РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 12.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на
тридесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КАЛИНА ФИЛИПОВА
с участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на
прокурора Илиян Банков, след като
разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 2411/2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е
по жалба на адвокат И.С. – редовно упълномощен процесуален представител на
подсъдимия Н.В.Д. срещу присъда от 02.06.2015г., постановена по НОХД
№2609/2013г. по описа на СРС, НО, 115 състав, с която подсъдимият Д. е признат
за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.316, вр. с чл.308,
ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 НК, като на
същия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години. Със
същата присъда подсъдимият Д. е признат
за виновен и в извършване на престъпление по чл.309, ал.1, вр. с чл.20, ал.3,
вр. с ал.1 НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година.
На основание
чл.23, ал.1 НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия Д. едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години, измежду така
наложените му отделни наказания. На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на
така определеното общо наказание е отложено с изпитателен срок от пет години.
На основание
чл.59, ал.1 НК първия съд е приспаднал от така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, времето през което подсъдимия Д. е бил задържан
по ЗМВР.
Със същата
присъда подсъдимата Й.А.С. е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, като на основание чл.78а НК
същата е освободена от наказателна отговорност и ѝ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева.
На основание
чл.189, ал.3 НПК районният съд е възложил в тежест на двамата подсъдими
направените по делото разноски.
С
депозираната въззивна жалба от процесуалния представител на подсъдимия Д. се
изразява несъгласие с присъдата на районния съд. Твърди се, че обжалваната
присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като е постановена
в разрез със събраните по делото доказателства, при нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Посочва се, че наказанието, което е наложено на
подсъдимия е абсолютно несправедливо. Отправя се молба за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия
да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан. С жалбата не
се иска събиране на нови доказателства.
В разпоредително си заседание на
14.11.2016г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 НПК, е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В хода
на съдебното производство пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на
подсъдимия Д. – адв. С. моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се
постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Твърди, че
първоинстанционният съд е постановил своя акт изцяло и само въз основа на
показанията на свидетелката А. С. и на дъщеря й - свидетелката Д.Г., а същите
не би трябвало да бъдат кредитирани, за което се излагат подробни доводи в тази
насока.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва
да бъде потвърдена, а определеното наказание на подсъдимия Д. намира, че съответства
на тежестта на извършеното от него деяние.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимата С. – адв. Р. моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена. Посочва, че така наложеното наказание на
подзащитната ѝ е достатъчно, за да изпълни целите предвидени по НК.
Подсъдимата
Й.С., редовно призована, се явява лично пред въззивния съд и поддържа казаното
от своя адвокат. Твърди, че не е изготвила абсолютно никакви документи.
Подсъдимият
Н.Д., редовно уведомен, се явява лично и поддържа изложеното от защитника му.
В
своята последна дума на основание чл.333, ал.2 НПК подсъдимият Д. моли да бъде
оправдан.
В своята последна дума на основание чл.333, ал.2 НПК подсъдимата
С. моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция
е провела прецизно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства,
относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна
проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на съществени
корекции или допълнения в нея.
В хода на въззивното съдебно следствие са изслушани и приети
изготвените на досъдебното производство две комплексни съдебно графически
експертизи, които не са били приобщени по реда на чл.282 НПК от
първоинстанционния съд.
В тази насока правилно районният съд е приел за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата Й.А.С. е родена на ***г***, българка, българска
гражданка, с основно образование, пенсионер, неосъждана, с постоянен адрес ***,
ЕГН **********.
Подсъдимият Н.В.Д. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с настоящ
адрес ***, ЕГН **********.
На 31.03.2008г. М.Х.Г.починала в притежаваната от нея къща в
гр. София, кв. „К.“, ул. „*********, където приживе живеела сама. Същата нямала
деца, а съпругът и родителите ѝ били починали преди това. След смъртта на
М.Г. имотът на ул. „*********останал необитаем.
Подсъдимият Н.Д. получил информация за обстоятелството, че
починалата М.Г. няма наследници и решил да се възползва от имота, като се снабди
с документи за собствеността върху него. С тази цел, през месец април 2011г.
подсъдимия Д. се свързал със свидетелката А. С., обяснил ѝ, че М.Г. е
починала, без да остави близки роднини и имотът ѝ на ул. „*********е
останал необитаем, като поискал от нея да изготви завещание за имота от името
на починалата М.Г.. Свидетелката А. С. се съгласила и двамата се договорили
завещанието да бъде написано в полза на подсъдимата Й.С. – майка на свидетелката
А. С..
Подсъдимият Д. поискал свидетелката А. С. да се снабди с официален
препис от акта за смърт на М.Г. и удостоверение за наследници от съответната
общинска администрация на район „Витоша“ на Столична община, т.к. същите били
необходими за получаването по нотариален ред на документи за притежаването на
имота, въз основа на обявено завещание. Свидетелката А. С. се съгласила. Тъй
като за получаваното на посочените официални удостоверения във връзка със
завещателни разпореждания общинската администрация изисквала удостоверение от
нотариус за обявено завещание, подсъдимия Д. предал на свидетелката С. неистинско
удостоверение с изх. №04/04.04.2011г. издадено от свидетеля И.Д. – нотариус при
Нотариалната камара на Република България, от което било видно, че е обявено завещание
от М.Г. в полза на подсъдимата Й.С..
На 07.04.2011г. свидетелката А. С. ***, написана и подписана
от нея молба за получаване на препис-извлечение от смъртен акт и удостоверение
за наследници на починалата М.Х.Г.. Към молбата свидетелката А. С. приложила и
неистинското удостоверение изх. №04/04.04.2011г., на което било придадено вид,
че е издадено от името на нотариус И.Д.. Молбата била проверена от определеното
за това длъжностно лице - свидетелката Т.В., която въз основа на представеното
нотариално удостоверение, приела че заявителят има право да получи документите
и издала удостоверение за наследници на починалата М.Х.Г.. Свидетелката А. С.
получила лично издадения документ и удостоверила това с името и подписа си
върху молбата от 07.04.2011г.
Впоследствие, на неустановена дата в периода от 07.04.2011г.
до 05.12.2011г. свидетелката А. С. сама съставила ръкописно завещание от името
на починалата М.С. с дата на завещанието 30.12.2007г., според което М.Х.се
разпореждала след смъртта ѝ притежаваният от нея имот на ул. „*********да
бъде придобит от подсъдимата Й.С..
Съставеното неистинско завещание било предадено на подсъдимата
Й.С.. На 05.12.2011г. тя се явила в кантората на нотариус И. Н. вписан под № 40
в Нотариалната камара на Република България, находяща се на бул. „*********и
представила препис-извлечение от акт за смърт на М.Х.и неистинското завещание.
Подсъдимата Й.С. депозирала и молба пред свидетеля - нотариус Н., с която
желаела завещанието да бъде обявено от него, т.к. го е съхранявала в дома си. Въз
основа на представените препис-извлечение от акт за смърт и саморъчно завещание
свидетеля Н., в качеството си на нотариус съставил протокол по чл. 27, ал.3 ЗН
за обявяване на завещанието.
Впоследствие подсъдимият Д. поискал от подсъдимата С. да се
снабди с констативен нотариален акт за собствеността върху имота по обявеното
завещание. За целта подсъдимия Д. предоставил на подсъдимата С. и свидетелката Д.Г.
/дъщеря на свидетелката А. С./ средства за заплащането на дължимите такси за
това.
На 06.06.2012г. подсъдимата Й.С. отишла отново в кантората на
нотариус И. Н. и депозирала молба да ѝ бъде издаден констативен
нотариален акт за собствеността върху имота във връзка с обявеното завещание по
нотариален ред. Тогава, поради постъпила вече информация за действията на
подсъдимите, Й.С. била задържана от органите на полицията.
На 27.12.2012г. е одобрено споразумение за приключване на
наказателното производство по отношение на подсъдимата А. Л. С., която се е
признала за виновна в извършено от нея престъпление по чл. 316, вр. 308, ал.2 и
ал.1 и чл. 20, ал.2 НК – за това, че на 07.04.2011г., в гр. София, в сградата
на Столична община, район „Витоша“, в съучастие като извършител с Н.В.Д. /като
подбудител и помагач/, съзнателно се ползвала пред Т. Н.а В. от гр. София -
главен специалист в отдел „Административно информационно обслужване“ при СО,
район „Витоша“, от неистински официален документ – удостоверение с изх.
