Решение по дело №97/2025 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 124
Дата: 21 май 2025 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20254000500097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Велико Търново, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500097 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 10000/22.08.2024г. от Д. И.
С. ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на П. Д. И.
ЕГН **********, представлявани по делото от адвокат П. К. от САК против Решение №
414/22.07.2024 г./поправено с Решение № 32/20.01.2025г./ по гр.д. № 800/2022г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивниците
против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, искове с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците
сумата от по 100 000 лева, частични искове от по 120 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и сумата от
456.80лева представляваща претърпени от Д. С. имуществени вреди от ПТП на 15.07.2022г.,
на пътя между гр. Стражица и с. Кесарово, виновно причинено от И. Т. И., като водач на лек
автомобил „Мицубиши“ с рег. № ВТ 67 ****, застрахован при ответника по договор за
застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 23.07.2022г. до окончателното им изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
молят за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в
пълните претендирани размери. Излагат, подробни аргументи, че претендираното
1
застрахователно обезщетение съответства на реално претърпените от увредените лица
неимуществени вреди, при спазване критерия за справедливост и отчитане на настъпилите
тежки увреждания на здравето и психиката на ищците. Оспорват наведеното от ответника
възражение за съпричиняване, като излагат, че от събраните по делото доказателства е
установено, че П. И. е бил с правилно поставен предпазен колан, а поставянето на предпазен
колан от Д. С., предвид получените травми е без значение, т.к. тя пак би получила тези
травми. Твърдят, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил събраните по делото
доказателства установяващи основателността на исковите претенции, а неправилно е приел,
че подписаното с ответника споразумение от 24.11.2022г. не противоречи на добрите нрави
и е породило действие Поддържат оспорването на процесното споразумение, като
противоречащо на добрите нрави, като сключено при крайна нужда и явно неизгодни
условия, както и, че при подписването му ищцата не е разбирала какво подписва. Оспорват
пълномощното и декларацията за оттегляне на пълномощно от 23.11.2022г., поради това, че
не е спазен изискуемият от закона ред за такова оттегляне. Твърдят, че сумите не са
постъпили по сметка на ищците. Излагат, че съдът е длъжен служебно да следи за
интересите на непълнолетния в производството ищец – П. Д. И..
Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 от ЗА заедно с начислен ДДС.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК, е постъпил отговор от ответника по въззивната жалба
ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт П. Н.,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Излага, че решението е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка и в унисон със съдебната практика, като правилно и
законосъобразно е зачетена волята на страните обективирана в споразумението от
24.11.2022г, което не противоречи на добрите нрави и по което са изплатени договорените
суми, по сметка на адвокат, както са посочили ищците.
B условията на евентуалност и в случай, че въззивната жалба се приеме за
основателна, претендира присъждане на обезщетение под претендирания размер, който
счита за прекомерен и необосновано завишен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззивниците, редовно призовани не се явяват
лично, чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържат депозираната жалба,
претендират уважаването й и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован, чрез процесуален
представител, с писмена молба оспорва жалбата, претендира отхвърлянето й и
потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски –
2
юрисконсулстско възнаграждение.
Контролиращата страна – Д“СП“ – гр. Стражица, редовно призована, не изпраща
представител, депозирала е по дело социален доклад.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по искове на Д. И.
С., лично и в качеството й на майка и законен представител на П. Д. И., с правно
основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 100 000/
след допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на исковете/лева, частични искове от
по 120 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания и сумата от 456.80лева представляваща претърпени от Д. С. имуществени вреди
от ПТП на 15.07.2022г., на пътя между гр. Стражица и с. Кесарово, виновно причинено от И.
Т. И., като водач на лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № ВТ 67 ****, застрахован при
ответника по договор за застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 23.07.2022г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 15.07.2022г. на пътя между град Стражица и
село Кесарево, тя и синът й – П. И. пострадали при ПТП, като пътници в л.а. марка
„Мицубиши Каризма" с peг. № ВТ 67****, управляван от И. Т. И.,който нарушил правилата
за движение по пътищата, като изгубил контрол над управлявания от него автомобил,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се л.а. „Фолксваген
Транспортер" с per. № Р 44****, управляван от С. А.. По случая било образувано ДП №
392/2022 г. по описа на РУ - Горна Оряховица, пр.пр. № 2068/2022 г. по описа на ОП В.
