Решение по дело №2704/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1358
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20217180702704
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1358       Година  2022,  12.07.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VII състав

 

   на 13.04.2022 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2704 по описа за 2022 година и като обсъди:  

 

                                  Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от И.В.Ж. ***, против Решение №2153-15-329/20.09.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане №**********/Протокол №N01220/09.06.2021г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване/ПО/ при същото ТП на НОИ.

Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят го счита за незаконосъобразен и настоява за неговата отмяна. Твърди, че неправилно органите на пенсионното осигуряване са преизчислили размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/, като най-общо възраженията му са свързани с използвания процент по чл.70 ал.1, изр.1 КСО - 1,169, вместо 1,2. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирано становище.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Между страните не е спорно, че със Заявление вх.№21115-15-517/26.02. 2021г. И.Ж. е направил искане за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл.102 ал.1, т.2 КСО с допълнителен осигурителен стаж и осигурителен доход, придобит след пенсионирането, ако е по-благоприятно/л.24/.

По това искане Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Пловдив се е произнесъл с Разпореждане №**********, Протокол №N01220/09.06.2021г./л.138-139/, с което е преизчислена ЛПОСВ на Ж. от 01.03.2021г. на основание чл.102 ал.1, т.2 и ал.3-5 КСО, като е зачетен допълнителен осигурителен стаж от трета категория труд, положен след пенсионирането. Така, общо зачетеният осигурителен стаж, е приет за установен, както следва:

- осигурителен стаж от І категория по чл.104 ал.4 КСО – 05 г. 00 м. 01 дни;

- осигурителен стаж от ІІ категория – 00 г. 00 м. 21 дни;

- осигурителен стаж от ІІІ категория – 06 г. 09 м. 18 дни;

- осигурителен стаж по чл.104 ал.5 и ал.7 КСО – 00 г. 06 м. 22 дни;

- осигурителен стаж по чл.104 ал.6 и ал.8 КСО – 16 г. 02 м. 21 дни.

На основание чл.104 КСО общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, е установен на 49 г. 04 м. 04 дни.

При преизчислението на пенсията са взети предвид доходът за тригодишен базисен период от 01.11.1993г. до 31.10.1996г. и от 01.01.1997г. до 14.08.2015г., както и индивидуалният коефициент 2,372, като средномесечният осигурителен доход за периода от м.08.2014г. до м.07.2015г. /707,39 лв./ е умножен с индивидуалния коефициент 2,372 и по този начин е определен доходът за изчисляване размера на пенсията, а именно 1677,93 лв.

Съгласно §7в ал.1 ПЗР на КСО е установен процент осигурителен стаж в размер на 59,20%, като осигурителният стаж 49 г. 04 м. е умножен по 1,2% и на основание чл.70 ал.1 КСО така установеният доход за изчисляване размера на пенсията в размер на 1677,93 лв. е умножен с установения процент осигурителен стаж - 59,20% (1677,93х59,20%=993,33 лв.) и по този начин е определен размерът на пенсията, която е осъвременена съгласно чл.100 КСО/2016г., както следва: 993,33х1,026=1019,16 лв.

Съгласно §7б ал.2 ПЗР на КСО/2019г. е установен процент осигурителен стаж в размер на 57,67%, като осигурителният стаж 49 г. 04 м. е умножен по 1,169% и на основание чл.70 ал.1 КСО така установеният доход за изчисляване размера на пенсията в размер на 1677,93 лв. е умножен с установения процент осигурителен стаж - 57,67% (1677,93х57,67%=967,66 лв.) и по този начин е определен размер на пенсията, която е осъвременена съгласно чл.100 КСО/2016г., както следва: 967,66х1,026=992,82 лв., след което е увеличена с 5,7% съгласно §7б ал.2 ПЗР на КСО/2019г. и е установен размер на пенсията 1049,41 лв. (992,82х1, 057=1049,41 лв.).

На основание §7в ал.3 ПЗР на КСО като по-благоприятен е определен размерът по §7б ал.2 ПЗР на КСО, а именно 1049,41 лв.

Съгласно чл.100 КСО/2020г. е извършено осъвременяване, както следва: 1049,41х1,067=1119,72 лв.

С оглед на това, че размерът на ЛПОСВ, установен с предходно разпореждане от 29.07.2020г., а именно 1126,12 лв. е по-благоприятен от сега установения, същият е запазен.

И най-сетне, съгласно чл.100 КСО/2021г. е извършено осъвременяване, както следва: 1126,12х1,05=1182,43 лв.

Отказано е да бъде преизчислена пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 2,260 е приет за по-неблагоприятен от сега установения и е разпоредено пенсията да се изплаща по следния начин:

- считано от 01.03.2021г. в размер на 1126,12 лв.;

- считано от 01.07.2021г. в размер на 1182,43 лв.;

- месечна сума за изплащане 1182,43 лв.

Този резултат е обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган, който със свое Решение №2153-15-329/20.09.2021г. е оставил без уважение подадената от Ж. жалба вх.№1012-15-437/20.08.2021г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив срещу Разпореждане №**********/Протокол №N01220/09.06.2021г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив/л.144-145/.

