Р Е Ш
Е Н И Е
№ 885 / 20.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2365 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен
установителен, предявен от Г.Ж.Т. с ЕГН ********** ***; против
„Енерго-Про Продажби" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г,
представлявано от Г.К., П.С.С.и Я.М.Д..
Ищцата твърди, че е в договорни отношения с ответника относно продажбата на
електроенергия. На 22.07.2019 г. тя установила на сайта на ответника, че дължи
сума в размер на 1 622,87 лева за обект с адрес в гр. В., ул. ************* ** *********;
с посочен срок за заплащане не по-късно от 13.06.2019 г. В офис на ответното
дружество й било обяснено, че процесната сума е била начислена в следствие на
извършена корекция на сметката й за потребена енергия за периода 04.02.2017 - 03.02.2018
г., без да се представят документи за това. Поради тази причина на 24.07.2019 г.,
на основание чл.20 ал.6, вр. чл.45 ал.2 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответника, ищцата подала възражение до ответника с
искане за преразглеждане на случая и за отмяна на задължението й, обективирано
във фактура № **********/03.06.2019 г. Тази фактура и прилежащите й документи
били получени по искане на ищцата на 29.07.2019 г. До момента ищцата нямала
отговор от ответника на възражението й. Тя твърди, че не дължи процесната сума
в размер на 1 622,87 лева и че не й е доставено и не е потребила количеството
електроенергия, определено при извършената корекция. За нея налице бил правен
интерес от предявяване на настоящия иск, т.к. според ОУ имало възможност за
едностранно спиране на електрозахранването в имота й, при незаплащане в
определен срок, на което и да било нейно задължение към ответника, което щяло
да доведе до значителни затруднения и неудобства за ищцата.
Налице била трайна съдебна практика на ВКС, че извършването на едностранна
промяна в сметките на потребителите от страна на енергоразпределителните
дружества за вече доставена и ползвана електрическа енергия е лишена от
законово основание. Прието било, че коригирането на сметките само въз основа на
евентуално неточно измерване на доставяната електрическа енергия от
принадлежащото на доставчика средство за търговско измерване /СТИ/, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава
принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение. Отхвърляла се
и възможността, доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с
клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя ОУ, като
заради неравноправния им характер подобни клаузи били нищожни, по силата на чл.146
от ЗЗП и чл. 26 от ЗЗД, поради което те не обвързвали потребителите.
Същевременно, петчленен състав на ВАС с решение № 13691/08.11.2018 г.
отменил чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, след като през февруари 2017 г. били отменени и всички
останали негови текстове. С посочените разпоредби било регламентирано, как
именно се преизчислява потреблението на електроенергия, ако електромерът
липсва, повреден е или отчита неточно. Поддържането на техническата изправност
на СТИ било задължение на електроразпределителното дружество. Поради това
евентуалното неточно действие на електромера, като следствие от неизпълнение на
посоченото задължение, било недопустимо да влече след себе си санкция и
ощетяване за потребителя. Единственото основание в случая за корекция на
потребената електрическа енергия и за фактуриране на процесната сума
представлявал констативният протокол от извършена на 03.02.2018 г. проверка. Същият
обаче бил частен документ, неподписан от ищцата и изготвен от служители на
„Енерго Про Мрежи" АД, поради което бил непротивопоставим на титуляра и
удостоверените с него обстоятелства и факти подлежали на доказване по общия
ред. Възниквало и съмнение относно коректността при изчисляване на евентуално
дължимата сума. От енергоразпределителното дружество твърдяли, че за процесния
период 04.02.2017 - 03.02.2018 г. не била отчетена електроенергия в размер на
9469 кВч. В този период обаче цената на доставяната електроенергия се била
променила 3 пъти - за периода 04.02.2017 - 06.04.2017 г. тя била 0,12390 лв./кВч,
за периода 07.04.2017 - 30.06.2017 г. - 0,12532 лв./кВч, а за периода
01.07.2017 - 03.02.2018 г. - 0,15503 лв./ кВч. Ответникът произволно
разпределил неотчетената според него електрическа енергия между трите периода,
съответно 1 608 кВч за първия посочен период, 2 206 кВч за втория и 5655 кВч за
третия период с най-висока цена на електроенергията. Така налице било явно
неточно изчисление и на стойността на ел.енергията, което водело до неоснователно
обогатяване за енергоразпределителното дружество. Предвид изложеното, ищцата
иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че тя не
дължи на ответника горната сума; като й присъди направените по делото разноски.
Това си искане тя поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник –
адвокат.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но
за изцяло неоснователен. Налице било правно основание за възникването на
процесното му вземане от ищцата. Процесната сума представлявала цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 9 469
кВтч и се дължала на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електрическа енергия, т.к. то и ищцата били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД.
Ответникът изпълнявал поетите по договора задължения добросъвестно и точно, а
именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в
обект, находящ се в гр. В., ул. ************** № ************, за клиентски №
********** и абонатен № **********. На 03.02.2018 г. била извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на ищцата от служители на
„Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама свидетели.
Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ задължение, предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва. „Електроразпределение
Север" АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. То било оператор
на разпределителна мрежа, по смисъла на § 1 т. 34б б."а" от ДР на ЗЕ,
и собственик на СТИ, според чл. 116 ал. 6 от ЗЕ, като имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на СТИ - първоначална
и последващи по реда на ЗИзм и нормативните актове към него. В изпълнение на
тези си задължения, дружеството констатирало при проверка несъответствие при
отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. За извършената
проверка съставен бил констативен протокол № 1202091/03.02.2018 г. При същата
били извършени замервания с еталонен калибриран уред и установено било, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания в размер на 24 997 кВч. В
регистър 1.8.1. били отчетени 001365 кВч, в регистър 1.8.2. - 001682 кВч, а в
регистър 1.8.3. - 09469 кВч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с
нов и поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508456 и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за
техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, подписан от
двама свидетели. Извършената проверка на електромер с фабричен №
1114021666918380, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната
юридическа стойност. Безспорно в имота на ищцата била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена, като плащането й се дължало по силата на
договорната връзка. Експертизата била извършена от БИМ ГД „Мерки и измервателни
уреди" РО – Варна, за което съставен бил констативен протокол №
1255/23.05.2019 г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната
схема на електромера - наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.3. в размер
на 009469,5 кВч, която не била визуализирана на дисплея. Този констативен
протокол бил официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179 ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила. На
29.05.2019 г. „Електроразпределение Север" АД съставило становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното
вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия, след
прочитане на регистър 1.8.3 – 9 469 кВч. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът
на съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика
между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества такава при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Този тип вмешателство имало за цел, част от консумираната
ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на
електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да
се установи натрупване на ел. енергия в невизуализиран регистър, т.к. това
ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали. На
03.06.2019 г. ответникът издал фактура № **********, с което определена била цената
на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 1 622,87 лв. С писма от „Електроразпределение Север" АД (изх. № 53058_КП1202091_1/30.05.2019
г.) и от „Енерго - Продажби" АД (изх. № 53058_КП1202091_2/03.06.2019 г.) били
приложени констативният протокол от техническата проверка и фактурата. Според
цитирана съдебна практика на ВКС, допустимо било операторът на съответната
мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал
период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е
отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на СТИ. Въпреки, че била
извършена корекция, на основание чл.50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена, но тя
не била заплатена, според разпоредбата на чл. 200 ал. 1 предл. 1 -во от ЗЗД. В
случай, че се счете за неприложим чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, иска
се отхвърлянето на иска, на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото се касаело за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало
от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба
на ел. енергия, в който смисъл била и цитирана съдебна практика
на ВКС. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск
изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане той поддържа
в допълнително писмено становище по делото, чрез свой пълномощник – адвокат,
като възразява за прекомерност на заплатения от ищцата на пълномощника й
адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребител на
електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. В., ул. *************************; с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********. На 03.02.2018
г. двама служители на „Енерго Про Мрежи" АД, на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ
на договорите за пренос на ел.енергия през ел.разпределителните мрежи на същото
дружество, са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги
ел.инсталации на ищцата, като клиент за горепосочения обект, за което са
съставили констативен протокол № 1202091 от същата дата. В него се сочи, че е
извършен в присъствието на член на домакинството на клиента – син на ищцата и
на свидетел – домоуправител. При проверката са били извършени замервания,
резултатите от които са отразени, демонтиран е бил проверяваният електромер,
изпратен за експертиза, като на негово място е монтиран нов изправен. Като
писмено доказателство по делото се представи и прие констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 1255/23.05.2019 г. – АУ-Е-000029-7170/06.02.2018
г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО – Варна. Същият касае експертизата на процесния
демонтиран от имота на ищеца електромер – статичен еднофазен, двутарифен, тип МЕ162,
производител Iskra, с идентификационен № 1114021666918380, извършена на 21.05.2019 г. Посоченият резултат от проверката е: отсъствие на механични дефекти
на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера; наличие на необходими
обозначения на табелката на електромера; допълнителна метрологична маркировка и
идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването. Относно проверката на точността на електромера се сочат
резултатите от извършените замервания. Относно
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че при софтуерното четене била установена
намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия
се разпределяла върху невизиуализираната тарифа Т3-009469,5 кВч; като не бил
осъществяван достъп до вътрешността на електромера и той съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при
измерване на ел.енергия. Във
връзка с този констативен протокол е представеното от ответника становище за
начисление на ел.енергия от 29.05.2019 г. от „Електроразпределение Север"
АД. Въз основа на него, ответникът е издал на името на ищцата процесната фактура
№ **********/03.06.2019 г. с клиентски номер ********** за обект № **********, находящ
се в гр. В., ул. **********************; за сумата от общо 1 622,87 лв.,
представляваща стойността на служебно начислена й ел.енергия за периода 04.02.2017
г. – 03.02.2018 г. За процесната проверка на електромера и резултатите от нея, както
и за издадената й фактура, ищцата е била уведомена от ответника с писма от
30.05.2019 г. и от 03.06.2019 г.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на ответника, съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема, като
компетентно и безпристрастно дадено, но което не следва да коментира, предвид
изложените по-долу мотиви по съществото на спора.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен
установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищeца
за предявяването му. За оспорената от него като недължима и незаплатена сума,
ответникът е издал фактура, като в настоящото производство настоява, че е обосновано и законосъобразно начислена. Разгледан по същество, искът се явява основателен. Безспорно е и е категорично установено по
делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от
ответника до имот - обект №
**********, находящ се в гр. В., ул. **************; по повод на което той е в договорни отношения с ответника, като притежава
клиентски номер **********. Страните не спорят още, че на 03.02.2018
г. двама служители на „Енерго Про Мрежи" АД са извършили проверка в имота на електромер
статичен еднофазен, двутарифен, тип МЕ162,
производител Iskra, с идентификационен № 1114021666918380. Основните спорни моменти по делото са,
дали процедурата по проверката и нейното удостоверяване са били извършени по
регламентирания за това ред, както и налице ли са били в случая предпоставките за извършеното от ответника
коригиране на сметката на ищеца за ел.енергия за процесния период с оспорената
сума, на основание чл.50 от
ПИКЕЕ, на което се позовава ответникът в настоящото производство. След съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с приложимата в случая
нормативна уредба, съдът достига до отрицателни отговори на тези спорни
въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на
правната уредба, регламентирана в Закона
за енергетиката и ПИКЕЕ. В
конкретния случай проверката на електромера е извършена на 03.02.2018 г., което следва
влизането в сила на изменението на ЗЕ от
17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно обаче процесната
проверка следва отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по силата
на решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС с
обнародването на съдебното решение в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Тези останали
да действат норми пък са отменени, по силата на решение № 2315 от 2018 г. на
ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018
г. Новите ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. Предвид изложеното се налага изводът, че към датата на
извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на
ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия – липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Останалите
да действат към процесния момент правила по чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ не уреждат
основанието, условията и реда за установяване на самото неправилно отчитане на
електроенергията, а само начина на преизчисляването й. Липсващата нормативна
уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в
други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава - както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Разписаните в
Общите условия на ищцовото дружество правила не могат да заместят липсващата
нормативна уредба за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Ето защо, съдът приема, че правото на
ответника да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверка,
извършена след 14.02.2017 година, т.е. след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ, следва
да се отрече изцяло. Това е достатъчно основание за
уважаване на предявения иск изцяло.
В допълнение на горното следва да се посочи,
че трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то
едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи
безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото
доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на
ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация
от ищеца като негов абонат, момента на осъществяването й и периода на
погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира
отговорността на потребителя. Ответникът
основава твърденията си за дължимост на процесната
сума и за нейния размер – на представените по делото констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на
СТИ и констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на БИМ-ГД „МИУ”-РО. Както се посочи, от същите се установява, че процесният
електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това
обаче само по себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в
измервателния уред е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените забрани за потребителите, да въздействат
неправомерно върху СТИ.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната изчислена в
следствие на корекция сума му е дължима от ищцата. Ето защо искът следва да се
уважи изцяло, като се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1 622,87 лв.,
представляваща стойността на служебно начислена й ел.енергия за периода
04.02.2017 г. – 03.02.2018 г. по фактура
№ **********/ 03.06.2019 г. с клиентски номер ********** за обект № **********,
находящ се в гр. В., ул. ***********************.
Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1,
вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищцата деловодни разноски в общ размер
на 413,51 лв., от които 69,91 лв. за заплатени държавни такси и 343,60 лв. за
адвокатско възнаграждение. Настоящият случай попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство е в размер на 343,60 лв. В този смисъл, основателно е
ответното възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищцата,
уговорено и платено в размер от 350 лв., предвид на което съдът го намаля до
посочения размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ж.Т. с ЕГН ********** ***; НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби" АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Г.К., П.С.С.и Я.М.Д.; сумата
от 1 622,87 лв., представляваща стойността на служебно начислена й
ел.енергия за периода 04.02.2017 г. – 03.02.2018 г. по фактура №
**********/03.06.2019 г. с клиентски номер ********** за обект № **********,
находящ се в гр. В., ул. *********************.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби" АД с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ж.Т. с ЕГН ********** СУМАТА от общо 413,51 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.