№4/04.04.2011г., на който бил придаден вид, че съставлява изявление на
длъжностно лице – нотариус с рег. № 039 при Нотариалната камара на Република България
- И.Д., а също и за престъпление по чл. 309, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК – за това, че в периода от 07.04.2011г. до 05.12.2011г. в гр. София, в
съучастие като извършител с Н.В.Д. и Й.А.С. съставила неистински частен документ
– саморъчно завещание от 30.12.2007г., на който бил придаден вид, че
представлява изявление от М.Х.Г.- бивш жител *** и на 05.12.2011г. в град
София, в нотариална кантора на нотариус И. Н., с рег. № 040 при Нотариалната
камара на Република България, находяща се на бул. „*********2, съзнателно го
употребила, за да докаже, че съществува правото на Й.А.С. *** да наследи по
завещание недвижим имот – къща с дворно място, находящо се в гр. София, кв. „К.“,
ул. „*********.
От заключението на изготвената в досъдебното производство
комплексна графическа и техническа експертиза се установява, че ръкописните
текстове в представените три саморъчни завещания със завещател М.Х.Г.в полза на
Й.А.С. с дати 30.12.07г., 15.10.07г. и 27.05.07г. са написани, а подписите за „М.Х.Г.“
са положени от А. Л. С.. Подписите за „Нотариус“ в представените удостоверение
с изх. №4/25.03.11г., удостоверение с изх. № 4/04.04.11г., опаковано в плик с
картон серия А 152535 и в два протокола за обявяване на саморъчно завещание с
изх. №4/25.03.11г. и 4/04.04.11г. не са положени от И.В. Д.. Подписът за
„Нотариус“ в представеното удостоверение с изх. № 4/04.04.11г. с ръкописен
текст в горния десен ъгъл на листа „648“ не е положен с химикална паста. Същият
се явява сканирано изображение на подпис, пренесен върху хартията с помощта на
сканираща и копирна техника и същият е копие на подпис, които не е положен от И.В.
Д.. Основните ръкописни текстове в представената молба до Столична община район
„Витоша“ от името на А. Л. С. с рег. №94001848/07.04.11г. са написани, а
подписът в графа „С уважение“ е положен от А. Л. С.. Ръкописният текст със
съдържание „Й.А.С.“ и подписът над текста в представената молба до нотариус И. Н.
/рег. № 040/ от името на Й.А.С. са изпълнени от Й.А.С.. Отпечатъците от кръгли
печати в областта на подписа „Нотариус“ в представените удостоверение с изх. №
4/25.03.11г., удостоверение с изх. № 4/04.04.11г., опаковано в плик с картон
серия А 152535 и в двата протокола за обявяване на саморъчно завещание с изх. №
4/25.03.11г. и 4/04.04..11г. не са положени с печата на Нотариус И.Д., чийто
образци са представени. Отпечатъкът от кръгъл печат в удостоверението с изх. №
4/04.04.11г. с ръкописен текст в горния десен ъгъл на листа „648“ не е положен
с помощта на печат и тампонно мастило. Същият се явява сканирано изображение на
печат, пренесен върху хартията с помощта на сканираща и копирна техника и
същият е копие на отпечатък, който не е положен с печата на нотариус И.Д..
От заключението на изготвената в досъдебното производство
графическа експертиза № 087/2012г. се установява, че подписът за „М.Х.Г.“,
разположен в долния десен ъгъл на представеното саморъчно завещание със
завещател М.Х.Г.в полза на Й.А.С. с дата 30.12.07г. не е положен от М.Х.Г., на
базата на представения сравнителен материал.
По предвидения в НПК ред са били събрани
от първостепенния съд гласни
и писмени доказателствени средства и писмени доказателства.
Първоинстанционният съд е изяснил
фактите по делото, относими към предмета на доказване, анализирайки събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля И. Н. и приобщените такива на основание чл.281, ал.4
вр. с ал. 1, т. 2 НПК; свидетеля И.Д. и приобщените такива на основание чл.
281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК; свидетеля Д.Г. и приобщените такива на
основание чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т.2 НПК; свидетелите А. С., М.Ц.и Т.В.,
както и приобщените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на
свидетелите Д.С.и Т.С.и показанията на свидетелката А. Ц., прочетени на
основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 НПК; писмените доказателства - копие на
протокол за обявяване на завещание и на завещание /л. 51 - 52 , т. 1 от ДП/,
молба за констативен акт /л. 148, т. I от ДП/,
протокол за предаване на документи от свидетелката Д.Г. и документи към
него /л. 8 и сл., т. IV от ДП/ ; копие на молба до район Витоша на СО - /л. 44,
т. IV от ДП/ и от удостоверение с peг. № 039 изх. № 4/04.04.2011г. /л. 45, т.
IV от ДП/, протокол за предаване на документи от свидетелката Т.В. /л. 107 и
сл., т. IV от ДП/, свидетелства за съдимост на подсъдимите, както и всички
останали приобщени към материалите по делото документи. В хода на въззивното
съдебно следствие се приобщиха съдебно графическа експертиза /л. 134-140, т. I от ДП/ и
комплексна графическа и съдебно графическа експертиза /л. 115-131, т. IV от ДП/.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото, кореспондира изцяло с установената такава от
първата съдебна инстанция, поради което същата не следва да бъде коригирана.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на събрания доказателствен материал, като изводите
му в тази насока се споделят и от въззивния съдебен състав. Оценката на
доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета
на доказване по делото, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящия съдебен състав
намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията в жалбата, да посочи
следното:
По отношение на показанията на
свидетелите Д.Г. и А. С., следва да се отчете, че първоинстанционният съд
правилно ги е съобразил и кредитирал, като пълни и изчерпателни,
касателно изложените в тях данни. Двете свидетелки пресъздават факти, които са възприели
лично и непосредствено и които са относими изцяло към предмета на доказване по
делото съгласно чл. 102 НПК. Показанията на свидетелката Д.Г. са логични и
последователни, т.к. същата пряко и непосредствено е възприела данни относно
инкриминирания имот, както и относно обстоятелството, че нейната майка - свидетелката
А. С., е изготвила по молба на подсъдимия Д., собственоръчно завещание от името
на М.Г. /собственик на имота/, в полза на
нейната баба - подсъдимата Й.С.. Показанията на свидетелката Георгиева не
остават изолирани, а напротв намират логична опора и в показанията на свидетелката
А. С., която твърди, че тя е фалшифицирала инкриминираното завещание, след
като подсъдимия Д. й е предал документите, с които да получи удостоверение за
наследници, данъчна оценка за процесния имот и смъртен акт, както и че подсъдимия
Д. й е дал протокол от обявено завещание пред нотариус Д.. От показанията на
свидетелката А. С. се установя на следващо място, че тя е лицето, което
получило исканите от подсъдимия Д. *** и впоследствие му ги е дала. Това
обстоятелство на свой ред кореспондира не само с приложените по делото писмени
доказателства отразяващи действията на свидетелката А. С. в район Витоша, но и
със заключенията по изготвените съдебно графически експертизи в хода на
досъдебното производство, които бяха изслушани и приети от въззивния съд. Показанията
на свидетелките С. и Георгиева са подробни, последователни и еднопосочни, а и
взаимно се допълват, което ведно с корелацията между тях води логичен извод за
правилност в преценката на първостепенния съд да ги кредитира и при изграждане
на своите фактически изводи да се позове на тях, т.к. в същите липсва основание
за съмнение да не са достоверни и добросъвестно дадени.
По отношение на показанията на свидетеля И.Д. въззивният
съд приема, че същите се отнасят процесните два броя протоколи за обявяване на
саморъчно завещание от името на М.Г. и два броя удостоверения за обявяване на
саморъчно завещание на покойната М.Г. в полза на свидетелката А. С.. Показанията
на свидетеля Д. корелират достатъчно убедително и с изготвените по делото
експертни заключения, чрез които се установява твърдяното от този свидетел, че
не е издавал в управляваната от него нотариална кантора посочените писмени
документи, касаещи данни посочени в удостоверение за обявяване на саморъчно
завещание вследствие на смъртта на М.Г.. Именно чрез способите за доказване и на
базата на предоставените образци за сравнително изследване са проверени
показанията на свидетеля Д., като от заключението на изготвената в досъдебното
производство комплексна графическа и техническа експертиза е установено от вещото
лице чрез съответните на науката способи и научни познания, че в предоставените
за изследване удостоверения с изх . № 4/04.04.11г. и изх. № 4/25.03.11г.,
подписите при заверката им, не са положени от нотариус И.Д.. Установено е
безпротиворечиво и по категоричен начин чрез изготвената експертиза, че
поставените кръгли печати на гърба на предоставените за изследване
удостоверения, не отговарят на
действителните такива от кантората на нотариус Д.. В заключение, след
като изводите на вещото лице не се опровергават по никакъв начин от събраните
по делото доказателствени средства и писмени доказателства, то от последните
може да се направи извод и за безпристрастността на експерта и обосноваността
на представеното заключение, поради което въззивния съд изцяло й се довери.
В подобна насока са и показанията на свидетеля
Н.. От показанията на свидетеля Н. несъмнено се установява, че именно той е
лицето, което е обявило процесното завещание в полза на подсъдимата С., както
и, че преди издаването на констативен нотариален акт за собственост върху
процесния имот, тя е била задържана в кантората му от органите на МВР.
Въззивният съд също кредитира тези показания, като непротиворечиви и намиращи
опора в останалия доказателствен материал.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените
и взети предвид от районния съдия писмени доказателства. Въззивният съд не
намери основание да изключи от доказателствената съвкупност събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени писмени доказателства по реда на чл.283 НПК, т.к. при извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Напротив достатъчно
ясно писмените доказателства събрани по делото онагледяват действията извършени
от всеки един от участниците в инкриминираното деяние, независимо, че
свидетелката А. С. е сключила споразумение преди разглеждане на настоящото дело
по реда на чл.381 НПК. От друга страна чрез писмени доказателства по един
убедителен начин се затвърди достоверността на данните съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което съдът им се довери
изцяло, т.к. в тях както се каза вече се отразяват извършените действия предмет
на доказване по настоящото дело.
Въззивният съд приема за обективни и
компетентни заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи. Вярно е, че същите бяха приети по реда на чл.282 НПК в хода на
въззивното съдебно следствие, но това обстоятелство не води до извод за
непълнота в доказателствения материал въз основа на който районния съд е
изградил своите фактически изводи, защото въззивния съд е втората по делото
инстанция по фактите и може да събира доказателства, както по свой почин, така
и по искане на страните. От друга страна дори след приемане на експертните
заключения и при обсъждане на доказателствата събрани по делото заедно и
поотделно, не се наблюдава и констатира празнота или логическо несъответствие в
изведените от първия съд фактически обстоятелства. Напротив, чрез приемането на
експертните заключения се затвърждават изводите на първия съд, които изцяло се
споделят от въззивния съдебен състав касаещи обективната страна на
престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на двамата
подсъдими. Ето защо въззивният съд даде вяра и кредитира експертните заключения,
като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси. Уместно заключенията са били
възприети от районния съд при формирането на фактическите и правни изводи по
делото.
По посочения начин, след излагане на
фактическата обстановка по делото и след анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е обосновал изводите си за авторството на
инкриминираните престъпления и за факта на тяхното извършване от обективна и
субективна страна, на база събраните по делото доказателства.
Солидаризирайки се с окончателните правни изводи на районния
съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
С оглед на вече изложеното, контролираният
съдебен състав е достигнал до правилен извод, че подсъдимия Д. е извършил
престъпленията по чл.316, вр. 3.чл. 308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4
вр. ал.1 НК и по чл. 309, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 НК, както и че подсъдимата
С. е извършила престъплението по чл.
309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
Подсъдимият Н.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, вр. 3.чл.
308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК, т.к. в нарушение на правилата за използване
на документите на 07.04.2011г., като подбудител и помагач, в съучастие с
извършителя А. С., умишлено склонил същата и я улеснил съзнателно да се ползва
пред свидетелката Т.В. /служител на СО, район „Витоша“/ от неистински официален
документ - удостоверение с изх. № 4/04.04.2011г., на който бил придаден вид, че
изхожда от нотариус И.Д., без в действителност това да е така, като деянието е
извършено от подсъдимия с цел имотна облага и от съучастниците не може да се
търси наказателна отговорност за самото съставяне на документа.
От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият, като
подбудител и помагач, съзнателно склонил и подпомогнал А. Л. С. да се ползва от
неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 и т.6 НК – нотариално
удостоверение, като за съставянето на документа от съучастниците не може да се
търси отговорност.
В хода производството по несъмнен начин се доказа, че
удостоверение с изх.№4/04.04.2011г. издадено от името на нотариус И.Д. не е
съставено и заверено от него. Съставеният официален документ е неистински по своя
произход, тъй като посоченото, като негов автор лице не е това, което
действително го е съставило, а е неустановено по делото лице. В тази насока е и
Решение № 113/19.04.1988г. по н. д. № 77/1988г. на ВКС, II НО, съгласно което
за отговорността на подсъдимия по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 НК е важно да се
установи, че официалният документ е издаден от друго, а не от посоченото в него
лице, като е без значение дали документът е с невярно или с вярно съдържание.
Нотариалното действие по удостоверяване не е извършено от нотариус И.Дахтаров,
т.к. той не е негов действителен автор. От друга страна, от заключението на
комплексната графическа и техническа експертиза изготвена по делото се установи
по безспорен и категоричен начин, че печата, който е поставен на удостоверение
с изх. № 4/04.04.11г. не съвпада с печата, приложим в дейността на кантората на
нотариус Д.. Съставеният неистински документ по правната си природа се отнася
до удостоверяването на обстоятелства, каквито могат да извършват само оправомощени
от държавата, чрез закон, компетентни длъжностни лица – нотариуси и/или
помощник нотариуси. В такъв случай съставеният от тези лица документ е
официален по смисъла на чл. 93, т. 5 НК и имат удостоверително значение. В
настоящият случай извършеното привидно нотариално удостоверяване за обявено в
полза на подсъдимата С. завещание от М.Г. касае съставянето на неистински
официален документ с удостоверително значение за определени факти от
обективната действителност. От подсъдимият не може да бъде търсена наказателна
отговорност за съставянето на неистинския официален документ, но по делото се
доказва, че той, като подбудител и помагач, в съучастие с А. С., е склонил и
подпомогнал последната да се ползва от документа пред свидетелката Т.В. –
главен специалист в отдел „Административно информационно обслужване“ при СО
район „Витоша“. От показанията на свидетелката А. С. и Д.Г. се установи
категорично, не само, че подсъдимият е убедил свидетелката С. да се ползва с
документа, но и освен това я е снабдил с него, за да може тя да докаже пред
съответния служител, че собственик на имота е подсъдимата Й.С., което от своя
страна да улесни и осигури безпрепятствено възможността за ползването и
разпореждането с процесния имот от негова страна.
При извършеното от подсъдимия престъпление, същият е действал
с пряк умисъл. Знаел е, че склонява и подпомага другиго да се ползва от
неистински официален документ с удостоверително значение и е съзнавал, че същият
не е изготвен от нотариус И.Д., а от друго лице. Склонявайки и подпомагайки свидетелката
А. С., подсъдимия Д. е съзнавал, че ще бъдат засегнати обществените отношения свързани
с нормалното функциониране на документооборота и е имал за цел да бъдат
удостоверени точно определени обстоятелства, а именно, че собственик на процесния
недвижим имот е подсъдимата Й.С..
Досежно престъплението по чл. 309, ал.1 НК, вменено за
извършено на подсъдимия Д., следва да се отчете, че в хода на производството се
доказа безспорно съставянето и на неистински частен документ, а именно саморъчното
завещание от 30.12.2007г. Първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел,
във връзка с престъплението по чл.309, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 вр. ал.1 НК, от
обективна страна, че за времето от 07.04.2011г. до 05.12.2011г., подсъдимият Д.
умишлено склонил свидетелката А. С. да състави, а подсъдимата Й.С. да използва
пред нотариус Н. неистински частен документ - саморъчно завещание от
30.12.2007г., на който бил придаден вид, че изхожда от починалата М.Х.Г., без в
действителност това да е така, с цел да докажат, че подсъдимата Й.С. притежава
правото на собственост върху посочения в завещанието имот.
Престъплението по чл. 309, ал.1 НК се дефинира като двуактно по
своята правна природа. Същото включва в себе си две деяния, като сами по себе
си не са престъпни – съставяне на неистински частен документ и неговото
ползване с цел доказване съществуването на определени обстоятелства от
обективната действителност. Същите деяния обединени от преследваната цел заедно
оформят състава на престъпление, за което се предвижда определено наказание
според Наказателния кодекс. В настоящият случай се установи от показанията на
свидетелите Д.Г. и А. С., че подсъдимият Д., като подбудител умишлено склонил
свидетелката А. С. да изготви неистинския документ – саморъчно написано
завещание от името на М.Г. в полза на нейната майка - подсъдимата Й.С., която
пък да използва документа пред нотариус.
Деянието на подсъдимия е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като съучастник в престъплението – същият е знаел, че представеното
пред нотариус И. Н. саморъчно завещание представлява неистински документ и че
използването му е неправомерно. Подсъдимият Д. склонил извършителите –
свидетелката С. и подсъдимата С. да съставят и използват документа, като с това
докажат правото на собственост върху сочения в завещанието имот и по този начин
си осигурят възможността за ползването и разпореждането с него.
Въззивната инстанция
се солидаризира и със становището на районния съдия, че подсъдимата Й.С. е
реализирала престъплението по чл. 309, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК от
обективна страна за времето от 07.04.2011г. до 05.12.2011г., в съучастие като
извършител с А. С. и с подсъдимия Н.Д., като подбудител. След като подсъдимия Д.
склонил свидетелката А. С. да състави саморъчно завещание от 30.12.2007г., на
което бил придаден вид, че изхожда от починалата М.Х.Г., без в действителност
това да е така, а подсъдимата С. да представи така съставеното завещание пред
нотариус - на 05.12.2011г. Подсъдимата С. използвала пред нотариус И. Н.
съставения неистински частен документ, за да докаже, че притежава правото на
собственост върху посочения в завещанието имот, въпреки, че знаела, че
непритежава такова право.
По смисъла на чл.93, т.6 от НК „неистински документ“ е този,
на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, в което
действителност го е съставило. В случая престъплението е осъществено, тъй като подсъдимата
С. използвала завещанието пред нотариус Н. неправомерно, знаейки, че същото
представлява неистински документ, като с това е целяла да докаже правото си на
собственост върху сочения в него имот, както и да си осигури възможността за
ползването и разпореждането с него.
Деянието е осъществено от подсъдимата С. при форма на вината
пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
тяхното настъпване.
Така, по изложените фактически и правни съображения
въззивната инстанция приема, че първостепенният
съд е изяснил в пълнота всички съмнения и въпроси относно предмета на делото по смисъла на чл. 102 НПК. Следва да
бъде отчетено, че присъдата на районния
съд е постановена при изяснена фактическа обстановка, изведена от събраната по
реда на НПК доказателствена съвкупност, която е ясна, непротиворечива и
еднопосочна. Неоснователно е съображението на защитата, че присъдата е
постановена в разрез със събраните доказателства. От мотивите към
първоинстанционната присъда е видно, че съдът е формирал изводите си вследствие
на коректен доказателствен анализ, който се споделя и от настоящия състав. Районният
съд е направил обосновано заключение за несъмнената установеност на
обвинителната теза, до което достигна и въззивната инстанция, след
самостоятелен анализ на събраните доказателства по делото.
На следващо място, настоящият съдебен състав се съгласява с
мотивите на районния съдия и по отношение на наложените на подсъдимите наказания. По отношение на подсъдимия
Н.Д. обосновано първоинстанционният съд е определил за престъплението по чл.
316 вр. чл.308, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при условията на чл. 54 НК, а за престъплението по чл. 309, ал.1
вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 вр. НК – наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година отново при условията на чл. 54 НК, в който смисъл коректно са били
преценени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Доколкото
престъпленията са извършени в условията на реална съвкупност, по реда на чл.
23, ал.1 от НК измежду двете наказания правилно районния съд е определил на
подсъдимия Д. едно общо най-тежко наказание, а именно наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от три години. Според настоящия съдебен състав така
определеното наказание се явява справедливо, отнесено както към отегчаващите,
така и към смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия. Същото изцяло
съответства на генералната и специална превенция, като е съобразено и с
границите на наказателната репресия, установена от законодателя към момента на
осъществяване на престъпните състави. Въззивният съд, така както и първия съд
не намери основания за прилагане на чл.55 НК, т.к. не констатира наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Това е така,
защото извършените действия на подсъдимия Д. по осъществяване и на двата
престъпни състава са били изключително добре координирани, планирани и
контролирани във времето, с цел да се постигне желан от него противоправен
резултат.
Правилно контролираният съд е намерил, че така определеното
наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, на основание
чл. 66, ал. 1 НК, а не да бъде постановено неговото ефективно изтърпяване. До
този извод въззивната инстанция стигна отчитайки фактическите данни, обуславящи
степента на обществена опасност на дееца, който е неосъждан. Спрямо него, като
личност с невисока степен на обществена опасност, може да бъде постигнато
възпиращото, поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието и
без да бъде изолиран от обществото в място за лишаване от свобода. Налице са предпоставките
за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Наложеното наказание на подсъдимия е до три години „лишаване от свобода“, като
за поправянето на същия не е наложително и не е целесъобразно той да бъде
изолиран в затворническа среда. Отчитайки личността на подсъдимия при
приложението на института на „условното
осъждане“, съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.66, ал.2 НК и е определил
продължителността на изпитателния срок с времеви рамки от пет години. Чрез
отлагане на ефективното изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание, в
рамките на изпитателния срок на подсъдимия въззивния съд също така намира, че
на подсъдимия ще бъде предоставена една обективна възможност да спазва занапред
законите в страната, преосмисляйки своето престъпно поведение.
Правилно, на основание чл. 59, ал.1 от НК,
първоинстанционният съд е приспаднал от срока на наложеното на подсъдимия Д.
наказание времето, през което същият е бил задържан със заповед за полицейско
задържане.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че районният съдия правилно е приложил разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 НК и е освободил подсъдимата С. от наказателна отговорност за
извършеното от нея престъпление по чл. 309, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК.
За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две
години, когато деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, от него
няма настъпили съставомерни имуществени вреди, а подсъдимата не е осъждана и не
е освобождавана от наказателна отговорност.
Правилно съдът, извършвайки преценка на релевантните за
индивидуализацията на наказанието фактори, е възприел, като смекчаващи
отговорността обстоятелства е направеното от признание от подсъдимата С.,
напредналата ѝ възраст, факта, че е пенсионер без установени други доходи
и ограничената ѝ роля в осъществяването на престъпната дейност. Уместно чистото
съдебно минало на подсъдимата С. не е взето предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания за
престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава 8 НК е
отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, поради което не може да
бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорност на
дееца, тъй като противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид
два пъти в полза на извършителя, каквато не е целта на закона.
Санкционната норма на чл.78а НК предвижда административно
наказание „глоба“ от 1000 лева до 5000 лева. Според въззивната инстанция
определеното от районния съд на законовия минимум наказание - „глоба“ в размер
на 1000 лева, изцяло съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК. С
наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимата, като наред с това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В
същото време, ще се даде възможност на подсъдимата да се поправи и превъзпита,
без да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
С оглед осъдителния характер на постановената
първоинстанционна присъда, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
разноските по делото, направени в хода на процеса, основателно са възложени на двамата
осъдени. Въззивният съд обаче констатира, че СРС, макар в мотивите да е
определил правилно, че всеки от двамата подсъдими следва да заплати по 1/3 от
разноските, в диспозитива на самата присъда е посочил погрешно сумите, като е
осъдил подсъдимия Н.Д. да заплати сумата от 87.32 лева, а подсъдимата Й.С. да
заплати сумата от 09.87 лева. Последното, според въззивния съд, налага
изменение на обжалваната присъда в частта ѝ относно разноските и
възлагане в тежест на подсъдимата Й.С. да заплати сумата от 87.32 лева вместо 09.87
лева.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Изложените в въззивната жалба твърдения в обратна
насока са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
При извършената на
основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира наличие
на основания, налагащи неговото изменение единствено в частта за разноските,
като в останалата му част същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба -
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 02.06.2015
г., постановена по НОХД №2609/2013г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, в частта относно
присъдените разноски в тежест на подсъдимата Й.А.С. като на основание чл. 189,
ал. 3 НПКОСЪЖДА същата да заплати в полза на СДВР сумата от 87.32 лева,
представляваща 1/3 от направените в производството разноски, вместо сумата
от 09.87 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.