№ 904
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 24 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Коев
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Коев Частно наказателно дело
№ 20211100204825 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
Осъденият Я.М. се явява лично и с адв. Т., редовно упълномощен.
За Началника на СЦЗ се явява инспектор Г., редовно упълномощена.
Свидетелите се явяват.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ИНСПЕКТОР Г.: Представям актуална справка към днешна дата за
изтърпяната част от наказанието, наложено на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм. Да се приеме.
АДВ. Т.: Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената от пълномощника на
1
Началника на СЦЗ справка.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Б. Й. Й. - 38 години, неосъждана, без родство с осъдения.
С.Й. А. - 37 години, неосъждан, без родство с осъдения.
Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК, обещаха да говорят
истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Й.:
Работя към затвора София - ЗО „Казичене“ инспектор психолог.
Виждала съм осъдения М. още при влизането в приемна и по време на
изтърпяване на наказанието в затворническото общежитие.
Психологическото заключение, което съм изготвила по повод молбата за
УПО не помня да има някакви отклонения, или нещо, което да навява на
мисълта, че има някакви психологически проблеми. Това, което сме говорили
от разговорите с него да кажем, че има наченки на проблем от зависимост
към алкохол и наркотици, но за клинична зависимост нямам данни.
Обсъждали сме с него злоупотреба с алкохол в миналото. По отношение на
това човек да го признае или не го признае не значи, че не съществува такъв
проблем, но съществуват методи, с които се измерва. Аз работя основно с
отговорите му. Той отрича да има такъв проблем. Моите методики дадоха
нисък риск към зависимости. Според мен не се е налагало нарочна работа със
затворника, поради наличие на такъв проблем. В условията на лишаване от
свобода такъв тип работа се провежда изключително трудно. Не е имало
никакви кризи, или нещо изключително, което да налага моята намеса като
специалист. Говорили сме с него за отношението му във връзка с
престъплението, за което е осъден. Пречупено през личната призма нещата не
могат да са обективни, в разговор той оценява сам себе си. Аз не работя с
вината по този начин. Обективен критерий, по който да оценя реалното
отношение на затворника към извършеното от него, да проверим доколко той
не съобщава неща, които е преценил, че е добре да каже, а не действителното
си отношение, това е по - скоро в оценката на риска от рецидив съществува. В
моето изследване е изцяло от информацията, която се дава и там не се засяга
2
оценката на евентуалното престъпление, а погледът ми е бил по-скоро към
това дали изобщо преди това е извършвал подобни неща. Запозната съм с
криминалното минало донякъде чрез документите, които вървят с него. Той
имаше условна присъда за подобно деяние и в момента и ефективната. Това
би говорило за проблем, но когато говоря аз, субективизма, който той така
или иначе налага, като повечето хора пречупва по друг начин нещата. В
Казичене, откакто съм психолог не са провеждани програми за преодоляване
на дефицити у лицата, програмата не е адаптирана докрай. Единственият път,
когато се опитах да събера група, не можах да събера такава. Трябват ми
определен брой хора. Това са хората, които биват извеждани на работа навън
и предпочитат да работят навън, отколкото с мен.
За целия престой от 11 месеца в рамките на затвора София имах с
него две срещи. Едната в приемно отделение на затвора София и следващата
по повод искане за актуално психологическо и емоционално състояние.
Когато няма криза и когато няма система на проблемно поведение това ни е
графика. Има първоначален план на присъдата и съгласно него не са
необходими регулярни срещи между психолог и лишения от свобода. Моята
работа се състои в това да съхранявам личността по време на изтърпяване на
наказанието, а не в консултативен план да се извършват нещата. Той не е
давал предпоставка за проблемно поведение по време на изтърпяване на
наказанието си. Първото изследване е психодиагностично изследване, което
изследва петте основни риска, които са изключително важни, когато лицето
постъпи в затвора. Последващите оценки са при нужда, при проблем или
нещо, което да изисква намесата на психолог. На фона на тези две срещи
имам повърхностни заключения. Заявки за него към мен не са постъпвали. Не
е имало причина. В качеството ми на експерт в областта на психологията
лишеният от свобода М., ако се приложи института на УПО според
методиката, която администрирах криминалогичната прогноза се води
относително благоприятна и най - вече средата, в която ще постъпи, след като
бъде освободен от затвора. Около месец назад съм дала тази оценка. На този
етап няма планирани срещи за бъдещи психологически интервенции с
лишения от свобода. Няма необходимост от комуникация с мен.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.
3
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А.:
Работя в ЗО „Казичене“ към затвора София като инспектор социална
дейност и възпитателна работа. Познавам осъдения, работил съм с него.
Нормални впечатления имам от него. Няма нещо негативно. Работи в
условията на затвора, справя се добре с работните задължения, не извършва
нарушения на ЗИНЗС, награждаван е. Изготвил съм доклад за него. Оценката
не се изготвя от мен. Първоначалната оценка за риск от рецидив и вреди се
изготвя при постъпване му в затвора. Тя важи по нашия закон една година и
след наблюдение в период от година, може да бъде преоценена от мен.
Изготвена е при колегите при постъпването му. Аз съм се съобразил с нея,
защото не е изтекъл срока. Цитирам актуалната оценка към момента спрямо
него. Ако в рамките на тази една година има промяна, ние наблюдаваме
цялостното му поведение през период от една година и го посочваме в
последващ доклад и преоценка. Акцентираме върху положителни или
отрицателни прояви през този период от една година. Цялостната оценка е
изготвена от колегите при постъпването му. Тази оценка предполагам, че е
нормална, защото той е осъден за подобно правонарушение. Включително и
твърденето, че не разпознава проблемите си, които води до липса на
способност за тяхното разрешаване и не осъзнава последствията от
собствените си действия, това е въз основа на констатираното при
постъпването му. Целият раздел „Оценка на ръководството“ е базиран на
оценката при постъпването му. Преоценка се прави приблизително след една
година. Аз съм изготвил доклада за УПО. Графата „Прогнози за личността“ е
изготвена от мен. Не е осъществен принципа на прогресивната система.
Приемаме, че прогресивната система при нас е, когато лишеният от свобода
постигне най - лекото ниво на изтърпяване на присъдата, т. е. лек режим. Но
към този момент не е на лек режим и за мен все още не е изпълнена. По
принцип конкретизирано смяна на режима в плана на присъдата на този етап
не сме посочвали. Може за в бъдеще да бъде сменен. Мисля, че целите на
наказанието не са постигнати. В доклада съм посочил, че не са.
Прогресивната система не е изпълнена. Оценката на риска от рецидив все още
не е коригирана. Приемаме, че корекционната работа все още не е
приключила. Корекционната работа се изразява в това - лишеният от свобода
е устроен на работа, работи, беседваме на база неговото поведение. Оценката
е актуална. Тя е изготвена май месец 2021 г. Реално не е наближил
4
едногодишния период, в който може да бъде преоценен. Все още бихме могли
да кажем, че не са изпълнени целите и задачите, заложени в първоначалния
план на присъдата.
Моите критерий се базират на правилата, които са законови при нас.
Посочили сме конкретни зони, които трябва да се коригират. Към момента не
е коригирана оценката. Има какво да се работи все още по тях. Аз трябва да
коригирам оценката. Направил съм копие към доклада. Описал съм
индивидуални беседи с психолог. Г-жа Й. е психолога на затвора. По план на
затворническата администрация следва да се изпълнява този план. В края на
конкретния период преценяваме какво е постигнато и е описано в последващ
доклад. Нямам спомен да се е случило да се включил в културномасовите
мероприятия. „В груповия живот“ означава реално да му е предоставена
възможност да се включи в организирани мероприятия – културномасови,
спортни на територията на общежитието. Културномасови и спортни е имало
в условията на Ковид, но по – ограничени. Организира се в минимизиран
брой. Тази проблемна зона е индивидуално консултативна корекционна,
предвид спецификите. Индивидуалната се състои в разговори между мен и
лишения от свобода. Не мога да кажа колко пъти сме разговаряли.
Обсъждаме неговият престой в затвора. За мен има положителна насока от
престоя му. В момента не мога да се сетя за конкретни беседи за отношението
му към правонарушението. Може би сме беседвали. То е било в контекста на
разговорите. Базирал съм се на първоначалната оценка в доклада си, че не
разпознава проблемите си. При следващ доклад посочвам мои корекционни
зони. М. се намира в нашия отряд. Като цяло не толкова често се срещам с
него. Работното му време съвпада с моето. Основно се виждаме един път в
седмицата, когато оставам извън график. Известно ми е, че той януари не
излиза на външен обект за работа. Това беше от края на декември до средата
на януари. Трябва да проверя. Коментирали сме с него, разговаряли сме
няколко пъти. Във връзка с молбата му за УПО не съм го викал на беседа.
Ако искането му за УПО не бъде уважено, предвиждам - продължаване на
включването му в трудов процес, изграждане на навици и умения за работа,
справяне с културните особености, индивидуални беседи, разговори.
Например лишения от свобода работи, става сутрин, излиза на работа,
изпълнява трудовите си задължения, спазва правилата в общежитието и на
работния обект, изпълнява вменените му задължения. Това е доста силен
5
аргумент. Веднъж седмично имаме възможност да беседваме. Два пъти е бил
награждаван през целия си престой. Рискът за обществото към 23.11.2021 г. в
доклада, изготвен от мен е оценен към среден. Оценката подлежи на промяна,
но не е изготвена нова. Рискът на този етап на база на поведението му на
външен работен обект показва, че по-скоро би трябвало да е занижен. Моята
прогноза е по - скоро оптимистична за развитието на личността. Нямам
информация за отрицателна промяна.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ приема делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ИНСПЕКТОР Г.: Становището на Началника на затвора е
отрицателно. Осъденият към момента търпи втора по ред присъда, след като е
нарушил условна. Към момента на база изготвените становища на
служителите, работещи с осъдения не се отразяват значителни промени в
неговото поведение. Стана ясно, че оценката от рецидив не е коригирана,
тъй като се базира на първоначално определена такава, но с оглед
допълнителен доклад специално за УПО считам, че ако имаше наличие на
повече положителни данни, те щяха да се отразят в доклада. Осъденият има
дължимо поведение, но не надвишава обичайното добро Т.а за осъдените
лица при изтърпяване на присъдата си. Прави впечатление, че в дефицитната
отразена зона „Отношение към правонарушението“ осъденият смята
присъдата за справедлива, което е отразил като собствено мнение, но в
умение за мислене е отразено, че не разпознава проблемите си и не е във
възможност за адекватно тяхно решаване. Моля да оставите молбата без
уважение.
6
ПРОКУРОРЪТ: Молбата на М. за УПО е неоснователна. Поддържам
отрицателното становище на затворническата администрация. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи, че не са изпълнени
целите и задачите, заложени в плата на присъдата. Налице са няколко
дефицитни зони, които не са преодолени. Корекционната работа с лицето не е
приключила. Не е приложена прогресивната система. Първоначално му е
определен общ режим, който не е сменен на лек, а и въобще не е планувано да
бъде сменен на по – лек. Не са налице достатъчно добри постижения в
корекционната работа с лицето. Същият приема присъдата за несправедлива.
Има гранична зона дефицит - злоупотреба с алкохол. Същият е осъждан два
пъти. Веднъж условно за злоупотреба с алкохол и ефективно. Рискът от
сериозно вреди за обществото е със средни стойност. Това показва, че с оглед
на обремененото съдебно минало и на факта, че същият е извършил
еднотипно престъпление в рамките на изпитателния срок за същото
престъпление говори, че лицето е с утвърдени престъпни навици -
злоупотребата с алкохол не е преодоляна, поради което, с оглед постигане на
целите и задачите, заложени в плана на присъдата и с оглед на това, че
поведението му към настоящия момент не надхвърля обичайното добро Т.а,
следва да изтърпи остатъка от наказанието му, който към настоящия момент е
в размер на 1 месец и 20 дни.
АДВ. Т.: Моля да уважите молбата за УПО на Я.М.. Предвид
сериозните разминавания между различните документи, изхождащи от
Затвора София и поведението на представителите на затвора в хода на
настоящото производство, включително и неуважение към българския съд,
предвид множеството объркани справки, преценката на кой служител на
затвора кога да се яви, да не се яви в съдебно заседание, неподготвеността
при явяване пред Вас, защитата проявява силна скептичност към
ангажираността на служителите на затвора със съдбата на хората, за което
следва да се грижат в местата за лишаване от свобода, скептичен съм към
достоверността и обективността на изложеното от служителите на
затворническата администрация. Анализирайки представения доказателствен
материал по делото от страна на администрацията, защитата достигна до
7
следните изводи. Ще анализирам становището на Началника на СЦЗ Васил
Кордев, който към момента на изготвяне на доклада е заемал длъжността от
едва два месеца. Съгласно утвърдените критерий за оценка на риск от
рецидив и вреди минималния срок за формиране на становище за лишен от
свобода и изготвяне на оценка за неговото поведение е 6 месеца. Видно от
инициалите в долен ляв край на л. 2 от становището, може да се направи
обосновано предположение, че то само е подписано от г-жа Г., инспектор
режимна дейност. Същата, както и началника на затвора няма директна
комуникация с осъденото лице, настанено в ЗО „Казичене“. Това становище,
колкото и да не е акуратно, поради изложените аргументи, не могат да бъдат
скрити две обстоятелства. На първо място е ниската стойност на оценката от
риска от рецидив, като граничната стойност за нисък риск е 40 пункта, а ние
сме с 8 пункта под тази стойност. Индикаторът риск за обществото, който се
формира като показателен от факторите, определящи риска за рецидив е
оценен към нисък. По отношение на доклада на инсп. Св. Ап. и заявеното от
него днес - този доклад е изготвен от инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ при ЗО „Казичене“. Това е единственият пряк свидетел,
наблюдател на поведението на М. в затворническото общежитие. Видя се, че
той не е толкова пряк свидетел, тъй като не може да намери в рамките на
работното си време нужното време за да работи с лишения от свобода. Моля
да приемете, че именно той може да даде най – достоверно становище за това
дали са налице данни за поправяне на М. или не. Той заяви основателно
своята позиция „Оптимистична прогноза за развитие на личността е
ресоцилизация на осъденото лице на база показан личностов ресурс, който
притежава“. Прекият наблюдател на личността на моят доверител в
изготвения от него доклад и в разпита пред Вас е посочил достатъчната доза
от ресурси, които притежава М. – семеен, образователен, жилищно
устройване и отлично изпълнение на трудовите задачи, за което е
награждаван.
Въз основа на изложеното, моля да приемете изразеното становище
от страна на началника на затвора София за бланкетно и недомислено,
направените изводи за противоречиви и в дисбаланс с обективните критерии
за риск от рецидив и риск за обществото. Т.а разминаване може да се дължи
и на факта, че към момента на изготвяне на становището началникът на
затвора е бил назначен на позицията около два месеца и не е справедливо да
8
изразява становище за лице, което не познава добре, без да се съобрази с
доклада на служителя, който осъществява прекия контрол и отговаря за
дейността, касаяща поправянето на лицето на територията на
пенитенциарното заведение. Представителят на СГП спомена, че целите на
плана на присъдата не са изпълнени. Дори и това да е така, то това не трябва
да се вменява във вина на М.. Не е неговата инициативата да беседва с
психолога, да комуникира с отрядния си и да следи за изпълнение на тази
програма. Налице са и други фактори, с оглед извънредното положение - не
могат да се състоят груповите занимания, насрочване на културномасови
мероприятия. Донякъде бих извинил управата частично за нейната пасивност.
Моля да приемете, че са налице и двете изискуеми предпоставки, съдържащи
се в разпоредбата на чл. 70 от НК – изтърпяна е над 1/2 от наказанието и
доказателства, че лицето се е поправило. В подкрепа на твърдяното от мен е
задължителната съдебна практика и по-конкретно Постановление № 7/75 г. на
Пленума на ВС, в което е отразено, че прилагането на института на УПО е
налице изтърпяващия наказание ЛОС за първи път би дало положителен
ефект за лицето и реформацията на неговата личност. Припомням на съда и
един друг аргумент, с оглед коректното поведение на служителите на затвора.
