№ 88
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело №
20211001000006 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 292037/24.11.2020г. по описа на
Софийски градски съд на адвокат И. М. М., в качеството му на особен представител
на „ЮНИК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 260298 от 06.11.2020г.,
постановено по т.д.№ 78/2020г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VI-4 състав, с което на основание чл.155, т.3 ТЗ е прекратено „ЮНИК ТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Стефан
Стамболов“ № 8, ет.2, ап.6, по предявен иск от Софийска градска прокуратура, и „ЮНИК
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на СГС сумата от 80лв. – държавна
такса, както и 300лв. – възнаграждение за назначение особен представител, на основание чл.
29, ал.2 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, по
подробно изложени съображения, като се иска същото да бъде отменено и исковата молба
бъде върната на подателя.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Софийска градска прокуратура не е представила отговор
на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
1
с атакувания съдебен акт, намира следното:
Софийска градска прокуратура е предявила иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ срещу „ЮНИК
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********. Ищецът твърди, че ответното дружество няма управител
повече от 3 месеца, тъй като управителят на дружеството е починал на 14.08.2018г., а друг
управител не е назначаван.
Ответникът „ЮНИК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, адвокат И. М. М., в качеството
му на особен представител, оспорва предявения иск, като процесуално недопустим. Твърди,
че липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.155, т.3 ТЗ, тъй като дружеството е
прекратено по силата на закона със смъртта на едноличния собственик на капитала, който в
случая е и управител на дружеството, като в тази насока са изложени подробни
съображения.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не може да бъде
споделена тезата на особеният представител на ответника, тъй като в търговския регистър
не е вписано прекратяването. От справка по партидата на дружеството е установено, че на
05.05.2016г. Т. Ц. К. е вписан като управител, като на 14.08.2018г. той е починал, но в
търговския регистър все още е вписан като управител. При така установеното съдът е приел,
че е налице фактическо състояние, при което в продължение на повече от три месеца
ответното дружество няма действащ управител, и предявеният иск с правно основание
чл.155, т.3 ТЗ е основателен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно
установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен
състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272
ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от градския съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
2
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна
в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от
обжалването, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение по силата на чл.258 ГПК.
При служебно извършена от въззивната инстанция проверка не се констатират
пороци, поради това следва да се приеме, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното решение, поради
липса на правен интерес.
С Определение № 302 от 28.06.2018г. на ВКС по ч.т.д.№ 1280/2018г., I т.о., ТК, е
прието, че искът по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ е конститутивен иск, чиято правна последица -
прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е
основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства
при прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, на основание чл.14 ЗТРРЮЛНЦ.
В хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на
горепосочените обстоятелства, принадлежи единствено на наследниците на починалия
едноличен собственик на капитала на дружеството, на основание чл.15, ал.1, т.3
ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт на
едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и за липса на данни лицата,
които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило
прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по
партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като
надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, ал.1,
т.3 ТЗ.
Настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, и предвид
обстоятелството, че в случая след смъртта на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество, при липса на данни за вписване на това обстоятелство по партидата на
ответното дружество в търговския регистър по искане на заинтересованите лица -
наследниците на починалия, за прокурорът е налице правен интерес да предяви иск по
чл.155, ал.1, т.3 ТЗ, поради което възраженията във въззивната жалба в подкрепа на
противното се явяват неоснователни.
По основателността на въззивната жалба:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се
представлява от управителя, като за едноличното дружество с ограничена отговорност - това
е едноличният собственик на капитала или определено от него лице - чл.147, ал.1, изр.1 ТЗ.
По изричното разпореждане на закона - чл.119, ал.2 ТЗ, управлението и начинът на
представителство е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър.
3
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1, т.3 ТЗ - по решение на окръжния съд по
седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на
14.08.2018г. е починал Т. Ц. К. - едноличен собственик на капитала и управител на
ответното дружество, и към момента по партидата на дружеството няма вписан друг
управител, който да то представлява.
И към момента наследниците на починалия едноличен собственик на капитала и
управител на ответното дружество, не са поискали установяване на настъпило прекратяване
на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, съответно вписване на същото обстоятелство по партида
на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта на едноличния собственик
на капитала и управител на ответното дружество, поради което настоящият състав на съда
приема, че предявеният иск е основателен тъй като са налице предпоставките на чл.157, ал.1,
т.3 ТЗ, до който извод е стигнал и градския съд.
Поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното решение
следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на особеният представител на ответното дружество следва
да бъде определено и заплатено възнаграждение за въззивното производство в размер на
сумата от 300лв., която да му се изплати от бюджета на съда, на основание чл.29, ал.2
ГПК, вр. с чл.83, ал.1, т.3, и ал.3 ГПК и чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на съда на основание
чл.78, ал.6 и ал.7 ГПК държавна такса в размер на 40лв., дължима на
основание чл.71, ал.1, изр.2 ГПК, вр. с чл.3 и чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и сумата от 300лв. - възнаграждение за
особен представител във въззивното производство.
По тези съображения и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 и чл. 272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260298 от 06.11.2020г., постановено по т.д.№ 78/2020г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 и ал.7 ГПК „ЮНИК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд
сумата от 40лв. /четиридесет лева/ - държавна такса.
4
Определя възнаграждение за въззивното производство на адвокат И. М. М. към
Адвокатска колегия – гр.София, назначен за особен представител на въззивника „ЮНИК
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 300лв. /триста лева/, която сума да му се
изплати от бюджета на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЮНИК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 300лв. /триста лева/ -
държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5