Търново.
За управлявания oт виновния водач, л.а. марка „Мицубиши Каризма" с per. № ВТ
67****, с ответното дружество била сключена застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“ с
полица BG/30/121003562997 със срок на валидност една година, считано от 19.12.2021г. до
18.12.2022г. По заведени щети с № 0801-004473/2022-06 и № 0801-004473/2022-07,
ответникът не е предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок, с което
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове.
Твърди, че в резултат на ПTП, ищците са получили множество телесни увреждания,
довели до болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и за които
неимуществени вреди ответникът –застраховател им дължи обезщетение. Д. С. твърди
претърпени и имуществени вреди – разходи за лечение и консумативи на обща стойност
456.80 лева .
Претендира уважаване на исковете и заплащане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА на адв.К..
В срока по чл.131 от ГПК, ЗАД „ДаллБогг: Живог и Здраве" АД, чрез процесуален
представител е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Излага, че на 24.11.2022г. е сключено Споразумение между него и Д. И. С. лично и в
3
качеството й на законен представител на П. Д. И., като те са действали чрез адв. М. К.-ШАК,
за което той е бил упълномощен, видно от Пълномощно от 23.11.2022 г. По силата на това
извънсъдебно споразумение на 25.11.2022 г. ищците са получили по посочената от тях
банкова сметка на процесуалния им представител застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв. В чл. 6 и чл. 7 от извънсъдебното
Споразумение, пострадалите лица изразяват съгласие с размера на определеното им
застрахователно обезщетение и считат същото за справедливо и достатъчно, за да
компенсира изцяло претърпените от тях неимуществени вреди. Ищците декларират, че с
получаването на застрахователно обезщетение ще считат отношенията си със застрахователя
за напълно и окончателно уредени. Позовава се на TP № 1/30.01.2017 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Претендира отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани, както и
заплащане на направените по делото разноски.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от
29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния
характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или
бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане,
4
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.
За л.а. марка „Мицубиши Каризма" с per. № ВТ 67**** е било налице валидно
правоотношение със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица №BG/30/121003562997 със срок на валидност една
година, считано от 19.12.2021г. до 18.12.2022г., обезпечаващо гражданската отговорност на
водача на автомобила.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищцата в лично
качество и като законен представител на сина си, е отправила искане до застрахователя за
изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП на 10.08.2022г. и
при него са образувани застрахователни преписки № 0801-004473/2022-06 и № 0801-
004473/2022-07.
Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 122 от 15.07.2022 г., издаден от РУ-Горна Оряховица, при ОД МВР-
Велико Търново и от заключението по приетата в първоинстанционното производство
съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/, което съдът кредитира като обективно и
изчерпателно.
За ПТП е образувано ДП № 392/2022 г. по описа на РУ - Горна Оряховица, пр.пр. №
2068/2022 г. по описа на ОП В. Търново. С влязла в сила Присъда №24/09.10.2023г. по
НОХД № 457/2023г. на ОС –Велико Търново, задължителна за гражданския съд относно
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца на осн. чл.300 от
ГПК, подсъдимият И. Т. И. е признат за виновен в това, че на 15.07.2022г. на път III-4005,
посока от гр. Стражица към кръстовища с ПП I-4 , при управление на лек автомобил марка
„Мицубиши" с per. № ВТ 67****, собственост на С. Н. И. нарушил правилата за движение
по ЗДвП, както следва: чл. 5 ал.1 т.1 ; чл.8 ал.1; чл.15 ал.1 ; чл. 16 ал. 1; чл. 20 ал. 1 и ал.2; чл.
21. ал. 1 и допуснал ПТП, като по непредпазливост причинил: смъртта на П. С. П. - пътник в
лек автомобил; комбинирана средна телесна повреда на Д. И. С., изразяваща се в закрита
коремна травма, причинила разстройство на здравето, временно реално опасно за живота и
счупване на капачката на дясно коляно, причинило трайно затруднение в движението на
десен долен крайник над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около 4 месена;
комбинирана средна телесна повреда на П. Д. И., изразяваща се в открита черепно-мозъчна
травма, причинила разстройство на здравето, временно реално опасно за живота, със срок на
възстановяване и лечение около 10 месена, счупване на горна челюст и скула, причинило
трайно затруднение в дъвченето и говора над 30 дни със срок на лечение и възстановяване
около 50 дни; комбинирана средна телесна повреда на Г. М. С.,………. поради което и на
основание чл. 373 ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК, във вр. с чл. 343 ал. 4, вр. с ал.
3 б. „б“ пр.1, вр. с ал.1 б. б“ и б. “в“, вр. чл.342 ал.1 от НК , вр. чл. 5 ал.1 , вр. чл. 8 ал.1, вр.
чл. 15 ал.1, вр. чл. 16 ал. 1, вр. чл.20 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 21 ал.1 от ЗДвП е осъден на три
години лишаване от свобода.
5
Видно от материалите по делото с Декларация от 23.11.2022г., нотариално заверена с
рег. номер 22884/23.11.2022г. по описа на нотариус А., под № 709 в НК, Д. И. С. и П. Д. И. ,
представляван от своята майка и законен представител Д. И. С., са оттеглили, считано от
22.11.2022г., на основание чл. 38 ал.2 от ЗЗД , всички дадени от нея права на адвокати
свързани с претърпяното на 15.07.2022г. ПТП. В същата Д. е декларирала,че подписва по
собствена воля и със знание за наказателната си отговорност по чл. 313 от НК.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗЗД, упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощията
си. Доколкото в конкретния случай това е станало с нотариално заверена декларация,
вписана в регистъра на нотариус А., под номер 22884, предвид разпоредбата на чл.9а т.2 от
Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните
кантори,която задължава нотариуса да въведе и изпрати незабавно в информационната
система на НК извлечение от нотариално удостоверените документи, с които се оттеглят
пълномощни и тази информационна система е достъпна, съдът приема, че е спазена
разпоредбата на чл.41 от ЗЗД и пълномощието е прекратено с оттеглянето му.
След посочената декларация, същият ден, с нотариално заверено, с рег. номер
22885/23.11.2022г. по описа на нотариус А., под № 709 в НК пълномощно ищцата,
действаща лично и в качеството си на законен представител на П. Д. И. е упълномощила
адв. М. К. К., да ги представлява пред ЗАД „ДаллБог:Живот и Здраве" АД във връзка с
водене на преговори и подписване на Споразумение за извънсъдебно уреждане на спора във
връзка с ПТП на 15.07.2022г. /процесното/ в качеството им на пострадали, като изрази
съгласие и подпише извънсъдебно споразумение, от нейно име и за нейна сметка, за
имуществени и неимуществени вреди. В същото изрично е посочено, че е запозната с
правата и задълженията по чл. 338 и чл. 380 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., като категорично
е изразила съгласие определеното обезщетение да бъде заплатено по нарочна адвокатска
банкова сметка на адв. М. К. К., описана в пълномощното. Посочено е също, че е уведомена
и разбира, че след сключване на споразумението чрез пълномощника и след получаване на
обезщетението, няма право да претендира допълнителни суми от дружеството и
договореното обезщетение представлява окончателен размер на застрахователното
обезщетение за причинените й неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди,
както и, че подписва пълномощното в ясно съзнание, разбирайки свойството и значението
на действията си, без върху нея „да е била оказана или по настоящем да има под каквато и
да е форма заплаха или принуда, и без да е налице крайна нужда при явно неизгодни
условия“, и доброволно е изявила желание за сключване на споразумение.
В хода на първоинстанционното производство е представено споразумение от
24.11.2022г. със страни Д. И. С. и П. Д. И. , представляван от своята майка и законен
представител Д. И. С., представлявани от адв. Милен Кристоянов Костов и ответното
дружество ,сключено по повод застрахователна преписка – щети с № 0801-004473/2022-06 и
№ 0801-004473/2022-07/процесните/ за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с настъпило на 15.07.2022 г., около 12.45 ч. пътнотранспортно
произшествие, възникнало на път III-4005, км. 0+730, на пътя гара Кесарево –Стражица
6
причинено от И. Т. И. при управление на л.а. марка „Мицубиши Каризма" с peг. № ВТ
67**** , който към момента на настъпване на ПТП е имал валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника с полица, към дата на ПТП. Ответникът се
задължил да заплати на Д. И. С. застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лева,
представляващо паричната стойност на претърпените от нея вреди от описаното в
споразумението ПТП, изразяващи се в телесни увреждания, както и да заплати на П. Д. И.,
действайки чрез своята майка и законен представител Д. И. С., сумата от 10 000 лева,
застрахователно обезщетение за претърпените от него телесни увреждания от процесното
ПТП, и двете вносими по сметка на процесуалния им представител,посочена в
споразумението. Страните са изразили съгласие с така определеното застрахователно
обезщетение, като са декларирали, че считат същото за справедливо и достатъчно да
компенсира изцяло претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на описаното в
т.1.1 застрахователно събитие и приемат да ги получат от застрахователя.
В т. 7 от споразумението, ищците са декларирали, че с подписването му и
получаване на обезщетенията се уреждат изцяло, окончателно и в пълен обем всички техни
претенции във връзка с настъпване на застрахователното събитие, процесното ПТП и нямат
каквито и да било други претенции за обезщетения за неимуществени вреди, вкл. искания за
лихви, разноски, адвокатски възнаграждения, пропуснати ползи и други.
Изложената фактическа обстановка обуславя извода, че споразумението от
24.11.2022г. е сключено от лице с надлежна представителна власт по повод процесното ПТП.
С платежно нареждане от 25.11.2022г. по банкова сметка в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД/посочена в пълномощното и в споразумението/ на адв. М. К. К. е платена
сумата 100 000 лева/ включваща процесната от 25 000 лева/, като в същото е посочено
основание – по щета № 0801-004473/2022-06 и № 0801-004473/2022- 07.
Настоящият съдебен състав счита за правилен извода на първоинстнационния съд, че
с позоваването на процесното споразумение, ответникът е доказал правопогасяващия за
неговата отговорност юридически факт. Постигнатото споразумение разкрива волята за
уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от
непозволеното увреждане и удостоверява изплащането от делинквента на уговореното
обезщетение, които имат значение за погасяване както на деликтното, така и на прякото
право на увредения срещу застрахователя. Касае се до валидно споразумение за репариране
на всички вреди в резултат на причиненото виновно ПТП.
Възраженията на въззивниците – ищци за недействителност на процесното
споразумение, като противоречащо на добрите нрави- чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като сключено
при крайна нужда и явно неизгодни условия- чл. 33 ал.1 от ЗЗД, както и, че при
подписването му ищцата не е разбирала какво подписва/не е разбирала свойството и
значението на извършеното/ т.к. е неграмотна- чл. 31 ал.1 от ЗЗД , са неоснователни.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
7
договора със закона, водещо до нищожност. В посочената категория попадат само онези
наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са
общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - справедливост, на
добросъвестност и морал в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в
отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.
Видно от съдържанието на процесното пълномощно, както и на самото споразумение
същите са доброволен акт на ищцата в лично качество и като законен представител на сина
си за доброволно, окончателно и справедливо /т.6 от споразумението/ уреждане на
отношенията им с ответното застрахователно дружество, поради което в случая не може да
става дума за накърняване на добрите нрави, поради не еквивалентност на престации.
Липсват въведени от ищците твърдения неимуществените и имуществените вреди, за които
претендира обезщетение от застрахователя, да са различни от тези, предмет на
споразумението, доколкото в същото изрично е посочено, че с него страните уреждат
крайно и окончателно своите отношения по повод на застрахователното събитие –
процесното/по описаните щети/, както и нямат каквито и да е било други претенции във
връзка със същото, вкл. искания за лихви, разноски, адв. възнаграждения, пропуснати ползи
и други.
