№ 117
гр. Благоевград, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900006
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. А. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул.П.С.№*, чрез пълномощник адв. И. В. Ю., САК,
с адрес: гр. С.ул.П.№*, с която срещу „ЗД Б. АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.ж.Л.бул.Д.В.№*, представлявано заедно от
изпълнителните директори е предявен осъдителен иск - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от причинени болки и страдания в резултат на смъртта
на неговия брат - Г. А. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на
21.10.2020 г., по вина на водача на марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. №
***, за който автомобил има валидно сключена със „З.Б. АД застраховка
„Гражданска отговорност“ съгласно полица № *** от 21.09.2020г., издадена от
ЗД Б. АД, с ЕИК: ***, с валидност от 21.09.2020г. до 20.09.2021г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от изтичането на 3-месеца от
получаване на заявлението на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ - 22.11.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че с влязла в сила на 01.07.2022 г.
Присъда № 20 от 15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. по описа на
1
Окръжен съд- Благоевград, А.А.В., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: с. Д.общ.Б., обл.Б., е призната за виновна в това, че на 21.10.2020 г.,
около 13:20 часа, в гр. Р., област Благоевград, по ул. Х.Б в района на мебелна
фабрика Х. при управление на МПС (лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“ с рег. № ***) в посока от гр. Р. към с. Б., е нарушила правилата
за движение по пътищата, установени със Закона за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите за длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, в резултат на което е предизвикала пътнотранспортно
произшествие в насрещната лента за движение с движещия се пред нея косо
(87 - 89 градуса) спрямо осевата линия велосипедист, като блъснала същия
първоначално в задната джанта на велосипеда с предна централна част на
автомобила (областта на регистрационния номер на МПС-то); чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП: „Водач (на пътно превозно средство), който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например ... да се отклони наляво по платното за движение,
в частност за да премине в друга пътна лента (насрещна) ... трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението ... които се движат
преди него вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на
неправилно движещия се по пътното платно велосипедист - Г. А. К. от гр. Р.,
обл. Благоевград, роден на 21.04.1949 г., с което е осъществила състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл.
20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание посочения
текст вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.
4 от НК, вр. чл. 55 от НК, е осъдена на една година и шест месеца лишаване от
свобода, като е оправдана да е извършила престъплението в нарушение на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, а изпълнението на наложеното й наказание лишаване от
свобода на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години и на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишена от
правото да управлява МПС за срок от две години.
Сочи се, че собственикът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ***- Х.А.Б., е имал валидно сключена и действаща към
момента на реализиране на процесното ПТП застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, застрахователна полица № *** от
21.09.2020г., издадена от ЗД Б.И. АД, с валидност от 21.09.2020 г. до
20.09.2021г.
2
Твърди се, че пострадалият Г. А. К. е брат на ищеца. Изтъква се, че макар и
пострадалият да има четирима законни наследници- три деца и съпруга,
същият е бил в изключително близки взаимоотношения с брат си Н. А. К. до
момента на произшествието. Пострадалият е имал адресна регистрация на
различен адрес от адреса на съпругата си и адресите на децата си, а именно в
гр. Р., ж.к. И.бл.*. Пояснява се, че съпругата на Г. А. К. е адресно регистрирана
на друг адрес в гр. Р., двете му дъщери живеели на различни адреси - едната в
гр. Р., другата в гр. Д., а синът му живеел в чужбина, като в България имал
адрес в с. Б..
Твърди се, че между ищеца и пострадалия е съществувала трайна и дълбока
изключителна емоционална връзка, взаимна грижа и помощ в ежедневието,
както и емоционална подкрепа и доверие, на каквито не е могъл да разчита от
децата и съпругата си. Такава силна връзка починалият Г. имал, освен с ищеца
по настоящето дело, единствено и с другия си брат - С. А. К.. В резултат на
всичко преживяно ищецът месеци наред отказвал да приеме безспорния факт
за преждевременната смърт на неговия брат Г. А. К., като изпаднал в
състояние на емоционален дисбаланс, чувство на безперспективност от
липсата на брат си, страх и паника от движещи се автомобили, както и от
пресичане дори на пешеходни пътеки. Всички тези страдания направили
ищецът емоционално нестабилен, влияят неблагоприятно на психическото му
състояние и пречат на нормалното му съществуване и пълноценно общуване
дори и към настоящия момент, вече почти пет години от злощастното
събитие.
Изтъква се, че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Увреденото лице има право да претендира обезщетение за
вреди директно от застрахователя, когато в резултат на противоправно и
виновно поведение на застрахованото лице са причинени вреди на трето лице
и това е станало по време на действието на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. Тогава с настъпването на деликта е
настъпил застрахователният риск, поради което следва да се ангажира
отговорността на застрахователя и същият следва да изплати застрахователно
обезщетение.
Сочи се, че в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по
3
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Твърди се, че в настоящия случай са налице всички елементи на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно деяние на водача
на лекия автомобил, неговата вина, установена с Присъда № 20 от 15.06.2022
г., постановена по нохд № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград,
влязла в сила на 01.07.2022 г., създадена особено близка връзка между
починалия и неговия брат С. К., действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка между братя на тяхната възраст (нематериални
вреди - болки и страдания), причинно-следствена връзка между поведението
на дееца и причинените вреди - смъртта на брата на ищеца.
Сочи се, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиненото ПТП от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“ с peT № ***, изразяващи се в преживени болки, страдания,
страх стрес и притеснения, била предявена претенция към „З.Б. АД на
16.08.2023г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50000 лева, като на основание чл. 380, ал. 1 КЗ била посочена и банкова
сметка на упълномощения от ищеца адв. И. Ю., по която да бъде заплатено
претендираното обезщетение. Приложени били и всички относими по случая
документи, с които ищецът разполагал. В отговор на отправената претенция, с
писмо изх. № НТЦ- 6036/07.09.2023 г. от „З.Б. АД било отказано заплащане на
застрахователно обезщетение, поради липса на „установени особено близки
взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди”.
Направени са доказателствени искания и такива за разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Не се възразява по допустимостта на иска. Не се оспорва
4
твърдението, че във връзка с причинената смърт на Г. К. е налице акт по чл.
300 от ГПК по отношение на сочения за деликвент в исковата молба А.В.. С
осъдителна присъда № 20/15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. на
ОС- Благоевград, А.В. била призната за виновна по повдигнатото и обвинение
за причинена смърт по непредпазливост на Г. К.. Присъдата обаче обхващала,
както нейното поведение, така и това на починалия Г. К., който е допринесъл
за настъпилия пътен инцидент.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
ответното дружество и водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***.
Не се оспорва настъпилото ПТП, при което е починал Г. А. К..
Оспорва се легитимацията на ищеца да получи обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди се, че ищецът не е материално правно
легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Сочи се, че с оглед традициите в нашето, а и във всяко едно общество,
връзката братя и сестри е обичайно да изгради отношения на обич,
привързаност, топлота и взаимопомощ. Това е и логично по простата причина,
че до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо семейство.
Наличието на тази кръвна връзка и създалите с оглед на същата обичайни
отношения обаче, не е достатъчно, за да се формира извода, че преживелия
съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се
и съдебна практика.
Твърди се, че във връзка с причинената смърт на Г. К. пред Окръжен съд-
Благоевград били предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди
от неговата съпруга М.К. К.а (предмет на разглеждане по гр.д. № 590/2021 г. и
присъдено обезщетение в размер на 120000 лв.) и неговата дъщеря Д. Г. К.а
(предмет на разглеждане по гр.д. № 589/2021 г. и присъдено обезщетение от
80000 лв.), както и че е има заявена претенция то неговия брат С. К., предмет
на гр.д. №7/2025г. по описа на ОС Благоевград. На основание чл.213 ГПК се
иска съединяване на настоящото производство с това по гр.д.№ 7/2025г. на
БОС.
Сочи, че е налице хипотеза, при която както ищецът- брат на починалия Г.
К., така и неговите преки наследници- - съпругата и дъщерята твърдят, че са
имали изключително близки отношения и са претърпели вреди от смъртта на
Г. К.. Предявеният иск се оспорва и по размер.
5
Сочи се, че съгласно изричната разпоредба на параграф 96, ал. 1 от ПЗР към
ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за неимуществени вреди на
лицата по чл. 493 а, ал. 4 от КЗ се определя до 5 000 лева. Законодателят, с
материално правна норма, бил определил максималният размер на
обезщетението, което може да бъде получено, респ. присъдено на лицата,
посочени в тази разпоредба на закона. Такова лице се явявал и ищецът, тъй
като той не попада в кръга от лицата, посочени в Постановление № 4/1961г.,
допълнено с Постановление № 5/1969г., за които е прието, че имат право на
обезщетение за неимуществени вреди.
Направено е възражение за съпричиняване на починалия Г. К., който не е
съобразил поведението си с останалите участници в движението, не е подал
знак, че ще предприеме маневра завиване на ляво, като по този начин сам се е
поставил в превишен риск. Това обстоятелство било установено по
наказателното дело, включително и в диспозитива на присъдата.
Ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
пълномощник, който поддържа предявения иск.
Ответното дружество, редовно призовано, не се явява представител по
закон или пълномощие.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива чрез
разпит на свидетели при довеждане от ищеца.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24 от 21.10.2020 г.
се установява, че на 21.10.2020 г., около 13:20 часа, в гр. Р., ул. „Х.Б“, в района
на фабрика Х., е настъпило ПТП с участници ППС с рег. № ***, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, собственост на Х.А.Б. и водач А.А.В. и
велосипед, марка „Лидер“, собственост и управляван от Г. А. К., който като
пострадало лице е починал. В протокола е отразено, че във връзка с
процесното ПТП е образувано ДП № 3313 ЗМ - 255/21.10.2020г.
С Присъда № 20/15.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 115/2022 г. по
описа на ОС- Благоевград, влязла в законна сила на 01.07.2012 г., А.А.В., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д., общ. Б., обл. Благоевград
е призната за виновна в това, че на 21.10.2020 г., около 13:20 часа в гр. Р., обл.
6
Благоевград, по ул. „Х.Б“, в района на мебелна фабрика Х. при управление на
моторно превозно средство (лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ***) в посока от гр. Р. към с. Б., е нарушила правилата за
движение по пътищата, установени със Закона за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
в резултат на което е предизвикала пътно-транспортно произшествие в
насрещната лента за движение с движещия се пред нея косо (87- 89 градуса)
спрямо осевата линия велосипедист, като блъснала същия първоначално в
задната джанта на велосипеда с предна централна част на автомобила
(областта на регистрационния номер на МПС- то); чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач
(на пътно превозно средство), който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например ....да се отклони наляво по платното за движение, в частност, за
да премине в друга пътна лента (насрещна) ....трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението... които се движат преди
него...“, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на
неправилно движещия се по пътното платно велосипедист- Г. А. К. от гр. Р.,
обл. Благоевград, роден на 21.04.1949 г., с което е осъществила състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 20, ал.
2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание посочения текст вр.
чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 4 НК вр. чл.
55 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, като е оправдана да е извършила деянието в нарушение на чл.
20, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така
определеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. На
основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата А.А.В. е лишена от
правото да управлява МПС за срок от две години.
От епикриза № 773, издадена от УМБАЛ СК.А..***- Клиника по
неврохирургия се установява, че Г. А. К. е постъпил в лечебното заведение на
21.10.2020 г. 18:43 и е починал на 21.10.2020 г. 21:15. В анамнеза е посочено,
че постъпва в клиниката по спешност. Блъснат от лек автомобил като
пешеходец. В МБАЛ Р. е проведена СТ с данни за субдурален хематом в лява
голямомозъчна хемисфера.
От застрахователна полица № *** се установява, че към дата 21.10.2020 г.
МПС с ДКН *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ със
7
застраховател ЗД Бул Инс АД с начална дата на покритие 21.09.2020 г. 19:35
до 20.09.2021 г. 23:59.
От удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 2231/07.12.2021 г.,
издадено от Община Р., се установява, че Г. А. К. към момента на смъртта си е
бил женен — съпруга - М.а К. К.а, както и е имал три деца- А. Г.ев К., М.а Г.
К.а и Д. Г. К.а, а ищецът Н. А. К. е негов брат.
С решение по гр.д. № 590/2021 г. по описа на ОС- Благоевград, на съпругата
на починалия Г. А. К.- М.К. К.а е определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 120000 лв., съответно с решение по гр.д. № 589/2021 г. по
описа на Окръжен съд — Благоевград, на дъщерята на Г. А. К.- Д. Г. К.а е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв.
Със заявление от 18.08.2023г. /л.57 и сл./ ищецът чрез пълномощник адв. И.
Ю. е заявил пред ответното дружество претенция за изплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в
резултат на смъртта на неговия брат Г. А. К., причинена вследствие на ПТП,
настъпило на 21.10.2020г., в размер на 50000,00 лв.
С писмо изх. № НЩ-6037/07.09.2023 г. застрахователят е отказал да
удовлетвори претенцията, по която е заведена щета № **********, тъй като не
са установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително
претърпени от смъртта вреди. Посочено е, че ЗД Б.И. АД не е в риск
„Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Н. К. – син на ищеца, сочи, че починалия го помни от както е
бил на 5-6 години. Знае, че се е развел с първата си жена и поради неплащане
на издръжка като баща на децата си е бил осъден и бил в затвора. След като
излязъл от затвора първо живял в тях, при ищеца. Това било през 1982г. Не
знае колко точно време е живял при тях, но сочи, че родителите му помогнали
на починалия с пари, купили му кола, апартамент. Намерил си работа и втора
жена. Свидетелят сочи, че неговият баща и чичо са били най – близките хора
на починалия. Децата му от първата съпруга не искали да го видят. Бащата и
чичото на свидетеля се грижели за него, давали му пари и имоти, много му
помагали през цялото време. Знае, че е живял с втора жена, но е продължавал
да поддържа близки отношения с братята си. Свидетелят сочи, че лично е
8
съветвал починалия да си намери работа, давал му е пари, защото постоянно
идвал при баща му и чичо му за помощ, за пари, за храна. Знае, че от 1995 г.,
когато починала майка му, ищецът е заживял сам в голяма къща и починалият
е ходил много пъти да преспива там, но не знае защо. Свидетелят сочи, че
освен финансова помощ, по –важна е била обичта и любовта към тримата
братя. Тримата били заедно, а децата му от първата жена не искали да го
погледнат, дори на погребението му дошли. На гроба ходел само свидетеля.
Сочи, че ищецът „изпаднал в дупка“, не говорел, все викал защо си отидоха,
след като починал Г., а другият му брат С. се разболял от рак. Свидетелят
сочи, че на баща му му било мъчно, че е загубил най-малкия си брат. Той го е
изгледал, тъй като проходил на 6 години и ищецът е разказвал, че го е носил на
гръб по нивите и по ливадите, защото не могъл да ходи, а те са ходили на
работа по нивите и братята са го носили.
На поставените от ответното дружество въпроси свидетелят сочи, че преди
да почине Г. К. към момента на смъртта си е имал апартамент в гр. Р., ж.к. И. и
къща на 500 м. от него. Предполага, че е живял и на двете места и в преди да
почине е живял в едно домакинство с втората си жена, която след смъртта му е
продала апартамента и къщата и знае, че имат и общо дете. Не знае дали
починалият е имал втори брак. Не знае да е имало сватба и на нея да е
присъствал баща му. Потвърждава, че от първия си брак починалият е имал
две деца.
Свидетелката К. К.а – съпруга на другия брат на ищеца –С. К., сочи, че
отношенията между тримата братя са били много добри. Познава ги близо 50
години. Сочи, че тримата братя били много свързани, защото малкият брат Г. е
бил най – малък и цялото внимание е било насочено към него, а по-големите
са се грижили за него. Когато Г. се оженил за първата си съпруга живеели
горе-долу една година заедно. В тая една година почти са го издържали,
защото нямал постоянна работа. Това е било някъде около 1970 година.
Братята успели да му вземат апартамент, който бил от градския съвет. Живеел
наблизо. Братята му помогнали да си вземе апартамент, в който да живее, без
да се плаща. После му взели втори. След недоразумение със съпругата си
останал на издръжка на братята си. Преди 1990г. се оженил за втори път и за
да има къде да живее братята му отстъпили ниви, земя да продаде, за да му
купят друг апартамент. Така се стекли обстоятелствата, че според
9
свидетелката почти цял живот те му помагали, даже до последно. Между
първия и втория брак починалият е бил за няколко месеца в затвора, тъй като
не плащал издръжка на децата си. Знае, че има втори брак, от който също има
дете – момиче, но починалия ходел при братята си за пари, за храна. След като
Г. починал много тежко им се отразило на братята, защото загинал при
катастрофа, почина внезапно, ако е боледувал е друго. Втората му съпруга и
децата му ги няма. Двамата братя викали – „как можа от най-малкия да
тръгне“. Ищецът е споделял със свидетелката. След като те са го гледали и на
двамата братя им е много мъчно за загубата на най-малкия Г..
На поставените от ответника въпроси свидетелката сочи, че не знае точния
адрес в гр.Р., на който е живял Г. преди да почине. Знае, че не е живял с
братята си, а с втората си съпруга и с момиченцето от втория брак.Зае, че
починалият е имал сключен втори такъв, но не знае дали при сключването на
втория брак на Г. с втората му съпруга е присъствал Н.. Те много късно
сключили брак.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на иска и правната квалификация:
Твърдените факти и искането за защита сочат на предявен осъдителен иск -
на прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.
Налице активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на иска.
Налице е и специалната, нормативно установена процесуална предпоставка
/условие/ за допустимост на иска - В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към
застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от
представените от ищеца доказателства е видно, че последният в качеството си
на увредено лице, е заявило на 18.03.2023г.пред застрахователя писмено
искане за изплащане на обезщетение. Такова е било отказано изрично от
застрахователя с уведомление от 07.09.2023г. Следователно предявената
искова претенция е допустима, като е спазена процедурата по чл.380 КЗ.
По същество:
10
Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото
лице чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие - ТР - 2 - 2012 - ОСТК.
Фактическият състав на иска включва установяване наличието на валидно
застрахователно правоотношение между водача на автомобила, причинил
увреждането и ответния застраховател, както и наличието на фактическия
състав на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД - осъществено деяние /под
някоя от двете си проявни форми - действие или бездействие/, което е
противоправно - да нарушава конкретна правна забрана или да е в
противоречие с общия принцип да не се вреди на другия, причинени вреди,
които да са в пряк - причинно - следствена връзка с деянието /които са
прекият, типичен, непосредствен резултат от деянието/ и субективният
елемент - вина. Прякото право възниква едновременно с правото на
деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право
не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на
гражданската отговорност на застрахования.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП -
21.10.2020г. водачът на лек автомобил с рег.№ *** е имал валидно сключена
застраховка ГО при ответния застраховател. С влязла в сила присъда по
н.о.х.д. № 115/2022 г. по описа на ОС- Благоевград е признато, че водачът на
този автомобил А.А.В. на процесната дата е извършила противоправно и
виновно деяние, изразяващо се в нарушаване правилата на ЗДвП, довело до
смъртта на Г. А. К.. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Следователно са установени следните елементи от описания по-горе
фактически състав на имуществената отговорност на застрахователя, а именно
- виновно противоправно деяние на деликвента, с което са причинени вреди на
увреденото лице, както и валидна към този момент застраховка ГО на водача
на автомобила с ответния застраховател. В този смисъл формално са налице в
кумулативност всички елементи на основния деликтен състав по чл.45, ал.1
ЗЗД.
11
Независимо от горното обаче иска на ищеца е неоснователен, поради
недоказаност на активната му материална легитимация по следните
съображения:
При причиняване на вреди от деликт - имуществени и/или неимуществени,
лицето, което е претърпяло такива като пряка последица от непозволеното
увреждане, може да иска тяхното обезщетяване от причинителя на вредата.
Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост.
Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на
чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен с приетите от Пленума на ВС
постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК.
По отношение легитимацията на ищеца като правоимащо лице по смисъла
на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление №5 от 24.11.1969г. на
ПВС /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което
съжителства на съпружески начала с починалия/ и само по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В мотивите на тълкувателния акт изрично е посочено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две
Постановления, следва да се допусне като изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с
най-близките или вместо тях. Изложено е още, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В този контекст съдът сочи, че право на
обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
12
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, т.е. такива, които са по - продължителни,
интензивни от нормалните за подобна категория отношения. Тези
обстоятелства не се презюмират и подлежат на пълно и главно доказване от
ищеца, указания за което са му дадени с изготвения от първата инстанция
доклад на спора.
С решение № 60143/01.12.2023г., постановено по т.д.№ 1796/2020г., ТК, 1
отд. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на
въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен
въпрос „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на
посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на
Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки”.
По поставения материалноправен въпрос, както цитираното решение така и
в други свои решения ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в
двете постановления на ВС, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1. / създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. /
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24. Х1. 1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки
следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините - братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При
преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
13
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него обичайна близост между лицата,
да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването
на по- голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите -
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (така решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. №
291/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2О15 г. на ВКС, II т. о. и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019
г. на ВКС, II т. о.)
В случая от удостоверение за родствени връзки се установи безспорният за
страните факт, че ищецът е брат на починалия Г. К.. Само по себе си
установяване на факта на родство от посочения вид с починалото лице не е
достатъчно за уважаване на предявения иск, а следва ищецът пълно и главно
да докаже установяване на по - силна, интензивна и емоционална връзка и
привързаност приживе с починалото лице, както и на претърпени вреди, чийто
интензитет и продължителност са по-големи от обичайните за такъв вид
роднински връзки. За отношенията приживе между ищеца и неговият починал
брат от събраните свидетелски показания само лаконично се установява, че
ищецът е споделил пред св.К.а, че страда от загубата на своя по-малък брат,
както и че двамата по-големи братя назад в годините са подпомагали
финансово починалия, когато той не е имал средства. В показанията на
разпитаните свидетели, единият от които и син на ищеца, поради което следва
да се държи сметка за достоверността на показанията му и възможна негова
заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, не се установяват някакви конкретни
обективни факти и обстоятелства, които да определят връзката на ищеца с
починалото лице да е била изключителна и различна от присъщата форма на
близост, уважение, обич и привързаност, които са обичайните с оглед на
степента на родство.
14
От събраните гласни доказателства не се установяват някакви
изключителни обстоятелства, при които ищецът, от една страна и починалото
лице, от друга да са развили извънредни и различни от обичайните за братя
отношения. Обичайно е за българския бит и душевност такива братя и
сродници да се обичат, да контактуват помежду си и да се подкрепят, да
общуват ежедневно. От свидетелските показания не се установява ищецът да
е претърпял и да продължава да търпи и към момента на приключване на
устните състезания изключителни по своя интензитет и продължителност
вреди от смъртта на своя сродник. С други думи, гласните доказателства
свидетелстват за претърпени от ищеца болки и страдания от загубата на своя
брат, които са обичайните за такъв вид родство. Наличието на душевни
страдания при научаване за смъртта на своя близък роднини и споделяне пред
св. К.а, че му липсва по-малкия брат е типично проявление на скръб от
смъртта на брат. И двамата свидетели сочат, че към момента на смъртта си и
преди това починалият е живял в едно домакинство с друга жена- втора
съпруга, т.е. ищецът и починалият дори не са живеели заедно в едно
домакинство, което да предполага ежедневно контактуване и общуване за да
се направи извод, за евентуално по-силна емоционална връзка между двамата
братя извън обичайната за такъв вид родство.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на
близост между ищците и пострадалия, нито по-интензивни от обичайните
болки и страдания, то ищецът няма право да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя брат.
Не се установиха осъществяване на такива конкретни житейски факти и
обстоятелства, за да се направи извод за особено силна привързаност между
починалия и претендиращия обезщетението, които да надхвърлят нормалната
скръб, болка и страдание от загуба на близък роднина от този вид родство,
което да даде основание по изключение тези вреди и болки и страдания да
подлежат на справедливо обезщетяване.
Поради недоказването на такива изключително по вид, интензивност,
проявление вреди извън обичайните и житейски такива между братя, съдът не
обсъжда и въпроса относно обстоятелствата, имащи отношения към
определяне на размера на претендираното обезщетение.
При неоснователност на главния иск, неоснователна е и акцесорната
15
претенция за присъждане на лихва за забава, считано от поискания в исковата
молба начален момент до изплащане на дължимото.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има ответната
страна по арг. на чл.78, ал. 3 ГПК. Фактът, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото не го освобождава от
задължението да заплати на ответната страна направените от нея разноски в
случаите на отхвърляне на предявените искове.
На страната се дължат само тези разноски, които са направени във връзка с
делото и които са установен по основание и доказани по размер. С
представени списък по чл.80 ГПК ответната страна е поискала присъждане
като разноски на адвокатско възнаграждение в размер на 5640 лв. с ДДС
/л.150/. От ищеца в преклузивния срок –приключване на устните състезания, е
направено възражение за прекомерност на това възнаграждение.
При поддържане на такова възражение, на основание решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на
основание чл.633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако установи
несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна
сложност на делото. При направено възражение за прекомерност и с оглед
данните по спора, съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд.практика
/определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и определи
такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и
приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на
пълномощника /депозиране на отговори, жалби, молби и др./ .При
съобразяване на посочените критерии, поисканите от ответната страна
разноски от 5640 лв. с ДДС лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция следва да се редуцират до размер от 1000 лв. и 200 за ДДС или
общо 1200 лв. с ДДС, който размер отговаря на действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални
действия пред настоящата инстанция от пълномощника на ответната страна,
изразяващо се единствено в изготвяне на отговори по исковата молба и
представяне на писмена защита. Делото не се отличава с фактическа и правна
16
сложност, приключило е с провеждане само на едно съдебно заседание,
събрани са писмени и гласни доказателства, които са безспорни и чиито
анализ не изискват приложение на особени институти на материалното и
процесуално право. Делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
не предполагат разрешаването на множество проеюдициални въпроси. Ето
защо на ответната страна следва да се присъди справедливо възнаграждение,
съответстващо на реално извършената работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Н. А. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул.П.С.№*, чрез адв. И. Ю., с адрес: гр. С.ул.П.
№вх.** срещу ЗД Б.И. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
С.бул.Д.Б.№*, представлявано от С.П. и К.К., иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 50000,00 лева (петдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат Г. А. К., причинена
вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020г. по вина на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, за който
автомобил има валидно сключена със ЗД Б.И. АД застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно полица № *** от 21.09.2020 г. с валидност от
21.09.2020 г. до 20.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от изтичане
на три месеца от получаване на заявлението по чл. 380, ал. 1 КЗ- 22.11.2023 г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул.П.С.№*, чрез адв. И.
Ю., с адрес: гр. С.ул.П.№вх.** да заплати на ЗД Б.И. АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С.бул.Д.Б.№*, представлявано от С.П. и К.К. сумата
от 1200,00 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
17
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
18