Р Е Ш Е Н И Е
Номер
792 Година 02.07.2018 Град
С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори май Година
2018
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2591 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата
Г.Т.П. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че с н.а. за дарение ---62/2015
г. придобила от майка си Е.С.П. 1/2 идеална част от самостоятелен обект в
сграда, който е с идентификатор ***, с адрес: ---, който самостоятелен обект се
намира в сграда ---, разположена в поземлен имот с идентификатор ---, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ: --- кв.м, с прилежащи части: избено -, ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **,-, под обекта: ***, и
над обекта: -, като даритЕ.та си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване на същия имот. Този имот бил придобит от майка й и
ответника по време на брака им със заповед № СД-124/14.06.1988 г. по чл. 100
ЗТСУ и заповед за отчуждаване и обезщетяване № СД-230/03.10.1988 г. С решение ---37/16.07.2004
г. по гр.д. ---32/2004 г. на СтРС бракът им бил прекратен с развод. С това
решение процесният имот бил предоставен на майка й за ползване. От момента на
влизане в сила на същото решение, живеела в този имот, като по време на брака
между майка й и ответника също живяла в него. След приключване на делото
ответникът напуснал жилището и оттогава не бил живял в него. Освен това лично
ищцата го уведомявала многократно, че владеела имота за себе си, респективно
неговата идеална част, и никога не го била допускала в него. Той никога не бил
имал ключове за апартамента и избеното помещение. Нито за входната врата на
жилищната сграда. Откакто навършила пълнолетие през - г., живеела в процесния
имот и фактически го владеела изцяло, за което многократно уведомявала
ответника, че владеела имота за себе си, респективно неговата ½ идеална
част, че го владеела против волята и съгласието му. Никога не го била допускала
да владее или ползва имота. Никога не бил оставял негови вещи в него. Това й владение
продължило повече от 20 години. Ответникът знаел, че бил пропуснал възможността
да заведе иск за делба срещу майка й, което можел да стори до 2014 г. Било му известно,
че ако заведял такъв иск, щяло да бъде направено възражение за придобиване на
неговата ½ идеална част по давност. За това преценил, че ще я ипотекира и
заблуди лицето, което му давало кредит, че бил неин собственик и незаконосъобразно
щял да получи пари. Ако бил завел иск за делба, можел да получи тази сума, а се
задоволил да получи 15000 лева по ипотечен акт № 40/2016 г. Заемодател му била Н.С.К.
с постоянен адрес в Х., -, а кредитът бил със срок за изплащане от един месец и
предвидена неустойка за неплащане в размер на 50 % от заетата сума. Ясно било,
че договорът бил сключен, за да можела заемодатЕ.та да заведе процедура за
придобиване на ½ идеална част от имота чрез публична продан, както и
станало. С постановление от 18.11.2016 г. по изп.д. № **на ЧСИ К.А., Н.С.К.
придобила ½ идеална част от имота на основание публична продан.
Извършени били описаните в уточняващата молба процесуални нарушения от съдебния
изпълнител. След извършване на публичната продан, за която даже не било
оставено съобщение на входната врата на жилището, за да не разберяла какво
става, постановлението за възлагане било вписано и Н.С.К. завела срещу нея иск
за делба. Делото било заведено под № 5807/2016 г. на СтРС и по нейно искане
било спряно до приключване на спора по настоящото дело. Била жертва на схема за
измама, да се получели средства от имота, който не бил собственост на
ответника. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата е собственик по давност на 1/2 идеална част от описания имот. Претендира
разноски.
Ответникът
К.И.К. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като недопустим и неоснователен,
и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в
представена от пълномощника му писмена защита.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите
след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Ответникът
и свидетЕ.та П. (майка на ищцата) са сключили граждански
брак на --- г. От този брак имат две дъщери - Й.К.И. и В.К.И. (л.
10). От първия си брак същата свидетЕ. има още две деца, сред
които и ищцата, нейна дъщеря (св. П.). По
време на брака им, ответникът и свидетЕ.та П. придобили с представената допълнителна
заповед № СД ---24/14.06.1988 г. по чл. 100 ЗТСУ (отм.),
в режим на съпружеска имуществена общност, процесния апартамент с идентификатор
***, който е бил и семейното им жилище (л. 5-6 и 8). Бракът
им е бил прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, с влязлото в
сила на - г. решение по гр.д. ---132/2004 г. на СтРС (л. 9-12). Със същото това
жилище е било предоставено за ползване на свидетЕ.та П.. От бракоразводното
решение е видно още, че в това жилище същата свидетЕ. и ответникът са живели само
с двете си дъщери до фактическата им раздяла през май 1998 г., когато
ответникът го напуснал и в него останали да живеят до приключване на 21.06.2004
г. на съдебното дирене по бракоразводното дело само свидетЕ.та П. и двете й
дъщери от брака й с ответника (л. 10). Именно
поради това същото жилище е било предоставено за ползване на тази свидетЕ. след
развода (л. 11-12).
След това в същото жилище заживяла и ищцата,
която била допусната да живее в него от свидетЕ.та П. (св. Т.),
за да си помагат взаимно (св. П.).
През 2009 г. свидетЕ.та П. установила връзка с настоящия си съжител, при когото
обаче се пренесла да живее едва на 15.12.2016 г., за да гледа болната му баба,
въпреки което по два-три пъти в седмицата продължавала да посещава и това
жилище, от което все още не си била изнесла багажа (св. П.). През
март 2015 г., след като се оженила, същото жилище напуснала и В. И., дъщеря на ответника
и свидетЕ.та П.. След 15.12.2016 г. в този апартамент останали да живеят ищцата
с двете й деца (св. Т. и П.).
На 08.01.2015 г.
ответникът изпратил на свидетЕ.та П. и ищцата представената от пълномощника й
нотариална покана (л. 29). В същата заявил, че
притежава половината от процесния апартамент, а не е допуснат да го ползва и
желае ищцата с децата й да го напусне, за да може поне дъщеря му В. И. да го
ползва нормално, като поканил ищцата да му плаща докато го освободи 200 лева месечен
наем считано от една година назад, за ползването с децата й на този апартамент,
като й определил и срок от един месец да го напусне. А тъй като свидетЕ.та П.
притежавала само половината от същия апартамент, а реално ползвала целия и
решавала кой да го обитава, я поканил да му плаща 100 лева месечен наем,
считано от една година назад. Със същата покана ответникът поискал да му бъде
предоставен достъп до жилището, за да преглежда стопанисването му и вижда
дъщеря си и поканил ищцата и свидетЕ.та П. да се явят на 15.01.2015 г. в
нотариалната кантора на посочения в поканата нотариус, за да уредят отношенията
си (л. 29).
На 08.07.2015 г., с
н.а. 162/2015 г., свидетЕ.та П. дарила на ищцата собствената си ½
идеална част от този апартамент, като си запазила пожизнено и безвъзмездно
вещното право на ползване на същата част от него (л. 4).
В този нотариален акт същата свидетЕ. и ищцата заявили пред нотариуса, че този
апартамент е „съсобствен с трето лице“ (л. 4).
На 15.06.2016 г.
ответникът ипотекирал с н.а. № 40/2016 г. своята ½ идеална част от този
апартамент, за обезпечение на получен от Н.С.К. заем от 15 000 лева, който
се задължил да върне в срок от 1 месец (л. 4 от приложения
дбуликат на изп.д. ---687/2016 г. на ЧСИ К.А.). На 29.07.2016 г., въз
основа на този ипотечен акт, Недялка Канева се снабдила с издадени й по ч.гр.д.
№ 3571/2016 г. на СтРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по чл. 418 ГПК, за принудително събиране от ответника на предоставената му в
заем сума от 15 000 лева, със законната лихва от 27.07.2016 г. до
изплащането й, както и сторените по това дело разноски (л. 2-3 от изп.д. ---687/2016
г.). На 10.08.2016 г., въз основа на същия изпълнителен лист, Недялка
Канева подала молба и било образувано приложеното в дубликат изп.д. ---687/2016
г. на ЧСИ К.А.. На 15.08.2016 г. по същото е било наложена възбрана на
ипотекираната от ответника ½ идеална част от процесния апартамент (л.
20 от изп.д. ---687/2016 г.). На 20.09.2016 г. ищцата подала по
същото изпълнително дело молба, в която заявила, че на 31.08.2016 г. в дома й
дошъл „човек от името на ЧСИ“, за да направи опис на „..½ идеална част
от жилището, в което живея и съм собственик на другата ½ идеална част…“.
Допълнила, че „…исканият от Вас опис е на ½ идеална част на К.И.К.,
който е ипотекарен длъжник и Вие сте съдия изпълнител по производството…“, и „…като
собственик на ½ идеална част от жилището…“, поискала от ЧСИ да й
предостави препис от решението на съда (л. 48 от изп.д. ---687/2016
г.). Подобна молба, с която признала извънсъдебно към датата
на подаването й, че е собственик по дарение от майка си само на ½
идеална част от процесния апартамент, ищцата е подала по същото изпълнително
дело и на 15.02.2017 г. (л. 74 от изп.д. ---687/2016
г.).
От полученото по това
изпълнително дело на 09.11.2016 г. писмо от О. е видно още, че за разлика от
ответника, който към 02.11.2016 г. е нямал непогасени публични задължения за
данъци и такси битови отпадъци за процесния апартамент, ищцата и свидетЕ.та П.
са имали неплатени такива за същия имот (л. 62 от изп.д. ---687/2016
г.). Това обстоятелство се потвърждава и от представените от
пълномощника на ответника приходни квитанции. От тях е видно, че ответникът е
плащал от 2006 г. до 2014 г. дължимите от него данъци и такси битови отпадъци
за притежавана от него ½ идеална част от процесния апартамент (л.
112-118). Доводите за противното на пълномощника на ищцата, че тези
квитанции не удостоверявали това, са неоснователни. Макар върху тях да няма
подпис на платец, е налице такъв на получилият плащането за О. неин служител. А
след като е така и същите квитанции се намират и представят по делото в
оригинал от ответника, това несъмнено доказва, че именно той е платил
посочените в тях публични задължения за неговата идеална част от процесния
апартамент (аргумент от чл. 77, ал. 1 ЗЗД).
С протокол от
26.10.2016 г. на ЧСИ, за купувач на неговата ½ идеална част от същия
имот, срещу която е било насочено изпълнението по изпълнителното дело, е обявен
взискателят Н.С.К. за сумата от 47304 лева. А тъй като ЧСИ приел, че вземането й
по изп.д. ---687/2016 г. и
присъединеното към него друго изп.д. ---980/2016 г. (което не е приложено)
било
по-голямо от тази цена, й възложил с постановление от 18.11.2016 г.
притежаваната от ответника ½ идеална част от процесния имот (л.
65 от изп.д. ---687/2016 г.). Върху това
постановление е отразено, че е влязло в сила на 29.11.2016 г. Следователно. От тази
дата Н.С.К. е придобила с него правото на собственост върху притежаваната от
ответника ½ идеална част от процесния апартамент (чл.
496, ал. 2 ГПК).
На 13.12.2016 г. същата
предявила против ищцата иск за делбата му, като за разглеждане му е образувано
и висящо към настоящия момент гр.д. № 5807/2016 г. на СтРС (л.
30). На 20.03.2017 г. ищцата е подала по същото дело отговор,
а на 09.05.2017 г. е предявила по делото процесния иск (л. 2 и 30).
Съдът не кредитира показанията
на посочените от нея свидетели Т. (дъщеря на ищцата)
и П. (майка
на ищцата) в останалата им част, в която дават показания,
че ищцата живеела в процесния апартамент още преди развода на майка й и
ответника, както и че след развода им многократно уведомявала лично, по
телефона или чрез свидетЕ.та П., ответника, че била завладяла неговата идеална
част от този апартамент и поради това не го допускала в него. В тази им останала
част, показанията на тези свидетели са не само непоследователни, нелогични и
вътрешно противоречиви, но противоречат и на бракоразводното решение (от
което е видно, че по време на фактическата раздяла на ответника и свидетЕ.та П.
през май 1998 г., до приключване на съдебното дирене по бракоразводното дело на
21.06.2004 г., в същото жилище са останали да живеят само тази свидетЕ. и двете
й дъщери от ответника), на н.а. за дарение (в
който свидетЕ.та П. и ищцата сами са признали, че процесния апартамент е
съсобствен към датата на това дарение с трето лице (респективно ответника –
б.р.), а не между ищцата и тази свидетЕ.) и на посочените молби
на ищцата в изпълнителното дело (в които тя също е
признала към дата на подаването им на 20.09.2016 г. и на 15.02.2017 г., че е
собственик по дарение от майка си само на ½ идеална част от процесния
имот, а собственик на останалата ½ идеална част от него е именно
ответникът – л. 48 и 74 от същото). А тази
непоследователност, нелогичност и противоречивост в показанията на тези
свидетели в посочените им части, в съчетание с близката им родствена връзка с
ищцата (нейни дъщеря и майка), оправдава напълно
недоверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност в същите части (чл.
172 ГПК).
Така свидетЕ.та Т. дава
категорични показания, че живеела в процесния апартамент откакто се била родила
през 1998 г., а майка й живеела в него още от закупуването му, които й
показания са не само нелогични, защото при закупуването на този апартамент
същата свидетЕ. не е била родена, но противоречат и на бракоразводното решение
по гр.д. ---132/2004 г. на СтРС, от което е видно, че от фактическата раздяла
на свидетЕ.та П. и ответника през май 1998 г. до приключване на съдебното
дирене по същото дело на 21.06.2004 г., в този апартамент са живели само свидетЕ.та
П. и двете й дъщери от ответника, но не и ищцата (л. 10).
Първоначално същата свидетЕ. дава показания, че присъствала през 2005 г. и 2006
г. на два разговора между страните на улицата и по телефона, а след това
напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същата
свидетЕ. не може въобще да си спомни нито кой от тези разговори през коя точно
от тези две години се е провел, нито дори сезона, през който се е провел. А
след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на
горното същата свидетЕ. дава показания, че разговора по телефона май бил
първият, а при вторият ответникът дошъл в апартамента (л. 121).
След това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на
горното същата свидетЕ. дава показания, че разговорите не били само на улицата
и по телефона, а ответникът идвал и до апартамента, както и че със сигурност
знаела, че тези разговори били повече от два, но не знаела колко; че не се били
провели всички през 2005-2006 г., а имало и през 2013 г., ако се не лъжела,
като след това отново имало разговори, но не знаела точно коя година, като
повечето разговори били по телефона и на улицата, като имало и на други улици,
„примерно на пазара“ (л. 121). Първоначално
дава категорични показания, че майка й звъняла пред нея по телефона, на
високоговорител, на ответника, че нямало да го допусне до апартамента, защото
го владеела за себе си и ако искал да си търсел правата по съдебен ред, а след
това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното
дори не може да се сети, какво й е отговорил ответникът. А след това, непоследователно,
нелогично и вътрешно противоречиво на горното и добавя, че била запомнила
думите, които майка й говорела на ответника през 2005-2006 г., най-рано от
2012-2013 г., а преди това си спомняла само, че майка й му казвала „да си отива
и нямало да го пусне“, но същата свидетЕ. не знаела защо, а за „владението“
ставало въпрос от 2013 г. нататък (л. 122).
Показанията на свидетЕ.та
П., че след фактическата й раздяла с ответника останала да живее в процесния
апартамент с трите си дъщери, включително и ищцата, противоречат на
бракоразводното решение по гр.д. ---132/2004 г. на СтРС, от което е видно, че
от фактическата й раздяла с ответника през май 1998 г. до приключване на
съдебното дирене по същото дело на 21.06.2004 г., в този апартамент са живели
само тази свидетЕ. и двете й дъщери от ответника, но не и ищцата (л. 10). Показанията
на същата свидетЕ., че след консултация с адв. Ц.Ж. през 2007 г., отказала
направено й преди това предложение на ответника да се откажела от издръжката на
децата им, а той да се откажел от половината апартамент в полза на дъщеря им В.
И., са нелогични, защото същият адвокат е бил пълномощник на ответника по
бракоразводното им дело. Поради това е нелогично тази свидетЕ. да е търсела
консултация именно от него (л. 9).
Показанията й, че около четири месеца след развода им с ответника, извършили
заедно с ищцата ремонт на този апартамент, който заплатили поравно, съдът не
кредитира. Не само защото са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго
доказателство по делото. Но и защото противоречат на дадените от същата тази свидетЕ.
преди това показания, че отговаряйки на запитвания на ответника за апартамента
го уведомила, че „….след като съм правила в него ремонти (без
да сочи в същите да е участвала и ищцата – б.р.) и съм отгледала в него
децата, да се обърне към съда и да си търси правата, ако има такива…..“ (л.
122). Показанията й, че преди тези ремонти посочените от нея
адвокати им дали с ищцата консултация, че от момента, в който последната се
била съгласила да прави с тази свидетЕ. ремонт на апартамента, можела да се
чувства като негов пълноправен собственик, съдът не кредитира. Не само защото
са изолирани, тъй като не се подкрепят от нито едно друго доказателство по
делото. Но и защото са нелогични. Не само защото на съдът е служебно известно,
че единият от посочените от тази свидетЕ. адвокати, няма кантора в „старите
кантори“, където сочи, че ги намерила и те им дали с ищцата през 2004 г.
посочената консултация. Но и защото, последната не е съобразена със закона,
който не предвижда възможност държател да придобие собственост върху чужд имот
поради извършени подобрения в него (ТР 85/1968 г.).
Показанията на тази свидетЕ., че ищцата недопускала ответника да влезе в
процесния апартамент, тъй като предприела след ремонта му през 2004 г.
поведение „…като собственик на половината апартамент…“, съдът не кредитира. Не
само защото не са непосредствени, а градят на преразказани й от ищцата
разговори с ответника. Освен това са и непоследователни, нелогични и вътрешно
противоречиви, защото първоначално дава категорични показания дори за точните
думи на ищцата при същите разговори, а след това не може да си спомни дори
годината на поне един от тях, вместо което сочи, че „такава позиция“ ищцата
имала спрямо ответника „от 2004 г.“, освен което първоначално дава категорични
показания, че последният започнал да търси именно ищцата, защото тя не го била
допускала да влезе в жилището и се държала като негов собственик, а след това
напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на горното
същата тази свидетЕ. дава показания, че „..не знам защо се заминаваше с Г., а
не с мен за този апартамент…“ (л. 123).
Но и защото тези й показания противоречат, както на н.а. за дарение от
08.07.2015 г., в който същата свидетЕ. и ищцата сами са признали пред нотариуса
неизгодния за ищцата факт, че процесният апартамент е съсобствен към датата на
това дарение с трето лице, респективно ответника, а не съсобствен между
страните по това дарение (л. 4), така и на посочените
молби на ищцата от 20.09.2016 г. и от 15.02.2017 г. в образуваното срещу
ответника изпълнително дело, в които ищцата сама е признала, че към датата на
подаването им е собственик по дарение от майка си само на ½ идеална част
от процесния имот, а собственик на останалата ½ идеална част от него е
именно ответникът (л. 48 и 74 от същото изп.д.).
Показанията на същата свидетЕ., че през 2007 г. ответникът забравил да плати
данъка на апартамента и тя платила и неговата част от същия, съдът не
кредитира, защото противоречат на представената от пълномощника му приходна
квитанция от 15.12.2007 г., от която е видно, че не тази свидетЕ., а ответникът
е платил неговата част от този данък (л. 117).
Показанията й, че баща му й споделял, че плащал и данъка за частта на ответника
на апартамента, съдът не кредитира, защото са не само изолирани, тъй като не се
подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, но противоречат и на
представените от пълномощника на ответника приходни квитанции от 2006 до 2014
г. От тях е видно, че именно ответникът е плащал дължимия за неговата идеална
част от апартамента данък и такса битови отпадъци (л. 112-118).
Съдът не кредитира и
показанията на свидетеля Д., защото са непоследователни, нелогични, вътрешно
противоречиви и изолирани, което в съчетание с признатият от него факт, че именно
неговата тъща е закупила на публичната продан притежаваната от ответника ½
идеална част от процесния апартамент, оправдава напълно недоверието, с което
съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК). Първоначално
дава категорични показания, че познавал ответника от 15-20 години и знаел за
него много неща, като с него се срещали често, през месец – два, а през
последните години поддържали и приятелски отношения, като знаел много добре в
кое жилище живеел в момента, защото многократно ходил там, а след това напълно
непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същият този свидетел
не само не може да посочи дори номера на сградата, в която се намира на ***
процесния апартамент, но и номера на сградата, в която се намира жилището, в
което в момента твърди, че ответникът живеел и този свидетел ходил многократно (л.
123-124). Първоначално дава показания, че с ответника се срещали
често, през месец – два, а след това напълно непоследователно, нелогично и
вътрешно противоречиво на горното същият свидетел дава показания, че имало
периоди, когато се срещали веднъж в годината, както и такива, когато се срещали
по 2-3 пъти в месеца, като срещите им зачестили, но не можел да се сети кога,
защото било „динамично“ (чл. 124).
Първоначално дава категорични показания, че в продължение на „години назад 5-6-7-8
години“ ответникът искал от него консултации, какво можел да направи с
процесния апартамент, за да получел някаква сума срещу него, но не бил много
настоятелен до преди две години, когато настоятелно искал да ипотекира неговата
идеална част от него, защото искал да си направи „освежаване“, „лек ремонт“ на
жилището, в което живеел, а този свидетел знаел много добре кое било това
жилище, защото бил ходил в него многократно, а след това напълно
непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същият този
свидетел дава показания, че едва преди около две години бил отишъл за пръв път
в това жилище, в което ходил още 3-4 пъти след това. Първоначално дава
категорични показания, че тези му последващи 3-4 посещения на същото жилище
осъществил, за да предаде „малки подаръчета“ на малката дъщеря на ответника,
която била „абсолютен фен“ на този свидетел и много добре рисувала, а след това
напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същият
този свидетел дава показания, че когато бил в този апартамент, в който сега
живеел ответникът, не бил виждал в него друг човек, а „малките подаръчета“ на
дъщеричката му, давал на него (л. 124).
Първоначално дава категорични показания, че малкото детенце, за което казал, че
му носел подаръчета, било „..от съпругата на К., с която в момента живее…“. След
това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното
същият този свидетел добавя, че „..а дали детенцето е от съпругата, не знам, но
живеят заедно…“. Показанията на този свидетел, че от 10 години тъща му живеела
в къща край С.З., противоречат на посочения от същата неин адрес в Х., както в
молбата й за участие в публичната продан по изпълнителното дело, така и в
наддавателното й предложение и пощенския плик, с които са изпратени по същото
дело от нея (л. 54-56 от изп.д. ---687/2016 г.). Показанията на този
свидетел, че ответникът му бил споделял, че няколко пъти със свидетЕ.та П. били
стигали до решение „…единият да наплатял на другия, но поради липса на средства
това не се било състояло…“, съдът не кредитира, защото са изолирани и не се
подкрепят от нито едно друго доказателство по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства съдът намери, че предявеният положителен установителен иск
за собственост е неоснователен. Същият ищцата е основала на обстоятелствата, че
придобила по давност притежаваната от ответника ½ идеална част от
процесния апартамент чрез владението й през посочения в уточняващата й молба период
от --- г., от когато заживяла и фактически владеела този апартамент изцяло,
като многократно уведомявала ответника, че владеела имота за себе си,
респективно неговата ½ идеална част от него, и не го допускала да го владее
или ползва, нито да оставя негови вещи в него, като това й владение продължило
повече от 20 години (л. 21). От тези факти ищцата
извлича изгодни за себе си правни последици по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради това тежестта
да ги докаже и то пълно и пряко, тоест несъмнено, лежи по делото върху нея (чл.
154, ал. 1 ГПК).
По делото обаче същата
не доказа нито един от тези факти. На първо място няма несъмнени доказателства в
подкрепа на твърдението й да е живяла в процесния апартамент и преди развода на
- г. на майка й с ответника. От друга страна от бракоразводното решение е
видно, че от напускането му от последния през май 1998 г., в него са останали и
живели до 21.06.2004 г. само майката на ищцата и едноутробните й сестри Й.С. и В.
И.. По делото не е установено пълно и пряко и кога точно ищцата е била
допусната от майка си да живее в този апартамент след развода й с ответника.
Установено е само, от съвкупната преценка на кредитираната част от показанията
на свидетелите Т. и П., че е била допусната от майка си да живее в него след
развода й с ответника, но не е и датата, на която е станало това. При това
положение, дори да се приеме, че това е станало веднага след развода на
ответника с майка й на - г., то по делото е установено още, че ищцата е била
допусната в това жилище, за да помага на своята майка, а лицето, което в израз
на такава взаимопомощ е било допуснато от собственика да живее и полза имота
заедно с него, не е негов владелец, а държател и не може да го придобие по
давност независимо от срока на държането му. В този случай са налице т.нар.
търпими действия (Р 1805-1963-I г.о.). Вярно
е, че след развода й с ответника, майката на ищцата притежава само ½
идеална част от този апартамент, а по делото няма данни и ответникът, притежаващ
останалата ½ идеална част от него, да е бил съгласен и ищцата да живее в
него след развода му с нейната майка. Но също така е вярно, че с
бракоразводното решение същото жилище е било предоставено за ползване на майката
на ищцата, с което между нея и ответникът са възникнали наемни отношения (чл.
57 СК). Поради това, от влизането в сила на - г. на това решение,
майката на ищцата e владелец само на собствената си ½
идеална част от процесния апартамент и държател на неговата ½ идеална
част от същия апартамент, която държи за него, а той я владее чрез нея, с което
презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. Поради това ответникът и без да е владял
след развода им този апартамент, е негов съвладелец (като правомощие)
заедно с
майката на ищцата, защото от влизане в сила на бракоразводното им решение, именно
чрез нея той упражнява фактическа власт върху неговата идеална част от същия (чл.
68, ал. 1 ЗС). А когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална
част, но да държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици, които поради това ги владеят чрез него (ТР
1-2012-ОСГК). По делото няма данни
майката на ищцата да е превръщала с едностранни свои действия след развода им това
й държане за ответника на неговата идеална част от този апартамент, във
владение, респективно да е завладяла същата до приключване на съдебното дирене.
А след като е така, за да се приеме, че ищцата е придобила тази му идеална част
от същия апартамент по давност, следваше по делото да е доказано на първо място,
че е установила своя фактическа власт върху целия апартамент или върху
съответна на нея реална част от него. А тъй като от бракоразводното решение
ответникът упражнява съответна на неговата идеална част фактическа власт върху
този апартамент, чрез майка й, ищцата следваше да докаже по делото, че именно
упражняваната от последната за него фактическа власт върху същия апартамент е
била преустановена/отнета и ищцата е установила на нейно място своя власт върху
същия апартамент, недопускайки и своята майка да го държи за него, съответно на
идеалната му част от същия, защото именно чрез нея той упражнява такава власт
върху този апартамент. Иначе е обективно невъзможно допуснат от един съсобственик
да живее с него в имота държател, да придобие по давност идеалната част на
другия съсобственик, без да преустанови владението му чрез първия. Идеалната
част е мислима и поради това върху нея не може да се упражнява фактическа
власт. Такава може да се упражнява само върху вещ или реална част от нея (чл.
68 ЗС). Поради това собственост върху идеална част от недвижим
имот може да се придобие по давност само в рамките на владяна реална част от същия
имот или от съсобственик/сънаследник, завладял целия имот, а случая не е такъв (Р
599-2010-I г.о.). При него по делото
няма данни за такова завладяване от ищцата и недопускане на майка й да
упражнява фактическа власт върху процесния апартамент и за ответника. А именно
чрез нея като правомощие той го владее от бракоразводното решение до загубване
на притежаваната от него ½ идеална част от правото му на собственост с
придобиването й на посочената публична продан от посоченото трето лице. За
придобиването обаче по давност на идеална част от имот е необходимо на първо
място да е била установена от владелеца му съответна на нея негова фактическа
власт върху целия имот или реална част от него, чрез отнемане на владението и недопускането
на съсобственика/държателя, чрез когото съсобственикът владее, да ползва имота съобразно
правата му в съсобствеността му. А в случая по делото няма данни ищцата да е отнемала
до публичната продан упражняваната от ответника, чрез майка й, фактическа власт
върху процесния имот, съответна на неговата идеална част от съсобствеността му.
Само на това основание е неоснователно твърдението й, че е придобила същата по
давност.
То обаче в случая е такова
и защото, по делото няма и данни ищцата да имала намерение за своене на същия имот
или реална част от него, съответна на идеална част на ответника от него. В
случая такова нейно намерение не може да се предположи на основание
презумпцията по чл. 69 ЗС, защото тя не се отнася за държателя, какъвто е била
ищцата до дарението от майка й на нейната ½ идеална част от този имот, а
само за владелеца, а такъв е само този, който по недвусмислен начин е доказал, че
е установил владение, какъвто не е случая (Р 96-2010-I
г.о.). При него по делото има само данни, че ищцата е била
допусната след развода на ответника с майка й, от последната, да живее с нея в
процесния апартамент, за да си помагат. Това обстоятелство води до извода, че
ищцата е била допусната от майка си да ползва този апартамент по сключен между
тях устен договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД. Поради това
е само държател на този апартамент за неговите съсобственици, допуснат въз
основа на посочения договор от единият от тях/майка й, за да го ползва с нея, на
която с бракоразводното решение е било предоставено и правото на ползване на
същия апартамент и поради това чрез нея ответникът го владее в количествено
съотношение, съответно на неговата идеална част от правото му на собственост върху
същия (ТР 1-2012-ОСГК). Поначало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено, а данни за такава промяна в намерението на
ищцата по делото няма (ТР 1-2012-ОСГК). Поради това следва да се заключи, че
живеенето на допусната от бившата му съпруга в процесния апартамент ищца е само
едно търпяно от ответника положение (Р 1805-1963-I г.о.). А последното само по
себе си изключва ищцата да е придобила по давност идеалната му част от този
апартамент през периода, през който след развода му с майка й е живяла в него,
защото в делото няма данни да е сторила това с намерение за нейното своене. След
като е била допусната да живее в този апартамент от майка си по сключен между
тях устен договор за заем за послужване, се счита, че държането на същия
апартамент от нея е продължило на същото основание (Р 86-2009-II
г.о.). Затова самият факт, че е живяла в този апартамент след
развода на майка й с ответника, съвсем не доказва да е установила владение за
себе си върху същия или реална част от него, съответна на идеалната му част от него.
Според ВКС действията, с които се демонстрира промяна на държанието във владение,
следва да бъдат конкретни и недвусмислени, а несъмнени данни за такива действия
на ищцата по делото няма (Р 635-2010-I
г.о., Р 6-2010-II г.о.). Не са такива действията
нито по плащането на данъци, нито по извършването на ремонти (Р
635-2010-I г.о., Р 110-2012-II г.о., Р 381-2010-II
г.о.). Поради това, дори по делото да бе доказано, че ищцата е
участвала заедно с майка си в ремонт на този апартамент, последното не доказва
недвусмислена промяна в намерението й за неговото своене, защото може да се
приеме и за нейни действия по поддръжката му, като негов заемател за
послужване, обикновените разноски за което се понасят от нея, а останалите от
нейната майка, като заемодател (чл. 245 ЗЗД). Като
владение на този имот/реална част от него, съответна на идеалната част от същия
на ответника, не може да се квалифицира и ползването му от ищцата след развода
на майка й с ответника, защото това може да се възприеме и като упражняване на облигационното
й право по чл. 244, ал. 2 ЗЗД да го ползва съгласно договора с майка й за заем
за послужване/по предназначение. Като владение на този имот/реална част от
него, съответна на идеалната част от същия на ответника, не може да се
квалифицира и недопускането му да го ползва след развода му с майката на
ищцата. Вярно е, че в нотариалната си покана ответникът е признал, че не е бил
допускан от ищцата и майка й да ползва този апартамент след развода му с
последната (л. 27). Но също така е вярно,
че това само по себе си не доказва променено намерение за своенето му нито на
ищцата, нито на майка й, а само желанието им ответникът да зачита силата на
пресъдено нещо на бракоразводното решение, с което същият апартамент е бил
предоставен за ползване на майка й, която е допуснала ищцата да го ползва
заедно с нея (така и Опр. 504-2010-I г.о.). Отказът
да се допусне съсобственик в апартамент може да се приеме за недвусмислена
демонстрация за неговото своене само ако е съчетан и с други действия, като
правна защита на имота или декларирането му пред данъчните власти, а такива
други действия в случая няма данни по делото да са извършвани нито от ищцата,
нито от майка й (Р 302-2011-I г.о.). В
подкрепа на извода, че до дарението на 08.07.2015 г., ищцата е останала само
държател на този апартамент и не е имала анимус за своене на притежавата от ответника
½ идеална част от него, е не само изявлението й в нотариалния акт за
дарение, в който е признала, че към датата на подписването му този апартамент е
съсобствен с трето лице (ответника – б.р.),
а не между нея и майка й (л. 4). Но
и изявленията й в посочените й молби в изпълнителното дело, в които тя също е
признала към дата на подаването им след това на 20.09.2016 г. и на 15.02.2017
г. не само неизгодния за нея факт, че е собственик по дарение от майка си само
на ½ идеална част от процесния имот, но и че собственик на останалата
½ идеална част от него е именно ответникът (л. 48 и 74 от същото
изп.д.). Последното
по съществото си представлява и признание на ищцата на неговото право на
собственост върху ½ идеална част от този имот по смисъла на чл. 116, б.
„а“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС (Р 528-2010-I г.о.).
А при това положение, дори и по делото да бе доказано нейно владение и текла
поради това в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване
на идеалната част на ответника от процесния апартамент, което обаче съдът не
намира за доказано по делото с оглед изложеното, то и тогова тази давност би се
явила прекъсната от същото признание съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, във вр. с
чл. 84 ЗС, защото към датата на осъществяването му с молбата й на 20.09.2016 г.
в изпълнителното дело, няма данни същата да се е позовала на такава давност, а тя
не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД, във вр. с
чл. 84 ЗС и ТР 4-2012-ОСГК). Поради това до
позоваването на същата може да бъде прекъсната (в този смисъл Р 404-1995-IV
г.о.). А от това й прекъсване на 20.09.2016 г. щеше да е
започнала да тече нова 10-годишна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС (чл.
117, ал. 1 ЗЗД). Последната отново щеше да се яви прекъсната с предявеният
след това на 13.12.2016 г. иск за делба на този апартамент от придобилата
идеалната част на ответника от него на посочената публична продан - Н.С.К. (чл.
116, б. „б“ ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗС). Поради това нямаше и да
тече докато трае съдебния процес между тях за делба на този апартамент по гр.д.
№ 5807/2016 г. на СтРС (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС). Поради това нямаше и да
е изтекла към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело (чл.
235, ал. 3 ГПК).
Правото на собственост
по давност върху недвижим имот/идеална част от него се придобива само с
непрекъснатото владение (а не държане)
на същия или
реална част от него в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС). А
по делото ищцата, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената
тежест, не доказа пълно и пряко, тоест несъмнено, да е владяла през посочения в
исковата й молба период от --- г. процесния апартамент или реална част от него,
съответна на притежаваната от ответника до придобиването й на публичната продан
от Н.С.К. на 29.11.2016 г. - негова ½ идеална част от същия. Поради това
предявеният от нея иск за признаването й по отношение на ответника за
собственик на тази идеална част от този имот, поради придобиването й по
давност, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен (чл. 79, ал. 1 ЗС).
При този изход на
делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В същото обаче, няма данни той да е сторил такива и поради това не му се
присъждат разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Не представляват такива разноски
внесените от пълномощника му 40 лева депозит по сметка на съда за призоваване
на допуснатите по негово искане свидетели (л. 100).
Защото от същия не им е изплащано възнаграждение по чл. 168 ГПК. Поради това този
депозит не подлежи на присъждане по чл. 78, ал. 3 ГПК, а на връщане при
подадена молба по чл. 82 ГПК.
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от Г.Т.П., с ЕГН **********, с адрес ***. ---, иск
за признаване за установено по отношение на К.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
че същата е собственик по давностно владение от --- г. на ½ идеална част
от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор ***, с адрес на имота:
---, който самостоятелен обект се намира в сграда ---, разположена в поземлен
имот с идентификатор ---, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: --- кв.м, с
прилежащи части: избено -, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: **,-, под обекта: ***, и над обекта: -.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: