Р Е Ш Е Н И Е
Номер 357 От 16.03.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 143 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Н.С.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. П., против Решение № 195/02.12.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 773/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
е потвърдено наказателно постановление № 21-0304-000937 от 13.08.2021 г., издадено
от началник сектор към ОДМВР гр. Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на
чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, на касатора е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., като на осн.
Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, на К. са отнети 8 контролни точки.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с
материално-правни разпоредби. Посочва се, че органът е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като е налице разминаване между описанието на
управлявания от К. автомобил, дадено в АУАН, където същият е посочен като л.а.
„Дачия“, модел „Логан“, а в издаденото НП управляваното от К. МПС е посочено
като л.а. с марка „Опел“, модел „Кадет“. Касаторът счита, че това разминаване в
описанието на МПС съществено накърнява правото му на защита и е основание за
отмяна на атакуваното НП на процесуално основание.
В съдебно
заседание касаторът се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата и моли
за отмяна на решението на РС, както и за присъждане на разноски.
Ответникът –
ОДМВР Бургас, РУ Несебър, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното постановление отговорността
на касатора Н.С.К. е ангажирана за това, че на 22.07.2021 г., около 07:20 часа
в гр. Несебър, на улица без име – Сл.Бряг, като водач на л.а. „Опел Кадет“ с
рег.№ А6570АМ, е управлявал същия по главна алея в Сл. Бряг, на пътен светофар
до ресторант „Чучура“, като не съобразява поведението си със светлинните
сигнали, подадени от светофарната уредба, и преминава на червен сигнал,
забраняващ преминаването, с което е нарушил чл.6, т.1 ЗДвП – не съобразява
поведението си със светлинните сигнали. За така описаното нарушение, на
касатора е наложена съответно глоба по чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП в размер на 100
лв. и на осн. Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, на К. са отнети 8
контролни точки.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните писмени, гласни и
веществени доказателства, че на 22.07.2021 г. К. е извършил вмененото му
нарушение, и че за същият е правилно санкциониран на основание посочените в НП
разпоредби, като наложените му административни наказания „глоба“ и отнемане на
контролни точки са правилно определени във фиксирания от закона размер. Обстойно
са обсъдени всички наведени с жалбата възражения, като е прието, че актът е
съставен от компетентен орган, доколкото по делото са събрани безспорни
доказателства, че актосъставителят К.Д.е бил на смяна, изпълнявайки служебните
си задължения, през въпросния ден и час на съставяне на акта. Прието е за
безспорно след съвкупен анализ на събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на актосъставителя, и на веществените такива – чрез оглед на диск,
съдържащ запис от улична камера, поставена от общината, че К. е извършил
посоченото нарушение, тъй като е преминал с автомобила си на червен сигнал на
светофарната уредба. Съдът е изложил съображения за липса на основание за
приложение на чл.28 ЗАНН, като е приел, че не се касае за маловажен случай, още
повече че К. е водач на таксиметров автомобил, извършващ превоз на пътници, и
като такъв следва да се отнася още по-строго към спазването на правилата за
движение по пътищата.
Решението на районния съд е валидно,
допустимо и правилно, като касационната инстанция изцяло споделя мотивите на РС
и препраща към тях съгласно чл.221, ал.2 АПК.
Не може да бъде споделен доводът в
касационната жалба, че разминаването между описанието в АУАН и в НП на
управлявания от касатора автомобил е довело до допускане от страна на органа на
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на
санкционираното лице. Ясно както в АУАН, така и в НП е посочено, че
управляваното от К. МПС е с рег.№ А6570АМ - достатъчно индивидуализиращ белег
на въпросното МПС, което /дори да има разминаване в описанието на модела и
марката му/ е едно и също МПС с един и същи регистрационен номер, чрез който се
индивидуализира безспорно в информационните масиви на МВР. В този смисъл, не
може да има съмнение, че става въпрос за един и същи автомобил, който е бил
управляван от К..
По изложените съображения, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед
претенцията на касатора за присъждане на разноски, такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 195/02.12.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 773/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.