РEШЕНИЕ
Номер 462, 04.04. Година
2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 06.03.2018 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Карамфила Шопова
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 138 по описа за 2017 година
намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Ищцата
- М.Б.К. ЕГН ********** с постоянен адрес: **** твърди,
че на 16.03.2015 г. предоставила на първата ответница Л.И.В., ЕГН **********
чрез банков превод по нейната сметка в „***“ АД сумата от 7 000 лв. Сочи,
че за предоставената в заем сума не е съставен писмен договор, нито същия бил
удостоверен като основание за банковото нареждане. Ищцата твърди, че между нея
и първата ответница е налице роднинство по
сватовство, както и че паричната сума й била поискана във връзка с нуждата на Л.
В. от свободни парични средства, които ищцата се съгласила да й предостави по
сметка, а ответницата да й ги върне при поискване. На 30.08.2016 г. ищцата
сочи, че изпратила нотариална покана
рег. № 5576, том III, Акт
№ 85 чрез нотариус В. З., рег. № *** в НК с район на действие Районен съд – ***
за доброволно изпълнение на паричното задължение в месечен срок, която покана
била получена на 12.09.2016 г. от адв. П. Т.,
пълномощник на Л.В.. Сочи, че няма никаква връзка и информация за ответницата,
която се укрива. Ето защо било образувано гр. дело № 14086/2016 г. по описа на
РС – Пловдив, I гр.
с. за връщане на заетата сума, като по същото дело било допуснато обезпечение
на предявения иск чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот –
собственост на Л.В., а именно:
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.1102.1.10 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с административен адрес – ****, представляващ
апартамент *** от сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.531.1102, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, с площ от 58,40
кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс, баня-тоалетна, при граници на
обекта: на същия етаж – СОС с идентификатор 56784.531.1102.1.11; под обекта –
СОС с идентификатор 56784.531.1101.1.7; над обекта – няма, ведно с избено
помещение № **, с площ от 4,49 кв.м., при граници: от ляво – изба № **, отдясно
– изба № ** и коридор, както и 6,39% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място.
Твърди,
че два дни преди допускане на обезпечението и преди да получи ищцата
определението на съда за налагане на обезпечителна мярка – възбрана,
ответницата В. се е разпоредила с гореописания недвижим имот, който й бил
единствен, като го прехвърлила на втория ответник в настоящото производство – Д.А.К.
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том II, рег. № 4141, дело № 317 /
28.10.2016 г. на нотариус П. М., рег. № *** в НК и район на действие Районен
съд – ***. Ищцата счита коментираната сделка за извършена единствено с цел да
бъде увреден нейния интерес и да не може да се удовлетвори, посредством насочване
на принудително изпълнение върху недвижимия имот за събиране на евентуално
присъдените й парични суми. Посочената продажна цена на имота по сделката от
9 900 лв., според ищеца е далеч по-ниска от данъчната оценка на същия,
която възлиза на 47 771,30 лв., а в договора не е записана действителната цена
на имота с цел заобикаляне на забраната за плащане в брой на суми над
10 000 лв. Посочва, че процесната сделка е
извършена след получаване на нотариалната покана за доброволно изпълнение на
задължението по заемното правоотношение, след образуване на гр. дело №
14086/2016 г., по което В. е била конституирана към момента на депозиране на
искането за допускане на обезпечение и след постъпване на молбата за
обезпечение на предявения иск, но преди налагане на обезпечителната мярка. Затова
и настоява съда да постанови решение, с което да обяви процесния
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 181, том II, рег. № 4141, дело № 317 / 28.10.2016 г. на
нотариус П. М., рег. № *** в НК и район на действие Районен съд – *** за
недействителен по отношение на нея, тъй като при сключването му ответницата Л.В.
е знаела и целяла увреждането на своя кредитор – М.К.. Претендира разноски.
Ответникът
- Л.И.В. ЕГН ********** *** чрез упълномощения й процесуален представител адв. Р.Н. е депозирала отговор вх. № 33427/ 06.11.2017 г.,
с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като
описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното
положение и не са подкрепени от представените писмени доказателства. Оспорва изцяло
твърденията за наличие предпоставките за обявяване на процесната
сделка за недействителна, както и обстоятелствата, удостоверени с всички
представени от ищцата свидетелстващи документи. Твърди, че е била съдружник в
общо търговско дружество със сина на К., който предприел спрямо нея действия, с
които да я дискредитира и така да я изключи от едно добре работещо и печелившо
дружество. Поради липса на възможност за работа в професионалната й област,
ответницата се почувствала принудена да търси жизнена реализация в ***, където
имала контакти и познания по езика. По тази причина взела решение да продаде на
другия ответник К. единственото си жилище, но тъй като не знаела точните
срокове на заминаването си в чужбина, двете подписали договор за наем от дата
01.11.2016 г. като се уговорили В. да заплаща на К. месечен наем в размер на
100 лв. Претендира разноски.
Ответницата
- Д.А.К. ЕГН ********** *** е депозирала отговор вх. № 11103 от 07.04.2017 г., с който поддържа твърдения за допустимост,
но неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърденията на ищеца за
наличие на елементите от фактическия състав на потестативното
право, което се претендира от К., както и всички обстоятелства, удостоверени в
представените от нея свидетелстващи документи. Твърди, че не е знаела, че със
сключване на процесната сделка е възможно да се
увредят трети лица, в т.ч. ищцата. Сочи,
че в разговор преди продажбата на жилището, Л.В. й споделила за намерението си
да се устрои трайно в чужбина, с оглед на което й предложила да закупи
апартамента за сумата от 9 900 лв., която впоследствие платила изцяло при
нотариалното изповядване на сделката. Твърди, че между страните е постигнато съгласие,
обективирано в договор за наем от дата 01.11.2016 г.,
по силата на който В. срещу наемна цена от 100 лв. месечно останала да живее в
апартамента, докато уреди въпроса със заминаването си в чужбина. Заявява, че
след сключване на процесната сделка е регистрирала
имота на свое име в данъчната служба към Община ***.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
На
16.03.2015г. ищцата е превела по сметка на ответницата Л.В. сумата от 7000 лв.,
а като основание за извършения превод е посочено „захранване на сметка“, видно
от представените вносни бележки – л.4 от гр.д. № 15466/16г. по описа на ПРС.
С
нотариална покана от 30.08.2016г. на Нотариус В. З., рег. № *** на НК ищцата е
уведомила ответницата В., че преведената й на 16.03.2015г. по лична сметка сума
от 7000 лв. е останала невърната, поради което и след като няма връзка с нея, я
кани в едномесечен срок от връчването й на поканата да й преведе сумата по
посочена в същата банкова сметка. Нотариалната покана е връчена на П.Т. – *** на 12.09.2016г., за
което е съставена разписка.
С
искова молба вх. № 53728 от 19.10.2016г. ищцата е предявила срещу Л.В. два
иска, съединени при условията на евентуалност, с които е поискала да бъде
осъдена ответницата да й върне сумата от 7000 лв., дадена в заем и останала
невърната, а в случай, че този главен иск бъде отхвърлен да бъде осъдена Л.В.
да й заплати сумата от 7000 лв., като получена без основание. За обезпечаване на
предявените искове е допуснато обезпечение, като с определение от 25.10.2016г.
по гр.д. № 14 086 по описа за 2016г. на ПРС – I гр.с. е наложена възбрана върху недвижим имот, собствен
на ответницата, находящ се в ****, който имот е
предмет и на оспорената в настоящото производство сделка, при определена
гаранция.
С
договор за покупко – продажба от 28.10.2016г., обективиран в НА № 181, том II, рег. № 4141, н.д. № 317 от 2016г. на Нотариус П. М.,
Л.И.В. е отчуждила собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № ***,
от сграда ** с административен адрес **** в полза на Д.А.К. срещу задължението
на последната да заплати цена в размер на 9900 лв.
Всички
данни коментирани до тук са документално установени и налагат извода за това,
че ищецът е кредитор на парично вземане по отношение на длъжника Л.В., което
вземане е действително, не е прекратено или погасено и за събиране, на което е
образувано изп.д. № 20178290400143 по описа на ЧСИ З.
Д. – вж. удостоверение изх. № 589 от 15.01.2018г., по което изпълнително
производство не са събрани суми за удовлетворяване вземането на взискателя. Или налице е първата предпоставка за
основателност на предявения иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
На
28.10.2016г. Л.И.В. е отчуждила притежавания от нея недвижим имот, в полза на
трето лице, с което правно действие е затруднила реализацията на паричното
вземане на кредитора, посредством предприемане на действия по принудително
изпълнение по отношение на този имот – налице е и субективния елемент –
знанието на длъжника – Л.В., че с извършеното уврежда кредитора си, доколкото
същата е известена на 12.09.2016г. за своето задължение и е поканена да го
изпълни. По правило, всяка сключена разпоредителна сделка обективно
намалява имуществото на длъжника, като в негова тежест стои установяването на
факта, че въпреки извършеното отчуждаване същия разполага с достатъчно
имущество, от което кредитора да се удовлетвори. В този смисъл от длъжника
доказателства не са ангажирани.
На
следващо място обаче и доколкото извършеното разпореждане е възмездно, следва
да бъде разгледана хипотезата на чл.135, ал.1, изр. второ ЗЗД, а именно
въведеното от законодателя изискване за налично знание у третото лице, което
придобива възмездно права. Знанието, според наложилата се съдебната практика,
може да се установява с всички допустими доказателствени
средства и по правило е в тежест на твърдящия този факт - ищеца. За
установяване на факта, че преобретателя Д.К. е знаела
за налични вземания на ищцата от ответника са ангажирани гласни доказателствени средства. Така от разпита на свидетеля Ц. С.,
чиито показания съдът цени с приложението на чл. 176 ГПК, предвид наличните
родствени връзки и с двете страни се установява, че Л.В. е нейна племенница, чрез
която свидетелката се запознала през 2005г. и с Д.К.. Св. С. сочи, че заедно с Л.
посещавали Д.К. във връзка с работата на Л. и конкретно необходимостта й да
прави ***. Твърди, че през 2006г. – 2007г., когато Л. останала без работа
започнала да прави *** при Д., като направила *** и на вилата на свидетелката.
Според свидетелката, Л. и Д., освен в служебни, били и в приятелски отношения,
тъй като Д. я водела по ресторанти, правили сбирки, за които факти С. знаела от
Л.. Свидетелката твърди, че Л. известно време живяла в нейния дом, както и че й
помогнала при закупуване на процесния имот. Сочи, че
вижда Л., когато минава през улицата, като уточнява, че се случило последно да
я види преди 15-20 дни, а преди това лятото. Заявява, че преди били в близки
отношения с Л., докато тя не започнала бизнес със сина на свидетелката, вследствие което отношенията им се влошили,
стигнало се и до съдебни дела. Коментираните свидетелски показания, дори и да
се приемат безкритично, за което основания липсват, тъй като противоречат на
събрани писмени доказателства досежно твърдението на свидетелката,
че е помогнала на Л. при закупуването на имота, а от изисканото н.д. №
317/2016г. се установява, че същия е придобит по силата на договор за дарение –
вж.л. 78, не могат да обосноват извод за знание у Д.К. за релевантния по спора
факт, а именно знание за това, че със сключената сделка уврежда интереса на
ищеца. Установеният факт за налични приятелски отношения между Л. и Д. не
предполага безусловно знание у преобретателя за
налични парични задължения на прехвърлителката. Знанието
не може да се приеме за установено и предвид общото процесуално
представителство на ответниците, в който смисъл се
съдържат твърдения в писмените бележки на представляващите ищцата, което би
могло да се коментира като индиция в този смисъл, но
не като пълно и главно доказване на този факт.
Макар
и без особено практическо значение, тъй като ангажираните от ответницата К.
