Решение по дело №2684/2017 на Окръжен съд - Пловдив

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1353

 

                                    06.11.2017г, гр.Пловдив

                             В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                              Членове: Фаня Рабчева

                                                              Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2684/ 2017г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                        Делото е образувано по постъпила жалба с вх.№ 72778/07.09.2017г. при ЧСИ и вх.№ 32635/ 30.10.2017г. от В.И. – С. *** с посочен адрес за призоваване: гр. П., бул. ***против действия на принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на запор на вземания по банкови сметки по изп.д.№ 20148240400412 по описа на ЧСИ К.Павлов, с рег.№824 на КЧСИ , район на действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени оплаквания и доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител.

                    Ответниците по жалбата – Първа инвестиционна банка АД – гр.Пловдив, Община Пловдив – МД и ТБО, ТД на НАП Пловдив, в качеството на взискатели по делото, редовно уведомени по жалбата, не вземат становище по нея. Ответникът В.И.С., в качеството на длъжник, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

                        Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПМЧСИ, в които се изразява допустимост, но неоснователност на жалбата, с мотивирани съображения в тази насока.

                        Жалбата изхожда от надлежна страна в качеството на длъжник в изпълнителното производство, легитимиран в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК да обжалване действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестеруемо. Подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

            Изпълнителното производство е образувано по  молба на „Юнионбанк“ ЕАД-София, сега „ПИБ“ АД, за събиране на вземания по издаден ИЛ от 12.12.2013г. по ч.гр.д.№  19820/ 2-13г. по описа на ПРС – 16 гр.с.  срещу длъжниците В.В.И. – С. и В.И.С..                    

Видно от преписката по изп.дело с разпореждане от 18.08.2017г. на съдебния изпълнител е наложен запор върху банкови сметка на длъжника В.В.И. – С. заедно с  ПДИ изх.№ 81760/25.08.2017г. , получена редовно от жалбоподателката на 31.08.2017г.  , съответно в „ПИБ“ АД,  в „Райфайзенбанк“ ЕАД, в ТБ „Виктория“ ЕАД , „ЦКБ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.

            С депозираната жалба жалбоподателката мотивира  искането си за отмяна на действията по налагане на запор върху вземанията по банковите сметки в посочените банки по съображенията:

1. В „ПИБ“АД сочи, че не са налице вземания, банката е взискател по изп.дело и по сметките са налични единствено задължения по изплащане на кредит, поради което се счита налагането на запор по тези сметки за излишен разход, с който жалбоподателката бива натоварена по делото;  

            2. Сметката в „Райфайзенбанк“ България ЕАД е сметка за обслужване на кредитна карта, по която  не постъпват каквито и да е вземания на жалбоподателката;

            3. Сметките в ТБ Виктория ЕАД са сметки, открити само и единствено във връзка с друг банков кредит, като по тях не постъпват вземания  на жалбоподателката и същата е предназначена за погасяване на вноски по кредит;

            4. В Банка ДСК ЕАД се сочи, че няма  действаща банкова сметка.

            ***. В ЦКБ ЕАД са налице разкрити две банкови сметки, като в едната постъпват само и единствено плащания по ЗСПД от ДСП-Пловдив – детски надбавки – социални плащания, неподлежащи на запориране. Втората сметка се сочи, че е адвокатска и съгласно чл.39 ЗА сумите от същата не са имущество на адвоката и не подлежат на запориране.

                        Към жалбата са приложени писмени доказателства.

В мотивите по реда на чл. 436, ал.3 ГПК във връзка с наложените запори и изясняване характера на банковите сметки на длъжника се сочат обстоятелствата:  1. Относно  наложения запор в „ПИБ“  АД  към момента на изпращане на запорното съобщение не е налице информация относно вида и броя на откритите банкови сметки, както и движението по тях с огледа преценка относно тяхната наличност. Идентични са мотивираните съображения относно наложените запори в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ТБ“Виктория“ ЕАД.

                                   2. Относно наложените запори в „Банка ДСК“ ЕАД  се сочи, че е налице открита банкова сметка, ***. предмет и на друг наложен запор от друг ЧСИ.

                                   3. Относно  наложените запори в „ЦКБ“  АД : 1.1. По отговор на цитираната банка  не е налице препятствие на жалбоподателката да получава детските си надбавки, като ограничението  е свързано с възможността сумите да бъдат теглени на банкомат. 1.2. Отчита се от съдебния изпълнител условието по чл.39, ал.1 ЗА относно сумите по тази сметка , които не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране.

                                   Жалбата е частично основателна.

                                   Изложените от жалбоподателката обстоятелства относно наложените запори на вземания по банковите сметки в „ПИБ“ АД,  „Райфайзенбанк България“ ЕАД , ТБ“Виктория“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД не съставляват по съществото си доводи по смисъла  на чл.435, ал.2 ГПК, а именно, че е налице и се касае за имущество, което се смята за несеквестеруемо поради предвидени в чл.444 и сл. ГПК или друг закон ограничения за това.  С оглед на това жалбата в тази част ще се остави без уважение като неоснователна.

                           Поради изясняване характера и целта на разкритите две  банкови сметки в „ЦКБ“  АД , а именно  едната за откриване на адвокатска клиентска сметка, а другата за постъпления от социални плащания по реда на ЗСПД от ДСП-Пловдив, за същите следователно важат ограниченията на чл.444, т.8 ГПК във връзка с чл.39 ЗА, както и по чл.446а ГПК относно социалните помощи за детски надбавки.

                        По така изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът

 

                                                           Р    Е    Ш    И :

 

                        ОТМЕНЯ разпореждане от 18.08.2017г. по изп.д. № 20148240400412 по описа на ЧСИ К.Павлов, с рег.№824 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив , с което са наложени запори на вземания по двете банкови сметки на длъжника В.И. – С., ЕГН: ********** *** в „Централна кооперативна банка“ АД - гр.София.

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 72778/07.09.2017г. при ЧСИ и вх.№ 32635/ 30.10.2017г. от В.И. – С. *** против действия на принудително изпълнение по изп.д.№ 20148240400412 по описа на ЧСИ К.Павлов, с рег.№824 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив, изразяващи се в налагане на запор на вземания по банкови сметки в банките : „Първа инвестиционна банка „ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, ТБ „Виктория“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД, като неоснователна.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

      Председател:                                       Членове: