№ 364
гр. Дупница, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ТРАНКЛАЙН КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. „Луи Айер“ № 2, ет. 5, офис 3-4,
представлявано от управителя Радослав Тошков Карачорбаджиев, е предявило срещу Г. ХР.
З., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 650.00 лв., представляваща дължимото
обезщетение чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 21-004/04.06.2021г. назначил
ответника на длъжност „водач на тежкотоварен автомобил“. Ответникът бил комаднирован
и следвало на 27.06.2021г. да отпътува с поверения му тежкотоварен автомобил с рег. № ***
от базата на дружеството в гр. Манхайм, ФР Германия, но не се явил и на практика от
тогава престанал да идва на работа, без да се обади.
По тази причина, с писмо изх. № 04/05.07.2021г., връчено чрез куриер на
06.07.2021г., ответникът бил уведомен за започнато срещу него дисциплинарно
производство и бил поканен да даде писмени обяснения.
Със заповед № 14/26.07.2021г. на ответника било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“. Поради липсата на друга връзка с ответника, заповедта за
уволнение му е връчена на 10.08.2021г. по пощата с обратна разписка (телепоща със заверка
на съдържанието).
1
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че е бил в трудово правоотношение с ищеца, но твърди, че при един от
изпълняваните курсове му било наредено да управлява камион със словенска регистрация от
ФРГ до Словения. Понеже ответникът отказал, останал три дни в Германия, като всеки ден
се явявал в офиса на дружеството, за да му дадат друга работа. Тъй като това не се случило,
се прибрал с автобус в Р. България.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е признал за безспорно установено между страните, а се
установява и от представените с исковата молба и приети като доказателства по делото
копия от Трудов договор № 21-004/04.06.2021г. и длъжностна характеристика към него;
Заповед № 14/26.07.2021г. на управителя на дружеството-ищец, Писмо с изх. №
4/05.07.2020г., ведно с товарителница към него, че ответникът работел на безсрочно трудово
правоотношение при ищеца, на длъжност „водач на тежкотоварен автомобил“, както и че с
влязла в сила заповед му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Видно от
представеното с исковата молба известие за доставяне, уволнителната заповед е получена
лично от ответника на 10.08.2021г. С посочения трудов договор е уговорен между страните
шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, както и трудово възнаграждение в
размер на 650.00 лв.
С допълнителна молба вх. № 6100/27.07.2022г. ищецът е представил и справки от
НАП за актуалното състояние на всички трудови договори в дружеството и за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, видно от които трудовото правоотношение с
ответника е прекратено на 10.08.2021г.
Ответникът е представил единствено билет за пътуване, видно от който е пътувал от
гр. Манхайм, ФР Германия до гр. София на 27.06.2021г.
С оглед на така изяснените фактически обстоятелства, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ предвижда, че при дисциплинарно уволнение,
работникът или служителят да дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието-при безсрочно трудово
правоотношение, а при срочно трудово правоотношение-в размер на действителните вреди.
По съображения за справедливост и равнопоставеност, разумът на законодателя е
виновната, за прекратяването на трудовото отношение, страна да понесе отговорност за
претърпените от работодателя вреди от това. Трудовият договор се прекратява без
предизвестие, от което възниква задължението за обезвреда.
Първата предпоставка за основателност на иска е дисциплинарното уволнение на
ищеца да е законно /Р. № 55/5.04.2012 г., по ГД № 1306/2010 г., IV г. о., на ВКС; Р. №
247/23.06.2011 г., ГД № 960/2010 г., III г. о., на ВКС/. В конкретния случай, по делото
2
липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение да е била оспорена по съдебен ред от ответника. Следователно,
тя е породила правните последици към които е насочена.
От сключения между страните трудов договор е видно, че страните са били обвързани
на основание чл. 70, ал.1 и 2 от КТ от трудов договор със срок за изпитване до шест месеца в
полза на работодателя. Този вид трудови договори – със срок за изпитване не са срочни
трудови договори по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1-5 от КТ. Те се характеризират с модалитета
„уговорка със срок за изпитване”, чиято максимална продължителност е 6м., каквато е
уговорена в случая, за разлика от срочните трудови договори по чл. 68 от КТ, които се
индивидуализират със срок, определен от законодателя в четири хипотези, изчерпателно
изброени, сред които не попада процесния случай, поради което договорът между страните е
сключен за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал.1 от КТ. Представеният договор е
сключен със срок за изпитване до шест месеца в полза на работодателя /ищеца/, като на
основание чл. 71, ал.1 от КТ той може във всеки един момент да го прекрати без да направи
предизвестие на работника /ответника по делото/. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КТ по време на
изпитването страните имат всички права и задължения, както при окончателен трудов
договор, включително и задължения по спазване на трудовата дисциплина. По тази
причина-неспазване на трудовата дисциплина и допуснати дисциплинарни нарушения от
ответника, трудовото правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно
уволнение, наложено поради безпричинно неявяване на работа.
По отношение размера на обезщетението следва да се съобразят разпоредбите на чл.
326, ал.1 и 2 от КТ, че работникът може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работодателя, като срокът на предизвестие при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото не е уговорен друг срок. В чл. 8, ал. 1 от
сключения между страните трудов договор е уговорено изрично, че предизвестието за
прекратяване на договора е едномесечно. Посоченото трудово месечно възнаграждение в
сключения между страните трудов договор е 650.00 лв. основно възнаграждение и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска-09.06.2022г. до окончателното изплащане.
Възраженията на ответника, сторени с отговора на исковата молба, както и в съдебно
заседание, са изцяло неотносими към предмета на спора и касаят основателността на
наложеното дисциплинарно уволнение, което, обаче, както се посочи по-горе не може да
бъде преразглеждано в настоящото производство, доколкото уволнителната заповед е влязла
в сила като неоспорена от ответника по съдебен ред. Представеният от него билет за
пътуване всъщност подкрепя тезата на ищеца, че ответникът не се явил на работа на
27.06.2021г., тъй като очевидно на тази дата е отпътувал за Р. България.
Относно разноските:
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца
искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
3
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо
350.00 лв. разноски, от които: 300.00 лв.-възнаграждение на упълномощения адвокат и 50.00
лв.-внесена държавна такса при образуване на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ХР. З. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТРАНКЛАЙН
КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, ул. „Луи Айер“ № 2, ет. 5, офис 3-4, сума в размер на 650.00
(шестстотин и петдесет) лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 от
КТ, поради дисциплинарното уволнение на ответника, ведно със законна лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. ХР. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „ТРАНКЛАЙН КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. „Луи Айер“ № 2, ет. 5,
офис 3-4, сторените разноски по делото в размер на общо 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4