Р E Ш Е
Н И Е
№ 314 /06.03.2020 г.,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик, в проведеното на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2793/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Производството по делото е
образувано по предявен от „ШОКОЛАД ПАЗАРДЖИК” ЕООД срещу „ФАИ-БГ”ЕООД иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл.
3-то от ЗДД, с който се иска да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размера на 6830,95лв.,
платена цена по развален договор за изработка №121 от 11.06.2018 г., с предмет – изработка,
доставка и монтаж на две хладилни витрини, по определена спецификация и барова
маса с осветление.
В исковата молба се излагат
доводи, че между страните съществувал договор за изработка и доставка на 2 бр.
хладилни витрини, тип сладкарски витрини, за което са издадени фактури от
11.6.2018г. и 27.7.2018г., които витрини са монтирани от ищцовото търговско
дружество, като е даден гаранционен срок 12 месеца. Сочи се в исковата молба,
че поради проявен дефект в срок на гаранция -запотяване на витрините и конденз
и след два неуспешни опита дефектът да бъде отстранен от ответника, ищецът
упражнил правото си да развали така сключения договор с ответника с предявяване
на исковата молба, поради което е възникнало и правото му да иска връщане на
даденото на отпаднало основание- развален договор. Моли се за уважаване на
исковата претенция.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се моли да
бъде отхвърлен иска като неоснователен. Твърди се, че ответното дружество
надлежно е изпълнило своите задължения по договора съществуващ между страните,
като е издал гаранционна карта, а дефектите се дължат за неспазване
изискванията на правилна експлоатация на хладилните витрини, сочи се че
претенцията на ищеца е преклудирА. предвид разпоредбата на чл. 265 ЗЗД и
изтичане на срока за разваляне на договора.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд-Пазарджик е сезиран
с осъдеителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД
От приложена по делото и приета като писмено доказателство оферта от
11.06.2018г. изготвена от ответника „Фаи-БГ“ ЕООД до ищеца „Шоколад Пазарджик“
ЕООД, както и от поръчка № 121 от 11.06.2018 г.
се установява, че страните са постигнали съгласие ответникът в
качеството си на изпълнител да изработи и достави на ищеца в качеството на
възложител : сладкарска витрина с агрегат, право стъкло и алуминиев стъклопакет
4 нива за сумата в размер на 2482,00 лв. без ДДС, сладкарска витрина с агрегат.
Право стъкло и алуминиев стъклопакет на 3 нива за сумата в размер на 2263 лв.
без ДДС, както е постигната уговорка за поставяне осветление на всяко ниво,
осветление под плот и е продуктова екотакса за стойността в общ размер на
219,46 без ДДС. Като страните са постигнали съгласие за плащане на 50% от
продажната цена при подписване на договора за изработка, а остА.лите 50 % два
дни преди доставка.
По делото са представени и приети като доказателства две фактури с №
********** от 11.06.2018 г. на стойност 3400 лв. и № ********** от 20.07.2018
г. на стойност 3430,96 лв издадени от „Фаи-бг“ЕООД с получател „Шоколад
Пазарджик“ ЕООД, като към тях са представени доказателства- платежни нареждания
за извършени плащания от 11.06.2018 г. и то 20.07.2018 г.
По делото е представена и приета като писмено доказателство гаранционна
карта издадена от „Фаи-Бг“ ЕООД в полза на „Шоколад Пазарджик“ ЕООД за двете
сладкарски витрини обект на договор за изработка, за срок от 12 месеца считано
от дата на доставката 22.08.2018г.
По делото са представени сертификати и награди за ответното търговско
дружество, които са неотносими към предмета на доказаване по делото.
По делото е представен списък на работниците и служителите на „Фаи-БГ“
ЕООД.
По делото е представено и прието като доказателство техническа
спецификация на сладкарски хоризонтални хладилни витрини CXB750 и CXB950,
съгласувА. с Министерство на здравеопазването.
По делото е представен и приет като доказателство доклад от извършена
инспекция е обект за производство и търговия с храни от Министерство на
земеделието, храните и горите Българска агенция по безопасност на храните,
поделение на БАБХ- гр. Пазарджик, от който се установява, че на 23.07.2019 г.
била извършена инспекция на обекта на ищеца, като е констатирано, че хладилните
витрини са образували конденз, като същите не поддържат температурата, която е
зададена и са отчетени отклонения от нея – при зададена температура 2,4 градуса
по целзий в едната витрина е отчетена температура – 8,1 градуса по целзий, а
във втората -12,5 градуса.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите А.Х., Д. С., Б. Ц.. От показанията на свидетелХ. се установява, че
същата е полагала труд по трудово правоотношение при ищеца на длъжност
„продавач-консултант“ за периода края на м. септември 2018 г. до средата на м. юни
2019 г. Свидетелят сочи, че по цял ден е била на работното си място и още от
самото начало хладилните витрини започнали да се изпотяват и текат, поради
което извикали представител на ответника, който посочил, че витрините трябва да
се охлаждат, т.е. да е ниска околната температура на въздуха, поради което
трябвало да се пуска климатик. Свидетелката сочи, че въпреки работещия климатик
витрините постоянно се изпотявали, тя ги забърсвала, но с времето започнал да
се образува мухъл. Свидетелят сочи, че ищецът отново потърсили съдействие от
ответното дружество м. май, тъй като поради покачване на температурите
проблемът се задълбочил, като дошъл представител. Свидетелката сочи, че
постоянно се образувал конденз по витрините. При разпита си свидетел С.
разяснява процеса, при който са произведени витрините, като сочи, че процесните
витрини имали проблем с изпотяването, заради което два пъти ходили до обекта на
ищеца- единият път още в самото начало, а другия път месец май, като свидетелят
посъветвал да се затвори вратата и пусне климатикът, тъй като времето било
топло и влажно. Свидетел Ц. посочва, че е наясно, че е имало проблем с
изпотяването на процесните витрини, което било нормално при влажно време, като
сочи, че няма как да се изпотяват
витрините при топл-о и сухо време, както и когато има климатик. При разпита си
свидетелят заявява, че обекта на ищеца е посещаван два пъти от ответното
търговско дружество във връзка с изпотяването на витрините. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК
съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, доколкото от същите се
установява, че действително процесните витрини са се изпотявали и са образували
конденз, за което ищецът сигнализирал ответника два пъти, единият път още в
самото начало след монтажа им, като ответникът два пъти посетил обекта на
ищеца- единият път още през 2018 г., а втория път м. май 2019 г. В този ред на
мисли показанията и на тримата свидетели са последователни, взаимно се допълват
и се подкрепят от остА.лия събран по делото доказателствен материал.
По делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че процесните хладилни витрини не
съответстват на фабричната им документация, както и че при работа на процесните
хладилни витрини се наблюдава образуване на конденз, същевременно са установени
разлепени кантове на витрините. В заключението е посочено, че покачването на
външната околно температура, обуславя по-продължителната работа на хладилното
оборудване (компресора) на витрините и по – кратки периоди на престой, както и
при недостатъчно добро изпълнение на хладилното съоръжение покачването на
външната/ околна температура, съчетано с повишена влажност на околния въздух
може да доведе до компроментиране на функцията на съоръжението във връзка с
предназначението му. При изслушване на вещото лице в о.с.з същото пояснява, че
несъответствието се състои в непостигане на
изискуема температура съгласно настройката на термостата, каквато е
зададена на термостата, от една стрА.. В случая при посещението на вещото лице
-м. ноември 2019г. била зададена
минималната възможна температура, която не се постигна след достатъчно дълго
време, измерването е направено след изключване на компресора, което е
индикация, че според термостата /управлението на самата витрина/ е достигната
посочената изискуема температура. От друга стрА. се сочи, че несъответствието
се състои в образуване на конденз - по стъклата и рамките на стъклата, които са
алуминиеви от външната стрА. на
витрината, който се образувал макар хладното, който би бил по-съществен при
по-топло време, което индикира, че стъклото и тези ограждащи елементи в случая
стъкла и рамки нямат толкова достатъчна добра изолация, така щото температурата
на повърхността им да не се образува конденз. При изслушването си вещото лице
пояснява, че в техническа информация за потребителя няма посочено конкретни
изисквания за топлоизолация температура на външна повърхност и/или за влажност
на околния въздух. Има само изисквания на температурата на околния въздух, като
при замерването били в долната граница на изискването. Към заключението на
вещото лице е приложена и инструкция за монтаж и експлоатация хоризонтални
сладкарски хладилни витрини от „Фаи-БГ“ ЕООД, в което е посочено, че
температурата в помещението, в което се използва хладилните витрини трябва да е
между 16 и 30 градуса по целзий. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК
съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото дава
обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси, обективно е и е
изготвено от компетентно вещо лице, което обосновано отговори на всички
поставени нему въпроси в о.с.з. при изслушването му.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна стрА.
приема следното:
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти):
претендирА.та сума е излязла от патримониума на ищеца, постъпила е в
патримониума на ответника, както и че е
отпаднало основанието - юридическият факт, който оправдава имущественото
разместване – договорът да е развален, които предпоставки следва да се докажат
от ищеца.
От събраните по делото доказателства – фактури и
платежни нареждания се установява наличието на първите две предпоставки –
претендирА.та сума е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в
патримониума на ответника.
По отношение на третата материално правна
предпоставка – надлежно упражнено право за разваляне на договор за изработка
настоящият съдебен състав намира следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че между страните по настоящото съдебно производство е възникнало
облигаторно правоотношение, породено от сключен между тях договор за изработка
с предмет: изработка, доставка и монтаж на две хладилни витрини, с конкретни
спецификации- брой рафтове и осветление и размери посочени в оферта – подписА. и от двете страни и
поръчка към нея, както и изработка на барова маса и осветление към нея.
Тъй като ответното дружество е изработило
процесните витрини със свои материали, при предаването им на ищеца се е породил
вещнотраслативен ефект, като правото на собственост върху изработените вещи е
преминала в неговия патримониум.
Спорното право се определя от ищеца с основанието
и петитума на иска, а то се индивидуализира чрез посочване от ищеца на
правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на
правоотношението, съставка на което е правото. При изработка на вещи с недостатъци,
съгласно чл. 265 ЗЗД, поръчващият може
да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поръчващият може да развали договора. Наред с това възложителят
може да упражни правата си по гаранцията в случай, че така е предвидена в
закона или е дадена от изпълнителя. От изложените в исковата молба факти
следва, че ищецът иска разваляне на процесния договор в срока на двА.йсетмесечната
гаранционната отговорност дадена от ответника, поради неизпълнение на същата –
неотстраняване на дефектите на вещите в срока на гаранцията, като в този смисъл
са наведените в исковата молба доводи. Тук е мястото да се посочи, че се явяват
неоснователни доводите на ответника, че е налице смесване на двата вида
отговорност от стрА. на ищеца, тъй като в исковата молба ищецът не навежда
фактически твърдения по отношение наличие на предпоставките предвидени в чл.
264 и чл. 265 ЗЗД, нито субсумира наведените в исковата молба фактически
твърдения под посочените правни норми. Разграничението на двата вида
отговорности (законна и гаранционна) – фактическия състав при които възникват,
обема на отговорността и сроковете при които се погасяват е направено в ТР №88
от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС. В същото ясно е прието, че гаранционната
отговорност не се покрива със законната отговорност, че те възникват при
различен фактически състав и при застъпване на гаранционната отговорност на прехвърлителя,
приобретателя може да избира възможността на единия или другия режим, но той не
може да търси правата си едновременно въз основа двете отговорности.
Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г. ОСГК, ВС само
доразвива без да променя приетото в ТР №88/1984г. от ОСГК на ВС за различния режим
на законната отговорност и гаранционната отговорност, последната произтичаща от
договор или нормативен акт. Обстоятелството, че правото на поръчващия за
недостатъци на вещта по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД е А.логично на правото на
купувача по чл.195, ал.1 ЗЗД, както и предвид законово предвидената гаранционна
отговорност по договорите за строително-монтажни работи води до извода, че е
доспустимо от изпълнителя при договор за изработка да даде допълнителна
гаранция с предоставянето на гаранционна отговорност.
Както бе посочено по-горе с ТР № 88/84 г. на ОСГК
на ВС приема, че гаранционната отговорност не се покрива със законната
отговорност за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически
състав, като гаранционната отговорност включва задължението за определен период
от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на
вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци
и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване
и надлежната й употреба, като в този случай не е необходимо съобразно чл.264,
ал.2 ЗЗД ищецът веднага да е уведомил изпълнителя за проявилите се недостатъци,
като не се прилагат и давностните срокове предвидени в чл. 265 ЗЗД, поради
което съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията на ответника в тази
насока.
Както бе
посочено по-горе при гаранционната отговорност прехвърлителят отговаря не само
за съществуващите недостатъци по време на прехвърляне на собствеността и риска
върху приобретателя, но и за недостатъците, които са се появили след това до
края на гаранционния срок, щом приобретателят е спазил изискванията за ползване
и съхраняване на вещта. В случая, по делото се установява, че в дадения от
ответника гаранционен срок ищецът е направил няколко (два) пъти рекламация по
отношение на витрините, за което ответникът е направил две посещения на обекта
на ищеца, но въпреки това недостатъците не са отстранение,т.е. налице е
неизпълнение на гаранционната отговорност.
Не се доказа по делото възраженията на ответника, че
процесните витрини не са експлоатирани съобразно инструкцията за монтаж и
експлоатация, в която е предвидено, че температурата на околния въздух следва
да е между 16 и 30 градуса по целзий, поради следното: От събраните гласните доказателствени средства
-разпит на свидетели както и на ищеца, така и на ответника се установява, че
ищецът е уведомил ответника веднага след установяване на проблема, видно от
показанията на свидетелХ., като това уведомяване е направено е края на м.
септември – началото на м. октомври 2018 г. тъй като края на м. септември,
свидетелХ. е започнала да работи на обекта, доколкото същата посочва, че още
след като е започнала работа края на м. септември 2018 г. са извикали
представител на ответника във връзка с образуването на конденз (изпотяване) на
витрините. Това се сочи и от свидетел С. – разпитан по искане на ответника,
който изрично посочва, че още в самото начало (след монтажа на витрините)
ищецът се е обадил, като е посочил, че витрините се изпотяват, като в
последствие е получено второ такова оплакване, поради което именно св. С. е
отишъл м. май 2019 г. в обекта на ищеца, като свидетел Ц., отново разпитан по
искане на ответника, посочва, че два пъти е ходил в обекта на ищеца във връзка
с изпотяване на процесните витрини. Т.е. от съвкупния А.лиз на събраните по
делото доказателства следва да се направи извод, че м. октомври 2018 г. и м.
май 2019г. когато е уведомил ответника, както и ноември месец 2019 г., когато е
извършен огледа от вещото лице е констатирано наличие на изпотяване на
витрините, в които месеци температурите са били в диапазона посочен в
инструкцията за употреба, като се събраха и доказателства, че климатикът в
помещението работил на температура от 20 градуса. От ответника не се
представиха доказателства за доказване на направеното от него възражение за
неспазване на изискванията за експлоатация на витрините, поради което същото се
явява неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установи,
че ответникът не е изпълнил задължението си за отстраняване на дефектите на
процесните витрини, както и че ищецът е експлоатирал същите съобразно
изискванията на ответника.
Не бе установено, че ответникът е в срока на
гаранция е поддържал сладкарски хладилни
витрини годни за употребата, за която са предназначени, което обстоятелство не
бе доказано от ответника, че е изпълнил точно в качествено отношение своето
основно задължение по конретното правоотношение (без правно значение е колко добър специалист е по принцип ответникът и
дали работи съобразно спецификации одобрени от Министерство на
здравеопазването) – изработените витрини са некачествени съобразно заключението
на СТЕ и не могат да бъдат ползвани съобразно тяхното предназначение „сладкарски витрини“, тъй като
не поддържат необходимата температура за съхранение на сладкарски стоки– доклад
от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от
Министерство на земеделието, храните и горите Българска агенция по безопасност
на храните, поделение на БАБХ- гр. Пазарджик. Ирелевантни са доказателствата
събрани по отношение на качественото изпълнение и получени награди от ответника
по отношение изпълнението на други поръчки, тъй като в настоящия процес същият
трябва да докаже, че е изпълнил качествено конкретната поръчка, като в срок на гаранция
вещите са били поддържани в състояние годно да изпълнява тяхното
предназначение. Дори и да се приеме, че витрините са изработени в съответствие
спецификации одобрени от Министерство на здравеопазването, това не ги прави
годни за употреба съобразно тяхното предназначение, тъй като от събраните по
делото доказателства се установи, че същите кондезират, което води до
получаване на теч, както и че не достигат необходимата температура изписА. на
термостата, а е налице голяма отклонение – установено както от вещото лице,
така и от доклада на БАБХ гр. Пазарджик. Т.е. изработването съобразно параметри
дадени в спецификация, не доказва че самото изработване и поддържане е
качествено, така че да отговаря на параметрите в спецификацията. Предвид всичко
изложено настоящия съдебен състав приема, че ответника не е изпълнил
същественото си задължение по гаранционната отговорност – в срока на гаранция
да осигури работата на процесните хладилни витрини съобразно тяхното
предназначение „сладкарски витрини“.
От друга стрА. с авансовото плащане на част от
уговореното възнаграждение и в последствие със заплащане на остатъка ищецът е
изпълнил своите договорни задължения, той е бил изправен кредитор по смисъла на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД и е имал право с едностранно
волеизявление да развали процесния договор, предвид неизпълнението на ответника.
Константната съдебна практика приема, че когато
се претендират последиците на развалянето на двустранен договор, с предявяване
на исковата молба се упражнява потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, т. е.
тя служи за покА. за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора.
Както бе изяснено, ищецът доказа, че в срока на
гаранционната отговорност на ответника е навел своите възражения за
установените недостатъци на процесните витрини, поради което съдът приема, че
облигаторното правоотношение съществуващо между страните е частично (по
отношение на двете витрини) развалено съобразно императивните правила на ЗЗД,
поради което не е налице годен юридически факт оправдаващ имущественото
разместване между страните, т.е. налице е и третата предпоставка за уважаване
на предявената искова претенция.
Предвид
гореизложеното, искът следва да се уважи до
следва да се уважи до сумата в размер на 5957,35 лв., доколкото не се
доказа наличието на недостатъци по отношение на остА.лата част от поръчката –
барова маса, осветление под плот и захранване на стойност 873,60 лв. с ДДС.
Следователно, ответникът дължи на ищеца връщане на 5957,35 лв. До тази сума
трябва да бъде уважен искът, а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 6830,95 лв.
По
разноските:
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съобразно уважената
част от иска (5957,35 лв. при претендирани
6830,95 лв), доколкото искането от ищеца е направено
своевременно като са представени доказателства, че разноските са реално сторени
– договор за правна защита и съдействие л.9 от делото. Ето защо в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1391,19 лв., от които
593,03 лв. – адвокатско възнаграждение, 238,29 лв. -държавна такса и 559,87 лв.
-депозит за вещо лице.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска (873,60 лв. при претендирани 6830,95 лв),
доколкото искането от ответника е направено своевременно като са представени
доказателства, че разноските са реално сторени – договор за правна защита и
съдействие л. 30 от делото. Ето защо в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 89,52 лв. представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
“ФАИ-БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. “Райко Алексиев” № 14а да заплати на “Шоколад Пазарджик” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик ул. “Георги Брегов”
№ 11, ет. 2, ап. 16 по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 5957,35 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за изработка №121 от 11.06.2018 г., с предмет – изработка,
доставка и монтаж на две хладилни витрини, по определена спецификация, ведно
със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 08.07.2019 г., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 5957,35 лв., до пълния му предявен размер от 6830,95 лв.,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
„ФАИ-БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Райко Алексиев” № 14а да заплати на „Шоколад Пазарджик” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик ул. “Георги Брегов”
№ 11, ет. 2, ап. 16 сумата в размер на 1391,19
лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Шоколад Пазарджик” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик ул. “Георги Брегов” № 11, ет. 2, ап. 16 да
заплати на „ФАИ-БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. “Райко Алексиев” № 14а сумата в размер на 89,52
лв.
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
може
да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: