№ 2879
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511154 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Стама Ко“ ЕООД срещу решение от
29.05.2024 г. по гр.д. №14975/2023 г. на Софийския районен съд, 141 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „Терастоун“ ООД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 3021,98 лв., представляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор за изработка по оферта №1/11.11.2022 г., сключен между
страните, съгласно фактура №9821/12.01.2023 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до
окончателното погасяване, и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Терастоун“
ООД осъдителен насрещен иск с правно основание чл.265 ал.1 ЗЗД за сумата от 3021,98 лв.,
представляваща стойността на разходите за поправка на спукан плот или намаляване на
възнаграждението за извършена работа по Оферта-сметка от 19.05.2022 г. на стойност 18
829,10 лв., като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради неправилно
прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, и
необосновано. Сочи, че по делото е установено, че се касае за една поръчка за един и същи
обект, между едни и същи страни и по един и също проект, изпълнението на която е
разделено на етапи, както и че кухненските плотове не са монтирани в един и същи ден, и е
налице некачествено изпълнение. Поддържа, че в случая се касае за скрити недостатъци,
както и че процесната фактура не е осчетоводена от ответното дружество, и не е налице
приемане на изработеното. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения първоначален иск, както и да бъде
уважен изцяло предявения насрещен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Терастоун“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
При предявен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение по договор за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил
задълженията си по договора качествено, а работата е приета от възложителя.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Наличието на облигационни отношения по сочения от ищеца договор за изработка с
посочения предмет се установява събраните по делото доказателства - договор за изработка,
съгласно оферта №1/11.11.2022 г., с предмет - облицовка–тоалетка, облицовка–комод и
прагове, с цена в размер на 6043,97 лв., от която ответникът е платил сумата от 3021,98 лв.
по фактура №9656/15.11.2022 г., представляваща авансово плащане.
Безспорно е установено от представената стокова разписка от 17.01.2023 г.,
двустранно подписана, и показанията на разпитаните по делото свидетели, че ответникът е
приел изработеното без забележки. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС,
обобщена с решение №9/05.06.2017 г. по т.д. №2690/2015 г. на II ТО, че приемането на
изработеното може да стане изрично или чрез конклудентни действия, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение. Затова
не е налице процесуална пречка приемането по смисъла на чл.264 ал.1 ЗЗД да бъде доказано
с всички допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. чрез осъществени от
възложителя правни и фактически действия.
Приемането на извършената работа не съставлява само фактическо действие на
поръчващия, но и одобряване на работата. Одобряването на работата обуславя
невъзможността за поръчващия да реализира отговорността на изпълнителя по чл.265 ал.1
ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката
или да иска намаляване на възнаграждението. Доколкото не се установи при приемането
поръчващият да е направил никакви възражения за неточно /некачествено/ изпълнение,
следва да се приложи необоримата презумпция по чл.264 ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена
работа.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване наличието на договор, по който изпълнителят е престирал точно –
изпълнил е възложената работа, съгласно уговореното, срещу което за ответника е
възникнало задължение да заплати дължимото възнаграждение.
2
Ответникът не доказа положителния факт на плащане на претендираното
възнаграждение.
По делото не е спорно, а и е установено от представените по делото оферта
№1/05.05.2022 г. и сметка след снети размери от 19.05.2022 г., че между страните е бил
сключен договор за изработка със следния предмет - изработка, доставка и монтаж на
кухненски плот от три части, гръб и обличане на прозорци, облицовка камина, рамка на
камина, плот върху шкаф при камина, полица на камина на обща стойност от 18 829,10 лв. с
ДДС.
От представения по делото приемо-предавателен протокол от 14.07.2022 г.,
двустранно подписан, се установява, че изработената работа по оферта №1/05.05.2022 г. е
била приета без забележки от възложителя.
Не е спорно и е установено, че възложителят е изплатил цялата договорена цена в
размер на 18 829,08 лв. с ДДС, представляваща възнаграждението по договора за изработка.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства е
установено при условията на пълно и главно доказване, че при изработеното по оферта
№1/05.05.2022 г. са налице скрити недостатъци. Скритите недостатъци, съгласно чл.264 ал.2
изр.1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на
приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в
закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им, което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците
– чл.264 ал.2 изр.2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се
счита приета, съгласно чл.264 ал.3 ЗЗД. Трайно установена е съдебната практика, че с
неуведомяването за скрити недостатъци се преклудира възможността на възложителя да
реализира по чл.265 ЗЗД отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение. За да
може да търси някоя от възможностите, предвидени в чл.265 ЗЗД, възложителят трябва да
запази правата си по чл.264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно
след откриване на появили се скрити недостатъци, съгласно чл.264 ал.2 и ал.3 ЗЗД, води до
преклудиране на правата по чл.265 ЗЗД /така определение №26 от 22.01.2010 г. по т.д.
№820/2009 г., II ТО на ВКС/. Нормата на чл.264 ал.2 ЗЗД, която поставя изискване пред
поръчващия да извести изпълнителя веднага след откриването на скритите недостатъци, не
визира конкретен срок. Определянето на същия зависи и следва да се преценя в зависимост
от конкретните факти по делото /решение № 68 от 11.03.2010 г. по гр.д. №4290/2008 г., I ГО
на ВКС/.
Доколкото в процесния случай се установи, че ответникът е уведомил ищеца за
появилите се скрити недостатъци в изработеното по първата оферта на 17.01.2023 г., а
самите недостатъци са се появили още през мес.10.2022 г., което е близо 3 мес. след
откриването им, то и настоящият въззивен състав също намира, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл.264 ал.2 ЗЗД и не е уведомил своевременно изпълнителя за
появилите се скрити недостатъци. Ето защо, следва да се приеме, че работата приета,
съгласно чл.264 ал.3 ЗЗД, поради което и се е преклудирала възможността на възложителя по
чл.265 ЗЗД.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен
между въззиваемата страна и адв. В., според който въззиваемата страна е заплатила
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 1200,00 лв. Според
3
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че при
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада
под минимума в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се
прилага. В пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. са определени критериите за преценката за
„фактическа и правна сложност“ при определяне размера на възнаграждението.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение съответства напълно на
естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна защита.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №10160/29.05.2024 г., постановено по гр.д.
№14975/2023 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА „Стама Ко“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Среброструй“ №6, да заплати на „Терастоун“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №110, бл.4, ап.7, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1200,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4