Решение по дело №2787/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1775
Дата: 30 декември 2009 г. (в сила от 18 юни 2010 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов Иванов
Дело: 20092120102787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е

№ 1089                                                  30.12.2009г.                                                  гр. Бургас

                                      

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                           ХІ-ти граждански състав

на шестнадесети юли                                                           две хиляди и девета година

в публично заседание в следния състав:

  

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при участието на секретаря Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдията И.Иванов

гражданско дело №2787 по описа на БРС за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на С.Т.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.”Цар Иван Шишман” №20А, против О.Р.Г., ЕГН **********,***, като се претендира прекратяване на сключения между страните на 25.11.2000г. граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Като основания за разстройството на брака ищцата посочва  наличието на постоянни остри конфликти между съпрузите, съпроводени с обиди от страна на ответника и чести прояви на физическо насилие. Ищцата излага твърдения, че ответникът злоупотребявал с алкохол и това му състояние допринасяло за конфликтите. Посочва, че съпругът не работел, не полагал грижи за издръжка на семейството и за възпитанието на децата на страните. Съпрузите отдавна обитавали отделни стаи в семейното жилище. Допълнително излага, че след подаване на молбата за развод родителите на ответника заявили желание да отведат децата в Република Турция и да ги отглеждат там, като отправили заплахи, че при противопоставяне на ищцата съпругът й щял да я убие. Посочва се още, че след поредния скандал между съпрузите, ответникът изгонил ищцата от семейното жилище. При посочените обстоятелства, ищцата счита, че бракът е лишен от съдържание и смисъл, поради което и намира, че същият следва да бъде прекратен.

С иска за развод ищцата е предявила и претенция за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две малолетни деца – Д.О. Г., род. на ***г. и С.О. Г., род. на ***г., респ. за определяне на режим на лични отношения между децата и ответника, както и за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на децата в размер на 70 лева за първото дете и 50 лева – за второто. Моли за възстановяване на предбрачното си фамилно име след развода - Н.. В съдебно заседание молбата се поддържа от ищцата, както и от упълномощен процесуален представител. Ангажирани са доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск за развод. Посочва, че не желае прекратяване на брака, както и че изложените от ищцата твърдения за неговото разстройство са неверни и неоснователни. При условията на евентуалност моли за разтрогване на брачната връзка по вина на ищцата. В тази връзка излага твърдения за брачни провинения на съпругата, а именно, че не изпълнявала домакинските си задължения да чисти и готви, като това вършел ответникът. Отделно от това ищцата имала особено тежък характер – не била контактна, отказвала да поддържа приятелски връзки с други семейства, държала се неадекватно в компания. Съпругът претендира за предоставяне упражняването на родителските права върху родените от брака деца, присъждане на издръжка за децата в размерите, посочени и от ищцата, както и предоставяне ползването на семейното жилище  в гр.Б..к.”З., бл., ет. ап., за което твърди, че е придобито с извънсемейни средства.  Ангажира писмени и гласни доказателства.

Предявеният иск за развод е с правно основание чл.99, ал.1 от Семейния кодекс /отм/.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените във същата доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Видно от представения по делото дубликат от 15.04.2009г. на удостоверение за сключен граждански брак, издаденo от Община Бургас, О.р.Г. и  С.Т. Н. са сключили граждански брак на..... в гр.Б., за което е съставен акт №V0273/25.11.2000г., като съпругата е приела след брака да носи фамилното име Г.. От приложените в производството удостоверения за раждане се установява, че от брака са родени две деца -  Д.О. Г., род. на ***г. и С.О. Г., род. на ***г.

По делото са изслушани показанията на четирима свидетели - Н.Т.Н. – брат на ищцата, Н. В. Г. – майка на ищцата, Б. П. А. и Р. Х. Г. – баща на ответника. Свидетелят Н. заявява, че познава ответника още от преди страните да сключат брак. Правило му впечатление, че О.Г. употребява твърде големи количества алкохол. Често организирал банкети с приятели в жилището на страните. Не работел. Многократно отправял заплахи към ищцата, правел скандали. Обаждал се по телефона на свидетеля, за да прибере сестра си в гр.Ш.. Казвал, че ищцата е ненормална, по цял ден нищо не прави, не се грижи за децата и домакинството. Заканвал се да вземе децата и да ги заведе в Турция при своите родители. Свидетелят посочва, че не е присъствал при отправяни към ищцата закани за убийство. Гостувал на семейството през м.февруари 2009г. и по това време и двамата съпрузи се грижели за домакинството.

Свидетелката Г. заявява, че е присъствала, когато ищцата напускала семейното жилище в края м.май 2009г. Тогава възникнал конфликт между свидетелката и бащата на ответника, на който ищцата не присъствала. Бащата на ответника се заканил, че ако С. вземе децата, ще я убият. По това време О. бил в Турция. Свидетелката знаела от дъщеря си, че съпругът й я изгонил от семейното жилище.

Свидетелят А. твърди, че е семеен приятел на страните. Имал лекарски кабинет в съседство с тяхното жилище. Често им гостувал. Свидетелят посочва, че няма наблюдения съпругът да злоупотребява с алкохол. Заявява, че не е присъствал на скандали между страните или на упражнявано насилие от страна на О.. Сочи, че ответникът работи – имал два магазина за дрехи, заведение в гр.Б., кв.”К.”, извършвал шипинг услуги, организирал туристически екскурзии, участвал и като съдия по водна топка в различни  турнири. Семейството поддържало добър стандарт на живот. При грижите за децата страните ползвали услугите на детегледачка. През останалото време по впечатления на свидетеля за децата основно се грижел съпругът. При гостуванията на свидетеля ответникът вършел и повечето домакинска работа. Съпругата му пък била неконтактна, мълчалива и не успявала да се внедри в приятелска компания, което измъчвало ответника.

Свидетелят Г. посочва, че живее в Република Турция, но е присъствал, когато ищцата напускала семейното жилище. Отрича да е влизал в конфликт с нея. Заявява, че не е присъствал на конфликти между страните. С. ходела често в Истанбул, за да купува дрехи за магазина, стопанисван от фирмата на О.. Сочи, че семейството му помага на страните. През зимата на 2008г. малкото дете на съпрузите гостувало в Турция за около пет месеца, тъй като родителите работели и нямали възможност да се грижат добре за него. Тогава родителите на ответника записали детето на детска градина, за да посещава организираните там манекенски курсове и курсове за балет. Ищцата не била против тези посещения.

По делото са представени писмени доказателства  - договор от 05.12.2008г., сключен между „Пристанище Бургас” ЕАД- гр.Бургас и „Вортекс Шипинг” ООД – гр.Варна, пълномощно от Г. С. М. с нотариална заверка на подписа от 20.11.2008г., решение за вписване и удостоверение за актуално състояние по ф.д. № 810/2004г. по описа на Бургаския окръжен съд, както и подадени от О.Р.Г. годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ за периода 2006г.  -  2008г. От приложените документи се установява, че за посочения период ответникът е бил трудово ангажиран, упражнявал е търговска дейност като едноличен търговец и е реализирал, респ. декларирал доходи от нея, а също така е осъществявал дейност по агентиране на кораби в акваторията на Пристанище Бургас.

От представения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас се установява, че двете деца на страните са в добро здравословно състояние,  без притеснение общуват с непознати и отговарят с лекота на зададени въпроси. Имат личен лекар. Детето Д. е ученик, а С.посещава детска градина. Грижи за децата се полагат и от двамата родители. Не са налице данни за упражняван натиск върху децата, още повече, че те не са запознати с възможността за предстоящ развод между родителите, които са заявили, че не желаят да ги разстройват. Семейното жилище на страните представлява апартамент в гр.Б., ж.к.”З.”, бл., ет. ап. и се състои от две стаи – спалня и детска стая, трапезария с кухненски бокс и санитарни помещения. Жилището е обзаведено с удобни и функционални мебели съобразно нуждите на домакинството, като хигиенно-битовите условия са много добри. Видно от представения нотариален акт от 26.03.2003г. жилището е с площ от 86.87 кв.м. и е придобито по време на брака, респ. съгласно презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./ съставлява обща собственост на страните.  

Анализът на ангажираните гласни доказателства, дори при отчитане на възможността за известна пристрастност на част от свидетелите, обосновава извод за настъпило отчуждение между съпрузите. От представените доказателства не се установяват обстоятелства относно твърдяните от ищцата злоупотреба с алкохол от страна на ответника, липса на трудова заетост и неполагане на грижи за децата и домакинството. В тази връзка следва да бъдат възприети като достоверни показанията на свидетеля А., както с оглед липсата на родствена обвързаност между свидетеля и страните, така и предвид неговата професионална квалификация като лекар. Показанията на този свидетел за трудова ангажираност на ответника се потвърждават и от представените писмени доказателства. Липсват и конкретни достоверни данни за упражнявано насилие от страна на ответника, отправяни заплахи към ищцата, както и да осъществявани действия, свързани с изгонване на ищцата от семейното жилище. Напротив, от представеното по делото копие от паспорт на ответника е видно, че в края на м. май 2009г., когато ищцата е напускала жилището, ответникът не е бил в страната. Това се потвърждава и от свидетелските показания. Не се установяват и твърдяните от ответната страна брачни провинения на ответницата, изразяващи се в липса на грижи за децата, домакинството и издръжката на семейството. Свидетелите посочват, че ищцата активно се занимава с търговска дейност и поддържа магазин за дрехи. От констатациите в социалния доклад е видно още, че съпругата проявява активност и в отглеждането и възпитанието на децата. От друга страна сам по себе си не може да се разглежда като укорителен евентуалният отказ на ищцата да поддържа контакти и приятелски отношения с други семейства, както и да участва в организирани събирания и увеселителни мероприятия.  

От показанията на разпитаните свидетели обаче се установява наличието на напрежение в отношенията между страните в брака, както и липса на близост и взаимност. Установява се също така, че началото на посочената нестабилност в отношенията се корени далеч назад във времето, поради което следва да се приеме, че тя има траен характер. С течение на годините разривът между страните се е задълбочил, като е достигнал нива на взаимна нетърпимост. Съпрузите са изгубили уважението и доверието си един към друг. Това заключение се подкрепя и от показанията на свидетеля Г., от които се установява, че съпрузите обитават и спят в различни стаи в семейното жилище. Следователно в случая не се касае за обикновени и преходни недоразумения между съпрузите, а за трайно разстроена брачна връзка. Предвид изложените съображения съдът намира, че бракът между страните е загубил своето съдържание, неговото продължаване не е обществено оправдано, поради което същият следва да бъде прекратен. При изследване на въпроса за вината следва да се преценят данните за поведението на всеки от съпрузите и тяхното отношение към семейството. В разглеждания случай не може да се приеме, че само един от съпрузите е допринесъл за разрушаване на семейната връзка. Всеки от тях е показал пасивно и пренебрежително отношение към поетите брачни задължения за взаимно уважение и разбирателство, като същевременно и двамата не са демонстрирали нагласа за осъществяване на общо благополучие или за предотвратяване на настъпилото отчуждение. Предвид това настоящата инстанция приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

На основание чл.106 от СК /отм./ при определянето на мерките относно упражняването на родителските права след развода следва да се извърши комплексна преценка, като се съобразят множество фактори - възможностите на всеки от родителите за осигуряване на нормалното развитие на децата, техните възпитателски качества, привързаността на децата  към един от родителите, тяхната възраст, пол, нужда от особени грижи и др. Водещ критерий е обективният интерес на децата. С оглед на събраните данни по делото съдът намира, че и двамата родители проявяват ангажираност в грижите за отглеждането, възпитанието на децата и тяхната издръжка. Предвид това следва да се приеме, че и двете страни разполагат със съответните родителски качества. Конкретни препоръки в тази насока не се съдържат в представения социален доклад. При възлагане упражняването на родителските права следва да се съобрази ниската възраст на децата, с оглед на която съдът намира, че техните интереси налагат необходимостта от постоянно внимание и грижи, които биха могли да бъдат осъществявани по пълноценно понастоящем от майката. Не следва обаче да бъде разколебавана привързаността на децата към техния баща, с оглед на което  упражняването на родителските права следва да бъде  предоставено на С.Г., като на бащата О.Г. следва да бъде определен разширен режим на лични отношения с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделния ден, по три дни през зимната и пролетната ученически ваканции, както и един месец през лятната ваканция, в период, който не съвпада с ползвания от майката платен отпуск, с право на преспиване на децата в дома на бащата.

На основание чл.106, ал.1 вр. чл.82, ал.1 от СК /отм./ и с оглед предоставените на майката родителски права, бащата О.Г. следва да бъде осъден да заплаща на месечна издръжка за децата. Ответникът е заявил получаването на високи доходи, данни за които се съдържат както в представения социален доклад, така и в приложените по делото данъчни декларации. При отчитане на нуждите на всяко от децата, съобразно необходимостта на всеки подрастващ от средства за физическо и духовно развитие с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и възпитание, както и предвид наличните данни за получаваните от бащата доходи, съдът намира, че месечната издръжка за детето Д., което е ученик, следва да бъде определена в размер на 70 лева, а за детето С. – размер на 60 лева. Посочените размери съответстват на претендираните от ищцата при съобразяване нормата на чл.142, ал.2 от действащия Семеен кодекс, с оглед на обстоятелството, че издръжката се дължи занапред.

Относно ползването на семейното жилище след развода, съдът намира, че с оглед прекратяването на брака, данните за площта и разпределението на помещенията в апартамента в ж.к.”Зорница” и  предвид отношенията между страните, същото не може да се ползва и от двамата съпрузи. Ползването му следва да се предостави на съпруга, комуто е възложено упражняването на родителските права върху малолетното дете, а именно С.Г..

На основание чл.103, ал.1 от СК /отм./, вр. чл.326 от ГПК и предвид направеното от страна на ищцата изрично искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име следва да се постанови, че след развода бившата съпруга ще носи фамилията Н..

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Бургаският районен съд определя държавна такса за допускане на развода в размер на 50 лева, които следва да бъдат заплатени от страните поравно -  по 25 лева по сметка ***. Съпругът О.Р.Г. следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху размерите на присъдената за децата издръжка, която такса възлиза в размер на 187.20 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

                                           Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на..... в гр.Бургас с акт за граждански брак №.. между С.Т.Г., ЕГН **********,*** и О.Р.Г., ЕГН **********,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЕМА, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо родените от брака между страните деца Д.О. Г., ЕГН **********, роден на ***г. и С.О. Г., ЕГН **********, родена на ***г., на майката С.Т.Г. ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата О.Р.Г., ЕГН ********** и малолетните деца Д.О. Г., роден на ***г. и С.О. Г., родена на ***, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделния ден, по три дни през зимната и пролетната ученически ваканции, както и един месец през лятната ваканция, в период, който не съвпада с ползвания от майката платен отпуск, с право на преспиване на децата в дома на бащата.

ОСЪЖДА О.Р.Г., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка за всяко от децата на страните, считано от влизане в сила на решението за развод, както следва: 70 /седемдесет/ лева за детето Д.О. Г., ЕГН **********, роден на ***г. и 60 /шестдесет/ лева за детето С.О. Г., ЕГН **********, родена на ***г.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент находящ се в гр.Б., ж.к. З. бл., вх., ет., ап., на С.Т.Г., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака С.Т.Г., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Н..

ОСЪЖДА С.Т.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул.”Ц. И.Ш.” №, да заплати на Бургаския районен съд сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА О.Р.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд сумата от общо 212.20 лева /двеста и дванадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавни такси.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

         

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала

А.Т.