Р Е Ш Е Н И Е
№ 1214/28.06.2019 година, град
Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 680/2019 година.
Производството е по глава ХІХ от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Разглежда се за втори път от АдмС
– Бургас след като решение № 1483/19.072018 година по адм. д. 2767/2017 година
на АдмС – Бургас е отменено с решение № 4391/25.03.2019 година по адм. д. № 11
899/2018 година на ВАС и производството е върнато за ново разглеждане от друг
състав на административния съд със задължителни указания по извършването на
процесуални действия.
Образувано е по жалба от „Еко – фрукт” ООД с
ЕИК ********* и адрес на управление село Мечкарево, община Сливен,
представлявано от управителя Д.М.А., против ревизионен акт (РА) № Р – 02002017000997
– 091 - 001/17.07.2017година, издаден органи
по приходите в ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 224/13.09.2017 година
на директора на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП.
С РА на жалбоподателя е определен
корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 година в размер на 25 739,63
лева главница и 3 382,87 лева лихва.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на РА.
Поддържа се, че по отношение на
дружеството не са били установени задължения, подлежащи на принудително
изпълнение. Заявява се, че жалбоподателят е имал надвнесени суми, недължимо
преведени по сметките на ДОО и НЗОК, които е следвало да бъдат прихванати от
задълженията му по реда на чл. 129 от ДОПК и размерът на тези суми е бил
достатъчен да прихване възникналото насрещно публичноправно задължение. Иска се
отмяна на РА. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при
издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното.
Жалбата е подадена пред надлежен
съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във
връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е
допустима.
РА съдържа всеки един от
реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са
спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.
РА е издаден от компетентни
органи, по смисъла на чл. 119 ал.2 от ДОПК и във връзка със заповед № РД – 5/03.01.2017
година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 13 – 14 от адм. д. № 2767/2017
година). В тази заповед Василка Радева – началник на сектор „Ревизии“ в ТД –
Бургас е посочена поименно като орган, оправомощен да възлага извършването на проверки и
ревизии. Именно Радева е издател на последната заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) на дружеството от 26.04.2017 година (лист 99 от адм. д. № 2767/2017
година), в която като ръководител на ревизионния екип е посочен Пламен Георгиев
– главен инспектор по приходите в ТД – Бургас на НАП. Издатели на РА са Василка
Радева и Пламен Георгиев, с което е спазена разпоредбата на чл. 119 ал.2 от ДОПК.
В хода на ревизионното
производство не са допуснати процесуални нарушения. ЗВР и заповедта за нейното
изменение са връчени на ревизираното лице по реда, установен в ДОПК. Ревизията
не излязла извън предметния и времеви обхват, определен от ЗВР и закона. На
ревизираното лице е била предоставена възможност да се запознае със
съдържанието на ревизионния доклад и да го оспори пред издателя на РА.
По материалната законосъобразност
на РА
След като съпостави фактите по
делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
„ЕКО
– Фрукт“ ООД е регистрирано като земеделски производител, притежава
регистрационна карта, издадена от ОД „Земеделие“ - Сливен и през 2015 година е реализирало
приходи от продажба на праскови.
За
2015 година, на основание чл.189б от ЗКПО, дружеството е декларирало
преотстъпване на корпоративен данък за 2015 година в размер на 25 739,63 лева.
Преотстъпеният данък е бил инвестиран в закупуване на нова земеделска техника –
трактор, торачка и прикачна вентилаторна пръскачка.
Със
ЗВР № Р – 02002017000997 – 020 - 001/22.02.2017 година, издадена от началник
сектор „Ревизии“ при ТД – Бургас на НАП, изменена със ЗВР № Р – 02002017000997
– 020 - 002/26.04.2017 година, е била възложена ревизия на „Еко – фрукт” ЕООД
за задължения за корпоративен данък за 2015 година. В съставения ревизионен
доклад № Р – 02002017000997 – 092 - 001/15.06.2017 година (лист 30 - 40) било
установено, че за 2015 година дружеството е декларирало ползване на облекчение
по чл.189б от ЗКПО – преотстъпване на корпоративен данък в размер на 25 739,63
лева.
В
хода на ревизията екипът констатирал, че към 31.12.2015 година дружеството има
непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, в общ размер
на 298,09 лева:
-
57,65 лева невнесен остатък от задължения за общ доход от трудови
правоотношения за месец ноември 2015 година;
-
0,05 лева лихва върху дължимия ДОД от трудови правоотношения за месец ноември 2015 година;
-
85,93 лева невнесен остатък от задължения за фонд ДЗПО – УПФ по декларация за
месец октомври 2015 година;
-
1,49 лева лихва върху дължимите вноски за фонд ДЗПО - УПФ по декларация за
месец октомври 2015 година;
-
152,97 лева невнесен остатък от задължения за фонд ДЗПО - УПФ по декларация за
месец ноември 2015 година.
С
оглед установените задължения, органите по приходите приели, че ревизираното
лице не отговаря на общото изискване за преотстъпване или намаляване на
корпоративен данък, регламентирано в чл. 167 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗКПО.
При
преглед на данъчно - осигурителната сметка на дружеството било констатирано, че
то има надвнесени суми към 31.12.2015 година по сметките за ДОО и НЗОК. До
31.12.2015 година дружеството не е подало искане по чл.129 ал.1 от ДОПК за
погасяване на посочените задължения чрез прихващане с надвнесените суми за
задължителни осигурителни вноски.
Ревизираното
лице оспорило изводите в РД с възражение (лист 29 – 30 от адм. д. № 2767/2017
година).
Въз
основа на РД, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК, органи по приходите,
определени в посочената разпоредба са издали обжалвания РА.
РА
е оспорен по административен ред, като решаващият орган е потвърдил акта. Той е
приел, че за дружеството не е възникнало правото на преотстъпване на
корпоративен данък за 2015 година, тъй като не е изпълнено условието по чл.167
ал.1 т.1 от ЗКПО.
При
първоначалното разглеждане на спора е допусната съдебно - счетоводна експертиза
(ССЕ), в заключението по която е установено, че към 31.12.2015 година
жалбоподателят е имал непогасени публични задължения в общ размер на 298,09
лв., както следва:
-
57,65 лева невнесен остатък от задължения за общ доход от трудови
правоотношения за месец ноември 2015 година;
-
0,05 лв. лихва върху дължимия ДОД от трудови правоотношения за месец ноември 2015 година;
-
85,93 лева невнесен остатък от задължения за фонд ДЗПО – УПФ по декларация за
месец октомври 2015 година;
-
1,49 лева лихва върху дължимите вноски за фонд ДЗПО - УПФ по декларация за
месец октомври 2015 година;
-
152,97 лева невнесен остатък от задължения за фонд ДЗПО - УПФ по декларация за
месец ноември 2015 година.
Вещото
лице е констатирало, че по сметките на ревизираното дружество в НАП е имало
налични суми (надвнесени и недължими), както следва:
-
за
фонд ДОО в размер на 2 390,95 лева;
-
за
фонд ЗОВ в размер на 915,85 лева.
Експертът е направил извод, че неплатените
суми за дължимия ДОД от трудови правоотношения и за фонд ДЗПО - УПФ са със
срокове за плащане 25.11.2015 година и 28.12.2015 година. Към тези дати е имало
надвнесени суми достатъчни за покриване на тези задължения, но по други
плащания – за фонд ДОО и за фонд ЗОВ.
Експертът
е обсъдил основанията, посочени от дружеството при превеждането по сметките на
НАП на недължимо платените (надвнесени) суми.
В отговор на въпрос – да бъдат
посочени дължимите от „Еко – фрукт“ ООД суми, с които е извършено прихващане от
органа по приходите, както и дължимите от дружеството суми към 31.12.2015
година, с които прихващане не е извършено, вещото лице е посочило и изнесло в
табличен вид (лист 162 от адм. д. № 2767/2017 година), плащанията, преведени по
сметки на НАП и погасени задължения с тях за 2015 година, като е уточнено, че
не е извършено прихващане за сумата от 298,09 лева, представляваща:
-
57,65 лева невнесен остатък от задължения за общ доход от трудови
правоотношения за месец ноември 2015 година;
-
0,05 лева лихва върху дължимия ДОД от трудови правоотношения за месец ноември 2015 година;
-
85,93 лева невнесен остатък от задължения за фонд ДЗПО – УПФ по декларация за
месец октомври 2015 година;
-
1,49 лева лихва върху дължимите вноски за фонд ДЗПО-УПФ по декларация за месец
октомври 2015 година;
-
152,97 лева невнесен остатък от задължения за фонд ДЗПО-УПФ по декларация за
месец ноември 2015 година.
Вещото
лице е посочило, че в програмен продукт „СУП“ на НАП е предвидено да се
извършва автоматично разпределяне на постъпилите суми по видове плащания, като
за всеки вид плащане има отделна банкова сметка ***. Сумите по фондове,
постъпили по банковите сметки, автоматично се обвързват с данните за ДСЛ, посочени
в декларации обр. 6, като това се извършва хронологично - от най - старата до най - новата дата на
подадените декларации обр.6. Експертът е изяснила, че се покриват дължимите
главници, а след това дължимите лихви. В заключението е посочено още, че във
фонд ДОО и фонд ЗОВ е имало надвнесени суми от дружеството и те са били
обвързани (прихванати) с първите подадени данни, т.е. тези, които са посочени в
декларации обр.6 през месец януари и февруари 2016 година за задълженията
съответно по фонд ДОО и фонд ЗОВ. Според експерта, по видовете плащания,
касаещи централен бюджет и по фонд ДЗПО - УПФ към 31.12.2015 година е имало
задължения, но в програмния продукт „СУП“ на НАП не е заложено да се извършва
автоматично прехвърляне на суми от един вид плащане към друг, поради различните
банкови сметки, към които се плащат задълженията. Това е посочено като причина,
поради която не е извършено автоматично прихващане на надвнесените суми от фонд
ДОО или фонд ЗОВ към задълженията за ДОД и фонд ДЗПО - УПФ.
Експертът
изтъква, че при спазване хронологичната последователност на погасяване на
задълженията с плащанията би следвало да се извърши обвързване на постъпилите
суми по дати и на декларираните данни по дати, без да се отчита, че сумите
постъпват по отделни видове плащания и различни банкови сметки. В този случай,
към 31.12.2015 година, е следвало да бъдат погасени задълженията в размер на
298,09 лева, а не задълженията посочени в декларация вх. №
20021600653169/22.01.2016 година. Според експерта, ако органът по приходите бе
спазил последователността на погасяванията, към 31.12.2015 година, дружеството -
жалбоподател (без да се вземат предвид различните видове плащания и различните
банкови сметки, по които е имало надвнесени суми) е нямало да има непогасени
задължения към НАП, от каквото и да е естество, включващи главница и лихви.
При
разпит в съдебно заседание при първоначалното разглеждане на спора вещото лице
заявява, че до 2014 година е съществувала обща данъчно -осигурителната сметка,
по която са постъпвали всички плащания – данък общ доход, корпоративен данък и
други данъци. След отпадането на тази сметка, плащанията постъпват по съответни
сметки и параграфи. Така, според практиката на НАП, сумата постъпва по
съответната сметка и параграф, подава се декларация обр. 6 и тези задължения се
обвързват на 25-то число, следващо месеца, за което се дължат. Всеки вид
плащане постъпва по отделен параграф, по отделна сметка. Съществуват 4 вида
банкови сметки и 4 вида плащания с код за данъци, за ДОО, за здравни вноски, за
ДЗПО. След подаване на декларация обр. 6, от тези сметки се теглят суми по
различните задължения. В случай, че в едната сметка има повече преведени пари,
но по - малко декларирани, или обратно, за да се извърши компенсиране, не може
да стане автоматично от софтуера на НАП. Според експерта, за процесния период,
платежните нареждания са оформени по точните параграфи, по верните сметки, но
са превеждани по-високи суми, отколкото е било необходимо. Спазена е била
последователността на погасяване – главница, лихва, разноски. Според експерта
при действието на единната сметка на задължените лица, процесното задължение
щеше да бъде погасено. Уточнява още, че задълженото лице е имало недължимо
надвнесени суми по другите сметки за ДОО и здравни осигуровки, едновременно с
това не са достигнали средства за погасяване на задълженията по сметката за
данъци.
При
повторното разглеждане на правния спор, в съответствие с указанията в
отменителното решение на ВАС, е допусната допълнителна ССЕ (лист 13 - 15) със
задачи какви надвнесени суми е имало по сметките на дружеството през периода
01.01 – 26.10.2016 година и били ли са извършени прихващания с надвнесените
суми, а ако са били – за какви задължения.
В
отговор на поставените задачи, експертът е установил, че към 31.12.2015 година
жалбоподателят е имал надвнесени по сметки в НАП 2390,95 лева за фонд ДОО и
915,85 лева за фонд ЗОВ, които са били „обвързани“ (израз, който съдът тълкува
като „прихванати“, без изрично издаване на АПВ) към 25.01.2016 година и към
25.02.2016 година, когато са били обработени декларациите обр. 6, за дължими
осигурителни и здравноосигурителни вноски за декември 2015 година и за януари
2016 година.
Установено
е, че в периода 01 януари – 26 октомври 2016 година ревизираното лице не е
имало нови надвнесени суми. Експертът е констатирал, че надвнесените суми за
фонд ДОО са били прихванати със задължения по ДОО за декември 2015 година и за
януари 2016 година, а надвнесените суми за фонд ЗОН са били прихванати със
задължения за здравни осигуровки за декември 2015 година (извършените операции
са представени в табличен вид).
На
26.09.2016 година, преди започване на ревизията, във връзка с възражение против
получен акт за установяване на административно нарушение, жалбоподателят е
направил искане за прихващане на недължимо преведени суми по сметки в НАП към
31.12.2015 година с дължимите от него публичноправни плащания (лист 35 стр. 2
от адм. д. № 2767/2017 година). Към датата на искането, той не е имал
надвнесени суми по сметки в НАП. Приходната администрация не се е произнесла
изрично по искането като на практика е бил постановен мълчалив отказ по него,
който не е обжалван от дружеството по реда на чл. 131 от ДОПК.
След като съпостави
доказателствата, съдът счита, че изводите в РА не са опровергани от
жалбоподателя.
Към 31.12.2015 година дружеството – жалбоподател има неизплатени задължения за
главница и лихви, произтичащи от невнесени в срок публични задължения в общ
размер на 298,09 лева (ДОД, лихва върху дължимия ДОД и за фонд ДЗПО – УПФ).
Към същата дата – 31.12.2015
година – „Еко - фрукт“ ООД има надвнесени суми по сметките за ДОО и ЗОВ,чиито
размер съответно за ДОО е 2 390,95 лева, а за ЗОВ – 915,85 лева.
Задълженията за данъци, за ДОО,
за здравни вноски и за ДЗПО имат публичноправен характер, но се заплащат по
различни сметки на приходната администрация, доколкото към края на 2015 година
не е съществувала обща данъчно - осигурителна сметка на задълженото лице, по
която да постъпват всички плащания. По сметките на дружеството за данъци и ДЗПО
не е имало надвнесени суми.
Съгласно чл. 129 ал.1 от ДОПК, прихващането
или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите
или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се
разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване,
освен ако в закон е предвидено друго.
В конкретния случай, въпреки
надвнесените суми за едни публичноправни задължения, към 31.12.2015 година
дружеството е имало дължими и изискуеми задължения за други публичноправни
задължения, като надвнесените суми са били прихванати служебно от приходната администрация
в началото на 2016 година – преди започване на ревизията. Така към 26.09.2016
година (датата на подаване на жалбата с искане да бъде извършено прихващане на
дължими с надвнесени суми) и към началото на ревизионното производство
(06.03.2017 година) „Е.Ф.“ ООД не е разполагало с надвнесени средства, които да
бъдат използвани за извършване на прихващане. Процедурата по прихващане по
глава шестнадесета раздел I от ДОПК може да започне по инициатива на органа или по искане на лицето. Такова
искане е било отправено, а мълчаливият отказ за извършването му не е бил
обжалван надлежно. При ревизията органите по приходите са отчели, че
дружеството има конкретно определени публични задължения за 2015 година,
съставляващи пречка за използване на преотстъпването по чл. 167 ал.1 от ЗКПО,
който изисква към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице
кумулативно да няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения, 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления,
свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и 3.
лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
При тези факти издателите на РА
законосъобразно са приели, че не са налице всички необходими предпоставки за
преотстъпване на корпоративен данък на „Е.Ф.“ ООД за 2015 година. Поисканото
прихващане на надвнесени суми с изискуеми задължения е било обективно
невъзможно както към 26.09.2016 година, така и към началото на ревизионното
производство.
С оглед изложените мотиви, съдът
приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя, съобразно своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 161
ал.1 изречение ІІ – ІІІ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат.
Тази норма изрично урежда размера
на възнаграждението, дължимо на ответника в рамките на съдебния контрол за
законосъобразност на ревизионните актове – при отхвърляне на жалбата. Затова,
претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде
определено в размера по чл. 8 ал.1 т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят следва да
заплати на ответника разноски – юрисконсултско възнаграждение по чл. 161 ал.2
изр.ІІІ от ДОПК в размер на 1404 (хиляда четиристотин и четири) лева.
Затова, на основание чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еко – фрукт”
ООД с ЕИК ********* и адрес на управление село Мечкарево, община Сливен,
представлявано от управителя Д.М.А., против ревизионен акт № Р – 02002017000997
– 091 - 001/17.07.2017година, издаден
органи по приходите в ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 224/13.09.2017
година на директора на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Еко – фрукт” ООД с ЕИК
********* и адрес на управление село Мечкарево, община Сливен, да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 1404 (хиляда четиристотин и четири)
лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: