Решение по дело №9138/2018 на Софийски градски съд

 

 

                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 05.06.2019 г.

 

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 9138/18 г., за да се произнесе взе пред вид:

 

Предявен е иск от Д.К.Б., ЕГН **********,*** чрез адв. Д.С.,***, съдебен адрес:*** против ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: София, бул. *******, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата общо 60 812, 20 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, от която:   60 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди и 812,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди - за закупуване на медикаменти и болничен престой, ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от датата на събитието - 27.08.2016 г. до окончателното изплащане, и сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

 

В исковата молба се твърди, че на 27.08.2016 г., О.Ю.Ш.управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, с peг. № ******и се движил по ул. “Сан Стефано“, в посока от ул. “Булаир“ към бул. “Тракия“ в гр. Кърджали. Водачът направил ляв завой в участък, позволяващ обратно завиване и с последващ десен завой навлязъл в срещуположната лента на ул. „Сан Стефано“ , в която посока той нямал право да се движи. В този момент по ул. “Сан Стефано“ в посока от бул. “Тракия“ към ул. “Булаир“ се движел ищеца, управлявайки мотоциклет „Ямаха“ е peг. № ******. Поради неочакваната поява на лекия автомобил не успял да спре, въпреки употребените спирачки и мотоциклетът се ударил в предната част на лекия автомобил.

В резултат на удара ищецът паднал и получил счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в долния му край.

 

С присъда № 147 от 01.12.2016 г. по НОХД № 1460 от 2016 г., виновният водач О.Ю.Ш.е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното му наказание е отложено за срок от три години. О.Ю.Ш.е осъден и на „лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12 месеца.

За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „О.- клон Б.“ КЧТ, полица № BG/28/115002263756, с покритие от 04.09.2015 г. до 03.09.2016 г.

Ищецът моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.

Ангажира устни доказателства и експертизи.

В хода по същество поддържа предявения иск.

Претендира разноски по списък.

 

Ответникът ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Счита, че не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане, както и противоправното и виновно поведение на водача  О.Ш.в процесното ПТП. Твърди, че липсват категорични данни за наличие на причинно - следствена връзка между настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца увреждания.

Направил е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради факта, че същия се е движил с несъобразена скорост в размер на 50%.

Оспорва всички твърдения по отношение на вида, характера и степента на увреждания, както и продължителността на оздравителния период.

Отделно от това счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.

Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание и размер. Оспорва твърдението, че направените разходи са сторени от и в полза на ищеца и че същите са били необходими.

Оспорва също и претенцията за присъждане на разноски, като моли, в случай че възнаграждението за адвокат надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1, то да бъде намалено, поради прекомерност.

В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира присъждане на разноски по списък.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер 26 000 лв., ведно със законните последици - лихва, считано от увреждането,  и сторените разноски.

По делото не се спори, че на 27.08.2016 г., в гр. Кърджали е станало ПТП, като на ул. Сан Стефано, при управление на л.а. л.а. м. „Ауди“, модел А6, Рeг. № ******, по посока от ул. Булаир към бул. Тракия водачът О.Ю.Ш., направил ляв завой в участък, позволяващ обратно завиване и с последващ десен завой навлязъл в срещуположната лента на ул. „Сан Стефано“ , в която посока той нямал право да се движи, поради което в предната част на автомобила се ударил движещият се по посока от бул. Тракия към ул. Булаир се движел мотоциклет „Ямаха“,  Рeг. № ******, управляван от ищеца.

 

Описаният механизъм на станалото ПТП е доказан с представената от ищцовата страна и неоспорена от ответника, Присъда № 147/01.12.2016 г. по н.о.х.д. № 1460/2016 г. на РС, гр. Кърджали, с която водачът на л.а. Ауди О.Ю.Ш.е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК за причиняване по непредпазливост на ищеца средна телесна повреда, и му е наложено съответното наказание.

По делото няма данни присъдата да е влязла в сила.

Във връзка и възраженията а ответната страна относно механизма на станалото ПТП и наличие на съпричиняване от страна на пострадалата по отношение на вредоносния резултат, делото бе изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза.

Вещото лице – автоексперт в заключението е установило следното::

 Според протокола за оглед произшествието между л.а. „Ауди” и мотоциклета „Ямаха” е настъпило на ул. „Сан Стефано”  в посоката за движение на мотоциклета, непосредствено след ул. „Г. Кондолов”. Платното за движение по ул. „Сан Стефано” е разделено на две полуплатна, по едно за всяка посока на движение разделени помежду си с тревна ивица, с направен проход в нея за обратен завой. От двете страни на прохода има пътен знак  „Г 9 „ от ЗДвП – Преминаване отдясно на знака. Двете полуплатна са с по две ленти за всяка посока, разделени помежду си с „Единична прекъсната линия” – М3. Пътният участък в района на произшествието е хоризонтален прав, без наклон с добра видимост.

         Регистрираната спирачна следа, показваща траекторията на движение на мотоциклета в района произшествието, разположението на двете превозни средства след удара и деформациите по тях, показващи разположението на автомобила и мотоциклета в момента на удара, определят мястото на удара както следва: По протежение на платното за движение ( за посоката на движение на мотоциклета) на около 4 метра след ориентира или на около 1,2 метра след края на спирачната следа оставена от мотоциклета. По широчина на платното за движение в лявата лента за посоката на движение на мотоциклета, на около 1,5-2 м. средно 1,7 м. вдясно от бордюра на разделителната тревна площ.

         Вещото лице заявява,п че в резултат на удара помежду си, двете превозни средства са получили следните деформации:

         - лекият автомобил: следи от удар в предната част, в десния край на предната броня- на около 0,5 м. от дясната страна на автомобила. Удар в предния капак на автомобила, също на разстояние 0,5 м. от дясната страна и др.

         - мотоциклетът:  деформации по предното колело и окачването му, спукана предна гума, счупена джантата, счупен носач, счупени пр.  калники предни спирачни дискове и др.

         Така описаните деформации показват, че инициалният удар между  автомобила и мотоциклета е настъпил с предно колело на мотоциклета в предна дясна част на лекия автомобил на около 0,5 метра в ляво от десния му край.

                  

         Скоростта на движение на мотоциклета в района на произшествието, непосредствено преди началото на спирачната  следа е била около 45 км/ч, а към момента на удара в лекия автомобил - около 30 км/ч.

         Скоростта на движение на лекия автомобил, с оглед конкретната пътна обстановка, влизане в ляв завой и веднага след това в десен завой, както и мястото на спиране след удара не е била висока и може да се приеме 12-13 км/ч - средно 12,5 км/ч,

         Опасната зона за спиране на мотоциклета при конкрет­ните пътни условия и движение със скорост 45 км/ч е била около 27 м.

         Скорост на движение около и под 14 км/ч би дала възможност на водача на мотоциклета да спре преди мястото на удара.

Водачът на лекия автомобил не е предприел никакви действия за избягване на произшествието, или, ако е предприел, това е било в последната фаза непосредствено преди удара с мотоциклета.

Водачът на мотоциклета е реагирал за аварийно спиране, но не е разполагал с достатъчно време да спре преди мястото на  удара и не е имал техническа възможност да предотврати ударът с лекия автомобил.

Удар между двете превозни средства не би настъпил при условие, че водачът на автомобила е изчакал преминаването на мотоциклета и тогава да извърши маневрата си. Тук трябва да се има предвид, че след извършването на маневрата ляв завой, той е можел да продължи движението си правомерно само при условие, че предприеме втори ляв завой и се включи в движението в посоката на движение на мотоциклета.

 

Не се спори между страните, че  за лекия автомобил, чиито водач е причинил катастрофата, е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. 02114002172525, валидна за периода 22.08.2014 г. – 22.08.2015 г.

.

Вследствие катастрофата е пострадал ищецът, който е управлявал мотоциклета, като са му причинени телесни увреждания.

 

Спорът между страните се свежда до наличието на всички описани в исковата молба телесни повреди у пострадалите ищци и причинно – следствената връзка между ПТП и тях, размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот, както и до наличието на извършено частично плащане.

 

По искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинската експертиза, което съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.

 

От нея се установява, че, вследствие станалото ПТП, ищецът Д.Б. е получил следните травматични увреждания:

-      Закрито счупване на външния (латерален) малеол (глезен) на десния крак и разкъсване на делтоидната връзка, които са реализирали медико-биологичния признак, трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни,

-      Разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица, която реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето, неопасно за живота.

-      Охлузване в областта на дясната китка, което е причинило болка и страдание.

Според експерта описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при процесното ПТП от 27.08.2016 г.

 

За период от 10 месеца ищецът Д.К.Б. е търпял болки и страдания, като за първият месец, те са били с интензивен характер. Около месец са били по-интензивни болките и след всяка оперативна намеса. Лечебният период е бил удължен с оглед миграцията на част от металната остеосинтеза, което е наложило и двуетапното й отстраняване.

 

Вещто лице е извършило проверка на приложените от Б. документи: Фактура № **********/29.08.2016г. и фискален бон на името на Д.К.Б. за закупуване на семитубуларна плака на стойност 760 лв.; фактура № **********/04.09.2016г. и фискален бон на името на Д.К.Б. за заплащане на потребителска такса в размер на 34.80 лв. и фактура № **********/08.05.2017г. и фискален бон на името на Д.К.Б. за заплащане на потребителска такса в размер на 17.40 лв. са във връзка с проведеното лечение на ищеца по повод получените травми от процесното ПТП.

 

За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищциата съдът допусна до разпит по делегация в РС Кърджали двама свидетели.

 

Свидетелят К.В.Б. е негов баща.

 В показанията си той заяви, че е видял ищеца непосредствено след катастрофата – след 12 мин. Кракът му е бил счупен – две кости на десния крак и долу в ходилата – костички. Бил е уплашен, малко след това е дошла Бърза помощ и са го откарали в болницата. Свидетелят заяви, че дълго време синът му се е възстановявал, ходел е с патерици, не е бил същият, изпитвал е силни болки. Дори и сега продължава да ги изпитва при промяна на времето.. Бил е по жизнен, а сега е по стреснат, затворен, изнервен, реагира експанзивно. Преди инцидента е тренирал активно, занимавал се е със спорт, сега това не е така. Тренирал е волейбол, бил е първенец, тренирал е и бадминтон, ходел е по състезания. Ищецът е претърпял три последователни операции – сложени са му шест винта в крака и два големи опорни винта, бил е гипсиран, после, докато му свалят планката през м. юни 2017 г., е ходил с патерици. През този период той не е можел да изпълнява задълженията си в „Еконт“, където е работел заедно с брат си и се е наложило брат му и баща му да вършат работата му. Според Б., преди катастрофата синът му не  имал здравословни проблеми.

 

Свидетелят Г.Т.Г. е приятел на ищеца.

Знае за станалата с него катастрофа, видял го е след четири – пет дни. Десният му крак е бил счупен на две места, бил е на легло, разстроен, че няма да ходи дълго време на работа и няма да може да тренира. Операцията му е извършена в Пловдив, защото в Кърджали не са били сигурни дали е за операция. Бил е на обезболяващи, счупването е ограничавало доста движенията му, може би седем – осем месеца е бил с патерици и е изпитвал силни болки, не е стъпвал на крака си. В показанията си Г. заяви, че ищецът е променил поведението си, затворил се е, разстроен е, че вече не се състезава, притеснява се, стряска се от коли, дори е поправил мотора си и го е продал. И сега се оплаква от болки в крака, особено когато тренира и когато се промени времето, вече не кара мотор. Преди катастрофата той не е имал никакви здравословни проблеми. Спортувал е много.

Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и експертиза.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

         Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./  и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 27.08.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.

 

В настоящия случай по безспорен начин се установи наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.

         Доказа се, че, в резултат на станалото ПТП, пострадалият ищец е получил описаните по – горе травматични увреди и е претърпял описаните от експертизата и показанията на разпитаната свидетелка болки и страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана.

 

Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане  се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищците.

         Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.

В хода на съдебното производство се доказа, че при ищеца е налице възстановяване от получените травмени увреди, но то все още не е пълно, тъй като са останали негативни последици от психологическо естество.

 

         С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът е доказан по основание, а размерът му следва да бъде определен в унисон с нормата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.

 

Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените болки и страдания, възрастта на пострадалото лице.

 

В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът намира, че  адекватна обезвреда при ищеца би била сумата 60 000 лв., така, както искът е предявен, поради което претенцията следва да се уважи изцяло.

 

По отношение на претендираната законна лихва върху цитираното обезщетение, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница считано от датата на деликта – 27.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Съдът дължи произнасяне и досежно претенцията за имуществени вреди.

В хода на делото ищецът доказа, включително и с приетата СМЕ, че представените от нея фактури касаят извършени разходи именно за проведеното му лечение във връзка с претърпения инцидент и получените травми, поради което съдът намира, че претенцията в частта за имуществени вреди за сумата 812, 20 лв. е основателна и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане..

 

По изложените съображения съдът приема, че искът е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да се уважи със законните последици – лихва и разноски – 100 лв. за разпит по делегация на свидетелите.

 

С оглед изхода на спора на адвоката – повереник на ищеца адв. Д.С., съдебен адрес: ***, следва да бъдат присъдени разноски в размер 2 354 лв. на основание чл. 38 ЗА.

 

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 2 433 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: София, бул. ******* да заплати на Д.К.Б., ЕГН **********,*** чрез адв. Д.С.,***, съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата общо 60 812, 20 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, от която:   60 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от датата на събитието - 27.08.2016 г. до окончателното изплащане и 812,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди - за закупуване на медикаменти и болничен престой, ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от 06.07.2018 г. до окончателното изплащане, и сторените разноски н размер 100 лв.

 

ОСЪЖДА ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ да заплати на адв. Д.С.,***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 за в размер 2 354 лв.

 

         ОСЪЖДА ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ да заплати по сметка на Софийски градски съд д.т., съобразно уважената част от иска в размер 2 433 лв.

        

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: