Решение по дело №14105/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7353
Дата: 25 ноември 2018 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20151100114105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 25.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14105 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               

                                Предявeни са от Р.Д.В. и А.И. Ш. против „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.

                        Ищците твърдят, че на 24.09.2015г. в с.Б., общ.Гоце Делчев, настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а „Пежо 306” с рег. № ********– С.А.А.. В резултат на произшествието всяка от ищците получила телесни повреди, от които претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Р.В. получила счупване на пубиса и счупване на илиачната кост, а А. Ш. – открита рана по двете подбедрици, достигаща до подкожието, и контузия на коляното. От силните болки ищцата Р.В. два пъти припадала, преживеният стрес се отразил неблагоприятно на психиката й, станала силно плашлива, често плачела и сънят й бил нарушен. Състоянието на А. Ш. се усложнило, тъй като от раните непрекъснато изтичал гноен секрет, което наложило да бъдат извършени допълнителни изследвания, при които бил установен оток на ниво средата на двете подбедрици. Поради непрестанното изтичане на гноен секрет от раната А. Ш. ползвала продължително време отпуск по болест. Стойността на претърпените неимуществени вреди ищцата Р.В. определя на 70 000лв., а ищцата А. Ш. на 50 000лв. Отговорността на водача на  л.а „Пежо 306” с рег. № ********била застрахована от ответното Д. по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Поради изложените доводи, молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в следните размери: на ищцата Р.В. в размер на 70 000лв., а на А. Ш. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на настъпване на произшествието - 24.09.2015, до окончателното изплащане.

            Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва да е сключен договор за застраховка „ Гражданска отговорност” за процесния автомобил; оспорва вината на сочения от ищците деликвент; оспорва механизма на настъпване на произшествието; оспорва ищците да са претърпели посочените от тях вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на произшествието и телесните повреди, описани от ищците; пострадалите сами допринесли за настъпването на произшествието – същите се намирали на място, на което не било позволено да стоят – върху платното за движение; оспорва размера на исковете.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:

За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ ищецът трябва да  ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното Д.; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното Д. МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже  размера на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

            Спорен въпрос по делото е дали за процесния л.а „Пежо 306” с рег. № ********към датата на настъпване на произшествието е съществувал договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

            Съдът служебно извърши проверка на публичния сайт на „Гаранционния фонд”, при която установи, че за процесния лек автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” за периода 02.09.2015г. - 01.09.2016г., което се потвърждава и от представена по делото справка за оповестена на сайта на „Гаранционен фонд”  информация за застрахователни договори.

            Спорни въпроси по делото са: какъв е механизмът на настъпване на произшествието и дали водачът на лекия автомобил е виновен за настъпване на катастрофата.

            За установяване механизма на настъпване на произшествието по искане на страните са допуснати автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.                                                                                  В своите показания св. Ф.К.– очевидец на произшествието, заявява, че на 24.09.2015г. се е намирала в центъра на селото около 6-7 часа вечерта, когато е настъпила катастрофата. Седяла на пейка заедно с ищците. Процесният автомобил се движел в тъмното без светлини, поради което не го видели при потеглянето му. Възприели го едва, когато ги ударил. Ищците нямали възможност  да се изтеглят от местата си на пейката, тъй като колата се движела бързо. Самата пейка се намирала близо до тротоара, който бил по-висок от пътното платно с около 10 и повече сантиметра.                             От основното заключение вещото лице М., което съдът  приема, се установява следният механизъм на настъпване на произшествието: на пътно платно с двупосочно движение с по една лента за движение в с.Б. л.а „Пежо 306” с рег. № ********е излязъл от крайпътна територия – двор, с ускорително движение за навлизане на улицата, но поради недостатъчен контрол водачът е изгубил управлението над автомобила при извършване на завоя за навлизане на пътното платно, при което е излязъл извън платното за движение вляво и е блъснал стоящите на тротоара пешеходци. Тротоарът е бил отделен с бордюри от пътното платно. Според вещото лице причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача при управление на автомобила с по-висока скорост над критичната  при извършване на маневра „завой надясно” и рязкото завиване на волана. Автомобилът се е движел със скорост от около 25 км/час  равноускорително, при което опасната зона за спиране е 11.52м. Ако автомобилът се бе движил със скорост от 18 км/час, пътно-транспортното произшествие би било предотвратимо за водача. От момента на отклоняване на автомобила наляво и качването му на тротоара времето е 1.28 секунди, пешеходките с бърз ход са могли да изминат 2.3 метра и при ширина на автомобила 1.8 м.  са могли да избегнат удара, ако са наблюдавали неговото движение. Вещото лице е приело, че с оглед нараняванията по ищците едната е била с гръб към автомобила, а другата е била срещу автомобила. В съдебно заседание е поставена задача на автотехническата експертиза след като се запознае административно-наказателната преписка и показанията на свидетелите да заяви дали се налага промяна на заключението. В допълнителната експертиза вещото лице М. отново е приел, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на лекия автомобил. Експертът е разработил и втори вариант на механизма на настъпване на произшествието, при който пешеходките са седели на пейката. Според експерта от момента на отклоняване на автомобила наляво и качването му на тротоара  седящите на пейката ищци са могли да избегнат удара, ако са наблюдавали движението на автомобила и са имали готовност да се преместят. От момента на отклоняване на автомобила наляво и качването на тротоара времето е 1.28 секунди, пешеходките с бърз ход са могли да изминат 1.08 м. при дължина на пейката 2.5 метра, при което са могли да избегнат удара, ако са наблюдавали движението на автомобила и са имали готовност да се преместят. Ако са седяли на пейката, времето, през което  биха могли да избегнат удара е по-кратко, тъй като трябва да се изправят и да побегнат настрани. В случай, че са седели на пейката би следвало да са били с лице към автомобила. От момента на качване на автомобила върху тротора произшествието за ищците е било непредотвратимо./становище на вещото лице М. в съдебно заседание от 13.12.2017г./                                                                                                              Видно от влязло в сила НП №15-0266-001017/12.10.2015г. административнонаказващият орган е приел за установено, че С.А.А. – водач на л.а „Пежо 306” с рег. № *******, на 24.09.2015г. в 19.45 часа в с.Б. при управление на лекия автомобил, поради недостатъчен контрол е изгубил управлението над автомобила, излязъл е вляво извън платното за движение и е блъснал престояващите на трототара пешеходки А.И. Ш. и Р. Д. В., с което  е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради което му е наложена глоба от 20лв.

При така събраните доказателства съдът приема за доказано по делото, че поведението на водача на л.а „Пежо 306” с рег. № ********- С.А.А., е противоправно и виновно. Същият е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторното превозно средство с несъобразена скорост и не го е контролирал през цялото време, в резултат на което автомобилът е излязъл извън платното за движение и е настъпило пътно-транспортното произшествие.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са изслушани медицинска експертиза и са събрани гласни доказателствени средства. 

От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че при процесното пътно-транспортно произшествие Р.В. е получила следните телесни повреди: счупване на пубисната/срамната/ кост и илиачната/слабинната/ кост вдясно, което е довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. Последиците от това счупване са затруднени  движения на десния долен крайник. При нормално протичане на лечебния процес срокът за възстановяване от такъв вид увреждане е около 4 месеца. При преглед на ищцата на 04.05.2017г. вещото лице не е установило отклонения от здравния й статус. В. е съобщила, че изпитва болки в задната част на дясната тазобедрена става, които слизали надолу по крака и се засилвали се при натоварване  и промяна на времето. Спрямо ищцата е било проведено амбулаторно лечение, липсват доказателства за болнично лечение. При катастрофата А. Ш. е получила следните телесни повреди: голяма рана в областта на задната част на лява подбедрица и малка рана в областта на дясна подбедрица по вътрешната страна отпред. Вещото лице не може да  посочи срок на лечебния процес, тъй като, според  амбулаторните листове, голямата рана на задната лява подбедрица многократно е била хирургично обработвана, при което са изрязвани нежизненоспособни тъкани и са правени превръзки, а тези обстоятелства променят обичайния срок за възстановяване. Раната се е затваряла в продължение на пет месеца, ищцата е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност в продължение на шест месеца.  А. Ш. е консултирана със съдов хирург, направени са рентгенови снимки на двете подбедрици, проведено е ултразвуково изследване на кръвоносните съдове на лявата подбедрица и микробиологично изследване на раневи секрет на лява подбедрица. Проведено е амбулаторно лечение, няма приложени документи за  болнично лечение. При преглед на 04.05.2017г. експертът е установил белег от рана по задната страна на лявата подбедрица на ищцата с неправилна форма и размери 10/10см. Белегът е под нивото на околната кожа, прирастнал към триглавия мускул, липсва подкожна мастна тъкан. Експертът е установил ограничен обем на движение на лявата глезенна става. По отношение на А.И. Ш. лечебният процес е завършил.

