Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №3522 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
22.12.2020 год., постановено по гр.дело №79932/2017 год. по описа на СРС, ГО,
88 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.” ЕАД срещу М.Й.С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 774.07 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2014 год. до 30.04.2016 год., както и сума
за изравняване /доплащане/ по изравнителна сметка по обща фактура №**********
от 31.07.2014 год., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********,
абонатен №250524 и сумата от 15.19 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2014 год. до 30.04.2016 год., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №48225/2017
год. по описа на СРС, ГО, 88 с-в – 17.07.2017 год. до окончателното им
изплащане, като исковете са отхвърляни в останалата им част до пълните
предявени размери и периоди, а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – изцяло и
ответникът М.Й.С. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 415.94 лв. и
направените разноски в заповедното производство в размер на 33.10 лв.;
отхвърлени са изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД
срещу Й.А.С.искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове срещу М.Й.С., е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от посочения
ответник. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че по делото е
безспорно, че е наследник на Й.М.С. /починал на 21.04.2001 год./, който бил
собственик на процесния недвижим имот. По делото не били ангажирани
доказателства, че ответникът бил приел наследството – чл. 48 и чл. 60, ал. 1 ЗН, а тежестта да установи това обстоятелство било на ищеца. В този смисъл
ответникът не се явявал потребител на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В частност е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани.
В разглеждания
случай по делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Доказано е също така
въз основа писмените доказателства по делото – писмен договор за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятие по ЗТСУ от 20.01.1983 год., удостоверение за наследници и
молба-декларация от 10.09.2002 год., че процесният недвижим имот е бил придобит
от ответника М.Й.С. и неговия баща Й.М.С. /при равни права – виж чл. 30, ал. 2
ЗС/. Последният е починал на 21.04.2001 год. и е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Й.А.С.и синовете си И.Й.С. и М.Й.С.. На 10.09.2002 год.
ответникът е подал молба-декларация до ищеца за променя на откритата партида за
имота само на негово име, за което Й.А.С.и И.Й.С. са дали изрично съгласие –
обстоятелство, което са удостоверили с подписите си в посочения документ.
При това
положение настоящият съдебен състав приема, че ответникът М.Й.С. се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на
ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с
чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./
– виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК. Без значение е обстоятелството
дали ответникът е приел наследството на своя баща, доколкото по делото е
доказано, че притежава идеални части от правото на собственост върху процесното
жилище и че на негово име е била открита индивидуална партида за процесния имот
със съгласието на останали съсобственици. Т.е. постигнато е съгласие между
ищеца и ответника за сключването на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при спазване на ободрените от КЕВР /преди ДКЕВР/ публично известни
общи условия, съставляващи неразделна част от договора /виж чл. 63, ал. 1 и 2
от Общите условия на ищеца – по делото не са релевирани нито твърдения, нито
има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/, поради което М.Й.С. дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди /в цялост/, както е
приел и първоинстанционния съд, позовавайки се на приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Безспорно е във
въззивното производство, че ищецът е доставил твърдяното количество топлинна
енергия в имота през процесния период от м.юли 2014 год. до м.април 2016 год.,
че нейната стойност възлиза общо на 1 326.98 лв. /а 7/12 части от нея –
774.07 лв./, както и че през посочения период е била извършвана услугата дялово
разпределение и нейната стойност е в общ размер на 26.03 лв. /а 7/12 части от
нея – 15.19 лв./ – тези обстоятелства се установяват и въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства – индивидуални справки за
отопление и топла вода, документ за отчет /който е подписан от ответника, като
авторството му не е оспорено и надлежно опровергано в процеса – чл. 180 ГПК и в
този смисъл представлява извънсъдебно признание за количеството доставена
топлинна енергия/, протокол за неосигурен достъп/, както и от заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение,
както и с оглед счетеното за основателно възражение за погасителна давност на
ответника /чл. 120 ЗЗД и чл. 131 ГПК/ и предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявените главни искове се явяват основателни до размерите, посочени в
обжалваното решение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.12.2020 год.,
постановено по гр.дело №79932/2017 год. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, в
обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/