Решение по дело №4698/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 55
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20202120104698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Бургас , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20202120104698 по описа за 2020 година
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 4698 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
„РАДИОНОВ ТРАНС” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П*, ул.
„***, представляван от И* Р* П*, против „НОРТ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, кв. ”*****, представляван от Р* П* Б*, с която се иска да бъде
прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 775.16
лева - главница, представляваща остатък от дължима цена за извършена транспортна услуга,
съгласно фактура № **********/14.10.2019 год. на обща стойност от 1560лв., със срок за
плащане до 06.12.2019г., по която има извършено частично плащане в размер на 784,84 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 18.03.2020г г. до окончателното плащане на
вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1869/2020 г. по описа на БРС
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са съществували
валидни търговски правоотношение по договор за превоз на товари. Извършените надлежно
транспортни услуги от ищеца са останали незаплатени от ответното дружество, затова се
1
иска плащане на уговорената цена в пълен размер. Не са били отправени своевременно
рекламации по отношение на товара, затова се сочи, че ищецът е изправна страна в
правоотношението. Ангажирани са писмени доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК от ответното дружество е депозиран
писмен отговор, с който се признава търговското правоотношение между страните по
описания договор за автомобилен превоз от 10.10.2019г. Твърди се, че е налице частично
неизпълнение на договорните задължения на ищеца /в размер на 50,31 % от възложения
товар за превоз/, тъй като не са вдигнати всички договорени за превоз колети от адрес 02 и
нито един от колетите от адрес 04, по вина на превозвача, защото в превозното средство не е
имало място. При получаването на товара от адрес 02 и 03 от 11.010.2019 г. са установени и
отбелязани в товарителницата увреждания на транспортираните от ищеца вещи, но въпреки
това е била заплатена цената за транспорта им и не са претендирани вреди. Излагат се
доводи за забава на кредитора, който не е коригирал претендираното от него
възнаграждение в съответствие с изпълнената част от задължението. Това е наложило
ответникът да преизчисли сумата и да заплати дължимото, съобразно броя колети, общия
обем и тегло на товара, за който е бил осъществен транспорт. Затова се иска отхвърляне на
иска като неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 372 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № ****/ 2020 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 1560
лв. – главница. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта по чл.
414а ГПК, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на част
от вземането си в размер на 775.16 лв., който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не се спори относно съществуването на търговски правоотношения
по повод на сключен/а заявка-договор за транспортни услуги (приложен на л.8 от ч.гр.д. №
1869 / 2020 г. по описа на БРС). Съгласно договора ответното дружество е възложило
извършването на международен транспорт от ищеца с дата на товарене 10-11.10.2019 г. и
адреси на натоварване:
01/ Италия, Pieve di Soligo (TV) от фирма Homes Spa - товар 20 кг;
02/ Италия, Orsago (TV) – 21 колета, 508.72 кг.;
03/ Италия, Sacile (PN) - 25 бр. колети, 817 кг.;
04/ Италия, Udine – 28 колета, 579 кг.
Съгласно представения и неоспорен документ цената на така уговорената
транспортна услугата възлиза на 1300 лв. без ДДС.
По делото е представена фактура № 1371/14.10.2019 год. на стойност 1560 лв. с ДДС,
за извършен транспорт от четирите адреса в Италия до България, с отбелязан номер на МПС
*****и ****, която е оспорена от ответника.
2
Представени са международни товарителници ЧМР за извършен превоз от страна на
ищовото дружество, както следва:
За адрес 01 - от *****Италия до България на 10.10.2019 г. с отбелязан товарен
автомобил № *****и *****. От ответника не се оспорва надлежното извършване на
доставката съобразно възложеното.
За адрес 02 – от ****** Италия до България на 11.10.2019 г., натоварени 16 бр. колети
(от общо заявените 21 броя), с отбелязан товарен автомобил № ******и *****.
За адрес 03 – от S***** Италия до България на 11.10.2019 г., натоварени 25 бр.
колети, с отбелязан товарен автомобил № ******и ******.
Не е представена международна товарителница ЧМР за извършен превоз за адрес 04
Udine, Италия.
От ответното дружество са ангажирани като доказателства ЧМР за извършване
транспорт от адрес 02 – от Orsago (TV) Италия до България на 17.10.2019 г. на 5 колета, с
общо тегло 220.10 кг. Транспортът е осъществен от Комета БГ 13 ООД, съгласно
представена заявка-договор, с посочена цена от 250 лв.
Видно от представената заявка-договор и ЧМР от 16.10.2019 г. ответникът е
възложил на дружеството Ниагара 12 ЕООД извършването на транспорт на 500 кг. товар от
адрес 04 *****, Италия, с уговорено възнаграждение от 400 лв.
При така установената фактическа обстановка се налага извода за неоснователност на
предявения иск за заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение по договора
за превоз (навло).
Представените и несопорени ЧМР удостоверяват сключването на двустранния
договор за превоз. Страните са постигнали съгласие по съществените уговорки - ищцовото
дружество, като превозвач е следвало да извърши превоз на товарите от описаните четири
адреса в Италия до България, а ответното дружество, като товародател – да заплати
уговорената за това цена, съгласно заявка-договор от 10.10.2019г. Страните по договора не
са разграничили размера на навлото за превоза на всеки един от процесните товари, а са
уговорили общо такова от 1300 лв. без ДДС, или 1560лв. с ДДС.
От писмените доказателства /ЧМР/ се установява изпълнение на задълженията на
превозвача да достави стоките от адрес 01 *******(TV) Италия и адрес 03 *****Италия до
България, както и частичното изпълнение на задълженията за доставка от адрес 02 – от
O*****Италия до България. От последния са останали ненатоварени 5 бр. колета с общо
тегло от 220 кг, което се установява от представената товарителница ЧМР. За целта
възложителят е ангажирал друг превозвач – дружеството Комета БГ 13 ООД, видно от
представената заявка-договор и ЧМР от 17.10.2019 г., която не е оспорена и служи като
доказателствено средство за установяване на сключения договор, съгласно чл. 9 от
Конвенцията за ЧМР. Също така по делото не са ангажирани никакви доказателства от
ищеца, чиято е доказателствената тежест, за осъществяване на възложения превоз от адрес
04 ****** Италия до България. Доколокото процесният договор е двустранен и възмезден, за
да възникне насрещното задължение за заплащане на уговореното превозно възнаграждение
(навло), превозвачът трябва обективно да е изпълнил своето договорно задължение – да е
извършил превоза на товара в качествено и количествено отношение. При липсата на
3
изпълнение в количествено отношение, за което са събрани надлежни доказателства по
делото, съдът приема, че за ищеца не е възникнало правото да получи търсеното
възнаграждение. Затова, прилагайки разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът приема за
основателно възражението на ответника, че със заплащане на сумата от 784.84 лв.
товародателят по процесния договор за превоз е осъществил изцяло насрещната парична
престация – за заплащане на навлото, дължимо за извършената част от уговорения превоз.
Сумата е определена като съотношение между броя колети, общия обем и тегло на
доставените товари и уговорената цена и обхваща изпълнената част от транспортната услуга
от адрес 01 и 03, както и за частта от товара от адрес 02. Ето защо, искът за заплащане на
останалата част от уговореното навло в размер на 775.16 лева следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен. Още повече, че от ангажираните доказателства се установява
извършването на допълнителни разходи в размер на общо 650 лв. без ДДС, направени от
възложителя за транспорта на стоките, които са останали ненатоварени от ищцовото
дружество.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложи плащането на сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от спора следва да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение
по ч.гр. д. № *******/ 2020 г. по описа на БРС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „РАДИОНОВ ТРАНС” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. П*****, ул. „****** представляван от И** Р* П*, срещу „НОРТ
СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, кв. ”С*****,
представляван от Р* П* Б*, за приемане за установено съществуването на вземането на
ищеца в размер на сумата от 775.16 лева - главница, представляваща остатък от дължимо
навло, съгласно фактура № **********/14.10.2019 год. на обща стойност от 1560лв., със
срок за плащане до 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 18.03.2020г г. до
окончателното плащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ *******/2020 г. по описа на БРС.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
******/2020 г. по описа на БРС, в частта относно главницата от 775.16 лева, представляваща
остатък от дължимо навло, съгласно фактура № **********/14.10.2019 год. на обща
стойност от 1560лв., със срок за плащане до 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.
ОСЪЖДА „РАДИОНОВ ТРАНС” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. П*, ул. „*** представляван от И* Р* П*, да заплати на „НОРТ СТИЛ“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, кв. ”*****, представляван
от Р* П* Б*, сумата от 300 лв. (триста лева), представляващи направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.

Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5