Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
22.07.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2251 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 8660/05.07.2017 г., постановено по
адм.дело № 12858/2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение е обезсилено решението
от 31.08.2015 г. по адм.дело № 4349/2015 г. по описа на Административния
съд-София град в частта, в която Столична община е осъдена да заплати на К.Г.Т.
и Т.К.Т. обезщетение в размер на 4522 лева за всеки от тях, за имуществени
вреди, причинени в периода 30.04.2008 г. – 30.10.2013 г. от незаконно завземане
за изграждането на улица на част от имот № 490, находящ се в гр.София, квартал
29, местността „ Витоша-ВЕЦ –Симеоново“, заедно със законната лихва върху
главницата. С решението на съда е изпратена исковата молба на К.Г.Т. и Т.К.Т. по
подсъдност на Районния съд – София, и е прекратено производството по делото.
С решение от 22.01.2018 г., постановено по
гр.дело № 47243/2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав, е осъдена Столична
община със съдебен адрес:***, да заплати на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД, на К.Г.Т., ЕГН ********** и Т.К.Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***-4,
на всеки от двамата сумата от по 4522 лева - представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно завземане за
реализиране на улична регулация върху част от поземлен имот № 490, находящ се в
гр.София, кв.29, м.„Витоша-ВЕЦ –Симеоново“ за периода от 30.04.2008 г. до
30.10.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците до
окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени исковете до пълния им
предявен размер от по 6 000 лв., както и исковете за осъждане на ответника да
заплати обезщетение на всеки от ищците в размер на по 178,30 лв. – за
извършените разходи по реализиране на несъстоялата се продан на реална част от
п.и. 490, кв. 29, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“
с площ по скица от 98,00 кв.м. въз основа на Заповед № РД-561-154/15.11.2012 г.
на кмета на Столична Община. С решението на съда е осъдена Столична община със
съдебен адрес:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на К.Г.Т., ЕГН **********
и Т.К.Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***-4, на всеки от тях сумата от
по 320 лв. - съдебни разноски в производството. С решението на съда са осъдени К.Г.Т.,
ЕГН ********** и Т.К.Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***-4, да заплатят
на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на Столична община със съдебен адрес:***,
сумата от 75 лв. - съдебни разноски в производството.
С решение от 08.01.2020 год.,
постановено в закрито заседание по гр.дело № 47243/2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК, като в
решение от 22.01.2018г. по гр.дело № 47243/2017 г. по описа на СРС – 88 състав,
навсякъде в осъдителните диспозитиви при индивидуализиране на ищците вместо
фамилното име на всеки от тях „Т.“ да се считало изписано „Т.“.
Срещу
решението на СРС, 88 с-в е постъпила въззивна жалба от Столична
община, подадена чрез юрк.А.М., с искане същото да бъде отменено
изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявените
от ищците осъдителни искове. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
необосновано, като постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец К.Г.Т. оспорва
жалбата, като неоснователна. Излага съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата
страна- ищец Т.К.Т., чрез пълномощника си К.Г.Т. оспорва жалбата, като
неоснователна. Излага съображения за правилност и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Софийски
Градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3
от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на
спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата
молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото,
очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съдът приема, че в
процесния случай, СРС, 88 с-в, се е
произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД/ с каквито не е бил сезиран/, вместо по действително
предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД, с каквито е бил сезиран.
Съдът приема, че предметът на
делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск
на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди
всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от
хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС №
1/1985 г. : при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при
оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по
взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното постановление е
посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да
прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за
подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото
подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на
непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно
решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения
иск. Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са
последователно прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а
именно: решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015
г., І т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело №
2830/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по
т.дело № 3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният
акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на
диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса
факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в
резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В
цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата,
която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право
чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен
да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по
непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим,
тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно
упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната
инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по
спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет
на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието
и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното
право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по
предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите,
когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск,
който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и
въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Отделно от изложеното,
съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,
като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането
на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
В процесния случай, настоящият
въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявените от ищците срещу
ответника обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на собствения на ищците недвижим
имот за периода от 30.04.2008 год. до 30.10.2013 г., така както е изрично
заявен по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо
решение. Съдът
приема, че СРС, 88 с-в, се е произнесъл
по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. с
чл.45 от ЗЗД/ с каквито не е бил сезиран/, вместо по действително предявените
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с
каквито е бил сезиран. В процесния случай, обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
По изложените съображения и с оглед
обстоятелството, че СРС, 88 с-в, без основание се е произнесъл по обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД/ с
каквито не е бил сезиран/, вместо по действително предявените обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с каквито е
бил сезиран, постановеното решение е недопустимо в обжалваната част/ в частта, в която е осъдена Столична
община да заплати на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД, на К.Г.Т. и Т.К.Т., на всеки от един от двамата ищци
сумата от по 4522 лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно завземане за реализиране на улична
регулация върху част от поземлен имот № 490, находящ се в гр.София, кв.29,
м.„Витоша-ВЕЦ –Симеоново“ за периода от 30.04.2008 г. до 30.10.2013 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците до окончателното изплащане на сумите/
и следва да се обезсили на основание чл.
270, ал. 3, изр.3-то от ГПК в тази част,
включително и в частта
за разноските, като делото се върне на СРС за ново
разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд по действително предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД с исковата молба и по предмета на делото, в частта, в която са уважени предявени
осъдителни искове за главница в общ размер на сумата от 9044 лв./ по 4522 лв. за всеки един от ищците/. В
останалата част, решението на СРС, 88 с-в, като необжалвано от страните по
делото е влязло в законна сила и не е предмет на контрол от въззивната
инстанция. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия
на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С оглед цената на всеки един от предявените от ищците обективно съединени
искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и дадените задължителни за
съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280,
ал. 3, т.1 от ГПК.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 22.01.2018 г., постановено по гр.дело № 47243/2017 г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 88 състав/ поправено с решение от 08.01.2020 год.,
постановено в закрито заседание по гр.дело № 47243/2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав/, в частта, с която е осъдена Столична община със съдебен адрес:***,
да заплати на основание чл.49 ЗЗД,
във вр. чл.45 ЗЗД, на К.Г.Т., ЕГН ********** и Т.К.Т., ЕГН **********, и
двамата с адрес: ***-4, на всеки от двамата сумата от по 4522 лева - представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно завземане за реализиране на
улична регулация върху част от поземлен имот № 490, находящ се в гр.София,
кв.29, м.„Витоша-ВЕЦ –Симеоново“ за периода от 30.04.2008 г. до 30.10.2013 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците до окончателното изплащане
на сумите, както и в частта за разноските.
ВРЪЩА
делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд на действително
предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.