В хода на настоящото съдебно производство е прието, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза/СТЕ/, изготвено от вещото лице М., което след запознаване с наличните по делото документи и извършена проверка в ТП на НОИ - Пловдив е преизчислило ЛПОСВ на жалбоподателя в два варианта – съгласно оспореното разпореждане, като е установен размер от 1182,43 лв. и съгласно влязлото в сила съдебно решение №2246/07.11. 2019г., постановено по адм. дело №2289/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, като е установен размер от 1206,89 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото е отговорило точно съобразно поставените въпроси, като същото ще бъде коментирано при необходимост по-долу в решението, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила.

Спор по установените факти, както и че конкретната хипотеза се отнася до преизчисляване на отпуснатата вече ЛПОСВ по реда на чл.102 ал.1, т.2 КСО, а не за първоначално отпускане на пенсия при условията на чл.70 ал.1 КСО, не се формира между страните. Не е спорно също така и че полученият при преизчислението индивидуален коефициент 2,260 е по-неблагоприятен от досегашния такъв 2,372, поради което и последният се запазва. Спорен от правна страна е въпросът по приложението на материалния закон относно реда за определяне на базата/основата/, която съгласно §7б ал.2 ПЗР на КСО следва да се увеличи с 5,7% и по-конкретно се възразява по използвания процент по чл.70 ал.1, изр.1 КСО - 1,169, вместо 1,2.

Следва в тази връзка да се посочи на първо място, че съгласно чл.102 ал.5 КСО, преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл.70, съответно на чл.75-77, като при преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото и отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията, като при преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010г., не се превръща по реда на чл.104.

Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 КСО, пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Видно от данните по  пенсионната преписка, ЛПОСВ на жалбоподателя е отпусната с разпореждане от 27.02.2016г., считано от 15.08.2015г., като считано от 01.07.2016г. размерът на ЛПСОВ на Ж. е осъвременен на основание чл.100 КСО/2016г.

През следващите години обаче - 2017г., 2018г. и 2019г. законодателят не е предвидил осъвременяване по досегашния ред, а именно чл.100 КСО/т.нар. “швейцарско правило“/, вместо това за този период е предвидено увеличаването на трудовите пенсии да става чрез нарастване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула - така през 2017г., тежестта на осигурителния стаж за пенсиите, е определена на 1,126 на сто, през 2018г. на 1,169 на сто, а през 2019г. на 1,2 на сто. Отделно от това, през 2018г. и 2019г. освен увеличаването на трудовите пенсии чрез нарастване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула, е предвидено и увеличение с фиксиран процент, който през 2018г. е 3,8 на сто, а през 2019г. – 5,7 на сто, като след съпоставянето на така получените два размера – полученият чрез преизчисление чрез нарастване тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула и полученият чрез увеличение с фиксирания процент, се определя за получаване по-благоприятния размер.

Спорно тук е именно увеличението, респ. преизчислението на ЛПСОВ за 2019г., регламентирано с разпоредбите на §7б и §7в ПЗР на КСО.

Така, в §7б ал.1 ПЗР на КСО/нов - ДВ, бр.102 от 2018г., в сила от 01.01. 2019г./ е посочено, че през 2019г. пенсиите не се осъвременяват по чл.100, а алинея втора от същия текст регламентира, че размерът към 30 юни 2019г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018г., се увеличава от 1 юли 2019г. с процент 5,7.

Съгласно нормата на §7в ПЗР на КСО/нов – ДВ, бр.102 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018г., се преизчисляват от 1 юли 2019г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018г., се преизчисляват от 1 юли 2019г. със съответния коефициент по чл.79 ал.1.

Разпоредбата на ал.2 установява, че преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019г. включително.

А по силата на §7 ал.3 ПЗР на КСО, когато преизчисленият размер на пенсията по ал.1 и размерът на пенсията по §7б ал.2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.

Тук е мястото да се посочи, че принципно е неправилно при преизчисляване на ЛПОСВ, въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход, тя да се преизчислява по правни норми, които са относими за лицата, чиито пенсии се отпускат първоначално след 01.01.2019г. При представяне или при наличие на допълнителни документи, данни и/или обстоятелства по чл.99 ал.1 и ал.З КСО, въз основа на които се изменя размерът на пенсията, както и при преизчисляване на пенсията по чл.102 КСО/както е в конкретния случай/, разпоредбите на §7в ал.1 и §7б ал.2 ПЗР на КСО се прилагат по следния начин:

1) когато датата на изменението на пенсията по реда на чл.99 ал.1 и ал.3 КСО или преизчисляването и по чл.102 КСО е преди 01.07.2018г., размерът на пенсията се изчислява към съответната дата въз основа на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства, след което за определянето на размера от 01.07.2019г., се прилага разпоредбата на §7в ал.1 ПЗР на КСО. Определеният въз основа на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства размер на пенсията към 30.06.2019г. се увеличава с 5,7 на сто на основание §7б ал.2 ПЗР на КСО и се сравнява с преизчисления размер по реда на §7в ал.1 ПЗР на КСО, като на основание §7в ал.3 ПЗР на КСО пенсията от 01.07.2019г. се определя в по-високия размер;

