РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 323/19.5.2023г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и третата година
в състав:
СЪДИЯ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР
: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Петров адм. дело №219 по описа на съда за 2023год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
2. Образувано е по Жалба на Д.Г.В. е
ЕГН: **********,***, с посочен съдебен адрес ***, кантора № 1Б, адв. Г.С.-Ц.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-********** от 24.11.2022 г., на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Д.Г.В. с ЕГН: **********, на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за
отговорността но не – повече от осемнадесет месеца.
3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за постановен в
нарушение на материално правните разпоредби и целта на закона.
Твърди,
че в резултат на наложените от административния орган мерки, в продължение на
девет месеца е без свидетелство за управление на МПС. Сочи се, че първоначално
със Заповед № 22-1006-000291 от
27.05.2022 г. е била наложена принудителна административна мярка на основание
чл. 171, т. 1у б. „б“ от ЗДвП, която му е била връчена едва на 02.08.2022
година. Въпросната заповед е била отменена с влязло в сила съдебно решение.
След отмяната на предходната заповед е била издадена процесната такава, с която
отново е била наложена принудителна административна мярка.
Поддържа
се, че към момента на подаване на жалбата, не е налице резултат от контролната
проба кръв и урина дадени от В., поради което не може да се приеме, че същият
действително е управлявал процесното МПС, след употреба на наркотични вещества.
В
представената по делото писмена защита се сочи, че описанието на нарушението
въз основа на което е издадена оспорената заповед и описанието на нарушението а
което е съставен акт за установяване на административно нарушение са различни.
Възразява
се, че в процесната заповед не е посочено материалното правило за поведение,
което се счита, че е нарушено.
Счита
се, че в случая, прилагането на процесната мярка е в нарушение на принципа non bis in idem.
Иска
се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
4. Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР, Пазарджик не взема
конкретно становище по жалбата
ІІ. За допустимостта:
5.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен, процесуален
срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
III.
За фактите:
6. Според приобщения по делото Акт за установяване
на административно нарушение серия GA, № 661219 от 26.05.2022г.,
съставен от И. К., на длъжност полицай в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР,
Пазарджик, на 26.05.2022г. в град Пазарджик на улица Цар
Симеон пред № 6В около 16:15 часа Д.Г.В. с ЕГН: ********** е управлявал лек
автомобил „Инфинитив ФХ 35“ с рег. № *** собственост на Ц. П. В., като
извършва следното нарушение: Отказва да му бъде извършена проба с техническо
средство „Дрегер ДругТест 5000“ с фабричен номер АRРК 0010 за употребата на
наркотични вещества или техни аналози в 6:40 часа. Водача е бил изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0196, който отчел
0.00‰. Издаден и бил Талон за изследване номер 125065 ведно с осем броя стикери
Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ
от Закона за движението по пътищата.
По преписката е представен Протокол за
химикотоксикологично изследване за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози рег. № И-7114 от 26.08.2022 г. на Военномедицинска
академия, София в пробата на В. е установено наличие на вещество от групата на
стимулантите – амфетамин.
7.
Така удостоверените данни са изцяло възприети е възпроизведени в
обстоятелствената част на процесната заповед. При тези констатации,
противоправното деяние е описано по следния начин - на 26.05.2022г. в град
Пазарджик на улица Цар Симеон пред № 6В около 16:15 часа, Д.Г.В. с ЕГН: ********** е управлявал лек автомобил
„Инфинитив ФХ 35“ с рег. № *** собственост на Ц. П. В., след употреба на
наркотични вещества – амфетамин, установено чрез протокол за
химикотоксикологично изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози рег. № И-7114
от 26.08.2022 г. на Военномедицинска академия, София, по постъпили биологични
проби кръв и урина, дадени от водача В., във връзка със съставен АУАН серия GA,
№ 661219 от 26.05.2022г.
Деянието
не е квалифицирано от административния орган.
8. Приобщени по делото са :
- Мотивирана резолюция № 22-1006-М000176 от 05.09.2022 г. на Началник
група, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с което
административно наказателното производство образувано с Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 661219 от 26.05.2022г. е прекратено, а
преписката е изпратена в Районна прокуратура Пазарджик, където е образувано
досъдебно производство № 791/2022 по описа на Районна прокуратура;
- Решение № 822 от 04.11.2022 г., постановено по
адм. дело № 805, по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г., с което
е отменена Заповед № 22-1006-000291/27.05.2022 на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“ за налагане спрямо Д.Г.В. с ЕГН: **********, принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на
въпроса за отговорността но не – повече от осемнадесет месеца, за нарушението
установено с АУАН GA, № 661219 от 26.05.2022г. ;
- Справка за нарушител/водач Д.Г.В., от която е
видно, че от издаване на свидетелство за управление на МПС през 2003 г. до
момента, нему са издадени девет наказателни постановления; седем електронни фиша и са наложени две
принудителни административни мерки
- Заповед №
312з-1237 от 14.04.2022 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която
служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник сектор „пътна
полиция“ в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл.
171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;
- Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра
на вътрешните работи, с която са определени
органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции
по ЗДвП;
IV.
За правото:
9.
Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките
за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно
имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова
деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват
административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.
Ето
защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде
изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е
постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от
момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да
бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено,
действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този
момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от
проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК,
съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение
относно неговото приложение.
10. Според чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
11. Съотнасянето на описаните в предходния
раздел на настоящото решение данни и цитираните нормативни текстове, налага да
се констатира преди всичко, че процесното нарушение е евентуално извършено от В.
на 26.05.2022 г., а процесната административна мярка е наложена на 24.11.2022
г., тоест шест месеца след това. Този факт, сам по себе си изключва каквато и
да е възможност, да се формира някакъв логично обоснован извод или пък дори
само индиция, че упражняването на процесната административна принуда има за
цел предотвратяване и преустановяване на
административно нарушение или предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от нарушението. Дори с оглед процесната, нова формулировка на
твърдяното от административния орган противоправно деяние, осъществено от В. да
се приеме, че то е установено към момента на издаване на Протокол рег. № И-7114
от 26.08.2022 г. на Военномедицинска академия, София, то от този момент до
издаване на процесната заповед, отново са изминали три месеца.
Несъмнено и неспорно е, че въпросната мярка е
наложена за втори път от административния орган във връзка с данни от една и
съща проверка на контролните органи, макар и деянието за което е постановена
принудата да е изменено от отказ на водача да бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества на управление на моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества.
Изложените съображения налагат извода, че
административния орган е наложил административната мярка не за да предотврати
или преустанови извършването на административно нарушение, респективно да
отстрани вредните последици от същото, а да наложи наказателна санкция на
жалбоподателя. В тази насока, следва да се съобрази, че за същото деяние,
спрямо жалбоподателя е образувано и наказателно производство, за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Тоест, спрямо
жалбоподателя са образувани две производства за налагането на наказателни
санкции за едно и също деяние. При това положение, следва да се съобрази, че
принципа на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на
отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и
необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба,
като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените
от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели(в този смисъл Решение на СЕС от 5
май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, както и Решение на СЕС от
04.05.2023 г., по дело С-97/21).
Каза се, в случая, наложената шест месеца след
извършване на деянието административна принуда, по никакъв начин не ще
преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък
ще отстрани някакви вредни последици от него, каквито не се твърди да са
настъпили. Явно е при това положение, че тази принуда е излишна, тя не ще има
за резултат постигането на установените в закона цели, обосноваващи налагане на
ограничението и ще засегне в твърде сериозна степен правната сфера на
жалбоподателя, без това да е фактически обосновано и необходимо.
V.
За разноските :
12.
Констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, налага на
жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те,
съобразно представения списък се констатираха в размер на 1010,00лв.
Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В случая, договореното и
заплатено от жалбоподателя възнаграждение, не надхвърля минимално определения
размер в цитирания подзаконов нормативен акт. Определянето му от страните по
договора за правна помощ, в рамките на нормативно установения минимум,
явно съответства на фактическата и
правна сложност на конкретния административно правен спор и на предприетите от
пълномощника процесуални действия по защита на неговия доверител.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-********** от 24.11.2022 г., на Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Д.Г.В.
с ЕГН: **********, на основание чл. 171,
т. 1 б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на
въпроса за отговорността но не – повече от осемнадесет месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик да заплати на Д.Г.В. е ЕГН: **********,***, сумата от 1010,00(хиляда
и десет)лева, представляваща извършени разноски по производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия : (п)