№ 6064
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100509022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 10.07.2022 г., постановено по гр. дело №2240/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 63 състав е отхвърлен предявените от
ищеца ЗК „У.“ АД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД
осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ за заплащане на сумата от
339 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за настъпили имуществени вреди в резултат на неправомерно
прекъсване на преноса на електрическа енергия на 30.12.2018 г. и иск с
правно основание по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 30,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.03.2019 г. до 17.02.2020 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗК „У.“ АД, с
която обжалва същото като неправилно и необосновано. Въззивникът
поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че
причината за настъпилите вреди на застрахованата вещ – телевизор е
пренапрежение, което се получава при прекъсване на електрозахранването и
повторното му пускане. Същият излага становище, че не може да се сподели
крайният извод на съда, че прекъсването на електрозахранването от страна на
ответника е било в случая правомерно, тъй като е билo по нареждане на
органите на реда, което би ограничило правото на обезщетение на
претърпелите вреди лица. По изложените съображения се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
1
бъде уважен в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с който същата се
оспорва като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че с повторната
съдебно-техническа експертиза е било установено, че не може безспорно да
се потвърди настъпването на късо съединение или пренапрежение. Освен
това се завява, че причината за прекъсване на електрозахранването е била
пожар в гр. Чипровци, поради което е направено искане за прекъсване от
Оперативен център на РДПБЗН-Монтана. По изложените съображения се
иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване
на постановеното първоинстанционно решение. Претендира разноски.
Постъпило е становище и от третото лице – помагач – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“,
с който жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Въззивният съд
намира, че същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни
мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
2
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай между страните не е спорно наличието на
облигационно правоотношение между ответника и застрахованото при ищеца
лице - И.И. по договор за доставка на електрическа енергия в имот, находящ
се в с. Превала, ул. ****, както и не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка на
процесния телевизор между ищеца и И.И. със срок на покритие от 23.10.2018
г. до 23.10.2019 г.
По делото безспорно са установени и обстоятелствата, че на 30.12.2018
г. е настъпило прекъсване на електрозахранването от страна на доставчика
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД / „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД/, което продължило 57 минути и електроподаването е било възстановено
в 00,49 ч. на 31.12.2018 г. Не е спорно, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че ищецът е заплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск в
размер на 339 лв.
Спорът между страните се концентрира върху въпроса за установяване
на причинно-следствената връзка между деянието – прекъсване на
електроподаването и настъпилите вреди върху застрахованото имущество,
както и протвипоравността на това деяние.
По делото са изслушани съдебно-техническа експертиза и повторна
такава за установяване наличието на причинно-следствената връзка между
настъпилото увреждане по застрахованата вещ и прекъсване на
електрозахранването в дома на застрахованото лице. При съвкупния анализ на
събрания по делото доказателствен материал настоящата въззивна инстанция
намира, че не се установява при условията на пълно и главно доказване
наличието на причинно-следствена връзка, поради следното:
Основният въпрос, на който е следвало да дадат отговор вещите лица, е
дали причинените вреди се дължат на т.нар. „късо съединение“ или
пренапрежение, тъй като съгласно повторната съдебно-техническа
експертиза, ако се касае за късо съединение, то причинените вреди не се
намират в причинно-следствена връзка с прекъсване на електрозахранването,
докато, ако се касае за пренапрежение, то е възможно да се приеме, че
настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с установеното по делото
прекъсване на електрозахранването. Отговор на този въпрос не е даден с
първата съдебно-техническата експертиза. В същата се посочва, че вещото
лице не е имало възможност да види повредения телевизор и да направи
съответните констатации, тъй като собственикът му е заявил, че го е
изхвърлил като непотребна вещ. Данни за състоянието на повредената вещ се
съдържат в приложеното по делото частно писмено доказателство, а именно
констативен протокол от 10.01.2019 г., съставен от А.А. – представител на
фирма ЕТ“Н.-70 А.А.“. В протокола след извършен преглед на повреденото
имущество е прието, че се констатира дефект, който е причинен от късо
съединение в захранващия модул в следствие на което са дефектни модул
3
захранване и дисплей /екран/. При анализ на тези писмени доказателства във
взаимовръзка с отговорите на изслушаните по делото вещи лица, се налага
извод, че по делото не се установява пряка причинно-следствена връзка
между настъпилите вреди и прекъсване на електрозахранването от страна на
ответника, тъй като в случая се касае за късно съединение, а не за
комутационно пренапрежение.
На следващо място съдът споделя изводите на първоинстанционния съд
и относно липсата на втория елемент от фактическия състав на деликта, а
именно противоправност на деянието.
При деликтната отговорност законова оборима презумпция е
предвидена само относно вината като субективно отношение на дееца към
настъпилия вредоносен резултат/ чл. 45,ал.2 ЗЗД/, но не и относно
противоправността на деянието. Поради това противоправността на деянието
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, подлежи на
установяване от пострадалото лице, което търси да ангажира имуществената
отговорност на извършителя. Противоправността се определя като
противоречие на деянието с установените правила за поведение.
Противоправно е и всяко поведение, което причинява вреди, без да е изрично
запретено /при действие / или изрично изискуемо /при бездействие / от
конкретна императивна правна норма, но за което няма законово основание.
Не такъв е настоящият случай, тъй като поведението на ответното дружество
е съобразено именно със закона – чл. 73, ал. 1 от Закона за енергетиката,
който предвижда възможност оператор на електропреносната мрежа или
оператор на съответната разпределителна мрежа да разпореди временно
прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с
електрическа енергия, без предварително уведомяване на производителите и
клиентите при възникване или за предотвратяване на аварии или когато
съществува опасност за здравето или живота на хора.
По изложените съображения и предвид съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано, а подадената въззивна жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал.8
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.07.2022 г., постановено по гр. дело
4
№2240/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 63 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3, вр. ал. 8 ГПК ЗК „У.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н възраждане, бул.
**** да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, бл. „Бенчмарк
Бизнес център“ сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - ЗЕАД „Б.В.И.Г.“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5