Определение по дело №543/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към определение № 485 от 08.12.2022г. по ЧНД № 543/2022 г. по описа
на Окръжен съд – С.

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на лишената от свобода П. И. М. ЕГН
**********, чрез пълномощника и адв. М.М. от АК-В.Т., в която се твърди
наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Направено е искане
осъдената да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка
от наложеното й наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора - С. са коментирани
обстоятелствата относно осъждането и търпяното общо наказание от
лишената от свобода М.. С конкретни съображения се предлага да бъде
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав пълномощника на осъденото лице адв.
Минев поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно
освобождаване, като излага доводи за наличие на основание за това.
Осъденото лице М. поддържа молбата и направеното искане за условно
предсрочно освобождаване
Представителят на Началника на Затвора – гр. С. счита искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената П. И. М. е с българско гражданство, родена в гр. Плевен, с
постоянен адрес в с. Самоводене, обл. В.Т., неграмотна, неработи,
реабилитирана по право. За първи път търпи наказание в Затвора – С., като за
настоящия престой е постъпила на 25.01.2022 г.
Понастоящем търпи наказание 1година и 10месеца „лишаване от
свобода“, по присъда на Районен съд - Т. ФР Германия, влязла в сила на
28.09.2017г. с решение на Областния съд в гр. Берлин по дело № 581 Ns
16/16г., приета за изпълнение с определение № 14/13.01.2022г. по чнд
№595/2021г на Окръжен съд В.Т., за престъпление квалифицирано по чл.195,
ал.1 т.4 пр.3 и т.5 от НК на Р България.
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
08.12.2022 г. осъдената е изтърпяла фактически 1 година и 27 дни; арест 1м и
11 дни; от работа 2 месец и 22 дни или всичко 1 година 5месеца. Остатъкът за
изтърпяване е в размер на 5 месеца.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
1

доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
на затвора, се установява, че при настоящия си престой в Затвора – С.
осъдената представя добра ориентация и приспособимост към нови и
различни обстоятелства. Била находчива в рамките на житейския си и
социален опит, възприемчива по отношение на изискванията към нея. До
настоящия момент няма нарушения на установения ред, предпазлива и
селективна в общуването и търси контакти с лица от етноса към който
принадлежи и в тяхното обкръжение се чувства добре приета и защитена.
Имала пасивно отношение към процеса на поправяне с оглед заложените в
индивидуални план за въздействие цели. При засягане на интереси умело
отстоявала собствените позиции и мнение, като не се поддава на натиск и не
променя собствените си стандарти. Поведението и в условията на затвора
представя стремеж за получаване на одобрение и висока социална
желателност и като крайна цел преследва облекчаване на правния статус.
В условията на живота на свобода няма трудов стаж, никога не е
работила. През настоящия престой в затвора осъдената е била устройвана на
работа изразяваща се в полагане на доброволен труд за поддържане района на
общежитието. От 08.06.2022г. е бела назначена във външна охраняема
работна бригада “Люпиже“. За проявено старание и отговорност на
възложените и задачи е била наградена през месец септември 2022г. на
осн.чл.98 ал.1т.3 ЗИНЗС за положителен отзив от управителя на външния
работен обект. Осъдената М. е неграмотна не е ходила на училище. В
условията на затвора въпреки предоставената и възможност за ограмотяване,
не желае да учи, участва в сценични изяви за което е награждавана един път
по чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС. Според ресорната администрация за осъдената
образованието не представлява ценност и тя не осъзнава необходимост от
ограмотяване и развитие на образователни умения, което сериозно
възприпятсва повторната социална интеграция и значително стеснява
възможностите за водене на законоприемлив начин на живот.
Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на
правонарушител е в границите на среден –65 точки. Същият намалява, но с
бавен темп спрямо първоначалната оценка на риска – 68 т. Изготвените в
хода на изтърпяване на наказанието до настоящия момент две оценки са със
стойности, както следва: първоначално при постъпване в затвора 68 точки и
оценка във връзка с настоящата молба за УПО 65 точки. Профилът на
нуждите откроява като проблемни следени раздели: „Образование, обучение
и трудова заетост“, Начин на живот и обкръжение“, „ Мисловни умения и
поведение“, „ Нагласи“. Регистрираното минимално снижение в тези раздели
според изготвената оценка не оказва съществено влияние на цялостната
оценка на риска, предвид установеното повърхностно отношението на
осъдената към първоначално идентифицираните проблемни области и
договорените интервенции на преодоляващо въздействие. Съпоставянето на
първоначалната и последващата оценки не регистрира значима промяна в
2

положителен аспект. Според становището на ресорната администрация
цялостното представяне на осъдената в затворена среда показва
незадълбочено отношение и повърхностно приемане на осъществяваните
спрямо нея професионални интервенции. Осъдената трудно се повлиява от
общо пенетициарното въздействие. Отсъствието при осъдената на стремеж за
повишаване на образователното ниво възпрепятства нейното поправяне и
възстановяване в положителна посока. Отчитането на стойностите в раздели,
които подлежат на корекционна намеса е мотивирало извод за необходимост
от продължаване на поправителното въздействие.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената П. И. М. от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание „лишаване от свобода“, а именно към настоящия момент осъдената
е изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното наказание
1година и 10месеца „лишаване от свобода“, по присъда на Районен съд - Т.
ФР Германия, влязла в сила на 28.09.2017г. с решение на Областния съд в гр.
Берлин по дело № 581 Ns 16/16г., приета за изпълнение с определение №
14/13.01.2022г. по чнд №595/2021г на Окръжен съд В.Т., за престъпление
квалифицирано по чл.195, ал.1 т.4 пр.3 и т.5 от НК на Р България.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
3

промяна. Следва да се отчете желанието на осъдената да работи в условията
на затвора. Сам по себе си този факт не е достатъчен да се заключи за
трайност и необратимост на промяната. Макар да няма дисциплинарните
прояви , да е награждавана два пъти , липсата на образование, липсата на
трудови умения и придобити квалификации, липсата на доходи, начина и на
живот и отношението към извършеното деяние, очевидно сочи
недостатъчност на поправителния ефект на наказанието към настоящия
момент, доколкото не са мобилизирани всички ресурси и поведението не
бележи необходимата промяна. Получените две награди не са достатъчни, за
да се достигне извод за трайно демонстрирана промяна за престоя на
осъдената в затвора.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Отхвърлянето на възможностите за разширяване на знания, компетенции и
опит, непостигнатата на този етап в достатъчна степен промяна в нагласите и
неосъзнаването на необходимостта от личностно развитие, навеждат на извод
за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да
заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на
осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя,
които на този етап не бележат значима положителна промяна, рискът от
рецидив, който остава в границите на среден, не сочат за постигнат
поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид
събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в
насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от
НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената М. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от
свобода“.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	485
Дата:	8 декември 2022 г.
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20222200200543
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 ноември 2022 г.

Определение по дело №543/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите