Решение по дело №141/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 470
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20217180700141
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     470       Година  2021, 04.03.              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 10.02.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при участието на прокурора МАРИЯ ТОДО­РОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 141 по описа за 2021 година и като обсъди :

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Л. тех“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Захаридово“№4, срещу Решение №260525 от 09.11.2020г. по АНД №3187/2020г. на Районен съд – Пловдив, ХI н.с., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №20-0438-000459 от 21.05.2020г. на Началник 03 РУ на МВР – Пловдив, с което на дружеството на основание чл.638 ал.1, т.2 във връзка с чл.461 т.1 КЗ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.

В жалбата се сочи, че решението е материално незаконосъобразно и поста­но­вено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – каса­ционни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т. 2 НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – 03 РУ на МВР – Пловдив в нарочно писмено стано­вище счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка, съгласно чл.218 АПК, административният съд прие за установено следното.

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение ПРС приел, че на 21.03.2020г. МПС „Фолксваген Мултиван“ с рег.№ ***, собственост на „Л. тех“ЕООД, е регистрирано на територията на страната съгласно представеното копие за регистрация част I и не е било със сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Граж­данска отговорност“. Не е установено същото МПС да е спряно от движение. Същият договор е сключен няколко часа по-късно. Съдът е приел, че в админист­ративнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. По същество е приел, че е извършено нарушение от страна на дружеството на КЗ. Обсъден е Кодексът за застраховането, където в чл.483 ал.1, т.1 е вменено задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Изложени са подробни мотиви относно приложението на чл.28 ЗАНН. На тези основания е потвърдено оспореното наказателно постановление.

Настоящият състав изцяло споделя направените изводи от въззивния съд.

ПРС е установил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички оплаквания в жалбата, като при правилно установените факти е извел верен извод за съставомерност на санкционираното деяние. Като е приел, че извършеното от касатора деяние е административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ, ПРС е приложил правилно материалния закон. Действително, констатира се, че при описание на фактическата обстановка, са коментирани показания на свиде­тел, касаещи друг случай, различен от процесния, по-надолу в решението обаче, тези показания не са отчетени при формиране на вътрешното убеждение на съда, поради което и доколкото по никакъв начин не е ограничено правото на ЕООД-то, настоящият съдебен състав намира, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено.

На следващо място и във връзка с наведените от касатора възражения следва да се посочи, че за осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в чл.483 ал.1, т.1 КЗ, е необходимо деецът да е собственик на МПС, което МПС да не е спряно от движение и за което МПС да няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на авто­мобилистите. От събраните по делото доказателства се установява по без­спорен начин, че на 21.03.2020г. около 05:10 часа, лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег.№***, собственост на „Л. тех“ЕООД не представлява спряно от движение МПС и за същото не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такъв е сключен няколко часа по-късно. Все в тази насока следва да се посочи, че обект на застраховане по задъл­жителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е граждан­ската отговорност, свързана с притежаването и/или използването на моторни пре­возни средства/МПС/, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С други думи казано, дружеството, чийто едноличен собственик е Х.И.Л., а именно „Л. тех“ЕООД е самостоятелно административно­наказа­телноотговорно лице в качеството му на собственик на МПС, за което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Физическото лице Х.И.Л. също носи административнонаказателна отговорност, но на друго основание, а именно в качеството му на водач на МПС, за което не е сключена коментираната застраховка. Ето защо, всички наведени от касатора възражения, че е следвало да бъде санкциониран като физическо лице, вместо като управител на юридическо лице, са неоснователни. За пълнота следва и да се посочи, че с оспореното НП е ангажирана отговорността на „Л. тех“ЕООД, а не на Л. като управител на ЕООД-то. В случай, че това беше сторено, администра­тивното наказание не би било имуществена санкция, а глоба.

При провеждане на административнонаказателната процедура не се устано­вява да има допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Настоящият състав приема, че в случая не е налице разминаване между установе­ната фактическа обстановка, материалната норма, която е нарушена и санкцион­ната норма, на основание на която е наложено наказанието. В случая е достатъч­но ясно описано самото нарушение - по начин, даващ възможност на всяко лице да разбере нарушението, което му се вменява, същото съответства на текстовото и цифрово описание на законовата разпоредба, която е нарушена и в тази връзка не са налице допуснати съществени нарушения на материалния или процесуал­ния закон, водещи до нарушаване правото на защита на лицето.

И не на последно място следва да бъде съобразено, че с договора за заст­раховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в грани­ците на определената в договора застрахователна сума за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ето защо и като се има предвид обществената опасност на деянието, изразяващо се в бездействие на собственика относно сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което поведение от своя страна препятства възможността за евентуално имущест­вено удовлетворение на трети, пострадали от ПТП лица, като по този начин се зася­гат интересите на неопределен кръг адресати, с което обществено опасните последици биха могли да засегнат множество на брой субекти, деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 б.“а“ ЗАНН.

            Решението на ПРС не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

            По разноските.

            С оглед изхода от спора на ОД на МВР –Пловдив се дължат разноски за представеното становище, без явяване в о.с.з., в размер на 80 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260525 от 09.11.2020г. по АНД №3187/2020г. на Районен съд – Пловдив, ХI н.с.

ОСЪЖДА „Л. тех“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плов­див, ул.“Захаридово“№4 да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.„Княз Богориди“№7 сумата от 80 /осемдесет/лева разноски за тази инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                       2.