№ 194
гр. П., 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20253520100084 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.335 от ТЗ.
Ищецът- „Теленор България” ЕАД гр.С. твърди в исковата си молба, че от страна на
ищцовото дружество било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - П., въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 349/2024г., по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото
дело при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, предявявали настоящия иск
Твърди се, че мобилния оператор „Йеттел България” ЕАД и ответника С. И. Ю. били
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника бил
абонат на дружеството, както следва: Договор за мобилни услуги от 01.06.2022г. сключен за
мобилен номер **; Договор за мобилни услуги от 04.03.2022г. сключен за мобилен номер **
(сменен от мобилен номер ** със Заявление за смяна на номер от 01.06.2022 г.).
С оглед сключения двугодишен абонамент, на абоната било предоставено за ползване
мобилно устройство MOTOROLA Moto Е20 32GB Graphite, c отстъпка от страндарната цена,
в размер на 269.91 лв., при цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал в размер на 29,99 лв.
На същата дата- 04.03.2022 г., абонатът сключил и договор за лизинг за базови
аксесоари, по силата на който абонатът взел пакет от 2 бр. базови аксесоари, както следва: 1)
BASIC ACCESSORIES ОХО trans cover MOTOROLA Moto E20; и 2) BASIC ACCESSORIES
MyScreen Lite Edge MOTOROLA Moto E20, на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 1.47 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната
№***.
1
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.05.2022г. до 14.08.2022г.,
дружеството издало фактури, съгласно които абонатът потребил, и не бил заплатил мобилни
услуги на обща стойност 173.38 лв.
Неизпълнението да се заплатят стойността на потребените и фактурирани услуги,
била ангажирана и договорната отговорност на абоната, като дружеството прекратило
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура №**г., в която
били начислени суми в размер, както следва:-362.00 лв. - договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; -24.99лв. - незаплатени лизингови
вноски и -173.38 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги.
След датата на деактивация на процесния абонамент, на абоната била изпратена
покана за доброволно изпълнение, в която бил посочен размерът на общата стойност на
незаплатените задължения на абоната, и с която бил даден 10-дневен срок да заплати
доброволно процесната сума. Указана му била и последицата от неизпълнение, а именно че
договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъдели прекратени. Поканата за
изпълнение била доставена на абоната- длъжник.
Ищецът претендира неустойка в размер на 362.00 лв., формирана, както следва:
- За абонаментен план Тотал + 21.99 лв., с промоционален месечен абонамент в
размер на 15.99 лв. за мобилен номер ** се дължала неустойка в размер на 68.55 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
-За абонаментен план Тотал + 34.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер
на 24.99 лв. за мобилен номер ** се дължала неустойка в размер на 125.22 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
-Към абонаментен план Тотал + 34.99 лв., с промоционален месечен абонамент в
размер на 24.99 лв. за мобилен номер ** била начислена и фиксирана неустойка за ползване
на устройство MOTOROLA Moto Е20 32GB Graphite, в размер на 168.23 лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на абоната
устройства били обявени за предсрочно изискуеми.
Поради изтичането на сроковете предвидени за плащане на всички месечни
погасителни лизингови вноски, както и това, че ответникът не бил върнал мобилното
устройство на ищеца, то се претендират и незаплатени лизингови вноски, в размер на 24.99
лв. по Договор за лизинг на базови аксесоари от 04.03.2022г., за незаплатени 16 бр.
лизингови вноски на обща стойност в размер на 23.52 лв., дължими за периода от месец
10.2022г. до месец 02.2024 г., както и допълнителната сума в размер на 1.47 лв.
Предвид твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че ответникът
му дължи сумата 173.38 лв. – главница, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер ** от 01.06.2022 г. и
Договор за мобилен номер ** от 04.03.2022 г., сумата 24.99 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от дата 04.03.2022 г., както и
сумата 362.00 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 14.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които
2
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №349/2024г. по описа на ПпРС.
Претендират се и разноски.
Редовно призован за с.з., не се явява представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответника С. И. Ю. от с.С., общ.П. - адв.Р.Р. от ТАК, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че не били
представени писмени доказателства, от които да било видно по какъв начин и с какви
писмени документи, изпратени на ответника били прекратени горепосочените договори -
абонаментни и лизингови между страните, както и как били обявени за предсрочно
изискуеми. Не ставало ясно от коя дата станало това за всеки от тях, като се твърдяло, че
това ставало автоматично от съответната система. Поради това счита, че предявения иск по
отношение на дължимите суми по първите три фактури за незаплатени парични задължения
и претендираната неустойка за неизпълнение били неоснователни и недоказани.
Оспорва се и претендираната неустойки, като счита, че излизат и извън рамките на
присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че тази клауза
била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че при преценката за това
следвало да се изходи от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации, като потребителя дължал абонаментна такса само срещу
предоставяне на услугата.
Освен това тези неустойки създавали условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия мобилната услуга мобилен оператор и нарушавали принципа за
справедливост, тъй като е доста по-голяма по размер от дължимите суми по договорите,
поради което се явявала нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Твърди се още, че липсвали доказателства от страна на ищеца за изпълнение на
неговите договорни задължения относно предоставянето на мобилни услуги, както и
относно предаването на лизинговите аксесоари на ответника. Счита, че сключените
договори и начислените суми във приложените фактури, не доказвали изпълнението на тези
негови договорни задължения, съотв. не доказвали неизпълнение от страна на ответника.
Излагат се твърдения, че тази клауза от договора била нищожна и неравноправна по
смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при твърдяно
неизпълнение на неговите задължения да заплати неустойка, без ищеца да е длъжен да
докаже, че е изпълнил своите задължения да предостави договорената услуга и/или
аксесоари.
Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли така предявения иск като
неоснователен и недоказан
Редовно призован за с.з. се явява назначения особен представител на ответника -
адв.Р.Р. от ТАК, която по същество поддържа депозирания от него отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №349/2024г. по описа на ПпРС, по подадено от ищецът
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №**г., за сумата 173.38 лв. – главница, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер **
от 01.06.2022 г. и Договор за мобилен номер ** от 04.03.2022 г., сумата 24.99 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от
дата 04.03.2022 г., както и сумата 362.00 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти и за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната
цена, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.06.2024 г. до изплащане на
3
вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен срок
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415
от ГПК.
От приложените по делото доказателства се установява, че на 01.06.2022 г., страните
сключили Договор за мобилни услуги, за мобилен номер **, с който абоната избрал
ползването на абонаментна програма Тотал + 21.99 лв., с промоционален месечен абонамент
в размер на 15.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 01.06.2024 г.
На 04.03.2022г. бил Договор за мобилни услуги от дата, за мобилен номер ** (сменен
от мобилен номер ** със Заявление за смяна на номер от 01.06.2022 г.), с който абоната
избрал ползването на абонаментна програма Тотал + 34.99 лв.. с промоционален месечен
абонамент в размер на 24.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 04.03.2024 г.
Видно от приложените доказателства на абоната било предоставено за ползване
мобилно устройство MOTOROLA Moto Е20 32GB Graphite, c отстъпка от страндарната цена,
в размер на 269.91 лв., при цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал в размер на 29,99 лв.
На 04.03.2022г., ответникът сключил и договор за лизинг за базови аксесоари, по
силата на който абонатът е взел пакет от 2 бр. базови аксесоари, както следва: 1) BASIC
ACCESSORIES ОХО trans cover MOTOROLA Moto E20; и 2) BASIC ACCESSORIES
MyScreen Lite Edge MOTOROLA Moto E20, на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 1.47 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума от 1.47 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ .
По договора от 01.06.2022г., ответника не заплатил абонаментните такси за отчетен
период от 15.05.2022г. до 14.08.2022г., съгласно следните издадени фактури: Фактура
№**/15.06.2022г. за отчетния период на потребление от 15.05.2022г. - 14.06.2022 г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 75.28лв., с ДДС,
платима в срок до 30.06.2022г.; Фактура №**/15.07.2022г. за отчетния период на
потребление от 15.06.2022г. - 14.07.2022г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 50.62лв., с ДДС, платима в срок до 30.07.2022г. и Фактура
№**********/15.08.2022г. за отчетния период на потребление от 15.07.2022г. - 14.08.2022г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 47.48 лв., с ДДС,
платима в срок до 30.08.2022г. Така общата дължима сума възлизала на 173.38 лв.
В посочените фактури били начислени и дължимите от ответника лизингови вноски,
в общ размер от 24.99лв.
На 15.10.2022г. била издадена крайна фактура № **********, в която оператора
начислил и неустойка в размер на 362.00лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.92 от ЗЗД и чл.335 от ТЗ за установяване съществуването на парично
задължение за сумата 173.38 лв. – главница, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер ** от
01.06.2022 г. и Договор за мобилен номер ** от 04.03.2022 г., сумата 24.99 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от
4
дата 04.03.2022 г., както и сумата 362.00 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти и за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната
цена, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.06.2024 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №349/2024г. по
описа на ПпРС.
Така предявения иск е установителен, предявен след указания до кредитора по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият
е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за частично основателен по следните
съображения:
С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на
кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. да докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с
ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по
него, наличието на действителен договор за продажба на изплащане на стоки; че е предал
владението на стоките на купувача; че между страните е постигнато съгласие, че при
неизпълнение на договорно задължение по договор за далекосъобщителна услуга се дължи
неустойка за определен период и/или в определен размер, че е налице виновно
неизпълнение на договора от страна на ответника; прекратяването на този договор и
уведомяването за това на абоната, а ответника носи тежестта да докаже, че е изпълнявал
своите задължение за заплащане на предоставените услуги по начина, и в сроковете
уговорени в договора, както и всички свои възражения, които изключват, прекратяват или
погасяват правото на ищеца.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера и устройства, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който
не е оспорен. В този смисъл съдът приема, че договорите са редовни от външна страна и
обвързват страните с договорените им задължения.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения
относно потребените услуги и тяхната реална стойност, каквото становище взема назначения
особен представител на ответника в хода на производството, би следвало да възрази пред
доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в
тази насока пред съда.
Поради което съдът приема, че отразени като месечни и еднократни такси в
издадените фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника,
доказват предоставените му услуги, и претендираните за тях цени. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него
мобилни услуги, тъй като е негова доказателствената тежест, поради което съдът намира за
установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на сумата от 173.38 лв. по
горепосочените данъчни фактури за ползвани далекосъобщителни услуги.
5
Основателна е претенцията за дължимост от ответника и на сумата, представляващи
лизингови вноски, в размер от 24.99лв. по лизинговите договори. Съдът приема, че
устройствата са му предадени във вид, годни за употреба. Няма доказателства ответникът да
е преустановил ползването на устройствата за целия срок на договорите, респ., че от негова
страна действието на договорите за лизинг, са прекратени, или че се е възползвал от
възможността да придобие собствеността на устройствата със заплащане на цената изцяло,
или на отделни вноски. При това положение за целия период лизинговите вноски се дължат.
Размерът им е установен и доказан, съгласно отразеното като лизингови вноски в
приложената и издадена крайна фактура №**г., при което така предявения иск за дължимост
на сумата от 24.99лв., като основателен следва да се уважи.
Основателен се явява и иска в частта за претендираните неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, които са в размер на 193.77лв.
Видно от приложените договори страните са уговорили дължимост на неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни вноски. Неустойката представлява
договорен способ за обезвреда на едната страна в правоотношението при допуснато
неизпълнение на договорно задължение от другата страна по правоотношението, без да е
необходимо страната, в чиято полза е уговорена неустойка да доказва вреди. С този способ
страните още при възникване на договорното правоотношение уговарят начин на обезвреда.
В конкретния случай със сключване на договорите за мобилни услуги страните са уговорили
дължимост на неустойка поради прекратяване по вина на потребителя. Съдът,
съобразявайки обстоятелството, че дружеството ищец претендира неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси, отчитайки наличието на доказателства за размера на
абонаментните такси във всеки от договорите за мобилни услуги, както и предвид
наличието на съдебни решения, постановени по искове от КЗП по отношение на клаузите на
мобилните оператори относно неустойка за прекратяване, според които неустойка в размер
на три месечни абонаментни такси не се явява недействителна, приема, че исковата
претенция подлежи изцяло на уважаване и в частта за претендираната неустойка. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателна претенцията за заплащане на
сумата в размер на 193.77лв. – неустойки в размер на три стандартни месечни вноски по
двата договора за мобилни услуги.
Не така стои въпросът обаче с претенцията за заплащане на неустойка за разликата
между стандартната цена на устройствата и действителната към момента на сключване на
договорите за лизинг, която в настоящия случай е в размер на 168.23лв. Според настоящия
съдебен състав, ищецът не може впоследствие да търси като неустойка, предоставена
търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта,
и тя формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за
продажба, и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора
Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под
формата на неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че
това от една страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната
функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на веща, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за
защита на потребителите.
Предвид изложеното, тази претенция в размер на 168.23лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 173.38 лв. – главница, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер **
от 01.06.2022г. и Договор за мобилен номер ** от 04.03.2022г., сумата 24.99 лв.,
6
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от
дата 04.03.2022г., както и сумата 193.77лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.06.2024г.
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№349/2024г. по описа на ПпРС, като за претендираната неустойка за ползване устройство с
отстъпка от стандартната цена в размер на 168.23лв., или за разликата над 193.77лв., до
претендираната неустойка в общ размер от 362.00лв., иска следва се отхвърли.
По разноските:
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 г.от 18.06.2013 г.
по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В заповедното производство от заявителя са направени разноски за заплатена
държавна такса – в размер 25.00лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение- в размер на
480.00лв., или общо 505.00лв.
В исковото производство от ищцовата страна са направени разноски за заплатена
държавна такса–в размер 25.00лв., за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер
480.00лв. и за заплатено възнаграждение за особен представител-в размер на 300.00лв., или
общо 805.00лв.
При това положение, съразмерно с уважената част на иска ответникът дължи на
ищцовата страна сумата 353.39лв. – разноски за заповедното производство.
За исковото производство съразмерно с уважената част от иска ответникът дължи да
ищцовата страна сумата 563.33лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й., ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М. 4“, *** С., сграда 6, представлявано от ***
и С. И. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С. общ. П., обл. Т., ул. „***, с настоящ
адрес: с. П., общ. П., обл. Т., ул. „***, ЧЕ С. И. Ю. ДЪЛЖИ НА „Й. СУМАТА 173.38 лв.
(сто седемдесет и три лева и 38 ст.) – главница, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилен номер ** от
01.06.2022г. и Договор за мобилен номер ** от 04.03.2022г., СУМАТА 24.99 лв. (двадесет и
четири лева и 99 ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
на базови аксесоари от дата 04.03.2022 г., както и СУМАТА 193.77лв. (сто деветдесет и три
лева 77 ст.) – неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 14.06.2024 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №349/2024г. по описа на ПпРС,
като за претендираната неустойка за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена в
размер на 168.23лв., или за разликата над 193.77лв., до претендираната неустойка в общ
размер от 362.00лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА С. И. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С. общ. П., обл. Т., ул.
„***, с настоящ адрес: с. П., общ. П., обл. Т., ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на „Й., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М. 4“, *** С., сграда 6,
представлявано от ***, СУМАТА 353.39лв. (триста петдесет и три лева и 39 ст.) –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 349/2024г. по описа на Районен съд – П.,
7
определени по съразмерност, както и СУМАТА 563.33лв. (петстотин шестдесет и три
лева и 33 ст.) – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 84/2025г. по описа на
Районен съд – П., определени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8