№ 2200
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110130219 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на етажните собственици на
етажна собственост с адрес: /адрес/, представлявани от управителя на ЕС П.В., срещу
Д. К. АЛ..
Ищците твърдят, че ответникът, в качеството си на собственик на ап. № 10,
находящ се в /адрес/, дължи на основание чл. 51 от ЗУЕС определени суми.
Поддържат, че на 19.07.2010г. на ОС на ЕС е взето решение месечните вноски за
почистване на стълбищата да стане по 4,00лв. за всеки реално живущ в етажната
собственост. През 2015г. било взето решение, считано от 01.01.2016г. месечните
вноски за ремонт да бъдат за големите апартаменти откъм североизток – 10лв., а за
малките апартаменти откъм югозапад – 6,00лв. Посочват, че ответникът живее в имота
заедно със съпругата си и сина си като членове на домакинството и дължи сума в общ
размер на 720лв. Сумата включва 480лв. месечни такси за почистване за периода м.
януари 2018г.- м. април 2021г. (по 12лв. месечно с оглед тримата обитатели) и 240лв.
месечни вноски за ремонт за периода м. януари 2018г.- м. април 2021г. (по 6лв.
месечно).
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати сумата в общ размер от 720лв.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете.
Посочва, че представените от ищеца доказателства не са заверени по реда на чл. 183
ГПК и П.В. не притежава представителна власт по отношение на процесната ЕС,
поради което счита, че исковата молба подлежи на връщане. В условията на
евентуалност счита, че исковете са неоснователни. Оспорва представеният протокол от
19.07.2010г. да представлява такъв от ОС на ЕС и счита, че не притежава
необходимите реквизити. Твърди, че същият и не установява да е взимано решение за
плащане на такса по 4лв. месечно, а е било направено само такова предложение, което
не е гласувано и приемано. Оспорва и книгата на етажните собственици. Поддържа, че
решенията на ОС на ЕС, за които са съставени протоколи от 26.01.2018г. и 26.02.2019г.
1
са отменени с влезли в сила съдебни решения. Оспорва представените с исковата
молба разписки и касови бележки. Счита, че не дължи вноски за ремонт и обновяване,
тъй като такива не са гласувани, а и същите следва да бъдат набирани по специално
предназначени сметки, каквито не са откривани. Прави и възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 6, т. 9 и 10 вр. чл. 38 ЗУЕС.
В срока за отговор на исковата молба е направено възражение за недопустимост
на иска предвид липсата на представителна власт на П.В. по отношение на процесната
ЕС. Ответникът обосновава своето твърдение с обстоятелството, че представените от
страна на ищеца решения на ОС на ЕС, от които произтича представителната власт на
П.В., са отменени с влезли в сила съдебни решения.
Съдът намира възражението за неоснователно. Действително по делото е
приложено Решение № 9166 от 11.01.2019г. по гр.д. № 16219/2018г. по описа на СРС,
140 състав (потвърдено с Решение от 30.12.2019г. на СГС по в. гр. д. № 4038/2019г.), с
което са отменени като незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, взети на
26.01.2018г., сред които е и избор на нов управител. С влязло в сила съдебно решение
по гр. д. 17527/2019г, по описа на СРС, 33 състав, са отменени като незаконосъобразни
решения на ОС на ЕС, взети на 26.01.2019г., сред които е обсъждането на взетите от
26.01.2018г. решения. От страна на ищеца по делото обаче е представено решение на
ОС на ЕС от 22.06.2020г. /л. 144 от делото/, съгласно което за управител на процесната
ЕС е избран П.В.. Не са ангажирани доказателства за оспорване и отмяна на това
решение, поради което съдът намира, че горепосоченото лице притежава
представителна власт и е легитимирано да предяви настоящите искове.
От приложените по делото доказателства се установява, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, намираща
се в /адрес/, представляващ ап. 10. Това обстоятелство не се оспорва, а и се извлича от
съдържанието на представените от самия него и посочени по-горе съдебни решения, с
които в качеството си на етажен собственик е искал отмяна на решения на ОС на ЕС.
По делото не е спорно също, че домакинството му се състои от трима души, които
обитават имота, като това се установява и от приложения на л. 151 протокол.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. В пар. 1, т. 11 от ДР на
ЗУЕС е дадена легална дефиниция на това какво представляват разходите за
управление и поддържане и това са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи
и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС
общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
От представения по делото протокол от общо събрание /л. 7 и л. 153 от делото/ се
установява, че на проведено на 19.07.2010г. общо събрание на етажните собственици,
на което е присъствал и лично ответникът, е взето решение месечната вноска за
почистване на стълбищата да стане по 4,00лв. за всеки реално живущ в етажната
2
собственост. Съдът намира, че протоколът, удостоверяващ взетите решения на това
общо събрание, отговаря на нужните изисквания съгласно приложимата редакция на
ЗУЕС към този момент - ДВ. бр. 15 от 23 Февруари 2010г., като възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни. В същия е посочено на коя дата е проведено
общото събрание, за коя ЕС се отнсася, кои са присъстващите, сред които е бил и
самият ответник, като на това ОС същият е избран за председател на ЕС – т. 2 от
дневения ред, като е бил такъв до 28.09.2015г., когато е избрано друго лице за
управител и това обстоятелство не се оспорва. Ирелевантно е, че е използвана думата
годишно събрание на ж. кооперация, а не на етажната собственост, тъй като смисълът
е ясен, а пълна юридическа прецизност в терминологията не се очаква и не е
необходима. Протоколът носи и необходимия подпис. По делото няма изложени
твърдения и ангажирани доказателства решенията от това ОС на ЕС да са оспорени по
надлежния съдебен ред от някой от етажните собственици и някое от тях да е
отменено. Евентуални нарушения на процедурата следва да бъдат релевирани именно в
производство по чл. 40 ЗУЕС, а не в настоящото. Ето защо, след като решенията са
взети от компетентния орган на етажната собственост и са влязли в сила, обвързват
етажните собственици и подлежат на изпълнение от тях.
Действително, в протокола от ОС е посочено, че са били направени „няколко
важни предложения”, сред които месечните вноски за почистване на стълбищата да
стане по 4лв. на всички реално живущи в кооперацията. Макар да е използвана
непрецизна формулировка, от цялостното съдържание на протокола, а и от
последващите общи събрания и ангажираните по делото доказателства, се налага
извода, че това „предложение” всъщност представлява прието решение вноската да
стане по 4лв. за всеки живущ. Това се налага и от обстоятелството, че подобно
„предложение” е направено и за внсоката за ремонт, като в протокола от проведеното
на 28.09.2015г., председателствано лично от ответника, е посочено, че от 01.01.2016г.
тази вноска става 10лв. за големите апартаменти и 6лв. за малките, тоест изменя се
/завишава се/ в сравнение с приетото на ОС от 19.07.2010г. Следва да се има предвид,
че вноските за управление и поддържане целят да покрият текущи разходи на етажната
собственост като електричество, почистване, поддръжка на асансьор и др. под.,
каквито всяка етажна собственост има. С оглед на това, всеки етажен собственик
дължи заплащането на такива разходи, а в случая ответникът нито твърди, нито
ангажира доказателства да е заплатил каквито и да било вноски в полза на ЕС за
процесния период. Нещо повече, от протоколите от ОС на ЕС се установява, че същият
упорито отказва да ги заплаща. Дори да е несъгласен с определения размер, който е
изцяло в дискреция на ОС на ЕС и същият като етажен собственик е обвъзран от него,
това не го освобождава от задължението въобще да заплаща каквито и да било текущи
разходи за поддържане на етажната собственост, доколкото същият не доказва да е
плащал тези разходи дори и в по-нисък от определения размер. В случая, в
съответствие с правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за поддържане на етажната
собственост са разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите, като по делото е безспорно, че този брой за ап. 10 е трима души.
Следователно, месечната вноска възлиза на 12лв. /4лв. по 3-ма души/, а за периода
м.01.2018г.-м.04.2020г. вкл., възлизащ на 40 месеца, дължимата сума се равнява на
480лв., колкото се претендират от ищците. Ето защо, тази сума е дължима.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване
и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС общото събрание на етажната
собственост определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване".
3
От представения протокол от общо събрание /л. 8-10 и л. 141-143 от делото/ се
установява, че на проведено на 28.09.2015г. общо събрание на етажните собственици е
взето решение, считано от 01.01.2016г. месечните вноски за ремонт да бъдат за
големите апартаменти откъм североизток – 10лв., а за малките апартаменти откъм
югозапад – 6,00лв., като това са вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Това събрание
е председателствано лично от ответника Д. А., който към този момент все още е бил и
управител на ЕС, като протоколът е подписан от него и това обстоятелсто не е
оспорено. Ответникът не твърди и доказва това решение да е било оспорено от някой
от етажните собственици по надлежния ред и да е отменено от съда, предвид което
обвързва етажните собственици и подлежи на изпълнение от тях. От ответника се
претендира по-малката сума от 6,00лв. (тоест за малките апартаменти) или за периода
м. януари 2018г.- м. април 2021г. дължимата сума възлиза на 240лв. (по 6,00лв.
месечно). Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е платил и
тези задължения, с оглед на което същите са дължими.
Ответникът обаче е направил възражение за погасяване на вземанията по давност,
което се явява частично основателно. Вземанията за месечни вноски за поддръжка и
управление на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. В ТР № 3/2012г. по тълк.
дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС, е разяснен по задължителен начин точният смисъл на
понятието „периодични плащания“, като е посочено, че тези плащания се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вноските за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и
обновяване“ на етажната собственост покриват посочените критерии, доколкото
представляват повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи общ
правопораждащ факт – наличие на етажна собственост и решение на ОС, а размерът им
е предварително определен от ОС. Ето защо, тези вземания се погасяват с кратката 3-
годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Исковата молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б”
ЗЗД, е депозирана на 28.05.2021г., с оглед на което всички вземания с настъпила
изискуемост преди 28.05.2018г. се явяват погасени по давност. В случая в
представените решения от ОС на ЕС не се установява точен падеж на задълженията за
вноски, с оглед на което и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността за тях следва да тече
от възникването им. Съдът намира, че тъй като това са ежемесечни задължения за
текущи разходи на ЕС, същите възникват на 1-во число на месеца за текущия месец –
например на 01.01.2018г. за м. януари 2018г. С оглед на това, погасени по давност се
явяват вземанията за почистване /текуща поддръжка/ и за фонд „Ремонт и обновяване”
за периода м.01.2018г.-м.05.2018г. вкл., възлизащи общо на 90,00лв.
По изложените съображения, предявеният иск за плащане на месечните вноски за
почистване следва да бъде уважен до размер на сумата от 420лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 480лв. и за периода м.01.2018г.-м.05.2018г., а
искът за вноските за фонд „Ремонт и обновяване” до размер на сумата от 210лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 240лв. и за периода м.01.2018г.-
м.05.2018г.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете. Разноски са претендирани единствено от
ответната страна, която е сторила такива в размер на 500лв. за адвокатско
4
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 3 по съразмерност й се дължат
62,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. АЛ., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на етажните
собственици на етажната собственост, намираща се в /адрес/, представлявана от
управителя П.В.В., със съдебен адрес: /адрес/, сумата от 420лв. – месечни вноски за
почистване на стълбищата в етажната собственост за периода м. юни 2018г.-м. април
2021г., и сумата от 210лв. – месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
м.юни 2018г.-м. април 2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на месечни вноски
за почистване за разликата над уважения размер от 420лв. до пълния предявен от
480лв. и за периода м. януари 2018г.-м. май 2018г. и иска за заплащане на месечни
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за разликата над уважения размер 210лв. до
пълния предявен от 240лв. и за периода м. януари 2018г.-м. май 2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК етажните собственици на етажната
собственост, намираща се в /адрес/, представлявана от председателя на УС П.В.В., със
съдебен адрес: /адрес/, да заплатят на Д. К. АЛ., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/,
ет.5, ап.10, сумата от 62,50лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5