Крайната нужда и явно неизгодните условия са основание за унищожаемост на
сделките. От една страна , в хода на настоящото производство ищците не са представили
доказателства за установяване по исков ред на твърдения порок на споразумението. От
друга страна, декларирайки, че подписва процесното пълномощно в ясно съзнание,
разбирайки свойството и значението на действията си, без върху нея да е била оказана или
по настоящем да има под каквато и да е форма заплаха или принуда, и без да е налице
крайна нужда при явно неизгодни условия, и доброволно е изявила желание за сключване на
споразумение, ищцата на практика е декларирана липсата на предпоставки за
унищожаемост на процесното споразумение. По делото няма представени никакви
доказателства за каквото и да е обстоятелство и/или причина ищцата да не е разбирала
какво подписва, още повече, че процесното споразумение е подписано от надлежно
упълномощен от нея адвокат.
Така мотивиран, съдът приема, че сключеното споразумение произвежда правното
действие на спогодба по смисъла на чл. 434 от КЗ вр. чл.365 от ЗЗД с присъщите
установителни и регулиращи материалноправни последици. Същата следва да бъде
съобразена от съда като факт с правно значение по отношение на основанието и размера на
дължимото обезщетение. При валидно сключено извънсъдебно споразумение между
пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите
от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива
изцяло/каквато е настоящата хипотеза/, увреденото лице няма основание да търси
репариране на същите вреди по чл.432 ал.1 от КЗ в размер по- голям от договорения, освен
8
при екцес, какъвто в случая не се твърди.
По възраженията срещу осъщественото плащане.
Както вече беше посочено с платежно нареждане от 25.11.2022г. договорената със
споразумението сума от 25 000 лева / за двамата ищци/ е платена по нарочна, уточнената от
страните банкова сметка на адв. Костов. Плащанията са осъществени по банкова сметка на
адвоката с изрично посочване по процесните щети, което в достатъчна степен
индивидуализира основанието на задължението и връзката му с подписаното
споразумение.Превеждането на сумата по клиентската сметка на адв. М. К. е в съответствие
с изричното упълномощаване с нотариална заверка на подписа, отговарящо на специалните
изисквания за форма и съдържание по чл.338 ал.1 от КЗ. Получаването на плащания в полза
на клиента по клиентската сметка на адвоката е изрично предвидена възможност
съгласно чл.39 ал.3 т.3 и т.4 от ЗА. Клиентската сметка не се счита за част от имуществото
на адвоката и се ползва със специален режим, предвиден в чл.39 от ЗА, поради което
възражението на въззивниците, че не са получили процесната сума е неоснователно.
Осъщественото плащане не противоречи на чл.130 ал.3 от СК. Адвокатът –
пълномощник дължи отчетна сделка на получените средства в полза на клиента си, на
основание чл.284 ал.2 от ЗЗД вр. чл.39 ал.2 от ЗА. Ищците разполагат с пряк осъдителен
иск спрямо пълномощника си, основан на сключения между тях договор за поръчка, в
случай на негово недобросъвестно поведение, което е извън предмета на настоящия правен
спор.
В заключение, предявените искове са неоснователни, а въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Ищците са сключили валидно споразумение със застрахователя,
по което са получили плащане. Подписаната извънсъдебна спогодба/споразумение от
24.11.2022г./ със застрахователя погасява правата на пострадалите да претендират по съдебен
ред обезщетения над изплатените им по спогодбата суми .
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените
разноски.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК вр. чл. 78 ал.8 от ГПК, в
полза на въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсулстско възнаграждение в размер
на 100.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 414/22.07.2024 г./поправено с Решение №
32/20.01.2025г./ по гр.д. № 800/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН ********** и П. Д. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
9
„ДаллБогг: Живот и Здраве“-АД ЕИК *********, гр. София, сумата от 100.00 /сто/лева,
представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.78
ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10