Решение по дело №4953/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20184430104953
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 22.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Вероника Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4953 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез ю.к. Д.З. срещу С.Е.Х. ЕГН ********** с адрес ***, сутерен 1 и постоянен адрес ***3 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: сума в размер на по 267, 50 лева – главница, представляваща стойност за незаплатени  фактури за доставени ВиК услуги за периода от 25.05.2015 г. до 25.04.2017 г., както и сума в размер на 30,24 лева, представляващи лихва за забава за периода от 26.06.2015 г. до 26.9.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски.

  В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.  Излага се, че на основание чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответникът по настоящото производство притежава качеството „потребител” в отношенията с експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с административен адрес ***. Сочи, че тези обстоятелства не са оспорвани до настоящия момент нито пред ВиК оператора, нито по съдебен ред, поради което и  ищецът точно и добросъвестно са осъществявали непрекъснато водоподаване, считайки ответницата за техен абонат.  Твърди се, че съгласно публично известите ОУ за надлежно водене и остойностяване на потреблението е открита и заведена партида в базата данни с абонатен № 991301. Излага се, че доставените ВиК услуги са отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията на измервателните средства - два водомера, монтирани във водоснабдения недвижим имот. Твърди, че водомерите са отчитани по ел. ът, като са взети предвид показанията на два броя измервателни средства. Излага, че отчитането на същите е ставало посредством използване на електронно мобилно устройство. Сочи се, че като абонат на дружеството ответницата е следвало да заплаща потребените услуги в 30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. Твърди се, че по издадени фактури в периода от 25.05.2015 год. - 25.04.2017 год., неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизат на 267,50 лв., като същите произтичат от потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от 17.11.2012 год. - 06.04.2017 год. Излага се, че върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 30,24 лева за периода от 26.06.2015г. до 26.09.2017г.. Претендира се и лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че през процесния период в дружеството не са постъпвали молби за откриване, прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот. Излага се, че с оглед липсата на изпълнение и въпреки изричната разпоредба на ЗВ - чл. 203 даваща право да бъдат инициирани съдебни производства без изпращане на покана за доброволно плащане, от дружеството са предприети действия, целящи доброволното уреждане на отношенията, но въпреки това не е последвало изпълнение на задълженията от страна на ответника. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва  съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца, като сочи, че не са представени доказателства за наличието на такива. Оспорва и факта, че процесните задължения не са платени. 

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като по делото не са представени доказателства, че процесните фактури не са платени.

  В проведеното по делото о.с.з.ответникът не изпраща представител.          

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 8530/2017г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 267,50лв. – главница, представляваща предоставени, но незаплатени ВиК услуги с отчетен период по фактури 17.11.2012год. – 06.04.2017г.; 30,24лв. - лихва за периода 26.06.2015год. - 26.09.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 29.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 5583/03.11.2017 г., като  на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си по  реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор, публикувани във вместен и централен ежедневник, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в гр. Бургас.

Видно е от приложените по делото две справки извлечение на отчет с мобилно устройство за абонатен № 9913301 за абонат С.Е.Х. се установява какви са били показанията на водомерите през процесния период.

            От приложените по делото фактури, издадени от ищеца за доставяне от него ВиК услуги на ответника за процесния период се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период - 25.05.2015 г. до 25.04.2017 г.

           Установява се от приложените по делото доказателства, че ответницата е била собственик на водоснабдения имот през процесния перод.

          Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че по негова инициатива е учредено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

          Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че  ответникът не е намерен на известните поделото адреси, поради което на основание чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано да  предяви иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

  По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото доказателства, че ответникът е бил собственик и  потребител за недвижим имот, находящ си в *** за процесния период, който имот е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за него е определен абонатен номер № 991301, поради което и съдът намира, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. "а от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по отношение на ответника и справка за извършени отчети. Ответникът чрез особеният си представител не оспорва факта, че до имота е доставена водоснабдителна и канализационна услуга, както и размерът на на претендираната сума. Оспорва единствено, че ищеца не е представил доказателства, че процесната сума не е платена.

С оглед на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда счита, че по делото е доказано, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.

         Съгласно общите условия, действащи между страните основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора /чл.44 ОУ/.

       По делото не се спори, че осчетоводените от ищеца количества на ВиК услуги са реално доставени в обекта на потребление. От представените по делото доказателства е видно, че на ответника са издавани фактури за начисляваните суми за потребена вода. Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че ответника, в качеството си на потребители на ВиК услуги е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на същите. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума на главното задължение. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.33, ал.2 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи  и претендираната лихва за забава.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. За заповедното производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер от 75.00 лв.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 325,00 лв., от които 75,00 лв. заплатени държавни такси, 150 лева възнаграждение за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че С.Е.Х. ЕГН ********** с адрес ***, сутерен 1 и постоянен адрес ***3 дължи наВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сума в общ размер на 297,74 лева, от които: сума в размер на 267, 50 лева, представляваща обща стойност на незаплатени фактури за доставени ВиК услуги за периода от 25.05.2015 г. до 25.04.2017 г., както и сума в размер на 30,24 лева, представляващи лихва за забава за периода от 26.06.2015 г. до 26.9.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА С.Е.Х. ЕГН ********** с адрес ***, сутерен 1 и постоянен адрес ***3 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез ю.к. Д.З., сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство по  ч.гр.д. № 8530 по описа за 2017г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.Е.Х. ЕГН ********** с адрес ***, сутерен 1 и постоянен адрес ***3 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез ю.к. Д.З., сумата от 325,00 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: