№ 1215
гр. Русе, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101634 по описа за 2024 година
М. Д. Д. заявява, че притежава МПС марка „БМВ“, модел „Х1“, с рег.№Р ........ КТ.
На 16.12.2023г. претърпял ПТП с автомобила, вследствие което същият бил увреден.
Непосредствено след инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, в който
като виновен водач бил посочен Г. О. Д., управлявал автомобил с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД.
След оглед на автомобила от служители на ответното дружество, били констатирани
следните щети по компоненти на превозното средство: уширение калник преден ляв – мат;
калник преден ляв; врата предна лява; колона предна лява; огледало ляво, документирани в
опис – техническа експертиза по щета №0410-165-0252-2023/18.12.2023г.
Впоследствие застрахователят изплатил на ищеца обезщетение в размер на 505.22
лева.
Молителят поддържа, че посочената сума се явява крайно недостатъчна за
отстраняване щетите и привеждане автомобила в състояние годно за нормална
експлоатация. В тази връзка сочи калкулация, предоставена от „Русе Кар“ ЕАД, в която е
отразена действителната стойност на ремонта – 2268.67 лева, включващ труд, резервни части
и вложени материали.
На 08.02.2024г. М. Д. депозирал молба в офиса на застрахователното дружество, за
доброволно уреждане на отношенията и поискал да му бъде изплатена сумата 1763.45 лева –
остатък от застрахователното обезщетение, но ЗД „ОЗК Застраховане“ АД отказало.
Ищецът излага аргументи досежно приложение разпоредбата на чл.429 и сл. КЗ
1
Позовавайки се на разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, поддържа, че застрахователят е
длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на причинените
вреди, изчислени към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5 да
заплати на М. Д. Д., ЕГН сумата 1763.45 лева, необходима за цялостното възстановяване на
виновно причинените вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.03.2024г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Признава следните релевантни за спора факти: наличие на валидно застрахователно
правоотношение между дружеството и собственика на лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег.
№ЕВ ....... ВА; изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 505.22 лева,
както и твърдяните дата и място на пътния инцидент.
Оспорва иска по размер. Твърди, че претендираната като обезщетение сума е
значително завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно
разпоредбата на чл.386 КЗ. Поддържа, че с изплатеното обезщетение са покрити щетите,
резултат от произшествието. Приема за завишени вписаните в калкулация от 18.01.2024г.
количества вложен труд и материали, необходими за отстраняване щетите по увредения
автомобил.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2023г., около 7.30 часа, в гр.С.п., бул.“България“, в района на
бензиностанция „Венато“ настъпил ПТП с участници: лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег.
№ЕВ ....... ВА, управляван от Г. Д. и лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№Р ........ КТ, управляван
от М. Д. Д.. В изготвения двустранен констативен протокол се сочи, че при маневра на заден
ход Г. Д. ударил паркирания лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№Р ........ КТ. Описани са
видимите щети по увреденото МПС.
Не се спори, че към датата на инцидента, е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между
ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД и собственика на лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег.№ЕВ .......
ВА, управляван от Г. Д..
М. Д. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, вследствие което
в ЗАД „ОЗК - Застрахова“ АД е образувана преписка по щета №0410-165-0252-
2023/18.12.2023г. При извършен оглед били установени увредените детайли, описани в
техническа експертиза. Дружеството оценило щетите на 505.22 лева и изплатило на ищеца
посочената сума.
2
Ищецът приел, че обезщетението не съответства на действителните щети. Съгласно
калкулация, изготвена от „Русе Кар“ ЕАД, за вложени резервни части, материали и труд
поискал възстановяване щетите в пълен размер, като застрахователят му изплати остатък в
размер на 1763.45 лева. В отговор, ответникът уведомил М. Д., че обезщетението е
определено на база действащото в Република България законодателство и предвид липсата
на разходно – оправдателни документи за извършен ремонт, вредите са покрити на база
„експертна оценка“. Обяснил, че при представяне разходно – оправдателен документ за
извършен ремонт, обезщетението ще бъде преизчислено, съгласно Методика към Наредба
№24.
С оглед установяване реалните вреди по процесния автомобил, вследствие ПТП,
настъпило на 16.12.2023г. е възложена и приета, неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и всестранно.
Вещото лице установило, че щетите, описани от застрахователя са следствие от процесното
ПТП и е налице пряка причинна връзка между вредите и произшествието. Експертът
приема, че стойността за отстраняване на щетите в оторизиран сервиз „Русе Кар“ ЕООД е
2268.67 лева с ДДС, а съгласно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, приложима като минимална долна
граница, когато обезщетението се определя по експертна оценка, стойността им е 619.89
лева.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, за което
отговорен е водач на МПС, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество. Предвид данните за предявена писмена претенция пред
застрахователя, съгласно чл.380 КЗ и изплатено обезщетение, което според ищеца не е
достатъчно за репариране на претърпените вреди, съдът намира производството по делото за
допустимо.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да
покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие
(чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен
между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и
застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
3
деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Безспорно е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и
собственика на лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег.№ЕВ ....... ВА. Следователно ответникът е
обезпечил деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на собственика и водачите на МПС-то,
причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението му.
С релевираните в хода на производството доказателства бе установено и настъпило
на 16.12.2023г. застрахователно събитие. В тази връзка по делото е приобщен Двустранен
констативен протокол за ПТП от същата дата.
От заключението на експертизата е видно, че вредите, описани от ответника в
преписка по щета №0410-165-0252-2023/18.12.2023г. са следствие и в пряка причинна връзка
с процесното ПТП.
Описаната в исковата молба фактическа обстановка, установена с ангажираните в
хода на производството доказателства, очевидно не се оспорва от ответника, тъй като
последният е изплатил застрахователно обезщетение именно за това застрахователно
събитие, което представлява извънсъдебно признание за твърдяните от ищеца релевантни за
спора факти. Самият застраховател е установил щетите по лек автомобил „БМВ Х1“, с рег.
№Р ........ КТ и същите са остойностени от вещото лице в два варианта.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане
фактически състав, съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
Правният спор е съсредоточен върху размера на дължимото обезщетение. Същото е
съизмеримо с действително претърпените вреди към деня, в който е настъпило събитието,
но не следва да надвишава лимита на отговорността. За действителна застрахователна
стойност се счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число с всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
др., без прилагане обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). Принципът на пълна обезвреда изисква
обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на
увреденото имущество в състояние преди увреждането и когато се установи, че се касае за
разходи за поправка на вреди, които са близки или надвишават стойността на цялата
увредена вещ икономически е необосновано тяхното обезщетяване.
От заключението на автотехническата експертиза е видно, че действителната
стойност за отстраняване на щетите в оторизиран сервиз е 2268.67 лева с ДДС. От тази
стойност следва да бъде приспаднато изплатеното от застрахователя обезщетение - 505.22
лева, като остатъка от дължимото обезщетение възлиза на 1763.45 лева.
4
Предвид основателността на главния иск, акцесорната претенция за законна лихва
върху главницата, считано от 20.03.2024г. (датата, на която е депозирана исковата молба),
също се явява основателна.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 971 лева (71 лева – държавна такса; 700 лева –
възнаграждение за процесуално представителство; 200 лева – възнаграждение на вещо
лице), съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати на М. Д. Д., ЕГН ********** с
адрес: гр.С.п., област Русе, ул.“Ц.С.“№2 сумата 1763.45 лева, необходима за цялостното
възстановяване на виновно причинените вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.03.2024г. до окончателното й изплащане и 971 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5