РЕШЕНИЕ
№ 2917
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110206610 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН /относимата редакция
към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на „Т. Р.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „С.“, ул. „Н.“ № .., офис .., представлявано от Г. И.
Ш., срещу наказателно постановление /НП/ № 23-003514 от 14.04.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
със седалище гр. София /Д ИТ – СО/, с което на жалбоподателя на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
С жалбата се иска цялостната отмяна на атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк.
Христова, която оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.12.2020 г. служители на Д ИТ – СО извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на „Т. – Р.“ ЕООД,
ЕИК ... , в обект на контрол: „Жилищна сграда с гаражи в УПИ IV за ЖС, кв.
28, находящ се в М. л. – з., гр. С.. Проверката продължила по документи на
11.11.2020 г. и 21.12.2020 г. в сградата на Д ИТ – СО, в гр. София, бул. „В.” №
.., ет... При извършената проверка било установено, че „Т. – Р.“ ООД, в
качеството му на строител, не е обезопасило отворите в строителните и
конструктивни елементи /технологични отвори/ на всички нива, които
създават опасност от падане от височина, чрез парапети, ограждения, или
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, в нарушение на
чл. 40, т. 1 от Наредба №2 /ДВ бр.37/2004г. Резултати от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2035936 от 21.12.2020
г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение девет
задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с
констатирани нарушения. Съгласно предписание № 2 в качеството му на
строител „Т. – Р.“ ООД е следвало в срок до 22.12.2020 г. да предприеме
мерки отворите в строителните и конструктивни елементи /технологични
отвори/, които създават опасност от падане от височина, да се обезопасят чрез
парапети, ограждения, или здраво покритие, които да понесат съответното
натоварване, съгласно разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2/22.03.2004
г.) /обн., ДВ, бр. 37/04.05.2004 г./. Протоколът с предписанията бил връчен на
21.12.2020 г. на упълномощен представител на дружеството.
На 15.01.2021 г. на място в посочения по-горе строителен обект била
извършена последваща проверка, която продължила по документи на
27.01.2021 г., 05.02.2021 г. и на 15.02.2021 г. в сградата на Д ИТ – СО. При
последващата проверка бил представен протокол за изпълнение на
предписания, дадени с протокол № ПР2035940 не на дружеството –
жалбоподател, а на „Т. - И.“, ЕИК .... В резултат от проверката на място
екипът от проверяващи приел, че е налице лошо изпълнение, което следвало
да се приравни към пълно неизпълнение. За процесните отвори било
2
установено, че е направен опит за обезопасяване с използване на подръчни
материали, които не били здраво закрепени към плочата и при евентуално
преминаване на човек или техника било възможно незакрепената плоскост да
се измести и да се реализира злополука. Предвид това, проверяващите
преценили, че жалбоподателят, в качеството му на строител, не е изпълнил
задължително предписание, дадено под № 2 в протокол за извършена
проверка № ПР2035936, връчен на 21.12.2020 г., а именно в срок до
22.12.2020 г. да предприеме мерки отворите в строителните и конструктивни
елементи /технологични отвори/, които създават опасност от падане от
височина, да се обезопасят чрез парапети, ограждения, или здраво покритие,
които да понесат съответното натоварване, съгласно разпоредбата на чл. 40,
т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Констатациите от последващата проверка
били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР2101782/15.02.2021 г.
Въз основа на установеното свид. М. М. – В., на длъжност „главен
инспектор“ при Д ИТ – СО, съставила против дружеството – жалбоподател
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 23-003514 от
15.02.2021 г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, извършено на 23.12.2020 г.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел на установяване на
нарушението, участвал при извършване на проверката, както и на
упълномощен представител на дружеството. АУАН бил подписан от
актосъставителя и свидетеля и бил връчен срещу подпис на упълномощеното
от дружеството лице, което не вписало обяснения и възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено обжалваното
наказателно постановление № 23-003514 от 14.04.2021 г. от директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София, с
което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ
била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля М. М.М. – В., както и от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК – известие за доставяне, призовка по
чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта, книга за проведен първоначален,
ежедневен и периодичен инструктаж, декларация, протокол за изпълнение на
предписания дадени в ПИП № ПР2035940, протокол за извършена проверка
№ ПР2035936/21.12.2020 г., протокол за извършена проверка №
ПР2101782/15.02.2021 г., Заповед № З-0058/ 11.02.2014 г., Заповед № З-
0024/08.01.2019 г., Заповед № З-0025/08.01.2019 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, справка от ТРРЮЛНЦ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. М. – В., като
3
последователни, логични и обективни. В тях свидетелят излага пред съда
непосредствените си възприятия относно извършената проверка, резултатите
от нея и съставянето на АУАН, като заявеното от него кореспондира с
писмените доказателства по делото.
Съдебният състав кредитира изцяло писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като намира същите за
непротиворечиви в своята цялост и изясняващи фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 416, ал.
1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а обжалваното НП е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено с т. 4 от Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с което е спазено правилото на чл.
416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Настоящият съдебен състав приема, че двата процесуални акта
съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално
изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП достатъчно
подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението –
коректно са отразени датата и мястото, начинът на извършване на
нарушението, начинът на констатирането на същото, като е дадена и
съответната правна квалификация. Не е налице противоречие между
словесното описание на фактите и дадената правна квалификация. Доколкото
се касае до изпълнително деяние, осъществено чрез бездействие, то мястото
на извършване на нарушението е изводимо от обстоятелствените части на
АУАН и НП, като това е горепосоченият строителен обект, на който е била
осъществена проверката на 15.01.2021 г. В този смисъл е посочено конкретно
място, на което дружеството е следвало да престира съответното действие, а
именно да обезопаси отворите в строителните и конструктивни елементи
/технологични отвори/ в посочения по-горе строителен обект. В тази връзка
4
съдът счита, че достатъчно ясно и конкретно е посочено мястото на
извършване на нарушението по начин, че да не се допуска ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и да не се създават неясноти по
отношение териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия
орган.
Съставът на съда намира, че не са допуснати нарушения и при
съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието
на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател и на един
свидетел на установяване на нарушението, който видно от събраните по
делото писмени доказателства е участвал в извършване на проверката. Актът
е подписан от актосъставителя и свидетеля и е връчен срещу подпис на
упълномощеното от „Т. - Р.“ ООД лице. От своя страна, процедурата по
връчване на обжалваното НП също е редовно извършена.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, като не са ограничени
правата на санкционираното лице да разбере какво нарушение и кога го е
извършило, както и да организира адекватно защитата си по него.
В посочената като нарушена разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ като
административно нарушение е въздигнато неизпълнението на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. Процесното задължително предписание
представлява принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от
КТ. За извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането
на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
В случая извършването на административното нарушение се
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово
поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението,
възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от
КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда
на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се
преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова
незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на
ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на
влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е
правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на 21.12.2020 г. е било отправено предписание със срок за
изпълнение до 22.12.2020 г., с което жалбоподателят е бил запознат, тъй като
на 21.12.2020 г. протоколът с предписанията е бил връчен на упълномощен
представител на „Т. – Р.“ ООД. Дадените предписания не са били оспорени по
административен или съдебен ред, поради което са влезли в сила. В случая
доказателственият материал е достатъчен, непротиворечив и несъмнено води
5
до категоричния извод, че дружеството – жалбоподател е извършило
вмененото му административно нарушение, като не е изпълнило в срок до
22.12.2020 г. даденото му предписание, а именно в качеството си на строител
да предприеме мерки отворите в строителните и конструктивни елементи
/технологични отвори/, които създават опасност от падане от височина, да се
обезопасят чрез парапети, ограждения, или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване, съгласно разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба №
2/22.03.2004 г.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна /безвиновна/, то не следва да се изследва
въпросът за субективната страна на деянието.
Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е наложил имуществена санкция в минималния, предвиден в
санкционната норма на чл. 415, ал. 1 от КТ, размер от 1500 лева, като същата
отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.
Съставът на съда намира също, че в настоящия случай не са налице
основания за прилагането общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
съществува специален текст за това какво е маловажен случай, а именно чл.
415в от КТ. Посочената разпоредба в случая е неприложима, доколкото от
дружеството не се представят доказателства да са изпълнили предписанието,
макар и извън дадения им срок. Извършеното нарушение не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от
този вид, а напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от
законодателя при определяне състава на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните
правила по смисъла на ЗАНН и като такова следва да бъде потвърдено изцяло,
а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, във вр.
с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-003514 от
14.04.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ със седалище гр. София, с което на жалбоподателя „Т. Р.“
6
ЕООД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „С.“, ул. „Н.“
№ ..., офис ..., представлявано от Г. И. Ш., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Т. Р.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „С.“, ул. „Н.“ № .., офис ., представлявано от Г. И.
Ш., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7