гласни доказателствени средства са с цел оборване на
твърдението на ищеца за знание у преобретателя,
същите и за пълнота на изложението ще се коментират от съда. Така св. Е. И., които съдът преценява с
приложението на чл. 176 ГПК, предвид родствената връзка с ищцата, твърди, че
познава Д.К., като я виждала два пъти – единия път, по повод *** на автомобила си,
а втория път я срещнала в козметичен салон преди няколко месеца, когато
разбрала от Д., че има проблем с придобития от нея недвижим имот. Свидетелката
сочи, че знаела за намерението на майка й да продаде апартамента, тъй като иска
да се установи в чужбина, но не знае подробности, тъй като с майка си не живеят
в едно домакинство, нито споделят лични неща. Твърди, че майка й често се връща
от *** и има споразумение с купувача да ползва именно апартамента, който е
продаден. Сочи, че знае за служебни отношения между майка й и Д., но не и за
приятелски такива, като твърди, че познава приятелския кръг на своята майка. Казаните свидетелски показания съдът
кредитира, въпреки, че са дадени от лице в близка родствена връзка с първата
ответница, тъй като същите са подкрепени и от представените писмени
доказателства и конкретно договор за наем от 01.11.2016г.. Затова и съдът
приема, че не е установен субективния елемент – знанието на ответницата Д.К. за
увреждането и в съответствие с изискването на чл.135, ал.1, изр. второ ЗЗД.
Знанието
за увреждане у преобретателя не може да се приеме за
установено и предвид уговорената, според ищцата, занижена цена на придобитите
права. Принципът на автономия на волята на
страните предоставя възможност за договарящите да определят конкретни параметри
на отношенията помежду си в процеса на размяна на блага, сключвайки съответните
сделки за това. Вярно е, че сочената възможност е лимитивно
ограничена от императивни забрани. Същите ограничават свободата на договаряне и
водят като последица при неспазването им нищожност на противоречащата им
уговорка. Следва да се има предвид, че в случая сделката действително
е сключена при ответна
парична престация, която макар и да се отклонява от
обичайната, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка
нищожна, за прогласяване на която иск не е предявен.
Внимание
заслужава и осигурената от законодателя защита правата на трети добросъвестни лица, придобити възмездно, преди вписване на
исковата молба за обявяване недействителността на сделката – чл.135, ал.1, изр.
последно ЗЗД. Няма спор, че исковата молба, по повод, която е образувано
настоящото производство е вписана след оспорената сделка. Когато се касае за
възмездна сделка съзнателното
придобиване по правило изиска „знание за
увреждане” у преобретателя, а след като токова не
се установи да е било налично у Д.К., не може да се приеме и че същата е била
недобросъвестна, с което да се изключи и приложението на чл.135, ал.1, изр.
последно ЗЗД.
Изводът
е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице една от
предпоставките на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно знание у третото лице – преобретател по възмездната сделка за увреждане интереса на
ищеца, поради което и за последния не ще се постанови удовлетворително решение.
На
основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците се дължат
разноски, които съдът констатира да са в размер на 1000 лв. за Д.К.,
представляващи платено възнаграждение за адвокат. На ответника Л.В. няма да се
присъдят разноски, тъй като съдът не констатира извършени такива, вкл. и по
заплащане на възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Б.К. ЕГН **********
и постоянен адрес: **** срещу
Л.И.В. ЕГН ********** *** и Д.А.К. ЕГН ********** *** иск да бъде признат за
относително недействителен по отношение на ищеца сключения на 28.10.2016г.
договор за покупко – продажба, обективиран
в НА № 181, том ІI,
рег. № 4141, н.д. № 317 от 2016г., с който Л.И.В. ЕГН ********** продава на Д.А.К.
ЕГН ********** следния собствен, недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.531.1102.1.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с административен адрес – ****, представляващ апартамент ** от сграда
№ **, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.1102, с
предназначение на СОС: жилище, апартамент, с площ от 58,40 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухненски бокс, баня-тоалетна, при граници на обекта: на същия етаж –
СОС с идентификатор 56784.531.1102.1.11; под обекта – СОС с идентификатор
56784.531.1101.1.7; над обекта – няма, ведно с избено помещение № **, с площ от
4,49 кв.м., при граници: от ляво – изба № **, отдясно – изба № ** и коридор,
както и 6,39% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място за сумата от 9900 лева.
ОСЪЖДА М.Б.К. ЕГН ********** и постоянен
адрес: *** да
заплати на Д.А.К. ЕГН ********** *** сума в размер на 1000 лв., представляваща
направени по делото разноски по плащане възнаграждение на адвокат.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: