Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 12.06.2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на дванадесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от
съдия Якимова НАХД №862 от 2019 година по описа на Плевенския районен съд, за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-000231 от
25.01.2019 година на Началник Сектор към О.М.П. „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ , с което на И.Х.Д. ***, на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
извършено нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
от него процесуален представител - адв. ****. В жалбата си моли съда да постанови решение, с
което да бъде отменено процесното наказетелно постановление, като се излагат доводи в тази
насока.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена
в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл.42 т.3 предл.2 и т.4 и чл.57 т.5 и т.6 от ЗАНН. Действително не всяко нарушение
на изискванията за съставяне на
АУАН или издаване на НП е съществено и води до незаконосъобразност
на НП, като съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във връзка с НПК, съществено е само това нарушение, което би довело
до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя,
съществени са и онези нарушения на процесуалните правила, които биха могли да
доведат до различни констатации относно това кой
е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, т.е. следва да се
преценява с оглед на това, доколко
тези нарушения са пречка чрез
надлежна проверка да се установи
какво е деянието, че деянието е извършено
и деецът е известен.
АУАН е издаден
като нарушението е описано по следният
начин:На 13.01.2019г. в
00.17 часа в ****,при следните обстоятелства в гр.****на кръстовището образувано от улица
****и улица **** посока на движение ул.****като водач на собствен лек автомобил
****извършил следното: Управлявал под въздействие на алкохол,изпробван по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBA-0254,като същият отчете 0.92 промила в издишания от водача
въздух.Измерената проба е показана на водача.Издаден
е талон за изследване с № 0001835. Водачът приема
показанията на техническото средство.
В НП е посочено идентично описание на фактите.
Според
свидетелят Д. мястото на спиране на МПС-то на жалбоподателя било ул****и засекли автомобила на ул.”Н.Рилски” .Т.е. мястото
на извършване на нарушението е едно според акта и НП, а според показанията на
свидетелите друго.
Освен
това текста на чл.5 ал.3 т. от ЗДвП към момента на нарушението гласи : „На
водача на пътно превозно средство е забранено:1. (изм. – ДВ, бр. 101 от
И в акта и в НП се описва
нарушението като управление „под въздействие на алкохол”,а не както е посочено
от Законодателя в действащата към момента на нарушението разпоредба „с
концентрация на алкохол в кръвта”. В НП допълнително е посочено още, че
извършеното нарушение е : „Управлявал МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително”,с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Налице е недопустимо смесване на стари и
нови текстове на закона. Отделно от това описаното в НП нарушение текстово
пресъздава не основният състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДв П /както е посочено/, а санкционната норма чл.174 ал.1
т.2 от ЗДвП : „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух:2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително
– за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”
Касае
е се за нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, т.4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН.
В
обсъжданата насока следва да се посочи, че мястото на извършване на
нарушението,на обстоятелствата при които е извършено и на законовите разпоредби,
които са нарушени, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са
абсолютно необходими и задължителни реквизити, както на АУАН, така и на НП. Тези
данни следва да са ясно и точно посочени,следва да се установяват от писмените и
от гласните доказателства,чрез разпита на свидетели и не могат да бъдат предмет
на предположение.
Разпоредбите на чл. 42 т.3 и т.4 и чл.57, ал. 1, т. 5 и
т.6 от ЗАНН са императивни и тяхното спазване е не само абсолютно условие за
формална изрядност и законосъобразност на
наказателното постановление, но са и гаранция за правото на защита на
административно-наказаното лице. Допуснатите от санкциониращия орган нарушения
на посочените правни норми са съществени процесуални нарушения, които
опорочават наказателното постановление като акт на административно-наказателния
процес и засягат правото на защита на нарушителя, което право следва да бъде
гарантирано във всички стадии на административно-наказателното производство.
За пълнота следва да се отбележи,че посочените в жалбата
нарушения не са извършени.Не е вярно,че има разминаване в номера на СУМПС в
АУАН и НП,нито пък рег. номер на автомобила и текстовете на ЗДвП са различни в
двата акта.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-000231 от
25.01.2019 година на Началник Сектор
към О.М.П. „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ , с което на И.Х.Д. ***, на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
извършено нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. ****в 14 дневен
срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: