Решение по дело №1515/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. П. И., подадена чрез адв.Д. против Решение № 43/27.05.24г. по НАХД № 283/2023г. на ПРС, І състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0324-000328/09.05.2023г. на началник РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Провадийския районен съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърди, че не е установено по безспорен начин виновно поведение и извършването на нарушението от обективна и субективна страна. Счита, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, като не са събрани доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност, тъй като актосъставителят не е пряк свидетел на извършеното нарушение. Приетото от съда, че е придобил представа за нарушението от споделеното от свидетелите и от видеоклипове, с които се е запознал е недоказано, тъй като такива видеоклипове не са приобщени като доказателства по делото, а от показанията на св.Х. и А. не може да се установи по категоричен начин какви точно действия са били извършени от него при управлението на автомобила и дали покриват изцяло понятието „дрифтиране“, макар да няма такава дефиниция в ЗДвП. Твърди, че фактите по делото безспорно сочат, че на посочените в НП дата и място е управлявал лек автомобил с рег.№ [рег. номер], но от направеното описание в АУАН и НП не става ясно какви точно действия са били извършени, за да бъде прието за доказано съзнателно използване на пътя за „дрифтиране“. Моли решението на ПРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ Провадия към ОД на МВР, чрез процесуалният си представител ю.к. Л.- А., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ПРС е образувано по жалба на И. П. И. против наказателно постановление № 23-0324-000328/09.05.2023г. на началник РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 04.04.2023 г. около 23: 45ч., касаторът управлявал л. а. „***“ с рег. № [рег. номер] в [населено място], ***, обл.Варна по път VAR1211 в централната част на селото в посока [населено място], като извършил маневра-рязко завил в едната посока с едновременно подаване на повече газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка, задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема и автомобилът спрял пред фитнес залата в селото. Тези действия на касатора били възприети от свидетелите А. П. Х. и А. Л. А., както и други свидетели, според които действията на касатора са „дрифт“. Подали сигнал на 112 и на място пристигнал екип на РУ-Провадия, като свидетелят М. Г.-служител на РУ-Провадия, който изслушал свидетелите и се запознал с показан му видеоклип и запис от видеонаблюдението на центъра на селото, съставил на И. П. И. АУАН, в който посочил, че е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели. Актът бил предявен на въззивника, който го подписал без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма. ПРС е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, а събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че касаторът при управление на МПС с рег. № [рег. номер] е използвал посоченият в НП пътен участък не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми, като е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция намира, че ПРС правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели, като ги е преценил ведно със събраните по делото писмени доказателства и е достигнал до правилния извод, че на 04.04.2023 г. около 23: 45ч., касаторът при управление на л. а. „***“ с рег. № [рег. номер] в [населено място], обл.Варна по път VAR1211 в централната част на селото в посока [населено място] като е извършил маневра-рязко завил в едната посока с едновременно подаване на повече газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка, задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема и автомобилът спрял пред фитнес залата в селото, е осъществил състава на чл.104б т.2 ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. По делото не е налице спор, че касаторът като водач на МПС е бил на описаното в НП място-улица.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства-гласни и писмени, че касаторът на посочената дата и място в АУАН и НП при управление на МПС- л.а. .„***“ с рег. № [рег. номер] ДК е използвал път - отворен за обществено ползване за друга цел, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/.

ПРС е изложил подробни мотиви относно вмененото с НП деяние, както и понятието „дрифт“, които се споделят от настоящата инстанция.

Независимо, че липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Тази техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета е непосредствено от св. Х. и А.. Дадени са и писмени сведения от Х., както и от касатора. Последният също е посочил, че е натиснал малко повече газта и колата се е завъртяла един път, след което паркирал пред читалището /фитнеса/. Съгласно показанията на св. Х. и актосъставителя, на последния са показани и записи от камерите на центъра на селото.

Установените факти са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност и правилно квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно наказателния състав на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – в случая общинският път е умишлено използван от касатора не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи отношение към ползването на пътя по предназначение.

Предвид горното неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ПРС не е установил по безспорен начин извършване на нарушението от обективна и субективна страна, както и че не са събрани достатъчно доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин фактическата обстановка описана в АУАН и издаденото НП. Въззивният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства- писмени и гласни, обсъдил е показанията както на актосъставителя, така и на свидетелите Х. и А., очевидци на нарушението, които е ценил съвкупно с останалите доказателства по делото, включително и обясненията на касатора. ПРС е анализирал механизма на реализиране на нарушението, като е приел за безспорно установено виновното поведение на касатора, който е ползвал пътя за други цели, а именно за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми.

Вмененото нарушение е безспорно установено и правилно квалифицирано.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, с които е счел, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, както и че наказанието определено към минималния размер предвиден в закона е справедливо, съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 ЗАНН.

Провадийският районен съд е изложил подробни мотиви за обосноваността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Обсъдени са всички събрани доказателства–писмени и гласни, като са анализирани показанията на свидетелите и е формиран крайния извод на съда за извършено административно нарушение.

Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43/27.05.24г. по НАХД № 283/2023г. на ПРС, І състав.

ОСЪЖДА И. П. И., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.