Разпореждане по дело №20917/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67548
Дата: 12 май 2024 г. (в сила от 12 май 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20241110120917
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67548
гр. С, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П П С
като разгледа докладваното от П П С Частно гражданско дело №
20241110120917 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 12.05.2024 година град С

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети май две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П П С

като разгледа докладваното от съдия П П С
гражданско дело № 20917 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „АКПЗ” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ”П В ” № 29, ет. 3,
1
представлявано от управителя Я Б Я, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против А. Я. И., с ЕГН **********, от гр. С, бул. „Л Ш“ № .., за сумата от 1
537,07 лв. - главница по договор за паричен заем № ... от 29.01.2022 г., сключен между
„ИАМ“ АД и А. Я. И., и приложение № 1 от 03.07.2023 г. към рамков договор за цесия от
30.01.2017 г., сключен между „ИАМ“ АД и „АКПЗ“ ООД, сумата от 110,14 лв. - договорна
лихва за периода от 03.03.2022 г. до 24.09.2023 г., сумата от 200,74 лв. – лихва от 25.09.2023
г. до 26.03.2024 г., със законната лихва върху главницата от 05.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 12.05.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 537,07 лв. - главница по договор за паричен заем №
... от 29.01.2022 г., сключен между „ИАМ“ АД и А. Я. И., и приложение № 1 от 03.07.2023 г.
към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., сключен между „ИАМ“ АД и „АКПЗ“ ООД,
сумата от 110,14 лв. - договорна лихва за периода от 03.03.2022 г. до 24.09.2023 г., със
законната лихва върху главницата от 05.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 77,51 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
200,74 лв. – лихва от 25.09.2023 г. до 26.03.2024 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
опредЕ. сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. Съобразно
с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за
кредит от 29.01.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в
настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало,
възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и
едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на
заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност
да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има
качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския
кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за
присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава
вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за
издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
2
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „АКПЗ” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ”П
В ” № 29, ет. 3, представлявано от управителя Я Б Я, против А. Я. И., с ЕГН **********, от
гр. С, бул. „Л Ш“ № .., за сумата от 200,74 лв. /двеста лева и седемдесет и четири стотинки/ –
лихва от 25.09.2023 г. до 26.03.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3