Той не се съдържа в разпоредбата на чл. 70 и не попада в кръга на изброените
в чл. 439А от НПК източници на доказателства за поправяне на лишения от
свобода. Касае медицинската документация за майката на Я.М.. Има
посочено обстоятелство, свързано с тежък здравословен проблем. Тя е с
диагноза рак на дебелото черво трети месец вече. Липсва човешко отношение
от страна на представителите на затвора София. Надявам се да срещна и да
приемете този чисто човешки аргумент и да помоля да не разглеждате казуса
единствено от правно гледна точка, а от човешка такава. Това ще бъде апела
към прокуратурата при евентуално решение на съда в наша полза.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Искам да приемете молбата
ми за УПО. Смятам, че съм се поправил. Не съм имал проблеми в ТПО.
Работя, изпълнявам всичко. Смятам, че съм се поправил. Това беше голяма
грешка, която допуснах да вляза.
След съвещание СЪДЪТ съдът приема молбата за УПО на осъдения
9
Я.М. за основателна по следните съображения:
Според съда са налице и двете предпоставки, очертани в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. М. е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание лишаване от свобода – към днешна дата
неизтърпеният остатък се равнява на 1 м. и 20 дни. Съдът приема също така,
че с поведението си в СЦЗ осъденият е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне.
Съдът счита за необходимо да изложи принципното си разбиране, че
становището на началника на СЦЗ и твърденията в прилаганите по делата
доклади за лишените от свобода, изготвяни от ИСДВР, не следва да бъдат
възприемани безкритично. Формалният подход на затворническата
администрация е добре известен, като настоящият случай не прави
изключение, поради което не следва само въз основа на декларативните
изводи в заключителната част на докладите, които са формулирани по общ и
клиширан начин, да се приеме за доказано, че осъденият не е изпълнил
второто от условията по чл. 70 от НК. Напротив – докладите следва да бъдат
интерпретирани според действителното им съдържание, а не според
направените в тях заключения, още повече, че това е дейност в прерогативите
на съда.
Обективно – Осъденият работи в условията на затвора, справя се
добре с работните задължения, не допуска извършването на нарушения на
ЗИНЗС, поради което и не е наказван, напротив -награждаван е два пъти, не е
включван в програми за въздействие поради независещи от него причини.
Цялостната оценка за М. е изготвена при постъпването му в затвора, когато са
набелязани три проблемни зони. Целият раздел от доклада „Оценка на
ръководството“ е базиран на тази оценка, останала непроменена поради
единствената причина, че все още не е изтекъл срокът, в който същата се
счита за актуална.
Риск от рецидив според първоначалната оценка, непроменена не
поради липса на обективни предпоставки за това, а тъй като според правилата
на затворническата администрация в продължение на една година се счита за
актуална – ниски стойности.
Рискове от сериозни вреди:
Риск за обществото – среден. Според показанията на разпитания
10
свидетел Св. Ап. – ИСДВР в ЗО „Казичене“ към СЦЗ, изготвил обобщения
доклад за осъдения, оценката подлежи на промяна, като на този етап, на база
поведението на осъдения на външен работен обект рискът би трябвало да се
оцени като занижен. Въпреки наличието на предпоставки за това, промяна на
оценката не е предприета.
Риск за персонала в затвора – нисък.
Риск за лишените от свобода – нисък.
Риск за лишения от свобода – нисък.
От показанията на св. А. и на св. Б. Й. – инспектор-психолог в ЗО
„Казичене“ към СЦЗ, се установява, че дадените от тях заключения за М. не
се базират на обективни факти.
При разпита си св. Й. твърди, че използваните от нея методики са
дали нисък риск от зависимости. При това положение проблемът, свързан със
злоупотреба с алкохол /гранична/ се явява преувеличен. Факт е, че
затворническата администрация сама е преценила, че не се налага нарочна
работа със затворника заради наличие на такъв проблем. Съгласно
първоначалния план на присъдата, утвърден от самата затворническа
администрация, не са необходими регулярни срещи на лишения от свобода с
психолог въпреки наличието на констатиран дефицит. За целия престой на М.
в затвора са му осигурени само две срещи с инспектор-психолог, при това и
двете рутинни – едната в приемно отделение, а другата по повод искане за
оценка на актуалното му психологическо и емоционално състояние във
връзка с подадена молба за УПО, като и в двата случая оценката на психолог
Й. логично, при наличието само на повърхностни наблюдения, е базирана
основно върху криминалното минало на осъдения и не държи сметка за
актуалното състояние на нещата, като по този начин практически обезсмисля
пребиваването на М. в затвора.
Като зона с дефицити в доклада на ИСДВР А. е посочено и
отношението към правонарушението. Водещ аргумент е твърдението, че не
М. не смята присъдата за справедлива. Според съда твърдението за подобен
дефицит почива на превратно разбиране на целите на наказанието и на
корекционната работа изобщо. Съдебната практика и доктрината по
изпълнение на наказанията, т.нар. пенетенциарно право, никога не са
изисквали осъденият да направи самопризнание или да възприеме
11
наложеното му с присъдата наказание, за да се приеме, че целите на
наказанието по отношение на него са реализирани. Ако законодателят
считаше, че Т.а изявление на осъдения представлява доказателство за
поправяне, то това изрично щеше да бъде включено под някакво форма като
условие за предсрочно освобождаване. Липсата на изявление на осъдения, че
приема присъдата за справедлива не може да се въздига в пречка, още по-
малко в забрана да се установи действителното положение на нещата, нито
може да се превръща във форма на недопустим натиск осъденият да бъде
принуден формално да твърди нещо, което да отговори на очакванията на
затворническата администрация. (отделен е въпросът дали достоверността на
Т.а твърдение е обективно проверима).
По отношение констатираните дефицити в умението за мислене,
също декларативно формулирани, в пълна степен важат изложените до тук
съображения.
На следващо място нереализирането на прогресивната система,
разбирана като достигане до лек режим за изтърпяване на наказанието, не
може да бъде решаващ аргумент, доколкото замяната на режима с по-лек се
извършва по усмотрение на началника на затвора, който е и една от страните
в настоящото производство. В конкретния случай в плана на присъдата не е
залагана промяна на режима, а самият план се изготвя от затворническата
администрация, без участието на осъдения, в началото на престоя му в
затвора и и не подлежи на актуализация, свързана с индивидуалните му
резултати. Фактът, че планът на присъдата е обвързан със срока на
наложеното с нея наказание лишаване от свобода и доколкото в хода на
изпълнението му не търпи корекции, предпоставя постигането на заложените
в него цели едва при изтърпяване на цялото наказание. Възприемането на
подобен подход би довело до изключване приложимостта на института на
условното предсрочно освобождаване във всички случаи, тъй като винаги би
могло декларативно да се твърди, че очертаните в плана задачи не са били
изпълнени в цялост. В случая важното е, че пред съда ИСДВР А. изрично
заявява, че е налице положителна насока от престоя на М. в затвора, макар и с
уговорката, че предстои „още“ работа. Дори и да се възприеме липсата на
„достатъчен“ напредък до момента, тя не се корени в поведението или в
нагласите на осъдения. С оглед констатирания маниер на провеждане на
12
корекционните дейности с него е нереалистично да се очаква постигането на
такъв напредък в последния месец от престоя му в затвора. Такъв подход би
довел до превръщане изтърпяването на цялото наказание в самоцел.
В противовес на изложеното е принципното разбиране на този съд, че
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване би оказало
положителен ефект върху личността на изтърпяващи за първи път наказание
лишаване от свобода лица.
По така изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1 от
НПК и чл. 70, ал. 1 от НК
СЪДЪТ
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наказанието лишаване от свобода, изчислима към
датата на евентуално влизане на определението в сила, наложено на осъдения
ЯВ. Б. МЛ. с присъда по НОХД № 578/2020 г. на РС – Благоевград.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК УСТАНОВЯВА ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК за осъдения ЯВ. Б. МЛ. в размер на неизтърпяната част от наказанието,
изчислима към датата на евентуално влизане на определението в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС
в седемдневен срок от днес.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13