2) когато обаче датата на изменението на пенсията по реда на чл.99 ал.1 и ал.3 КСО или преизчисляването й по чл.102 КСО е след 30.06.2019г. – както е в конкретния казус, доколкото не се спори, че жалбоподателят не представя данни за осигурителен стаж и доход придобити преди 30.09.2019г., размерът на пенсията се изчислява въз основа на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства, като се прилага разпоредбата на §7в, ал.1 ПЗР на КСО. Ако полученият размер е по-малък от преизчисления размер на пенсията от 01.07.2019г. по §7в ал.1 и §7б ал.2 ПЗР на КСО преди представянето/наличието на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства, то последният се запазва/в този смисъл Решение №10789 от 06.08.2020г. на ВАС по адм. дело №3816/2020г.,  и Решение №7579 от 23.06.2021г. на ВАС по адм. дело №4482/2021г., и двете на VI-то отд. и др./.

С процесното разпореждане пенсионният орган е извършил преизчисление на ЛПОСВ на жалбоподателя на основание §7в ал.1 и ал.2 ПЗР на КСО, прилагайки визираната методика, а именно с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, т.е. 49 г. 04 м. х 1,2%=59,20%, като съгласно ал.2 на §7в ПЗР на КСО, преизчислението е извършено без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, а именно 59,20% от 1677,93 лв.=993,33 лв., след което пенсията е осъвременена, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането и – в случая считано от 15.08.2015г. до 30.06.2019г. включително. Като в този период, както вече се посочи и по-горе, е налице само едно осъвременяване с чл.100 КСО/2016г., а именно: 993,33 лв.х1,026=1 019,16 лв.  

Или, размерът на ЛПОСВ, преизчислен по реда на §7в ал.2 ПЗР на КСО, е 1 019,16 лв., като на основание §7в ал.3 ПЗР на КСО следва сравняването на този размер с преизчисления размер на пенсията от 01.07.2019г. по §7в ал.1 и §7б ал.2 ПЗР на КСО преди представянето/наличието на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства, който в конкретния случай не се спори между страните, е установен с влязло в сила разпореждане от 29.07.2020г. и е в размер на 1 031,77 лв.

С оглед на това, че полученият сега размер – 1 019,16 лв. е по-малък от преизчисления размер на пенсията от 01.07.2019г. по §7в ал.1 и §7б ал.2 ПЗР на КСО преди представянето/наличието на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства – 1 031,77 лв., то последният следва да се запази.

С оглед на изложеното до тук, неправилно с процесното разпореждане е извършено увеличението по §7б ал.2 ПЗР на КСО с процент 5,7 върху размер на пенсията не към 30.06.2019г., както предвижда самата разпоредба, а към 26.02. 2021г., т.е. като е взет предвид и допълнително установения стаж. До извод в обратната насока не води и заключението на вещото лице по ССЕ, доколкото същото е следвало изцяло разпореждането на пенсионните органи.

Независимо от гореизложеното, с оглед спазване на общия принцип в правото за забрана влошаване на положението на жалбоподателя, като по-благоприятен следва да се приеме определеният от органите на ТП на НОИ – Пловдив размер на ЛПОСВ по §7в ал.3 ПЗР на КСО, а именно 1 049,41 лв., който осъвременен на основание чл.100 КСО/2020г. се установява такъв от 1 119,72 лв./1049,41 х1,067/, съответно на основание чл.100 КСО/2021г. от 1 182,43 лв./1126,12х1,05/.

В този смисъл неоснователно жалбоподателят възразява, че не е аргументирано правно използването на коефициент 1,169 за изчисляване на процента осигурителен стаж и по този начин грешно е използван осигурителен стаж от 57,67% вместо правилния 59,2%.

Както вече се посочи и по-горе, съгласно разпоредбата на §7б ал.2 ПЗР на КСО, размерът към 30.06.2019г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12. 2018г., се увеличава от 01.07.2019г. с процент 5,7, или, казано по друг начин, доколкото размерът на пенсиите към 30.06.2019г. е определен въз основа на коефициент 1,169, то правилно и органите на ТП на НОИ – Пловдив са използвали именно него/1,169/, а не този, относим за преизчислението след тази дата/1,2/, доколкото идеята на законодателя е, да се определи какъв би бил размерът към тази дата – 30.06.2019г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2018г. и този именно размер да се увеличи, считано от 01.07.2019г., съответно този размер да се сравни с преизчисления размер по §7в ал.1 ПЗР на КСО и да се определи за получаване по-високият от двата получени размера.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение №2153-15-329/20.09.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №**********/Протокол №N01220/09.06.2021г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 220 лева, от които 120 лева – възнаграждение за вещо лице и 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VII състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Ж. *** против Решение №2153-15-329/20.09.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане №**********/Протокол №N01220/09.06.2021г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА И.В.Ж. *** да заплати на Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 сумата от 220/двеста и двадесет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :