени данните за квотите в съсобствеността, които следва да бъдат отра­зени също съобразно влязлото в сила на 07.05.2002г. Решение от 26.05.1995г., по­становено по гр.дело № 6853 /1992г. по описа на ПРС, ХVІ гр.със­тав, съг­ласно изискването на чл.25 ал.3 т.6 от Наредба № 3, както следва: 2/10 ид. части за В. М.В.; 2/10 ид.части за И.М.В; 3/10 ид.части за К.-В. И.Т. и 3/10 ид.части за И.И.Т..

Следователно КК и КР в обсъжданите в това съдебно решение части са одоб­­рени с процесната Заповед в нарушение на посочените норми от ЗКИР и На­редба №3.

В случа следва из­рично да се отбележи че е неприложима разпоредбата на чл.40 от ЗКИР, докол­ко­то каза се обстоятелството, че в хода на административ­но­то производство оспорващите не са изпълнили задължението си по чл.38 ал.1 т.3 от ЗКИР, респ. чл.39 ал.3 от Наредба № 3, се дължи единствено и само на лиша­ва­нето им от право на участие, предвид неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.26 от АПК.

При така описаната фактическа обстановка и поради изложените съобра­же­ния, съдът намира, че са на лице непълноти и неправилно отразяване на данните за собствеността в одобрения КР на гр.Плов­див, досежно ПИ с идентифи­ка­тор 56784.520.1606 и сгради с идентификатор съответно 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2 и неправилно отразяване в КК и КР на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1, включително и неправилно отразяване на дан­ни­те за собствеността по отношение на същите тези самостоятелни обекти, които непълноти и неправилни отразявания съставляват нару­ше­ние на материал­ния за­кон, обуславящи незаконосъобразността на процесната заповед в оспоре­ни­те й пред съда части, което налага отмяната й и връщане на преписката на от­ветника за издаване на нова заповед при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящия съдебен акт.

 Разбира се при из­пълнение на задълженията си по закон съответните длъжностни лица следва да осъществят оглед на място, за което от своя страна соб­ствениците следва да оси­гурят достъп, и да се отрази актуалното състояние на самостоятелните обектив в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1, както и да бъдат отразени в КР настъпилите наследствени правоприемства в хода на съ­деб­ното производство.

            Консеквентно на изложеното жалбата се явява изцяло основателна и като такава ще следва да бъде уважена.

При този изход на спора АГКК – гр.София, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите направените в хода на съдебното производство разнос­ки, които се установиха в общ размер на 520 лева /20 лева заплатена ДТ, изпла­тен 300 лева адвокатско хонорар по договор за правна защита и съдействие на л.93 от досието на адм.дело № 1143/2012г. по описа на Адм.съд – Пловдив, и 200 лева изплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие на л.38 от настоящото дело/.

Водим от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ Заповед № КД-14-18 от 23.02.2012г. на Изпълнителния Ди­ректор на АГКК – гр.София, в ЧАСТТА й относно на­несените в КК и КР на гр. Пловдив дан­ни за собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1606; данни за собствеността по отношение на сгради с идентификатор 56784.520. 1606.1 и 56784.520.1606.2; как­­то и относно изработената схема на самостоятел­ни­те обекти в сграда с иден­ти­фикатор 56784.520.1606.1 и данните за собстве­ност­та по от­ношение на съ­щи­те самостоятелни обекти.

ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София за одобряване на кадастралната карта и ка­да­стралните регистри за землището на гр.Пловдив, Община Пловдив, Област Плов­­­див, с нанасяне на дан­ните за соб­ст­ве­ността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1606; нанасяне данните за собствеността по отношение на сградите с идентификатор 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2; как­­то и изработване схема на самостоятелни  обекти в сграда с иден­­ти­фикатор 56784.520.1606.1 и отразяване на данните за собствеността по от­ношение на същите самостоятелни обекти, при спазване на задължителните ука­за­ния по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картографи и кадастър – гр.София, да заплати на К.-В. И.Т., ЕГН ********** и И. И. Т., ЕГН **********, и два­мата от ******, сумата от 520 /петстотин и двадесет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/