№ 22206
гр. С., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. П.
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. П. Гражданско дело №
20241110133982 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца процесните суми, представляващи обезщетение за ползване на 9/20
ид.част от апартамент №38,находящ се в /адрес/ за периода от 22.05.2022 г.до 22.11.2022 г.
Ищецът твърди, че притежава правото на ползване върху процесния имот,което е
учредено с нот.акт №27,том III,рег .№5836,дело №371/21.05.2021г.на нотариус Тютюнджиев
.Твърди,че от момента на учредяване на правото на ползване и до сега ответницата,която
притежава правото на ползване,а и правото на собственост върху 10/20 ид.части от същия
имот, самостоятелно ползва посочения недвижим имот,а той няма достъп до него и не може
да упражнява правото си на ползване.
В срока по чл.131 ГПК от ответницата е депозиран отговор на исковата молба, в
който заявява становище за недопустимост на иска.Твърди,че по отношение на ищеца
липсва както процесуална легитимация за предявяване на иска,така и правен интерес, Моли
за отхвърляне на иска като недопустим и неоснователен, с присъждане на разноски за
производството.Алтернативно предявява насрещен иск срещу ищеца да бъде осъден да й
заплати,заплатените от нея данъци за имота за периода 21.05.2021г.-21.05.2022 г.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на стрА.те, приема за
установено следното:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основА.е
чл. 59 ЗЗД ищецът следва да установи неоснователното обогатяване на ответницата за
сметка на ищеца/ чрез установяване на фактите, че ответницата е ползвала без правно
основА.е 9/20 ид.ч. от недвижим имот- за които 9/20 ид.ч. е учредено вещно право на
ползване в полза на ищеца през посочения период и така го е лишила от възможността той
1
да го ползва по предназначението му/ връзката между обедняването и обогатяването и
размера на сумата, с която е обеднял.
Ответницата следва да установи, че имущественото разместване е с правно
основА.е или да докаже основателността на възраженията си.
Представен по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ, рег. №109, том № VII/1985 г. от 20.08.1985 г., по силата на който Г.Н.А. е
закупил жилище №38, находящо се в жилищна сграда – блок №4а-г, вх. Б на 4 етаж в ж.к.
М..
Видно от представеното удостоверение за наследници, Г.Н.А. е починал на
14.12.2016 г., като е оставил за свои законни наследници съпруга си Л. И. А. и племенниците
си К.И.Л. и Николай Иванов Леков /синове на починалата Д.Н.Л. - сестра на Г.Н.А./. Н.Н.Л. е
починал на 28.12.2017 г., като негов наследник е брат му К.И.Л.. Еднокръвният му брат
В.И.Л. се е отказал от наследството.
С нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот №27, том III, рег.
№5836, дело №371 от 21.05.2021 г. на нотариус С.Т., К.И.Л. е продал на Б. Й. Г. 90% от 1/2
идеални части от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 38 , находящ се в град
С., община С., област С. (столица), район М., /адрес/, на четвърти етаж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ************. Със същия нотариален акт
К.И.Л. е учредил върху същите 90% от 1/2 идеални части от процесния самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ************ в полза на Д. А. П. пожизнено вещно право на
ползване.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, която и
съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице е използвало метод на
сравнителния анализ, който се основава на база сравнение на конкретния имот с подобни
такива на пазара на недвижими имоти. При подходящо подбрА. имоти за сравнение, този
метод дава достатъчно добра точност при определяне на справедливата пазарна наемна
цена. Направено е проучване в агенции за недвижими имоти и в интернет сайтове с
информация за жилища под наем. Подробно са анализирА. данните в обявените за даване
под наем едностайни апартаменти в ж.к. М. в гр. С., като същото е заключило, че средния
пазарен наем за ползването на АПАРТАМЕНТ №38, /адрес/ с идентификатор ************
за периода от 22.05.2022 г. до 22.11.2022 г. вкл. е в размер на 2905 лева, респ. за 9/10 ид.
части е в размер на 1 307 лева.
В откритото съдебно заседА.е е разпитана свидетелката А. А.а П.а - сестра на
ищеца. Тя сочи, че знае за апартамента в ж.к. М.. Брат й бил споделил, че преди 4-5 години
му е учредено право на ползване от К.Л.- негов приятел. След като сделката била
изповядана свидетелката заедно с ищеца ходили до апартамента, където той трябвало да се
представи като ползвател. Когато отишли до сградата, нямали чип, за да си отворят долу и
изчакали съседи да им отворят. Свидетелят описва апартамента като средния такъв на
четвъртия етаж срещу асансьора, входната врата на апартамента била тъмна, на етажа имало
2
общо три апартамента. След като позвънили на вратата отворило младо момиче и жена -
ответницата, която се представила за единствен собственик на апартамента. Ищецът носел
документи, но Л. отказала да ги види, заявила им, че това е някаква измама и отказала да
проведе какъвто и да било разговор, категорично отказала да даде ключ на ищеца. Брат
звънял и по телефона на Л., но без резултат, доколкото не отговаряла на позвънявА.ята.
След първия път, не са правили повторен опит да ходят до жилището.
От разказа на свидетеля С. П. Н. се установява, че познава Л. от 2001 г., като към
настоящия момент са близки приятели. Виждал е Д. един път в апартамента в „М.“, когато
правили ремонт. Ищецът дошъл да се представи, звъннал на входната врата, свидетелят
излязъл в коридора, бил на 3-4 метра, когато господинът показал някакви документи,
свидетелят не видял точно какви, но впоследствие разбрал, че е показал нотариален акт.
Говорили 5-6 минути и свидетелят видял, че Л. му дава ключ от апартамента, който отвързал
от връзка. Не може да каже дали К.Л. е имал ключ от имота. След това свидетелят посочва,
че пренесли багаж в имота на майка .
Ответницата не оспорва, че е ползвала имота в процесния период, като в отговора на
исковата молба се съдържат доводи единствено относно това, че ответницата не е
възпрепятствала ищеца да ползва имота, доколкото последният не е отправил до ответницата
покана за обезщетение за лишаване от ползването. Ползването на имота се установява и от
показА.ята на разпитА.я свидетел П.а, които макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, имат
нужната степен на конкретика и съответстват на твърденията на стрА.те, съответно са годни
да обслужат доказателствената тежест на ищеца. Посоченото не се разколебава от
показА.ята на свидетеля Н., който излага, че ответницата предоставила ключ на ищеца,
доколкото посоченото не се потвърждава от съвкупния анализ на останалия събран по
делото доказателствен материал. Следва да се посочи, че от свидетелските показА.я не са
установи и точно в кой момент е извършено т. нар. предаване на ключ, доколкото същият
твърди, че събитието е настъпило преди четири или пет години, случило се през есента и
навън било студено. Ето защо съдът приема твърдението на ответника, че не е препятствала
упражняване правата на ищеца, като е предоставила ключ за достъп до имота за недоказано
и неоснователно.
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от
възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и
обогатяването на стрА.те, защото като му се възпрепятства възможността да реализира
облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и
това не е станало, защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да
притежава правно основА.е, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот ( в този смисъл -
решение № 719 от 27.12.10 г. по гр. д. № 532/10 г. на III гр. о.). Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС,
разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху
недвижимите имоти.
Установява се по делото от приложения нотариален акт, че ищецът има учредено
3
вещно право на ползване върху 90 % от ½. ид.ч. или върху 9/20-ти ид.ч. от имота, съответни
на правото на собственост върху тези идеални части на Б. Й. Г..
Правото на ползване, като огрА.чено вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС и като такова
може да бъде обект на самостоятелно придобиване и притежА.е. То подлежи на петиторна
защита, както правото на собственост съгласно чл. 111 ЗС /Р № 561/26.06.2010г. по гр.д.№
1201/2009г. I гр.о./ Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗС правото на ползване включва правото да се
използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея
без тя да се променя съществено.
По съдържА.е то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното
предназначение и по начин, че да не се променя съществено и да се получават гражданските
и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/. Затова носителят на правото на ползване може да
иска и обезщетение по чл. 59 ЗЗД, ако е лишен от ползването върху имота. За тази претенция
не е необходима предварителна покана. Ако плащането е закъсняло, лихва се дължи от
поканата, а исковата молба се счита за такава. /Решение № 31 от 25.02.2014 г. по гр. д. №
4745/2013 г. на Върховен касационен съд/.
За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот, е
достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основА.е да държи имота
/Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. Отделение/.
Лицето, което държи без правно основА.е чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога
дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството,
дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. /в този смисъл -
решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. №
652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС/. Ползването на
вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали
той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Съгласно приетото в
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго, претърпяло обедняване, лице. Правото на собственика да получи
обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от
волята на това лице, дали да реализира или не доходи от държаната без основА.е чужда вещ.
Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без ответникът
да има основА.е за това. По този начин ползвателят е бил лишен от възможност да я ползва,
поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответникът е държал чужда
вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.
Съвместната преценка на събрА.те по делото писмени и гласни доказателства,
обуславя извод, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия имот в периода
от 22.05.2022 г. до 22.11.2022 г.
4
В тежест на ответницата е да докаже наличие на основА.е, на което упражнява фактическата
власт върху целия имот. Наличие на такова основА.е не се доказва по делото спрямо 9/20
ид.ч., върху които е учредено вещно право на ползване в полза на ищеца, поради което и
съдът приема, че тази част от имота се е държала от ответницата без основА.е. При това
положение ответницата дължи да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от които го е
лишила. Размерът на обезщетението се равнява на стойността на наемите, които ответницата
е спестила, респективно се е обогатила, а ищеца не е получил, респективно се е обеднил.
Доказаната по делото стойност на обезщетението възлиза на сумата от 1307 лева, опредЕ. от
вещото лице, до която сума искът се явява основателен и неоснователен за разликата до
пълно предявения размер от 1620 лева.
Основателността на исковата претенция обуславя и основателността на претенцията за
законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и двете стрА. имат право на разноски.
Ищецът претендира заплащането на разноски, както следва: 100 лева – заплатена държавна
такса, 300 лева – депозит за вещо лице и 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за заплащането на претендирА.те разноски.
Съдът обаче намира, че на ищеца не следва да бъдат присъждА. претендирА.те от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че претендирането на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева при искова
претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 1 620 лева за
периода от 22.05.2022 г. до 22.11.2022 г., представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.
3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените грА.ци за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да
съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /в този смисъл и Определение № 174 от
26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК/.
В допълнение на изложеното, при извършена служебна проверка се установява наличието
на множество други дела, инициирА. от ищеца, които са между същите стрА. – гр.д.
№10274/2023 г. по описа на 46 състав, гр.д. № 47508/2023 г. по описа на 140 състав, гр.д.
№42244/2025 г. по описа на 31 състав, гр.д. № 71603/2024 г. по описа на 30 състав, по които
предмет е вземане за обезщетение за лишаване от ползване на същия недвижим имот, но
разбито за различни периоди. С тези свои действия той е увеличил многократно
задълженията за разноски по делата за адвокатски хонорар. Неупражняването на всички
права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право,
с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му
се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера
на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно
производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди
извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Съдът намира, че
5
образуването на отделни дела за различни периоди, предхождащи датата на образуване на
делото, при възможност упражняване на правата в едно производство, е направено с цел
генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално поведение от страна на ищеца,
посредством формално упражняване на права, съдът приема за злоупотреба с права и
съответно не преследване на легитимна цел.
Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за
адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за
добросъвестност на стрА.те, участващи в съдебното производство и в съответствие с общия
правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи
/Определение № 15334/03.10.2024 г. по в.гр.д. № 10259/2024 г. на СГС/.
На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
в размер на 83,08 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. И. А., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Д. А. П., ЕГН
**********, съдебен адрес: /адрес/, на основА.е чл. 59 от ЗЗД сумата от 1 307 лева,
представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на 9/20 ид.ч. от
апартамент №38, находящ се в /адрес/, за периода 22.05.2022 г. до 22.11.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2023 г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1307 лева до пълния
претендиран размер от 1620 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. И. А., ЕГН **********, /адрес/, да заплати на Д. А. П., ЕГН
**********, съдебен адрес: /адрес/, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева-
съдебно-деловодни разноски за държавна такса и депозит вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, съдебен адрес: /адрес/, да заплати на Л. И. А.,
ЕГН **********, /адрес/, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 83,08 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6