№………./………2019 г.
гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1228 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на Община ****, представлявана от кмета ****, с ****, чрез
юк Д.К., против решение № 1618/17.04.2019г. по гр.д. № 9620/2018г. на 24-ти
състав на ВРС, с което е прието за установено по предявения от Д.Х.Й., ЕГН **********,*** иск, че е собственик на ПИ
с идентификатор № 35211.10.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД – 18 – 10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК с площ от 464 кв.м., находящ се в с. ****, местност „Край село“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада,
при граници: ПИ № 35211.501.17, ПИ № 35211.10.10, ПИ № 35211.11.2, ПИ №
35211.10.12, ПИ № 35211.501.15, ПИ № 35211.501.16, на основание наследствено правоприемство,
след смъртта на Евдокия Илиева и Парфеон Илиев, придобит от наследодателите на
основание давностно владение, осъществено в периода от 03.05.1947г. до 1968г.,
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Наведени са оплаквания, че ВРС не е
взел предвид представените му и приети от него доказателства. Освен това
процесният имот съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ и
Община Варна е придобила собствеността по силата на закона-чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от Д.Х.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. Й.Б.,
с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В о.с.з. на 08.10.2019г. Д.Х.Й., чрез адв. Й.Б. поддържа
становището си, изразено в писмения отговор на въззивната жалба,
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Д.Х.Й. ЕГН **********
***, чрез адв. Й.Б. е навела твърдения,
че счита себе си за собственик на ПИ с идентификатор 35211.10.11 по КК и КР на
с. ***, Община ****, представляващ ливада с площ от 464.00кв.м., в м. „Край
село“. През 1968г., съгласно НА № 192, т. V, н.д. № 2524/1968г. наследодателката й **** е призната за
собственик на ливада с площ от 1дка, находяща се в с. ****, *****, м. „Край
село“, при съседи: *****, пъти блато, представляващо имот ХIX-609, кв. 9 извън регулация. През
1992г. , след проведена регулация и на основание заповед на кмета на Община ***,
№ Р-40/30.04.1992г., 350.00кв.м. влизат в регулация и за тях се образува имот
УПИ ХIX-602,
кв. 9, по плана на селото, при граници: УПИ №№ ХIX-603, ХIX-601, път и останалата част от имота
на Евдокия Илиева, останала извън регулация. След направени откази от
наследство от останалите наследници на *** с КНА по документи е била призната
за собственик на дворно място с площ от 1000.00кв.м. по нотариален акт, но
350.00кв.м. по скица, т.к. за останалата част извън регулация, все още не е
имало план за земеразделяне. След изготвянето на КК, наследеният от нея имот е
разделен на два имота 35211.501.16 с площ от 335кв.м., попадаща в регулация и
3511.10.11. с площ от 464кв.м. представляваща ливада, извън регулация. На
02.06.2016г. Община Варна е актувала имот 35211.10.11. като общински, на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, а имотът е
неин. Бил е придобит от наследодателката й, никога не е бил отчуждаван, не е
внасян в ТКЗС, никога не е загубвано владението на имота. При съставяне на плана за земеразделяне е
била в чужбина. Едва сега разбрала, че е актуван като общински. Моли се да бъде
прието за установено по отношение на Община ****, че спорният имот е нейна
собственост.
В писмен отговор по реда на чл. 131,
ал. 1 от ГПК, Община ****, чрез юрисконсулт **** намира иска за неоснователен. Няма
създаден нотариален акт за имота. Той е общинска собственост, съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Моли се за отхвърляне на иска.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
ВОС, като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното относно
релевантните за спора факти:
Видно от НА за собственост на
недвижим имот № 192, т. V,
н.д. № 2524/1968г. на варненски
нотариус, ***** е призната за собственик на ливада с площ от 1дка, находяща се
в с. *****, *****, м. „Край село“, при съседи: *****, пъти блато.
От акт за женитба № 127 от 21.06.1927г. се установява, че ****
и ***** са сключили граждански брак.
Видно от представените по
пъвроинстанционното дело удостоверения за наследници, ******, починал на
04.04.1970г. негови наследници по закон са съпругата му ****и децата му ****, ****,
*****. ***** е починал на 18.01.1980г. и като негови наследници са посочени
братята му **** и сестра му ******
/удостоверение за наследници № АУ018298К3Ш, изд. от Кметство ****/. ****е
починала на 16.05.1985г., като нейни наследници по закон са сина й ******,-починал
на 18.01.1980г., сина й ****, сина й ****** и дъщеря й ******. Синът ****** е
починал на 27.12.1998г. Негови наследници по закон са дъщерите му Д.Х.Й. и ******
и синовете му ***** и ****. Последният, **** е починал преди баща си *****-на
20.03.1998г. Негови наследници по закон се явяват преживялата съпруга ***** и
синовете му **** и ****.
Съгласно представените по
първоинстанционното дело удостоверения №№ 87, 88 и 89 от 07.12.1999г., №
98/16.12.1999г. и № 40/25.06.2008г., всички те издадени от ВРС, ***** и *****
са се отказали от наследството, останало след смъртта на *****, ****** и ******
са се отказали от наследството, останало сллед смъртта на ****, а ***** , *****
и *******-от наследството остонало след смъртта на ****.
С НА
№ 98, т. VI,
рег. № 11272, дело № 1082/2009г. на нотариус Огнян Шарабански, Д. Х.Й. е призната, на осн. чл. 587 от ГПК за
собственик по наследство на следния недвижим имот: ПИ-дворно място с площ от
1000.00кв.м. по нотариален акт, а по скица 350.00кв.м., находящ се в с. ****,
Община Варна, ул. „Ясен“, № 13, представляващо УПИ ХIX-602, кв. 9 по плана на селото, при
граници: улица и УПИ ХХ-603, ХVIII-601,
ведно с всички подобрения и насаждения в него.
С оглед доказване твърденията на ищцата,
пред ВРС са изслушани показанията на разпитаните водени от нея свидетели: *******
******* и двете без родство и дела със страните.
Свидетелките твърдят, че мястото,
което граничи с тръстиката на езерото е било на бабата на Д.-*****. Тя го дала
на баща й. Той си построил къщата им, състояща се от две стаички и кухня,
понастоящем срутена. Имотът бил на последната улица на с. ****, а зад къщите
започвала тръстиката. До имота, който е зад къщата-заблатения, нямало друг
подход, освен от улицата и през имота на Д.. Имотът бил ограден, отпред към
улицата с дървена ограда, а отзад-мрежа. Дядо й и баба й на Д. били първите
заселници, които са били оземлени. Хората от цялата улица открай време са си
били там. Друг не е владял това място.
Пред ВРС е изслушано заключението по
допуснатата СТЕ, дадено компетентно и безпристрастно и ценено от съда в цялост,
поради липсата на оспорване от страните. Вещото лице ***** поддържа, че имотът, описан в НА № 192/1968г. , съгласно К
и РП на с. **** за улична и дворищна регулация е извън строителните граници и
не е отразен в плана. Съгласно КП и РП на с. **** от 1967г., имотът е
земеделска земя, извън строителните граници на с. ***** и представлява ПИ № 15 с
площ, измерена по плана от 832.00кв.м., записан в разписния лист на *****, при
граници: улица, ПИ № 14 на ****, ПИ № 16 на ***** и имот без номер и граници в
плана. Съгласно КП и РП на с. **** от 1992г. част от имота, описан по посочения
НА № 192/1968г. е включена в строителните граници на селото и е образуван УПИ XIX-602, кв. 9 с площ от 335кв.м. и част
е останала извън строителните граници с площ от 464кв.м. ,без отразени граници.
В КК и КР на селото от 2015г. е интегриран УПИ XIX-602 с площ от 335кв.м., представляващ
имот № 35211.501.16, а частта от имот № 15 по РП от 1967г. с площ от 464кв.м.
представлява имот № 35211.10.11. Съгласно КВС на землището на с. **** от
2000г., част от имота по НА № 192/1968г. е в строителните граници на с. ****, а
част от него с площ от 465.05кв.м. е с имот с № 010011, записан в регистъра кат
„земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ“-използвана естествена ливада, при граници: ПИ №
010010, № 010012, № 0120020-ДПФ и имоти в строителните граници на с. ****. Имотът
с идентификатор 35211.10.11 по КК на с. **** попада с цялата си площ в имота,
описан в НА № 192/1968г. Спорният имот е
бил земеделска земя, видно от КП и РП на с. **** от 1967г. Няма данни да е
съставян АДС. Не е бил отнеман, съответно да е включван в ТКЗС или друго
кооперативно образувание и от там, да е бил предоставян за ползване на друг.
Вещото лице не е открило писмени данни за това в Община Варна, ОСЗГ и Областна
администрация, никога тези земи не са били обработвани от ТКЗС или ДЗС, няма и
графични данни по прегледаните от него планове. Там където е процесният имот и
по-на изток по плановете има знаци за заблатена територия. Не е бил заявяван за
възстановяване имота, няма
проведена реституционна процедура. Има проведена процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Със заповед от 2009г., в сила от 05.01.2010г. е одобрено протоколно решение №
6/10.12.2009г. Съгласно приложение № 1 към протоколното решение, комисията
предлага да се извърши промяна в регистъра на имот № 010011 с площ от 465дка,
като се запише на неидентифициран собственик.
Предвид така установеното от
фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Предявен е иск за собственост от Д.Х.Й.,
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, насочени срещу Община-****, за
приемане за установено, че е собственик на спорния имот с идентификатор 35211.10.11
по КК и КР на с. ****, придобит от нея по наследяване, а от общите
наследодатели по давност, изтекла в периода до 1968г.
Между страните липсва спор, че владеният
от ищцата имот с
идентификатор 3521.10.11 с площ от 464кв.м. по
КК на с. **** е идентичен с актувания от община **** с АЧОС имот, поради
което наличието на претендирани права и от двете насрещни страни обуславя
правния интерес от предявения от ищцата иск.
Видно от неоспорения от Община ****
КНА за собственост № 192/1968г. на варненски нотариус, ****е призната за
собственик на ливада с пространство 1дка, находяща се в землището на с. Казашка
махала, м. „Край село“, при посочени съседи на имота, на основание извършената
обстоятелствена проверка, за което е издадено
постановление № 2524/30.07.1968г. От 21.06.1927г. тя е била в брак с ***** /******/,
видно от представения по първоинстанционното дело препис от акт за брак.
Последният е починал на 04.04.1970г., видно от приложеното по
първоинстанционното дело удостоверение за наследници №
АУ018280КЗШ/19.02.2019г., изд. от Кметство ****. На 22.05.1968г. е влязъл в
сила обнародвания на 22.03.1968г. СК, отм. 1985г. По силата на чл. 13 от СК
/отм. 1985г./ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.
Освен това според т. 2 от ППВС № 8/17.06.1981г. на ВС, Пленумът на Върховния
съд приема, че когато придобиваната давност е започнала и е изтекла през време
на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на
собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива
случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт
върху имота. При тези данни се налага извода, че двамата съпрузи ***** и ****
са придобили собствеността по отношение на ПИ № 15 по К и РП от 1967г. с площ, измерена по плана от 832кв.м.,
записан в разписния лист на *****, според заключението на вещото лице
Д.Куртева. Пак според заключението на вещото лице спорният имот с идентификатор
№ 35211.501.11 по КК и КР на с. **** от 2015г. с площ от 464кв.м. е част от ПИ
№ 15 от К и РП на с. **** от 1967г. с
измерена по плана площ от 832кв.м.
Както вече беше посочено по-горе ******
е починал на 04.04.1970г. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
от ЗН, но нормата на чл. 14, ал. 7, предл. последно от СК /отм. 1985г./, според която когато преживелият съпруг
наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество, то 1/2ид.ч. от имота, съответстваща на
дела в имуществената общност, прекратена със смъртта му се разделя по равно
между четирите му деца-*****, ***** и всеки един от тях имат по наследство от
баща си по 1/8 от имота.
На 18.01.1980г. е починал *****. Видно
от удостоверението за наследници № АУ018298КЗШ/19.02.2019г., той няма низходящи
наследници. В удостоверението са посочени за негови наследници по закон двамата
му братя **** и **** и сестра му ******. Към този момент обаче е била жива
майка му *****, починала чак на 16.05.1985г., според удостоверение за
наследници № АУ018282КЗШ/19.02.2019г.,
изд. от Кметство ****. Съгласно нормата
на чл. 6 от ЗН, когато починалият не е оставил деца или други низходящи,
наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. След смъртта на Иван
*****, негов наследник по закон се явява майка му ******. Тя има 1/2ид.ч. на
собствено основание след прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й ****** и
1/8ид.ч. по наследство от сина й *****, или 5/8ид.ч.
На 16.05.1985г. е починала *****,
видно от удостоверение за наследници
№ АУ018282КЗШ/19.02.2019г., изд. от
Кметство ****. Нейните 5/8ид.ч. биват наследени от синовете й ***** и ***** и дъщеря
й *****. ***** и ****** са направили
отказ от наследството след смъртта на майка си *****, видно от удостоверение №
89/07.12.1999г., изд. от ВРС, уголемявайки дела на брат си ****. Така, той е
бил собственик на 1/8ид.ч. по наследство от баща си ****** и 5/8ид.ч. по
наследство от майка си ****или общо 6/8ид.ч. ***** и ***** са останали
собственици на по 1/8ид.ч., придобита по наследство от баща им ******, отказ от което не са направили. На
19.10.2013г. е починал *****, видно от удостоверенията за наследници на ******,
****и ****. ***** и наследниците на *******
се легитимират като собственици на по 1/8ид.ч. от имота.
**** е починал на 27.12.1998г., видно
от удостоверение за наследница № АУ018291КЗШ/19.02.2019г., изд. от Кметство *****.
Синът му **** е починал обаче преди него-още на 20.03.1998г., видно от удостоверение за наследница № АУ018300КЗШ/19.02.2019г.,
изд. от Кметство ****. Неговите наследници по закон-преживялата съпруга ****и
двамата му сина ****и ****са направили
отказ от наследството му, според приложените по първоинстанционното дело
удостоверение № 88/07.12.1999г. и удостоверение № 40/25.06.2008г., двете
издадени от ВРС.
Доколкото ****е преживял сина си ****
към датата на смъртта на първия-27.12.1998г. негови наследници по закон са
дъщерите му Д.Х.Й. и ****, сина му ***** и по заместване-синовете на починалия
преди това ****- ****и *****. Съгласно
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗН, низходящите на наследодателя, които са починали
преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените. Следователно преживялата съпруга на ****-****не
наследява по заместване *****. Така Д.Х.Й.,
****, ****** и наследниците на ****-****** и ****двамата заедно са наследили по
¼ от 5/8ид.ч. ***** е направила отказ от наследството на ******, видно
от удостоверение № 87/07.12.1999г., изд. от ВРС. ****** също е направил отказ
от наследството от баща си ****, според удостоверение за отказ от наследство № 98/16.12.1999г.,
изд. от ВРС. Двамата са уголемили дяловете на сестра си Д.Х.Й. и племенниците
си ****** и ******, като Д.Х.Й. се явява
собственик на 3/8ид.ч. и ****** и ****на 3/8ид.ч. или по 3/16ид.ч. всеки един
от тях двамата.
Д.Х.Й. е собственик на 3/8ид.ч. от
наследения от нея поземлен имот, придобит от общите й праводатели Парфеон
Викулов Илиев и ****по силата на изтекла в тяхна полза през 1968г. давност,
представляващ имот № 15 по КП и РП на с. **** от 1967г., част от който
представлява и имотът с идентификатор № 35211.501.11 по КК и КР на с. ****, м.
„Край село“.
По конкретния казус Община ****
представя АЧОС № 9032/02.06.2016., с който на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС е
актуван ПИ с идентификатор № 35211.10.11 по КК и КР на с. ****, м. „****“, с
площ от 464кв.м.
Цитираната в актовете за частна
общинска собственост разпоредба /чл. 2, ал. 1,
т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи
начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост –
сделка, давност или по друг начин определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК
въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са
заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата
на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично
посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху
земите по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски
характер, бил е отчужден, одържавен или отнет от собствениците си, но не е
реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ
способи, както и че не е държавен.
Според вещото лице по допуснатата от
първоинстанционния съд СТЕ, спорният поземлен имот е земеделска земя. Този
извод вещото лице прави проследявайки статута му, по действалите във времето
планове, начиная от КП и РП от 1931г. до настоящия момент. Не представлява
държавна собственост, въпреки извършените в ОСЗ и Областна дирекция-****.
Имотът не е бил реституиран и не е бил изкупен от ползватели. Но и заявления за
това няма входирани.
При положение, че ответникът, настоящ
въззивник Община *** оспорва правата на ищцата, по причина, че този имот попада
в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил
включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10
ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Въз основа
на заключението на вещото лице Д.К., ВРС е приел за установено, че имотът,
придобит от **** и ****по давност през 1968г., видно от КНА № 192/1968г. на
варненски нотариус и който е записан в разписния лист към КП и РП от 1967г. на
името на Парфеон Викулов, е идентичен с ПИ № 15 по кадастралния и регулационен
план на с. ****, м. „Край село“ и с образуваните впоследствие: УПИ № XIX-602 по КП и РП от 1992г., идентичен с
ПИ с идентификатор 35122.501.16 по КК и КР на с. **** от 2015г. и ПИ № 010011
по КВС на с. ****, одобрена 2000г., идентичен с процесния ПИ с
идентификатор № 35122.501.11 по КК и КР
на с. **** от 2015г. Установява се от събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпита на св. *****, че според преките им възприятия най-напред имотът е бил
във владение на бабата на ***** и съпруга й, после от техните наследници.
Бащата на Д. построил в имота къща, понастоящем порутена, където живяло цялото й семейството и обработвали
дворното място. То било оградено и зад къщата достигало до тръстиката край
езерото. ***** са били от първите заселници в с. ****, които са били оземлени
още от 1905г., както съседите си по цялата улица, като свидетелката вероятно
има предвид уредбата с Указ № 50/30.08.1924г.
на цар Борис III, обн. ДВ бр. 131/11.09.1924г. и забележката
на чл. 66 от Закона за рибарството, действал тогава. Никой не е оспорвал
собствеността на хората. Общината никога не е имала собственост там.
Следва извода, че този имот не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.
1-14
ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на същия закон подлежат селскостопанските
имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им, като
съдебната практика по приложението на посочената разпоредба приема, че целта на
закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е
било създадено в резултат на отнемане от държавата на правото на частна
собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските
земи. Не всички земеделски земи обаче подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, като
в случаите, когато имотът не е бил коопериран, одържавяван, отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва
да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали
е налице отнемане на даден имот, а оттам и основание за включването му в режима
на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване. По делото
липсват каквито и да било доказателства имотът, придобит от ****** през 1968г.,
да е бил отнеман, предоставян за ползване или включван в ТКЗС, ДЗС или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесният имот не е
подлежал и на възстановяване по реда на чл. 10
ЗСПЗЗ, като по тази причина не е било подавано заявление за възстановяване
по ЗСПЗЗ за онази част от имот № 15 по КП и РП от 1967г., която е останала със
земеделски характер, след образуване на УПИ XIX-602 по КП и РП от 1992г., а понастоящем представлява
ПИ № 010011 по КВС от 2000г., същата имот с идентификатор 35122.501.11 по КК и
КР на с. **** от 2015г. Освен това правото на собственост, след като веднъж е
възникнало, не може да бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице
го придобие на оригинерно основание. Такова придобиване не се установява по
делото. И КВС няма отчуждително действие. С нея обаче се обособяват имотите, след проведена реституция.
След като не е подлежал на
възстановяване имота, придобит от общите наследодатели през 1968г., то Община ****
не го е придобила на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, вр. чл. 25, вр. чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Искът е основателен до 3/8ид.ч. Останалата
част от имота се явява собствен на *****, канто носители на правото на
собственост на 3/8ид.ч. или по 3/16ид.ч. всеки един от тях двамата, на **** и
наследниците на *****, които от своя страна се легитимират като собственици на
по 1/8ид.ч. от имота. Община **** не е придобила собствеността на твърдяното от
процесуалния й представител правно основание. Няма основание обаче да се
приеме, че единият от съсобствениците може да претендира собствеността на целия
имот.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено до размера на 3/8ид.ч. В останалата си част първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и исковата претенция-отхвърлена над този размер
до размера на цялото.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в частта за разноските до размера на сумата от 171.00лв., представляваща част от
заплатената държавна такса по делото от 50.00лв. и заплатения депозит по
допуснатата СТЕ в размер на 400.00лв. или общо 450.00лв., според уважената част
от иска и отменено в частта за разноските за разликата над 171.00лв. до присъдените 450.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищцата Д.Й. следва да бъде осъдена да заплати на Община *** на осн. чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 от ГПК разноски за първата инстанция в размер на 63.00лв., според отхвърлената част от иска,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
37от ЗПрП, вр. чл. 25 от НЗПП в размер на 100.00лв.
|
За въззивната инстанция Община ****
следва да заплати на Д.Й. сумата от 152.00лв.,
представляваща част от заплатеното съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 19 по делото, адвокатско възнаграждение в размер на
400.00лв., според уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК. Няма искане от страна на Община Варна за присъждане на разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК. Съдът не дължи произнасяне в този
смисъл. Водим от горното, съдът Р Е
Ш И : ПОТВЪРЖДАВА
решение №
1618/17.04.2019г. по гр.д. № 9620/2018г. на 24-ти състав на ВРС, в частта, в която е прието за
установено по предявения от Д.Х.Й., ЕГН **********,***, че тя
е собственик на 3/8ид.ч. от ПИ
с идентификатор № 35211.10.11 по КК и КР на с. ****, одобрени със Заповед
РД–18– 10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 464 кв.м.,
находящ се в с. ****, местност „Край село“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, при граници: ПИ
№ 35211.501.17, ПИ № 35211.10.10, ПИ № 35211.11.2, ПИ № 35211.10.12, ПИ №
35211.501.15, ПИ № 35211.501.16, на основание наследствено правоприемство,
след смъртта на ***** и ****, придобит от наследодателите на основание
давностно владение, осъществено в периода от 03.05.1947г. до 1968г., на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК и в частта, в
която Община ****е осъдена да
заплати на Д.Х.Й., ЕГН **********,*** сумата от 171.00лв., представляваща сторени по първоинстанционното
дело разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. ОТМЕНЯ решение № 1618/17.04.2019г. по гр.д.
№ 9620/2018г. на 24-ти състав на ВРС, в
частта, в която е прието за установено по предявения от Д.Х.Й., ЕГН **********,***,
че тя е собственик на ПИ с
идентификатор № 35211.10.11 по КК и КР на с. ****, одобрени със Заповед
РД–18– 10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 464 кв.м.,
находящ се в с. ****, местност „Край село“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, при граници: ПИ
№ 35211.501.17, ПИ № 35211.10.10, ПИ № 35211.11.2, ПИ № 35211.10.12, ПИ №
35211.501.15, ПИ № 35211.501.16, на основание наследствено правоприемство,
след смъртта на **** и *****, придобит от наследодателите на основание
давностно владение, осъществено в периода от 03.05.1947г. до 1968г., за разликата над 3/8ид.ч. от имота до
размера на цялото, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК и в частта, в която Община
Варна е осъдена да заплати на Д.Х.Й., ЕГН **********,*** разноски за първата инстанция за разликата над 171.00лв. до присъдените
450.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.Х.Й., ЕГН **********,*** за
приемане за установено, че тя е собственик на ПИ с идентификатор №
35211.10.11 по КК и КР на с. ****, одобрени със Заповед РД–18–
10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 464 кв.м.,
находящ се в с. ****, местност „Край село“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, при граници: ПИ
№ 35211.501.17, ПИ № 35211.10.10, ПИ № 35211.11.2, ПИ № 35211.10.12, ПИ №
35211.501.15, ПИ № 35211.501.16, на основание наследствено правоприемство,
след смъртта на Евдокия Илиева и Парфеон Илиев, придобит от наследодателите
на основание давностно владение, осъществено в периода от 03.05.1947г. до
1968г., за разликата над 3/8ид.ч. от
имота до размера на цялото, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. ОСЪЖДА
Д.Х.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Община ****, представлявана
от кмета ***** с адрес ***** разноски по първоинстанционното дело в размер на
63.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 от ГПК. ОСЪЖДА
Община Варна, представлявана от кмета **** с
адрес гр. ***** да заплати на Д.Х.Й., ЕГН **********,*** разноски по въззивното дело в размер на 152.00лв.,
на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, по реда на чл. 280
от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |
|
|