№ 148
гр. Разград, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.а
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500390 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
Депозирана е въззивна жалба от „Неткредит“ ООД против Решение № 107 от 20.06.2025 г. на
Районен съд - Кубрат, постановено по гр. д. № 680/2024г. в частта, с която е отхвърлен
насрещният иск за осъждане на първоначалния ищец да заплати на финансовата институция
сумата в размер на 2000 лева,частично от 2498.03лв. - чиста стойност по процесния договор
за кредит.За да отхвърли насрещния ищец съдът неправилно приел, че доколкото
дружеството основава претенциите си на договорно основание и обявена предсрочна
изискуемост, то не намирала приложени разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се
установи в рамките на производството, съдът следва да присъди с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката па договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата.
1
Неправилен е извода на съда, че установяването на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство /по чл.55 ЗЗД/ би довело до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен
договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла
погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК.
Предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните
към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е
настъпила, то и в настоящия случай длъжникът - ответник по насрещния иска, дължи
изпълнение, на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен
от страните.
Предвид горното моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
насрещният иск за осъждане на първоначалния ищец да заплати на финансовата институция
сумата в размер на 2000 лева,частичен и постанови друго, с което да уважи изцяло
насрещната искова претенция, респективно в полза на въззивника да бъдат присъдени
сторените разноски за двете инстанции ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. за въззивното производство.
Въззиваемият Е. Е. Х. не е отговорил. Не се явява в с.з.
Съдът намира установените от първоинстанционният съд факти за правилно установени, по
които страните няма спор, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Правните изводи на съда относно неоснователността на насрещния иск по чл.79 във вр. с
чл.240 ЗЗД макар и кратки се споделят от въззивната инстанция. Няма спор относно
правното основание на предявения насрещен иск. Изложените факти и заявеният петитум
безспорно установяват предявен насрещен иск за връщане на суми от длъжника поради
неизпълнение на договора за кредит. Ищецът по насрещния иск твърди действителност на
договора за кредит и претендира суми по действителен договор. При недействителен
договор искът на кредитора за връщане на дадената главница се основава на
неоснователното обогатяване /дадено при първоначална липса на основание/, а не на
договора. Съдът е обвързан от правното основание и сочените от ищеца факти, поради което
следва да се съобрази с тях . Жалбоподателят е имал правната възможност да направи в
условията на евентуалност възражение по предявения от длъжника по договора за кредит
установителен иск за нищожност на договора за кредит, което не е сторил. Като не е сторил
това същият следва да понесе неблагоприятните последици изразяващи се в отхвърлянето на
иска му по чл.79 вр. с чл.240 ЗЗД
С оглед изхода от спора не се следват разноски.
С оглед цената на иска и във вр. с разпоредбата на чл.280ал.3 т.1 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
2
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107 от 20.06.2025 г. на Районен съд - Кубрат, постановено по
гр. д. № 680/2024г. в частта, с която е отхвърлен насрещният осъдителен иск на Неткредит
ООД , ЕИК ********* гр.София против Е. Е. Х., ЕГН ********** от с.Бисерци да заплати
на финансовата институция сумата в размер на 2000 лева,частично от 2498.03лв., от които
851.97лв. падежирала главница по договор за потребителски кредит
№202403160318590005/16.03.2024г. за периода 17.04.24г.-17.12.2024г. и сумата 1148.03лв.-
предсрочно изискуема главница за периода 17.01.2025г.-17.09.2025г.,ведно със законната
лихва от депозирането на иска до окончателното и изплащане.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на ожалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3