От показанията на св.Ш., която е майка на ищцата Р.В., и роднина по сватовство на ищцата А. Ш., се установява, че непосредствено след катастрофата е посетила ищците в „Бърза помощ” – Гоце Делчев. Ищцата Р.В. плачела и питала свидетелката дали ще оцелеле, а ищцата А. Ш. била „бледа, изплашена до смърт” с голяма рана, която медицинските лица почиствали.  Изписали ги същата вечер. Свидетелката се грижела и за двете ищци, тъй като имали нужда от чужда помощ, не  можели да ходят, били безпомощни. Ищцата А. Ш.  спазвала постелен режим около 5 месеца. Два-три месеца не могла изобщо да стъпва на краката си, цялата била в синини, подута. Ищцата Р.В. била със счупен таз,  около месец също не можела да стъпва на краката си, придвижвала се с проходилка. Изпитвала силни болки, от които два пъти изпадала в безсъзнание. Когато я водели на лекар, я носели на ръце. Ползвала отпуск по болест за 4 месеца, след това започнала работа. Двете ищци се притеснявали, че не могат да се грижат за децата си и трябва да разчитат на чужда помощ, не знаели дали ще могат да ходят отново самостоятелно и да се грижат за децата си. При промяна във времето ищцата В. изпитвала болка на мястото на счупването и се налагало да почива. Когато се връщала от работа, се оплаквала от болки в таза. Ищцата А. Ш. през периода на лечението се налагало през ден  да пътува до гр.Гоце Делчев за смяна на превръзката, за да поддържа раната чиста, което създало редица неудобства на семейството. Консулитарала се с хирург, който препоръчал пластика, но ищцата А. Ш. се отказала от тази манипулация по финансови причини, а и защото раната следвало да заздравее. Когато се връщала от работа А. Ш. се оплаквала, че краката й са подути. Останал белег от раната.

С оглед на медицинската експертиза и показанията на св.Ш. съдът приема за доказано по делото, че ищците са получили телесните повреди, установени от експертизата, както и обстоятелството, че претърпените от ищците неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.

Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, поради което предявените искове са доказани по основание.

При определяне размера на дължимите общетения съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на всяка от ищците към датата на произшествието - Р.В. е била на 33г., а А. Ш. на 31г., вида на причинените телесни повреди – Р.В. е получила счупване на пубисната/срамната/ кост и илиачната/слабинната/ кост вдясно, което е довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, а А. Ш.  е получила  голяма рана в областта на задната част на лява подбедрица и малка рана в областта на дясна подбедрица по вътрешната страна отпред. Възстановителният период е продъжил около 4 месеца за Р.В. и около 6 месеца за А. Ш., тъй като голямата рана в областта на лявата подбедрица многократно е била обработвана хирургически – изрязвани са нежизненоспособни тъкани и е сменяна почти през ден превръзката през периода на лечение. Ищците са изпитвали силни болки, тревожили са се, че са в тежест на близките си и не могат да се грижат за децата си, притеснявали са се дали ще се възстановят и как ще продължи живота им за в бъдеще. Лечебният процес е приключил, но ищцата Р.  В. продължава да изпитва болки в задната част на дясната тазобедрена става, които слизат надолу по крака и се засилват при натоварване  и промяна на времето, а по отношение на А. Ш. вещото лице е установило ограничен обем на движение на лявата глезенна става, останал е и белег от рана по задната страна на лявата подбедрица  с неправилна форма и размери 10/10см., който е прирастнал към триглавия мускул

Като отчете посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015г съдът приема, че дължимото обезщетение за ищцата Р.В. възлиза на 60 000лв., за която сума искът следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен размер от 70 000лв., искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на А. Ш. стойността на обезщетението за неимуществени вреди съдът определи на 50 000лв., колкото претендира ищцата, поради което предявеният от нея иск следва да бъде уважен изцяло.

По възражението за съпричиняване:

Ответникът направи в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от ищците, които се намирали на място, на което не било позволено да стоят – върху платното за движение.

Възражението е неоснователно. Тежестта на доказване е върху ответника, но не бяха събрани доказателства установяващи твърденията му, че ищците са се намирали върху пътното платно. От показанияата на св. К. и НП №15-0266-001017/12.10.2015г. се установява, че ищците са ударени върху тротоара, което се потвърждава и от автотехническата експертиза. Съдът счита, че е без значение дали ищците са седели на пейката или са били прави. С поведението си по никакъв начин не са допринесли за настъпване на произшествието – намирали са се върху тротоара и не са очаквали върху тях да връхлети моторно превозно средство.  Дори и да не се приеме този извод и да се възприеме становището на ответника, че следва да бъде установно дали ищците са седели или са били прави, то събраните по делото доказателства не установяват съпричиняване на вредите. Свидетелката К. заявява, че пострадалите са седели, но нейните показания в тази част се опровергават от раната, получена от А. Ш. върху лявата подбедрица отзад, която сочи, че тази ищца е била права, тъй като е ударена отзад. Дори и да се приеме, че едната от ищците е седяла и е могла да забележи моторното превозно средство, според автотехническата експертиза от момента на качване на автомобила върху тротоара до момента на удара произшествието за нея е било непредотвратимо./становище на вещото лице М. в съдебно заседание от 13.12.2017г./. Преди да се качи върху тротоара автомобилът не е представлявал заплаха за седящата на пейката ищца, поради което не би могло да се изискват от нея действия по избягване на удара още докато моторното превозно средство се е намирало върху пътното платно. 

По разноските:                                                                                         

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Р.Д.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 660лв., съобразно уважената част от иска, и на ищцата А.И. Ш., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 780лв.  

Ищцата Р.Д.В. следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 35.71лв. , съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л.Г. от АК-П. с адрес за призоваване: гр.София, жк.”*********, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2254.28лв. за  процесуално представителство по иска, предявен от Р.Д.В., съобразно уважената част от иска, и в размер на 2330лв. за процесуално представителство по иска, предявен от А.И. Ш..

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 4400лв. и разноски за вещи лица в размер на 204.28лв., съобразно уважената част от иска.  

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Д. В., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 60 000лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните средни телесни повреди: счупване на пубисната/срамната/ кост и илиачната/слабинната/ кост вдясно, настъпили на 24.09.2015г. по вина на водача на л.а „Пежо 306” с рег. № ********– С.А.А., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 70 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.И. Ш., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, ж.к.”*********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 50 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: голяма рана в областта на задната част на лява подбедрица и малка рана в областта на дясна подбедрица по вътрешната страна отпред, настъпили на 24.09.2015г. по вина на водача на л.а „Пежо 306” с рег. № ********– С.А.А., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2015г. до окончателното изплащане

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД да заплати на Р.Д.В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 660лв., съобразно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД да заплати на А.И. Ш., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 780лв.  

 

ОСЪЖДА Р.Д.В. да заплати на „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 35.71лв., съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД да заплати на адвокат Л.Г. от АК – П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, жк.”*********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2254.28лв. за  процесуално представителство по иска, предявен от Р.Д.В., съобразно уважената част от иска, и в размер на 2330лв. за процесуално представителство по иска, предявен от А.И. Ш..

 

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 4400лв. и разноски за вещи лица в размер на 204.28лв., съобразно уважената част от иска.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.        

 

 

СЪДИЯ :