№ 15891
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110154071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
първо от ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ и чл.86 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника Т. Д. С. за сумата от 3335,15 лв.,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги по фактури за периода от
19.12.2018 г. до 23.10.2021 г. за имот с адрес в /адрес/, клиентски № **********, ведно
със законна лихва от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 40,06 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 19.01.2019 г. до 23.10.2021 г. за които
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.06.2023 г. по ч. гр. д. № 25965/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че между страните е налице облигационно отношение
за имот с адрес в /адрес/, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на /фирма/.
Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е
доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Посочва,
че за този имот е открит клиентски номер **********, като за процесния период на
база отчетени показания редовно е издавана ежемесечна фактура за потребените и
начислени ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да бъдат заплатени от
ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Претендира и обезщетение за забава
върху главницата за периода. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Д. С. депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна
връзка между страните. Твърди, че в констативен протокол № ******* са подправени
данни и не следва да бъде прието като доказателство по делото. Релевира възражение
за погасителна давност. Моли да бъде отхвърлен иска срещу нея и да бъдат присъдени
1
сторените разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, правото на иск за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите,
но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По
силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. В разглеждания случай,
исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане, предмет на
издадена заповед по чл. 410 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от
легитимирана страна, поради което са допустими.
За основателността на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че за процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните суми. По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
За установяване на качеството потребител на ВиК услуги на ответника по
делото за посочения със заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, уточнен с
молба от 14.05.2024 г. адрес: /адрес/ по делото е постъпила справка от Столична
община, дирекция „Общински приходи“, отдел „*****“ на 10.04.2024 г. / л. 64/ и на
11.04.2024 г. / л. 67/, от която се установява, че апартамент, находящ се на в /адрес/ е
деклариран от лицата К. С. К./починало лице/ с ½ идеална част и В. С. К. с ½ идеална
част по силата на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 22.03.1998 г., а с декларация по чл.
14 ЗМДТ от 14.01.2021 г. имотът е предеклариран от наследниците В. С. К. и А. К. К. и
К. К.. Видно от представения по делото констативен протокол № ******* от
12.07.2018 г. на л. 8 по делото, същият е съставен за клиентски № ********** с адрес:
/адрес/ ***** ******* с титуляр Т. Д. С..
По делото са изслушани и приети експертизи на съдебно-счетоводна експертиза
и съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на СТЕ, което при
преценката му по реда на чл. 200 ГПК съдът кредитира като компетентно, обективно и
безпристрастно, след направен оглед на място се установява, че ищецът е доставял
ВиК услуги до имота: апартамент № ********** ***** 3. Вещото лице е установило,
че количеството на доставена, отведена и пречистена вода е в размер на 1207,518 м3 ,
от което количество 1180 м3 е потребеното количество вода в ап. * и съответно 27,518
м3 е индивидуалния дял от общото потребено количество вода в блок ***, припадащ
се на ап. № *. Вещото лице В. П. по заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно е изчислило, че
задълженията по клиентски номер ********** с титуляр Т. Д. е общо в размер на
3344,51 лева, като са начислени лихви в общ размер на 40,06 лева и в първата фактура
е посочено старо салдо в размер на 192,59 лева, като стойността на предоставените
услуги е в съответствие с утвърдените от КЕВР цени за съответния период. Установява
се, че единственото плащане в процесния период е в размер на 50 лева, като няма
данни за други плащания. Дължимият размер е 3344,51 лева главница, старо салдо
142,59 лева и лихви 40,06 лева.
2
Съдът като взе предвид така установените факти по делото, намира от правна
страна следното:
Ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане по реда на ЗВ и
Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ. ВиК услуги са услугите по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води. Съгласно §1, ал. 1, т.2 от ПЗР на ЗРВКУ, потребители са
юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Отношенията между ВиК оператора и
потребителите на ВиК-услуги се уреждат от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. От посочената нормативна уредба следва, че
облигационното отношение между страните възниква по силата на закона въз основа
на притежаваното вещно право на собственост или ползване.
От ищеца обаче не са представени никакви доказателства, които да
удостоверяват притежание на вещно право на собственост или ползване, поради което
не се доказва наличието на облигационно отношение между страните. От изисканите
справки от Столична община се установява, че имотът е данъчно деклариран от трети
лица неучастващи по делото, включително е предеклариран от наследниците на
неучастващо по делото лице през 2021 г. Липсват каквито е да е други доказателства,
които да установят връзката между страните. Не са представени документи за
собственост, заявление за откриване на партида, от които да се направи извод, че е
налице облигационно отношение между страните по делото. Противен извод не следва
от констативен протокол от 12.07.2018 г., доколкото същият не доказва право на
собственост или ползване, а същевременно не са представени други относими
доказателства, които при съвкупна преценка да обосноват извод за притежание на
право на собственост или ползване от ответника за процесния апартамент с адрес в
/адрес/. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за
облигационното отношение между тях. Доказателствената тежест е право и
задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се
приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж. Сталев/. При липса
на една от изискуемите предпоставки за уважаване на иска, то безпредметно е
обсъждането на останалите, доколкото дори и при тяхното наличие, искът би бил
неоснователен. Ето защо, при прилагане на чл. 154 ГПК, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск, то
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изплащане на обезщетение за забава върху
главницата също се явява неоснователен.
По разноските:
3
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, т. 12, съдът следва
да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Исковете са отхвърлени изцяло, поради което на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски в пълен размер. С
възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство /ответник по
настоящото производство/ е поискал адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева,
платено съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.06.2023 г. В исковото
производство ответникът своевременно е поискал присъждане на разноски с отговора
на исковата молба в размер на 400 лева, съгласно договор за правна защита от
20.12.2023 г. С молба от 01.04.2024 г., ищецът е направил възражение за прекомерност.
Размерът на възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да се
определи като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА -
размерът му да бъде справедлив и обоснован. Предвид едностранния характер на
заповедното производство, съдът намира, че фактическата и правна сложност на
процесуалните действия, извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е
така, защото подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е
необходимо действие от страна на кредитора, предполага предварителна подготовка,
проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, които
подробно се описват в заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по
образец, който не изисква излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е
възражението да се подаде в срок и съгласно попълнен образец. Въз основа на
горното, настоящият състав намира, че за размера на адвокатското възнаграждение за
действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр. 88/2022 г./, а именно: за
изготвянето на книжа и молби, минималният размер на възнаграждението е 200 лева.
Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в
Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч.
т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. При преценка на тези критерии, в разглеждания случай
съдът намира, че справедливо и обосновано се явява възнаграждение в размер на 100
лева. Възражението за прекомерност на възнаграждението в исковото производство се
явява неоснователно, доколкото предвид цената на исковете, количеството извършена
работа, възнаграждението в размер на 400 лева се явява обосновано и справедливо.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК ********* искове по реда на
чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.първо от ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ вр.
чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ и чл.86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че Т. Д. С., ЕГН
********** дължи на /фирма/ сумата от 3335,15 лв., представляваща главница за
предоставени ВиК услуги за периода от 19.12.2018 г. до 23.10.2021 г. за имот с адрес в
/адрес/ „*****-******* ***, ****, клиентски № **********, ведно със законна лихва
от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 40,06 лв., представляваща
4
мораторна лихва за период от 19.01.2019 г. до 23.10.2021 г. за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2023 г. по ч. гр.
д. № 25965/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК ********* да заплати на Т. Д.
С., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лева – възнаграждение за един адвокат за
заповедно производство и 400 лева – възнаграждение за един адвокат за исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5