Решение по дело №37150/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6769
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20221110137150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6769
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110137150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Х. Х. Х. и А. Х.
Х..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 501, находящ се в гр. .........., аб. № ........., като
ответниците му дължат следните суми:
790, 91 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
163, 77 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.;
3, 78 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.12.2019 г. – м.02.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
0, 79 лв. мораторна лихва за природа 01.02.2020 г. – 23.05.2022 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми, в условията на
разделност, както следва: Х. Х. Х. – 1/2 и А. Х. Х. – 1/2. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
А. Х. Х..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Х.
Х. Х. чрез назначения особен представител адв. ........., с който оспорва исковете.
Оспорва наследодателят на ответницата – А. А. С. да е била собственик на процесния
имот. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства ответницата да е приела
наследството. Оспорва между А. А. С. и ищеца да е била налице облигационна връзка
за исковия период. Оспорва начислените суми за топлина енергия да са за реално
1
доставена такава. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу
нея искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .........., том ............,
рег. № .........., дело № 118/2017 г. от 03.07.2017 г. ......... и .......... продават на А. А. С.
следния недвижим имот: апартамент № 501, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68...........1200.322.1.49, находящ се в гр. .........., със застроена
площ от 59, 30 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухненски бокс и обслужващи
помещения.
Видно от писмо от Столична община, Район „Илинден“, адресът ж.к. .................
Видно от удостоверение за наследници от 22.07.2022 г., изд. от Столична
община, Район „Илинден“, А. А. С. е починала на 08.01.2018 г., като е оставила
наследници по закон: Х. Х. Х. – дъщеря и А. Х. Х. – дъщеря.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение в имота за исковия период е извършвано от ............
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За процесния период няма начислена
топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Начислена е единствено топлинна енергия за БГВ въз основа на снети
отчети на 1 бр. водомер, отчитан след края на отоплителния сезон, като отчетите са
извършени на 06.05.2019 г. и 05.06.2020 г.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 918, 75 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 619, 28 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни
сметки в размер на 299, 47 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.12.2019 г. –
м.02.2020 г. в размер на 3, 78 лв.
Вещото лице е посочило метрологичните проверки, които общият топломер в
абонатната станция е преминал, като последната проверка от 2021 г., според която
СТИ съответства на одобрения тип, има валидност до 27.10.2023 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
2
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № .........., том ............, рег. № .........., дело № 118/2017 г. от 03.07.2017 г. се
установи, че А. А. С. е придобила собствеността на процесния имот.
От представеното удостоверение за наследници от 22.07.2022 г., изд. от
Столична община, Район „Илинден“, се установява, че А. А. С. е починала на
08.01.2018 г., като е оставила наследници по закон: Х. Х. Х. – дъщеря и А. Х. Х. –
дъщеря. Ответниците са лица от кръга на законните наследници на купувача.
Съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането
произвежда действие от откриването на наследството.
В случая с отговора на исковата молба на ответницата Х. Х. Х. чрез назначения
особен представител се релевира оплакване, че от ангажираните по делото
доказателства не се установява приемане на наследството, без изрично да се оспорва
фактът на приемането му. Не се твърди положителният факт на извършен отказ от
наследството на наследодателя или приемането му по опис, при каквото твърдение за
ответницата би възникнала доказателствена тежест за установяването му.
Следва да се има предвид и че съгласно решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д.
№ 70/2011 г. на ВКС, .................................... ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството. В случая не се твърди и установява отказ от наследство или приемането
му по опис.
За пълнота следва да се посочи и че е налице и съдебна практика, според която
възражението, че наследството не е прието, е от категорията на личните възражения и
следва да се релевира лично или изрично упълномощен пълномощник, какъвто
назначеният от съда особен представител на страната не е /решение № 4350 от
14.07.2020 г. по в. гр. д. № 12449/2019 г. на СГС, ........................ Е въззивен състав;
решение № 260865 от 10.02.2021 г. по в. гр. д. № 2543/2020 г. на СГС, ........................ Е
въззивен състав; решение № 2956 от 28.10.2022 г. в. гр. д. № 22/2022 г. на СГС,
........................ А въззивен състав/.
3
С оглед изложеното съдът намира, че въз основа на ангажираните по делото
доказателства се установява качеството на ответниците на съсобственици на процесния
имот, от което произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди.
Обстоятелството, че ищецът фактурира задължения за исковия период на трето
за спора лице, не е от естество да промени изводите на съда, тъй като качеството
клиент на топлина енергия произтича от качеството на собственик/вещен ползвател на
топлоснабден имот, а не от счетоводните записвания на ищеца.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за наличието на облигационно
правоотношение между страните за исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
............
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
4
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 918, 75 лв., формирана
като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 619, 28 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 299, 47 лв. В тази сума е включена
единствено топлинна енергия за БГВ, тъй като топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинна енергия за отопление на имота не са начислявани.
Ответниците отговарят за задължението съобразно квотите си в съсобствеността
– по 1/2, т.е. за сумата от по 459, 38 лв.
По отношение на ответницата А. Х. Х.:
Видно от представеното съобщение към фактура № **********/30.06.2019 г. за
отчете период м.05.2018 г. – м.04.2019 г., налице са плащания на главница в размер на
84, 49 лв. Видно от представеното съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г.
за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г., налице са плащания на главница в размер
на 58, 84 лв., т.е. плащания в общ размер на 143, 33 лв. С половината от тази сума
следва да бъде намалено задължението на ответницата А. Х. Х., като дължимият
остатък възлиза на сумата от 387, 71 лв. (459, 38 лв. – 71, 67 лв.).
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до пълния
предявен размер от 395, 45 лв. – да се отхвърли.
По отношение на ответницата Х. Х. Х.:
От страна на ответницата Х. Х. Х. своевременно е направено възражение за
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Искът е предявен на 08.07.2022 г., с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 08.07.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. (изискуемостта на
вземането за м.04.2019 г. настъпва на 15.06.2019 г.) в размер на сумата от 454, 02 лв.,
видно от таблицата към т.4 от констативно-съобразителната част на СТЕ.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. в
размер на сумата от 464, 72 лв., от която сума ответницата Х. Х. Х. отговаря за 1/2 -
5
т.е. за сумата от 232, 36 лв.
От констатираните плащания следва да бъде съобразно това за отчетния период
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 58, 84 лв., тъй като предходното плащане касае
период, погасен по давност. С половината от тази сума следва да бъде намалено
задължението на ответницата Х. Х. Х., което възлиза на сумата от 202, 94 лв. (232, 36
лв. – 29, 42 лв.).
До посочения размер искът по отношение на нея следва да се уважи, а над тази
сума до пълния предявен размер от 395, 45 лв. – да се отхвърли.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
По отношение на главните вземания приложение намират Общите условия на
ищеца от 2016 г., при съобразяване на които се налага извод, че в полза на ищеца
съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022
г., която спрямо ответницата А. Х. Х. възлиза на сумата от 80, 35 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът по отношение на нея следва да се уважи, а над тази
сума до пълния предявен размер от 81, 88 лв. – да се отхвърли.
По отношение на ответницата Х. Х. Х. следва да се има предвид, че същата не
дължи мораторна лихва върху погасените спрямо нея по давност главни вземания за
периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. по арг. от чл.119 ЗЗД. Ответницата дължи
мораторна лихва върху непогасените по давност вземания в размер на сумата 42, 03
лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът по отношение на нея следва да се уважи, а над тази
сума до пълния предявен размер от 81, 88 лв. – да се отхвърли.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
Установи се по делото, че дяловото разпределение в случая е извършвано от
..........., както и че стойността на услугата за периода м.12.2019 г. – м.02.2020 г. възлиза
на сумата от 3, 78 лв. съгласно заключението на СТЕ, в какъвто смисъл са и данните от
счетоводна справка на ищеца (л.19).
Ответниците отговарят за задължението съобразно квотите си в съсобствеността
– по 1/2, т.е. за сумата от по 1, 89 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора ответницата А. Х. Х. следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 198, 41 лв. разноски по делото,
съобразно уважената част от предявените спрямо нея исковете.
Ответницата Х. Х. Х. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 310, 10 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
предявените спрямо нея исковете (разноските за депозит за особен представител се
взимат предвид при изчисляване на дължимите разноски от ответницата, във връзка с
чието представителство такъв е бил назначен).
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
но доколкото не претендират такива, нито ангажират доказателства за извършването
им, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН ********** и А. Х. Х., ЕГН ********** да заплатят на
..........., ЕИК ........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
1. Х. Х. Х.:
сумата 202, 94 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 501, находящ се в гр. .........., аб. № ........., за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
08.07.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 42, 03 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.;
сумата 1, 89 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.12.2019 г. – м.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 08.07.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 202, 94 лв. до 395, 45 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия и за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.; иска
за сумата над 42, 03 лв. до 81, 88 лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия, и иска за сумата от 0, 39 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 01.02.2020 г. –
23.05.2022 г.

2. А. Х. Х.:
сумата 387, 71 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 501, находящ се в гр. .........., аб. № ........., за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
08.07.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 80, 35 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2022 г.;
сумата 1, 89 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.12.2019 г. – м.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 08.07.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 387, 71 лв. до 395, 45 лв., представляваща
7
стойност на доставена топлинна енергия; иска за сумата над 80, 35 лв. до 81, 88 лв.,
представляваща мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия, и иска за
сумата от 0, 39 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 01.02.2020 г. – 23.05.2022 г.

ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 310, 10 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 198, 41 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8