Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдия Желязкова
гр.д. № 4552/2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Приети за разглеждане
са и предявени при
условие на евентуалност възражения по чл. 72 ЗС и по чл. 74, ал.2 ЗС.
ИЩЦИТЕ - Р.Д. ***,
с ЕГН **********, и Т.Б.Г. от гр.София,
с ЕГН **********, чрез адвокат К.В.Д. от САК, твърдят, че са единствени и
изключителни собственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в гр.София, СО р-н „Слатина”, на ул.”Бетховен Л.В.”,
съставляващ по титул за собственост /съгл.нот.акт
№.82, т.I, рег.№.3724, дело № 67/2008 г.
на нотариус Д.Д. с рег
№.117 в НК и Договор за покупко-продажба на НИ по реда на ЗОС, вписан в АВ-гр.
София на 22.05.2015 г. вх. №.367303, ПИ
с пл.№.1061/хиляда шестдесет и първи/ от кв.26/двадесет и шести/ по
регулационния план на гр.София, м.Гео М.-Подуене-
Редута”, а съгл.актуална кадастрална скица № 15-75917-07.02.2018 г. на
СГКК-гр.София, съставляващ поземлен имот
/ПИ/ с нов идентификатор 68134.702.9786 /стар идентификатор 68134.702.1061/, с
адрес на ПИ- гр.София СО р-н Слатина, ул.Бетховен Л.В., с площ по нот.акт от 2 100/две
хиляди и сто/ кв.м., а по актуална скица със следните характеристики: площ 1829
кв.м. стар идентификатор 68134.702.1061, №.по предходен план: 1061, квартал:
26, при съседи на ПИ- по доказателствен документ за собственост: Й.В., В.Д., Г.и Г.М., и по скица: ПИ 68134.702.1747, ПИ
68134.702.9787, ПИ 68134.702.1273 и ПИ 68134.702.2051. Излагат, че процесният
ПИ с първоначална площ от 2 100/две хиляди и сто/ кв.м. е придобит от тях чрез
покупката му от 3 физически лица през 2008 г., когато имали сериозни
инвестиционни намерения. На 28.07.2009 г. обаче СГС отменя Решение №86 по
протокол 23/19.03.200 г. на столичен общински съвет /СОС/, като се отменя
проекта- гласуван от СОС - за промяна на действащия подробен устройствен план
/ПУП/ на м.Гео М.-Подуене Редута- част парк „Гео М.”
и се възстановява действието на ПУП от 1984 г. В резултат на тази
градоустройствена промяна и съгл. актуално действащия ПУП на местност ”Гео М.-Подуене Редута”, гр. София- одобрен със заповед
РД-50-09-63/1984 г.- процесният НИ- ПИ №.1061 попада в обхвата на УПИ II- „за
мемориален комплекс, озеленяване и спорт- в зона определена за „обществена
зеленина“. Посочват, че вследствие на ред обективни фактори /неочакваната
градоустройствена промяна, началото на световната икономическа криза през 2009
г. и пр./ инвестиционните им намерения претъпели сериозна промяна и те през
2010 г. за първи път заявяват пред СО искане за фактическо отчуждаване на
процесният НИ чрез имотно обезщетение. Получават отказ поради отпаднало
междувременно правно основание на конкретното искане /съгл. писмо уведомление
от г-жа Р. Стоянова- секретар на СО от 28.12.2010 г. по преписка №.9401-319 на
СО. Реализацията на отреждането на УПИ II- „за мемориален комплекс, озеленяване
и спорт”, в който попада процесният НИ- в зона, определена за „обществена
зеленина“, обаче е в ход още през 2009 г., когато започва изработването на
идейния паркоустройствен проект с име „ОБНОВЛЕНИЕ НА
ПАРК ГЕО М.”. Възложител е СО, проектант е фирмата „Лесс”
ЕООД, ЕИК *****. Ръководител на
проектантския колектив е арх. Х.С.К.с рег.№.09355 на Камарата на архитектите, а
книжата по проекта понастоящем се съхраняват в Дирекция „Зелена система” на СО,
ул.*****. Изпълнител е фирма „П. и.” АД, ЕИК *****, като ландшафтният
проек /съгл.данни за изпълнителя от неговия сайт в
Интернет/ се реализира в периода 2011-2013 г. Посочват, че макар и към днешна
дата изграденият от СО обект- публична общинска собственост да се счита все още
за отчасти незавършен, досегашната реализация на същия съществено е засегнала
процесният НИ. Извършените в имота инфраструктурни СМР /изграждане на 2 паркоалеи с обща площ 409 кв.м., с настилки и бордюри от
бетонови унипавета; тревна площ 466 кв.м. между двете
алеи; паркинг макадам с площ от 213 кв.м. ограден от север с повече от 2
бетонови ограничителни стълбчета; вкл. стоманени осветителни стълбове, пейки и
пр./. Твърдят, че така частният ПИ №.1061 е противозаконно завзет на 59.48%- от
цялата си актуална площ, която съгл.цит.по-горе кадастрална
скица на ПИ и скица на ГИС е 1829 кв.м. от обект/и/ публична общинска
собственост. Така например с поставените в южния край на HИ ограничителни
бетонови стълбчета закононарушителят СО е „отцепил” от него част с площ от 213
кв.м., с които общината /СО- респ.р-н Слатина/ дефакто
се е саморазпоредила като я е покрила с макадам и я е
превърнала в обществен паркинг, както за сметка на зелената площ от НИ, така и
за сметка на частните собственици. Намират, че от изложеното е видно, че
реализацията на различните СМР по паркостроителния
проект е довела до изграждане на обект/и/- публична общинска собственост
представлява незаконно принудително завземане на ПИ и незаконно застрояване на
59.48% от него, т.е. относно по-голямата част от процесния НИ е налице реално
предварително изпълнение на отчуждителна процедура в
полза на СО, а до остатъчната площ от 741 кв.м достъпът на собствениците е
силно ограничен. Твърдят, че реалното „отчуждаване” /респ. предварителното
изпълнение по завземане вкл.застрояване/ от СО на по-голямата част от имота им
е незаконно и извършено без тяхното знание и съгласие, тъй като възложителят на
проекта СО не само не е получил от тях нужните вещни права по съответния
законов ред, но дори не е счел за нужно да ги уведоми за изготвянето на проект
„Обновление на парк „Гео М.”, така и за условията и хода на неговата
реализация. Излагат, че доколкото
СО ги е поставила пред свършен
факт, вместо да се конфронтират директно с нея като потърсят съдебна защита на
нарушените си права, се опитвали неколкократно в периода 2010-2017 г. да
получат съгласието на СО не само реално, но и официално да отчужди или придобие
по друг начин собствеността върху процесния НИ като ги обезщети парично или
имотно. За целта те лично и чрез пълномощници правят съответните писмени
искания пред СО /съгл.Заявления на К. и Г. до кмета н СО по преписки
№№.СО-94-Р-Ю7 и СО-94-Р-293 на СО от 01.02.2013 г., 04.07.2013 г., 24.06.201 г.
и последно искане до кмета на СО от 17.11.2017 г. Заявление-искане на Р.Д.К. и
Т.Б.Г. вх.№.СОА16-ВК08-1660-/9/ от 17.11.2017. Считат, че администрацията на
закононарушителя СО - макар и постфактум е можела поне да се опита да поправи
допуснатите от нея нарушения като предприеме една от двете процедури по глава
III от ЗОС - или отчуждаване на процесния НИ чрез обезщетение /съгл:чл.21, ал.1
ЗОбС/ , или придобиване от СО на собствеността на
процесния имот чрез неговото изкупуване /съгл. чл.21, ал.4 ЗОбС/
при кумулативното наличие на две законови условия: предварителното съгласие на собствениците и
одобрението му от СОС /вр.чл.21, ал.5 ЗОбО). Вместо това ръководители от СО /Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване”, Дирекция „Общинска собственост” и др./
непрекъснато отказват техните справедливи искания с напълно несъстоятелни,
често противоречиви и почти абсурдни мотиви /напр.: ”не са налице законовите
изисквания за отчуждаване на процесния НИ, тъй като върху него е изградена алейна мрежа …”: „процесният ПИ не подлежи на отчуждаване
поради разпоредбата на чл.62. ал.6, вр.чл.7. т.3-6 от ЗУТ”, „независимо, че в
случая са налице законови предпоставки за провеждане на процедура по
принудително отчуждаване, считаме че е нецелесъобразно /тя/ да бъде проведена”,
и пр. Ищците посочват, че подобно поведение от страна на администрацията на СО
може да бъде определено само като опит на виновната страна по настоящия спор да
черпи права от собствените си незаконни действия. И не случайно това становище
противоречи категорично на становището на Дирекция „Зелена система”, което е „
за извършване на отчуждителна
процедура на процесния ПИ №.1061.....тъй като на част от терена е изградена алейна мрежа, която е етап от изпълнение на проекта за
обект „Обновление на парк ,.Гео М.“. В този смисъл е и становището на г-жа Р.Стоянова- с-р на СО в
нейно писмо от 22.11.2013 г. до зам. кмет Ир.Савина:
„Считаме, че не съществуват законови забрани за провеждане на отчуждителна процедура за имота, тъй като по-голямата част
от него по действащия ПУП попада в парк „Гeо М.”, и върху част от нея е изградена алейна мрежа- етап от изпълнение на проект „Обновление на
парк „Гео М.”. Още по-категорично е становището на г-жа Е.А.- гл.арх. на Р-н
„Слатина”-СО, а именно: Процесният ПИ 1061 попада в обхвата н. УПИ II- за
Мемориален комплекс, озеленяване и спорт”, в частта предвидена за парк „Гео М.”,
в зона определена за „обществена зеленина”. Поземленият имот попада
съществуваща алейна мрежа. Имотът не попада в
разпоредбата на чл.62. ал.6. вр.чл.7, т.3- от 3УТ“. Същият факт се посочва и от
г-н Д.Б.- зам. кмет на СО в негово писмо изх.№.СО-94-Р-293/8/ до г-жа Л.Р.от
17.07.2015 г. Сочат, че макар и понякога неясни, противоречиви и уклончиви
административните откази на исканията им, винаги са съпроводени с указания към
тях „да не търсят отчуждение /респ.обезщетение/, а да кандидатстват за
включване на процесния НИ в ежегодната Програма на СО за придобиване на
недвижими имоти”, т.е. да се смирят и да чакат благословията на СО. Разнобоят в становищата на ръководителите на различните
дирекции в СО в крайна сметка обаче води до невключване и до днес на процесния
ПИ в цит.програма. В крайна сметка през месец май
2015 г. СО наистина изкупува от тях само реална част от процесния НИ с площ от
226 кв..- откъм южния край на имота, и то най-вече защото същата част попада във
второстепенната улица „Бетховен, Л.B.” /съгл. Договор за покупко-продажба на НИ
по реда на ЗОС, вписан в АВ-гр.София на 22.05.2015 г., вх.№.367303. Посочват,
че след тази правна сделка от 2 100 кв.м първоначална площ на НИ- съгл. нот.акп за покупка от 2008 г.,
през 2015 г. остават 1874 кв.м., която остатъчна площ
понастоящем е 1829 кв.м. /съгл.приложената под №....актуална кадастрална скица
на СГКК гр.София/, и от нея 59.48%
са назаконно завзети от СО чрез изграждане на
инфраструктурни обекти- публична общинска собственост без съгласието на
частните собственици. Ищците твърдят, че с посочените действия СО е нарушила чрез действия и бездействия
следните законови разпоредби, а именно: КРБ- чл.17, ал.1, ал 3 и ал.5 ЗОбС гл.III -чл.21, ал.1, 2 и 4 ЗОС, чл.22,
ал.3 и ал.5, чл.25, ал.2 ЗОбС/; ЗС-чл.68, ал.2,
чл.101 чл.108 и ост.ЗС; ЗУТ- чл.62, ал.5 вр.чл.62,
ал.6 и ал.7, т.3-6; Закон за устройство и застрояване на С.О. /ЗУЗСО/. Ищцовата страна счита, че фактическата обстановка относно
процесния HИ към момента на настоящата ИМ следва да се определи като
противозаконно завземане от СО на чужд недвижим имот-частна собственост
/респ.противозаконно държане, ползване и извършване от СО като възложител на
инфраструктурни СМР в частен недвижим имот/, в резултат на което се осуетява
възможността частния ПИ да носи дълготрайни целогодишни ползи от ефективна
приходоносна стопанска дейност, свързана с обслужване на посетителите на
столичния парк „Гео М.”-СО. р-н Слатина /съгл.чл.11.ал.3. вр.чл.
12. т.4 от Закон за устройство и застрояване на СО- ЗУЗСО. и съгл.параметрите
на вид устройствена урбанизирана зона №.32- Зона за градски паркове и градини
от Приложението ( към чл.3. ал.2 от ЗУЗСО/ вр.индиция: План схема на арх. Б.на Г.с рег. № 01258 КАБ, включваща:
план-схема за разполагане на паркинг по чл.55 ЗУТ и поставяне на преместваеми
обекти по чл.56 ал.1 от ЗУТ в ПИ 68134.702 9786 /стар ПИ 1061/в УПИ II, кв.26
м. Гео М.-Подуяне- Редута” р-н Слатина СО; и обяснителна записка. Съответно
намират, че от посочената противоправно поведение на ответника СО са им
причинените имуществени вреди, изразяващи се пропуснати ползи в размер на минимум 297 115 лв./респ.от макс.383 985 лв./
Посочват, че размерът зависи от една страна
от срокът /в календарни дни/ на непозволеното увреждане с начало-
започване на незаконните (инфраструктурни СМР в НИ /респ.Акт обр. №.2а -
откриване на строителна площадка /, и край - дата на освобождаването на ПИ от
незаконния ползвател СО чрез демонтаж за негова сметка на всички елементи на
незаконното строителство и възстановяването на ПИ в състоянието отпреди 2011
г.,/респ. дата на входиране на настоящата ИМ в СГС/; както и от стойностите на
икономическите параметри на осуетената от ответника СО приходоносна стопанска
дейност на ищците, които показатели са посочени индикативно от същите в
настоящата ИМ, и които следва да се допълват и коригират чрез съответната СИЕ. С
оглед изложеното, моли настоящия съд да
признае за установено по отношение на ответника СО, че те са единствени собственици
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.София, СО р-н „Слатина”, на ул.Бетховен
Л.В.”, съставляващ поземлен имот /ПИ/ с нов идентификатор 68134.702.9786 /стар
идентификатор 68134.702.1061/, с адрес на ПИ- гр.София СО р-н Слатина,
ул.Бетховен Л.В., с площ по нот.акт от 2 100/две
хиляди и сто/ кв.м., а по актуална скица със следните характеристики: площ
1829 кв.м., стар идентификатор 68134.702.1061, №. по предходен план: 1061,
квартал: 26, при съседи на ПИ- по доказателствен документ за собственост: Й.В.,
В.Д., Г.и Г.М., и по скица: ПИ 68134.702.1747, ПИ
68134.702.9787, ПИ 68134.702.1273, и ПИ 68134.702.2051 и да осъди същия да им
върне владението на същия на основание чл. 108 ЗС. Освен това предявяват
претенция, съдът да осъди ответника да премахне от имота им построените от него
незаконно 2 паркоалеи- фигура „А”/между т.4, т.5,
т.11 и т.16/ и фигура „В’’/между т.12, т.13, т.14 и т.15/ от скицата на ГИС- с
обща площ 409 кв.м., с настилки и бордюри от бетонови унипавета,
/вкл.тревна площ 466 кв.м. между двете алеи- фигура „Б”/между т.11, т.12, т.15
и т.16 от скицата/; -паркинг-макадам- фигура „Д”/между т.1, т.2, т.17 и т.18/
от скицата- с площ от 213 кв.м.- ограден от север с:- 21 бетонови анти-паркинг
стълбчета с h-50 см.; 9 бр. трайно
поставени градински пейки- в южната част на паркоалея-
фиг. ”В”; 5 бр. стоманени осветителни
стълбове c h=5 м./вкл.подземно ел.окабеляване към тях и пр./, като възстанови
процесния НИ в състоянието отпреди изграждането на същите незаконни обекти на
основание чл. 109 ЗС.
Производството по делото е прекратено в частта, с която се иска заплащане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, като в частта за имуществените
вреди делото е изпратено по подсъдност на СРС.
ОТВЕТНИКЪТ –С.О.,
представлявана от Кметът Й.Ф., чрез своя процесуален представител, главен
юрисконсулт - В.Д., оспорва предявените искове като посочва, че по никакъв начин не оспорва
собствеността върху ½ ид.части от недвижимия
имот на ищцата Т.Б.Г., но оспорва останалите ½ ид.части
да са собственост на ищеца Р.Д.К., тъй като същите са продадени на публична
продан на трето за спора лице. Твърди, че не владее и не ограничава достъпа на
ищците до процесния имот, като в тази връзка навежда, че общината никога не е
ограждала имота. До последния достъп има неограничен кръг лица. Излага, че не и извършвал никакви подобрения
върху процесния имот към датата на подаване на исковата молба, като твърди, че
не са били предприемани и действия, с които да се пречи на ищците да реализират
сочените от тях търговски дейности и инвестиционни проекти. Излага, че в
периода от 2008 г. до 11.10.2010 г.,
общината е владеела имота като добросъвестен владелец, тъй като до
11.10.2010 г. никой не е предявял претенции към него и никой не се е грижил за
него. Предвид това, каквито и СМР да са били извършени в този период, те
съставляват подобрения и заявява възражение по чл. 72 ЗС за тяхната стойност,
която да се определи с експертиза. Освен горното твърди, че след 11.10.2010 г.
общината се явява недобросъвестен владелец, той като вече е знаела, че ищците
са собственици на имота, но каквито и СМР да са извършени след тази дата, те са
били направени със знанието и съгласието на ищците, поради което прави
възражение по чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
Страните не спорят, за това, че с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том I, рег.
№ 3724, дело № 67 от 2008 г. ищците Р.Д.К. и Т.Б.Г. са станали собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
гр.София, СО р-н „Слатина”, на ул.”Бетховен Л.В.”, съставляващ по титул за
собственост /съгл.нот.акт №.82, т.I, рег.№.3724, дело № 67/2008 г. на нотариус Д.Д. с рег №.117 в НК и Договор за
покупко-продажба на НИ по реда на ЗОС, вписан в АВ-гр. София на 22.05.2015 г.
вх. №.367303, ПИ с пл.№.1061/хиляда
шестдесет и първи/ от кв.26/двадесет и шести/ по регулационния план на
гр.София, м.Гео М.-Подуене- Редута”, а съгл.актуална
кадастрална скица № 15-75917-07.02.2018 г. на СГКК-гр.София, съставляващ поземлен имот /ПИ/ с нов
идентификатор 68134.702.9786 /стар идентификатор 68134.702.1061/, с адрес на
ПИ- гр.София СО р-н Слатина, ул.Бетховен Л.В., с площ по нот.акт
от 2 100/две хиляди и сто/ кв.м., а по
актуална скица със следните характеристики: площ 1829 кв.м. стар идентификатор
68134.702.1061, №.по предходен план: 1061, квартал: 26, при съседи на ПИ- по
доказателствен документ за собственост: Й.В., В.Д., Г.и
Г.М., и по скица: ПИ 68134.702.1747, ПИ 68134.702.9787, ПИ 68134.702.1273 и ПИ
68134.702.2051.
Страните не спорят за това, а се установява и от представения договор за покупко- продажба на недвижим имот по СОС от 18.05.2015 г.,
че ищците са продали на общината реална част от собствения си недвижим имот с
площ от 226 кв.м., която към момента е собственост на С.О. и съставлява ПИ с
идентификатор 68134.702.9787.
Няма спор, а се установява и от приетото и неоспорено заключение на СТЕ, че
вследствие горното от имот със стар
идентификатор 68134.702.1061 с площ от 2056 кв.м. към момента са обособени два
ПИ – ПИ с идентификатор 68134.702.9787, посочен на Скица № 2 към експертизата
по цифри 1-2-3-6-1 с площ от 226 кв.м., за които не се спори, че е собственост
на общината и имот с идентификатор 68134.702.9786,
показан на Скица № 2 към заключението на СТЕ по цифри 3-4-5-6-3, с площ от 1829
кв.м., за който ищците претендират, че са собственици.
По делото е представен неодобрен план схема за разполагане на паркинг по
чл. 55 ЗУТ и преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ в ПИ 68134.702.1061, кв.26, УПИ II, м. „ Гео М.- Подуяне-Редута“, изготвен от архитект Б.Г.по
възлагане от ищците. От същия е видно, че те са планирали да използват
процесния имот като поставят на изградената вече през средата на същия алея два
броя самостоятелни търговски павилиона за обществено хранене, като единият е заведение
за бърза закуска, а другият – сладкарница. Двата обекта са за целогодишно
ползване като е предвидено да има и модулна химическа тоалетна. Предвидени са и
17 броя маси за общо 68 човека, разделени на две групи към всеки павилион.
Ширината на алеята за преминаване до масите за консумация е 4 метра.
Химическата тоалетна е предвидена на разстояние 3 метра от западната граница на
имота.
След направена в съдебно заседание констатация за идентичност на
представените от ищеца писмени становища на С.О. и оригиналите им, представени
от общината, се установява, че между страните е проведена трайна кореспонденция
във връзка със това, че процесния недвижим имот е собственост на ищците, но въпреки
това С.О. е предприела извършването на облагородителни
действия в него като част от УПИ II „ за мемориален комплекс,
озеленяване и спорт“, в изпълнение на проект за обновление на парк Гео М.. В
тази връзка по делото са представени:
Становище на арх. Е.А., Главен архитект на Район „Слатина“ – СО, в което се
посочва, че съгласно одобрени и влезли в сила ПУП – ЗРП на м. „Гео М. –
Подуяне- Редута“ със Заповед № РД- 50-09-63/24.02.1984 г., Заповед № РД
-09-152/11.07.1990 г. за преотреждане на УПИ II и ИПР със Заповед № РД – 09-166/02.09.1991 г. за кв. 26,
м. Гео М. – Подуяне – Редута, ПИ – 1061 попада в обхвата на УПИ II – за мемориален комплекс, озеленяване и спорт, в частта,
предвидена за парк „Гео М.“ в зона, определена за „обществена зеленина“. ПИ
попада в съществуваща алейна мрежа. Имотът не попада
в разпоредбата на чл. 62, ал.6, вр. ал.7 т. 3-6 от ЗУТ. На основание Закона за
устройство и застрояване на С.О., ДВ. бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от
28.01.2007 г., изм. Решение № 960 от 16.12.2009 г. МС, имотът попада в устройствена
зона „Зона за градски паркове и градини“, където се допуска застрояване със
сгради и съоръжения за дейности, свързани с отдиха и е с устройствени
показатели: плътност на застрояване -1%; коефициент на интензивното /Кинт/ - 0,06, озеленена площ – 85%, /вкл. Декоративни и
водни площи/, от които мин. 2/3 с висока дървесна растителност.
С писмо, находящо се на лист № 186 от делото, С.О. уведомява ищците, че за
собствения им недвижим имот не могат да получат обезщетение по реда на чл. 10б
ЗСПЗЗ.
От становище на Зам. кмет на С.О., лист № 187 от делото, е видно, че частта
от процесния имот, извън посочените горе 226 кв.м., който са продадени от
ищците на С.О., не е включена в програмата за придобиване, управление и разпореждане
с общинска собственост на С.О. за 2015 г., приета с решение № 49 по Протокол №
76 от 12.02.2015 г. на СОС, което възпрепятства придобиването на собствеността
му през 2015 г. Необходимостта от включването на имота в Програмата, за да може
да бъде придобита собствеността върху него се излага и в писмо от Кмета на СО,
район Слатина в писмо до Зам.кметът на СО( лист № 188), както и в становище на
лист № 192, където се подчертава, че е възможно да се проведе процедура по
отчуждаване на процесния имот. Невъзможността да се отчужди или придобие по
друг начин имотът, поради същата причина се отчита и в документите на С.О.,
находящи се на лист № 195 и 196. От
документа, находящ се на лист № 203 и 206 от делото е видно отново, че имотът не
е включен програмата за 2013 г. и не може да бъде отчужден, но се предлага
същия да бъде включен в програма по чл. 8, ал.8 ЗОС за изкупуване или чрез друг
способ. От писменото становище на лист № 206 от делото, с изх. № СО-
94-Р-10786822.07.2013 г., се установява и че в процесния имот, в северната му
част, има към този момент съществуващ водопровод и пешеходна алея в парк Гео М..
От становище на лист № 208 се установява, че тази алея е изпълнена по проект за
обект „ Обновление на парк „ Гео М.“. Представените още няколко писма,
съставляващи отново кореспонденция с ищците или вътрешна кореспонденция в С.О.,
отново третират въпроса, че имотът на ищците не може да бъде отчужден, тъй като
не отговаря на изискванията да е включен в съответна програма и да са
предвидени средства за това.
От заключението на приетата и неоспорена съдебно – техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, въз
основа на представени от ответника С.О. документи и оглед на място, се установи
следното:
В С.О. е одобрен проект за обект „ Обновяване на паркоустройството
на парк „ Гео М.“. Обектът следва да се изгради два етапа – Първи през 2009 г., съставляващ обновяване на алейната мрежа и изграждане на ново осветление и Втори –
през 2010 г. – паркоустройтсво, благоустройство и
озеленяване с изграждане на сондажен кладенец и оросителна система. Възложител
по проекта е С.О., а проектант е „ЛЕЕС“ ЕООД. Въз основа на успешно проведена
обществена поръчка за изпълнител на проект е избран П.ТП ООД, с което е сключен
договор № РД -55-74814.02.2011 г. Срокът
за изпълнение на обекта е от 05.04.2011 г. до 14.10.2011 г. В рамките на ПИ с
идентификатор 68134.702.9786 ( процесният) са изградени алейни
настилки от павета на обща площ 409 кв.м., бетонови антипаркинг тела – 21 бр.,
стоманени осветителни стълбове(градинско осветление) – 5бр., паркинг към ул. „
Бетховен“ с обща площ от 213 кв.м., тревни площи от 1207 кв.м. В С.О. няма
проектни и строителни книжа за изграждането на паркинга, както не са налице е
разходни документи за него. Посочените
елементи са били извършени въз основа на описания горе договор и в рамките на
срока му за изпълнение- между 05.04.2011 г. до 14.10.2011 г. На място се установява и че имотът е трасиран
съобразно скиците, като с метални болтове, забити в земята са отбелязани всички
по- характерни точки( крайни ъглови точки, определящи началото и края на алейните настилки и зелените площи). В имота няма трайно поставена ограда или друг
вид ограждения, които да спират свободния достъп до него. Вещото лице е остойностило, извършените в имота дейности, въз основа на проекто – сметната документация на С.О., както следва:
изграждане на павирана настилка – 28 630 лв., полагане на бетонови
градински бордюри – 360 лв., доставка и монтаж на пейки, вкл. бет.фунд. – 4500 лв., доставка и монтаж на 5 м. стълбове за
осветление – 2100 лв., доставка и монтаж на антипаркинг тела – 1260. Общата
стойност на извършените дейности е в размер на 36 850 лв. Поземлен имот с
идентификатор 68134.702.1061 с площ 2056 кв.м., показан на скица № 2 към
заключението по цифри 1-2-3-4-5-6-1 е идентичен с поземлен имот с идентификатор
68134.702.9787 с площ 226 кв.м., показан на скица № 2 към заключението по цифри
1-2-3-6-1 и поземлен имот с идентификатор 68134.702.9786 с площ 1829 кв.м.,
показан на Скица № 2 към заключението по цифри 3-4-5-6-3( проценият),
като последните два съставляват част от първия. При извършения оглед на място
вещото лице е установило, че в процесния имот, в южната му част, с площ от 213
кв.м., показана на Скица № 1 към заключението,
по цифри 1-2-17-18-1 е изграден паркинг с ширина около 6,5 м. / в
участък от ул. платно на ул. Бетховен до поставените в тревната площ бетонови
антипаркинг стълбчета/. За посочения паркинг в С.О. няма никакви строителни и
други книжа. Към момента на огледа паркингът се ползва свободно. Съобразно ЗУТ
( 28.01.2007 г.) и Общия устройствен план на СО, приет с решение № 697, прот. №
51/19.11.2009 г. на СОС и решение № 960/16.12.2009 г. на МС, процесният имот
попада в устройствена зона „Зона за градски паркове и градини, поради което за
него са приложими следните строителни параметри: плътност на застрояването –
1%, коефициент на интензивност -0,06, мин. озеленена площ – 85%. Допуска се
застрояване със сгради и съоръжения за дейности, свързани с отдиха.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
По предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС:
За да бъде уважен искът с
правно основание чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е собственик на имота и че същият се владее от ответника.
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително, че владее имота на
валидно правно основание.
От събраните по делото доказателства се установи,
че въз основа на сключен договор за покупко-продажба ищците са придобили
собствеността на процесния недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.702.9786
с площ 1829 кв.м. В същото време от
представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот е видно, че
½ идеални части от него, като собственост на ищеца Р. Киров, са
възложени на трето за спора лице, считано от датата на влизане в сила на
постановлението - 05.10.2017 г.
От горното следва извода, че ищцата Т.Г. е
установила пред съда правото си на собственост на ½ ид. части от
процесния недвижим имот, но ищецът Р. К.не е собственик на останалите ½
ид. части от него. Само на това основание неговият иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, доколкото не е установена една от двете посочени горе
кумулативно изискуеми предпоставки за уважаването на иска му.
По отношение на претенцията на
ищцата Т.Г. съдът намира следното: На първо мястото, същата е установила с
писмени доказателства по делото, че е съсобственик в процесния недвижим имот
като притежава ½ ид. части от него. На второ място, от събраните по
делото доказателства, в това число заключението на приетата по делото
експертиза, се установи, че ответникът е построил в процесния имот алеи,
осветителни стълбове, бетонни антипаркинг тела, поставил е метални болтове,
които маркират началните и крайни точки на алеите и тревните площи, като освен
това е направил тревни площи и е поставил пейки, които да се ползват от
посетителите на парка. Всичко това говори, че ответникът осъществява фактическа
власт върху имота, осигурявайки достъп и приятна околна среда на жителите и
посетителите на града, като част от парк Гео М.. Този начин на използване на
имота от страна на ответника изключва фактическата му власт да бъде
обективирана чрез поставяне на огради и използване на други методи за
осъществяване на контрол на достъпа, поради което липсата на ограждения сама по
себе си не означава, че ответникът не осъществява фактическа власт върху имота.
С оглед горното съдът намира,
че следва да уважи предявения от ищцата иск с правно основание чл. 108 ЗС, като
признае същата за собственик на ½ ид. части от
процесния имот и осъди ответника да предаде
владението на целия имот ( така решение № 70/ 16.08.2017 г., постановено по
гр.д. № 3991/2016 г. на II Г. О. на
ВКС).
По предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че трите задължителни условия за уважаването на иска са: ищецът да е собственик/съсобственик на имота, извършените от ответника действия да са неоснователни и те да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС
/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.( така ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС ).По отношения на предявения от ищцата Т.Г. иск с правно основание чл. 109
ЗС съдът намира следното:
По направените от ответника
възражения за присъждане на подобрения в процесния недвижим имот:
Съобразно представените писмени доказателства, ищците са направили
следните деловодни разноски: 500 лв.
депозит а вещо лице, 1220 лв. държавна такса и 122 лв. такса за вписване на
искова молба. Останалите разходи, посочени от ищците, в представения от тях
списък по чл. 80 ГПК, не са направени с оглед воденето на настоящето дело и
нямат характера на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Общата сума на
направените от ищците деловодни разноски е 1842 лв., от които с оглед изхода на
спора ответникът следва да заплати на основание чл. 78 ,ал.1 ГПК сумата от 460,50
лв. като в тази връзка съдът отчита, че са уважени 25 % от предявените
претенции. Досежно претенцията на ищците за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв. е направено възражение за прекомерност,
което съдът следва да разгледа. Материалния интерес по делото, определя като
приложимо правилото на чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно което минималното адвокатско
възнаграждение в настоящия случай е в размер на 3968 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на спора, съдът намира, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв. се явява прекомерно и същото следва да се
намали до размера от 4500 лв. Предвид
изхода на правния спор от тези 4500 лв., ответникът следва да заплати на ищците
сумата от 1125 лв.
Ответникът също има право на направените от него разноски на основание
чл. 78, ал.3 ГПК. В хода на делото са представени доказателства за реализирани
разноски в размер на 500 лв. депозит за СТЕ и 10 лв. за издаване на
удостоверения. Доколкото 75 % процента от предявените искови претенции са
отхвърлени, ищците следва да заплатят на ответника сумата от 382,50 лв.
за деловодни разноски. Ищците следва да заплатят на ответника и разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
в размер на 200 лв., определен съобразно фактическата и правна сложност
на спора и проявеното процесуално поведение от страна на представителя на
ответника.
По изложените съображения съдът
ПРИЗНАВА на
основание чл. 108 ЗС за
установено по отношение на ответника С.О., представлявана от Кметът Й.Ф., чрез своя процесуален представител,
главен юрисконсулт - В.Д., със съдебен адрес:***, че Т.Б.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адвокат К.В.Д. от САК, със съдебен
адрес:***, ж.к.*****, партер е собственик на ½ ид. части от недвижим имот, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.София, СО р-н „Слатина”, на ул.”Бетховен
Л.В.”, съставляващ по титул за собственост /съгл.нот.акт
№.82, т.I,
рег.№.3724, дело № 67/2008 г. на нотариус Д.Д. с рег №.117 в НК и Договор за покупко-продажба на НИ по реда
на ЗОС, вписан в АВ-гр. София на 22.05.2015 г. вх. №.367303, ПИ с пл.№.1061/хиляда шестдесет и първи/ от
кв.26/двадесет и шести/ по регулационния план на гр.София, м.Гео М.-Подуене- Редута”, а съгл.актуална кадастрална скица №
15-75917-07.02.2018 г. на СГКК-гр.София,
съставляващ поземлен имот /ПИ/ с нов идентификатор 68134.702.9786 /стар
идентификатор 68134.702.1061/, с адрес на ПИ- гр.София СО р-н Слатина,
ул.Бетховен Л.В., с площ 1829 кв.м., стар идентификатор 68134.702.1061, №.по
предходен план: 1061, квартал: 26, при съседи на ПИ- по доказателствен документ
за собственост: Й.В., В.Д., Г.и Г.М., и по скица: ПИ
68134.702.1747, ПИ 68134.702.9787, ПИ 68134.702.1273 и ПИ 68134.702.2051,
показан на Скица № 2 към заключението на СТЕ по цифри 3-4-5-6-3, съставляваща
неразделна част от настоящето съдебно решение и ОСЪЖДА С.О. да предаде владението на целия имот на Т.Б.Г., в
качеството на съсобственик на същия.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.В.Д. от САК, със съдебен
адрес:***, ж.к.*****, партер срещу С.О.,
представлявана от Кметът Й.Ф., чрез своя процесуален представител, главен юрисконсулт - В.Д., със
съдебен адрес:*** иск с правно основание чл. 108 ЗС с искате да се признае за
установено, че той е собственик на ½ ид. части от недвижим имот, както
следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.София, СО р-н „Слатина”, на ул.”Бетховен
Л.В.”, съставляващ по титул за собственост /съгл.нот.акт
№.82, т.I, рег.№.3724, дело № 67/2008 г.
на нотариус Д.Д. с рег
№.117 в НК и Договор за покупко-продажба на НИ по реда на ЗОС, вписан в АВ-гр.
София на 22.05.2015 г. вх. №.367303, ПИ
с пл.№.1061/хиляда шестдесет и първи/ от кв.26/двадесет и шести/ по
регулационния план на гр.София, м.Гео М.-Подуене-
Редута”, а съгл.актуална кадастрална скица № 15-75917-07.02.2018 г. на
СГКК-гр.София, съставляващ поземлен имот
/ПИ/ с нов идентификатор 68134.702.9786 /стар идентификатор 68134.702.1061/, с
адрес на ПИ- гр.София СО р-н Слатина, ул.Бетховен Л.В., с площ 1829 кв.м., стар
идентификатор 68134.702.1061, №.по предходен план: 1061, квартал: 26, при
съседи на ПИ- по доказателствен документ за собственост: Й.В., В.Д., Г.и Г.М., и по скица: ПИ 68134.702.1747, ПИ
68134.702.9787, ПИ 68134.702.1273 и ПИ 68134.702.2051, показан на Скица № 2 към
заключението на СТЕ по цифри 3-4-5-6-3, съставляваща неразделна част от
настоящето съдебно решение и за осъждане на ответника да предаде владението на
описания имот като неоснователен и недоказан.
ОХВЪРЛЯ предявените
от Р.Д.К.,
ЕГН ********** и Т.Б.Г., ЕГН ********** ***, представлявана от Кметът Й.Ф.
искове с правно основание чл. 109 ЗС с искане за осъждане на ответника да бъде осъден да премахне направени
от него СМР в недвижим имот, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.София,
СО р-н „Слатина”, на ул.”Бетховен Л.В.”, съставляващ по титул за собственост
/съгл.нот.акт №.82, т.I, рег.№.3724, дело № 67/2008 г. на нотариус Д.Д.
с рег №.117 в НК и Договор за покупко-продажба на НИ
по реда на ЗОС, вписан в АВ-гр. София на 22.05.2015 г. вх. №.367303, ПИ с пл.№.1061/хиляда шестдесет и първи/ от
кв.26/двадесет и шести/ по регулационния план на гр.София, м.Гео М.-Подуене- Редута”, а съгл.актуална кадастрална скица №
15-75917-07.02.2018 г. на СГКК-гр.София,
съставляващ поземлен имот /ПИ/ с нов идентификатор 68134.702.9786 /стар
идентификатор 68134.702.1061/, с адрес на ПИ- гр.София СО р-н Слатина,
ул.Бетховен Л.В., с площ 1829 кв.м., стар идентификатор 68134.702.1061, №.по
предходен план: 1061, квартал: 26, при съседи на ПИ- по доказателствен документ
за собственост: Й.В., В.Д., Г.и Г.М., и по скица: ПИ
68134.702.1747, ПИ 68134.702.9787, ПИ 68134.702.1273 и ПИ 68134.702.2051,
показан на Скица № 2 към заключението на СТЕ по цифри 3-4-5-6-3, съставляваща
неразделна част от настоящето съдебно решение, изразяващи се в изградени алейни настилки от павета с обща площ 409 кв.м., тревна площ между
алеите – 1207 кв.м, 21 бр. бетонови анти-паркинг тела, 5 бр. стоманени
осветителни стълбове( градинско осветление), 9 бр. метални пейки с бетонен
фундамент и паркинг към ул. Бетховен с обща площ от 213 кв.м., очертан
съобразно скица № 1 към заключението на СТЕ по цифри 1-2-17-18-1, съставляваща
неразделна част от настоящето съдебно решение, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, С.О. да заплати на Р.Д.К., ЕГН
********** и Т.Б.Г., ЕГН ********** сумата от 460,50 лв. деловодни разноски и
1125 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, Р.Д.К., ЕГН ********** и Т.Б.Г., ЕГН ********** ***
от 382,50 лв. деловодни разноски и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.