М О Т
И В И
Към Решение
по НАХД № 416/16г. по описа на КРС, ІV н. с.
Производството е по реда на глава
ХХVІІІ от НПК.
Постъпило е постановление на
Районна прокуратура – К. с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемия Р.Д.Х., ЕГН:**********, от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1-во, вр. чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя
на Районна прокуратура – К. поддържа обвинението и пледира обвиняемия Х. да
бъде признат за виновен, да се приложат разпоредбите на чл.78а от НК и обвиняемия
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия заявява
в съдебно заседание, че подзащитния му е с чисто съдебно минало и моли съда за
налагане на административно наказание „глоба“ в минималния размер от 1000 лева.
Обвиняемият Р.Д.Х., редовно призован,
не се явява в съдебно заседание.
Съдът след като прецени събраните
в наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:
Обвиняемият Р.Д.Х. е жител ***
баня.
Свидетелят С.П.К. е жител ***.
Същият работи на бензиностанция „***“, намираща се между с.В.Л. и гр.К..
Свидетелят Р.С.И. е жител ***.
Същият работи на бензиностанция „***“.
Свидетелят М.В.П. е жител ***.
Същата е приятелка на св.К..
Свидетелят И.Р.С. е жител ***.
Същата е дъщеря на собственик на заведение, намиращо се в близост до
бензиностанция „***“.
Свидетелят П.Д.И. е служител в РУ
на МВР – гр.К..
Свидетелят Л.С.П. е служител в РУ
на МВР – гр.К..
Обвиняемия и св.К. се познават.
На 22.11.2015г. св.К. и св.И. се
намирали на работа на бензиностанцията. При тях била и св.П.. Тримата седели на
една маса и разговаряли помежду си. Автомобила на св.К. се намирал паркиран
наблизо.
Около обяд на същата дата на
бензиностанцията пристигнал с автомобил обвиняемият Х.. След като спрял
автомобила си обв.Х. се насочил към автомобила на св.К. и започнал да го
оглежда. Без никаква причина обв.Х. започнал да вика към св.К., че е боклук и
крадец, и че му е откраднал Си Ди плеър. След това обв.Х. се доближил до
масата, на която седял св.К. и неочаквано му нанесъл удар с ръка по лицето. От
нанесения удар св.К. залитнал, но не паднал, тъй като се хванал за стола. Обв.Х.
посегнал да ритне св.К., но не успял, като последният също се опитал да ритне
обвиняемия, но и той не успял. Тогава между тях застанала св.П. и започнала да
ги разтърва. Непосредствено след това обв.Х. отишъл до автомобила си и взел
оттам метален бокс, като отново се насочил към св.К.. Последният побегнал от
бензиностанцията към намиращото се наблизо заведение, където била св.С., която
наблюдавала случващото се. Обвиняемият Х. последвал св.К., като крещял, че ще
го утрепе. Намесила се св.С., която казала на обвиняемия, че ще извика
служители на СОТ. Междувременно св.К. успял да избяга от другия вход на
заведението и се насочил към шосето. Обвиняемият Х. продължил да вика и да се
заканва по адрес на св.К..
Впоследствие обвиняемият се качил
на автомобила си и потеглил.
За случилото се е подаден сигнал
на тел.1 12. На място е изпратен
полицейски патрул в състав св.И. и св.П.. При пристигане на място на
полицейските служители инцидента вече бил приключил. Полицаите разбрали за случилото
се и разяснили на св.К. възможността да подаде жалба в полицията.
По-късно на същия ден св.К.
посетил ЦСМП – К., където му е оказана медицинска помощ. Впоследствие св.К.
подал молба до Началник РУ на МВР – К., в която описал случилото се.
На 25.11.2015г. св.К. посетил и
съдебен лекар, който му издал съдебно медицинско удостоверение.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза вследствие на нанесения от
обвиняемия на удар на св.К., на последния е причинена травма в областта на
главата с оток и зачервяване в областта на лявата буза. Тази травма е причинила
болка, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са
причинени от действието на тъп предмет от удар с или върху такъв и е възможно
да възникнат така, както се посочва в материалите по досъдебното производство,
а именно удар с дланта на ръка по лявата буза на пострадалия.
Касае се за засягане на телесната неприкосновеност на свидетеля С. К., като
му е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното производство
по проведеното досъдебно производство писмени и гласни доказателства, приобщени
като доказателствен материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание
на основание чл.378, ал.2 от НПК (докладна записка; молба от 22.11.2015г.;
докладна записка от 22.11.2015г.; копие от карта от ЦПЗ; копие от съдебно
медицинско удостоверение; протокол от 30.05.2016г. за разпит на обвиняем;
протокол от 07.03.2016г. за разпит на св.С.П.К.; протокол от 26.02.2016г. за
разпит на св.М.В.П.; протокол от 25.02.2016г. за разпит на св.Р.С.И.; протокол
от 02.03.2016г. за разпит на св.И.Р.С.; протокол от 10.05.2016г. за разпит на
св.П.Д.И.; протокол от 11.05.2016г. за разпит на св.Л.С.П.; заключението на
съдебномедицинската експертиза; 1 бр. компакт диск; копие от трудова книжка;
копия от 2 бр. удостоверения; характеристична справка), и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства – справката за съдимост на обвиняемия,
като в тази насока следва изрично да се отбележи, че всички доказателства
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което не се налага поотделното им обсъждане.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че обвиняемия
Х. на 22.11.2015г. на бензиностанция „***“, находяща се между с.В.Л. и гр.К.,
обл.П., по хулигански подбуди е причинил на С.П.К., ЕГН:********** ***, лека
телесна повреда, изразяваща се в травма с оток и зачервяване в областта на
лявата буза, с което му е причинена болка, без разстройство на здравето, с
което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12,
пр.1-во, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Конкретните условия на време, място и обстановка
дават основание на съда да приеме, че обвиняемия е демонстрирал незачитане на
добрите нрави, нормите на поведение, неуважение към обществото и правата на
личността. Побоят над св.К. е започнал без конкретен повод и причина, пред
множество хора и на публично място. Касае се за подбуди и мотиви за извършване
на престъплението, които са хулигански и поради което деянието следва да се
квалифицира по чл.131, ал. 1, т. 12 НК. Това е така, защото деянието е съпроводено от хулигански
действия, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на обществото и човешката личност. Именно проявената демонстративна,
провокираща непристойност на действията на обвиняемия, характеризира мотивите
за извършването му като хулигански.
За да признае обвиняемия за
виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е
извършил деянието си при пряк умисъл – съзнавал е неговия обществено опасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
В случая не са налице отрицателни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК, тъй като обвиняемият Х. е
пълнолетен, за извършеното умишлено престъпление законът предвижда наказания
„лишаване от свобода до една година или пробация“, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и към момента на извършване на деянието не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII от
НК, а от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. С оглед на изложеното съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК – „глоба“ в размер на 1000 лева, т.е.
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
При определяне на размера на
наказанието съдът отчете за смекчаващи отговорността обстоятелства направените
от обвиняемия самопризнания на досъдебното производство и добрите му характеристични
данни, като отегчаващи отговорността обстоятелства според съда не са налице.
С оглед изхода на
делото съдът присъди в тежест на обвиняемия да заплати в полза на Държавата, по
бюджетна сметка на ОД на МВР – гр.П., сумата от 135,24 лв., представляващи
разноски по делото, направени по досъдебното производство.
Съдът постанови веществените доказателства – 1 бр. компакт диск –
приложен на л.59 от досъдебното производство – да се съхранява до изтичане на
срока за съхранение на делото, след което да се унищожи заедно с делото.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
И.П.