№ 1162
гр. С, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110138927 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АФ“ ЕООД /с предишно
наименование „МБ“ ООД/, ЕИК ******, представлявано от П И.а, с адрес гр.С, бул.“ЦШ“,
№40, ет. 8 срещу Л. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Л“, бл. 152, ет. 12, ап. 62, с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ и чл. 345,ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на вземания за сумата от 2483,22 лв., представляваща падежирали в
периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г. и непогасени в пълен размер лизингови вноски за
главница по договор за финансов лизинг №AG0004472/29.08.2018 г. със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив, ведно със законна лихва от
11.02.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 204,33 лв. за
периода от 25.05.2020 г. до 25.08.2020 г., неустойка за забава по чл. 15.1 от Общите условия
към договора за лизинг в размер на 112,76 лв. за периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г.,
заплатен данък за 2020 г. по чл. 52 и сл. ЗМДТ на основание чл. 8.6 от Общите условия към
договора за лизинг в размер на 895,14 лв., както и сума в размер на 339,23 лв. - заплатена от
ищеца застрахователна премия на основание чл. 8.6 от Общите условия към договора за
лизинг, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8260/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът „АФ“ ЕООД /с предишно наименование „МБ“ ООД/ твърди, че между него, в
качеството на лизингодател, и ответника Л. С. И., в качеството на лизингополучател, е
сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №AG0004472/29.08.2018 г., като в изпълнение на същия е придобил
1
собствеността върху л. а. „Porsche Cayenne Turbo“, рег. № СВ****КТ, рама
WP1ZZZ9PZ6LA80545 и е предоставил ползването на вещта на лизингополучателя, за което
е съставен приемо-предавателен протокол от 29.08.2018 г. Посочва, че предвид това за
ответника е възникнало задължение за заплащане на месечните лизингови вноски, както и за
използване движимата вещ лично и по предназначение с грижата на добрия стопанин. Сочи,
че договорът за лизинг е сключен за срок от 24 месеца, т. е. до 25.08.2020 г., съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от него, като е уговорен фиксиран лихвен
процент в размер на 39,12 %, както и размер на месечните погасителни вноски от по 667,85
лв. всяка. Твърди, че лизингополучателят преустановил плащанията по договора, като
последното извършено плащане от страна на ответника било на 20.07.2020 г., с което била
погасена частично погасителна вноска № 20 от погасителния план с падеж 25.04.2020 г. в
размер на 98,97 лв. възнаградителна лихва и 552,73 лв. частично погасена главница, при
непогасен остатък от главницата в размер на 16,15 лв. Допълва, че лизинговото имущество е
иззето от обществен паркинг на 22.06.2022 г., където било изоставено в силно увредено
състояние. Сочи, че неплатена е останала част от погасителна вноска № 20 в размер на 16,15
лв. за главница, както и вноски от № 21 до № 24 включително, с падеж на последната вноска
на 25.08.2020 г., или сума в общ размер от 2687,55 лв., от която главница в размер на 2483,22
лв. и възнаградителна лихва в размер на 204,33 лв. Твърди, че страните са уговорили
неустоечна клауза в случай на допусната забава в плащането в чл. 15.1 от приложимите
Общи условия към процесния договор, с оглед което претендира и сумата в размер на 112,76
лв., представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2020
г. Посочва, че е сторил разходи за заплащане на застрахователни премии за периода на
ползване на автомобила в размер на 339,23 лв., както и за заплащане на данъци на
основание чл. 52 – чл. 61 ЗМДТ за 2020 г. в размер от 895,14 лв., които ответникът следва да
му възстанови на основание чл. 8.6 във вр. с чл. 8.7.4 от приложимите към договора за
финансов лизинг Общи условия. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител –
адв. Т., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните по делото. Твърди, че лизингодателят не е изпълнил задължението си да предаде на
лизингополучателя лизинговия актив. Счита, че процесният договор за финансов лизинг е
нищожен в частта относно уговорената възнаградителна лихва поради протИ.речие с
добрите нрави. Поддържа, че доколкото договорът за финансов лизинг има характер на
договор с потребител, то последният се урежда от разпоредбите на ЗПК. Посочва, че
вписаният в договора размер на ГПР не отговаря на действителната му стойност,
надвишаваща допустимия от закона максимален размер, с оглед което договорът се явява
недействителен по смисъла на ЗПК и на връщане подлежи единствено чистата стойност на
кредита. Сочи, че клаузите от процесния договор, с които се уговаря задължение на
ответника за заплащане на разходите за застрахователни премии и данъчни задължения,
имат неравноправен характер и като такива са нищожни. Твърди, че не се установява
действителното заплащане в претендирания размер на сумите за застрахователни премии и
2
данъчни задължения. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
342 ТЗ и чл. 345,ал. 2 и чл. 92 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение между страните,
породено от договор за финансов лизинг от 29.08.2018 г. с твърдяното в исковата молба
съдържание, по силата на който ищецът, като лизингодател се е задължил да придобие
процесния лек автомобил от трето лице при условия, определени от ответника, като
лизингополучател и да му го предостави за ползване срещу възнаграждение; изпълнение на
задълженията си по договора, в т. ч. предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя;
сторените от лизингодателя разноски във връзка с ползването на лизинговата вещ и техния
размер, конкретно заплащането на дължимия данък за автомобила за 2020 г. и неговия
размер, както и на застрахователните премии и техния размер; наличието на договорна
клауза за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски и размера на
неустоечните вземания, както и че оспорените от ответника клаузи от процесния договор са
договорени индивидуално.
От събраните доказателства се доказва сключването между ищеца като Лизингодател и
ответника като Лизингополучател на договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0004472/29.08.2018 г.
Установява се категорично от заключението на допусната съдебно-графологична експертиза,
което съдът кредитира изцяло, че ответникът е подписал представените от ищеца документи
- Договор за финансов лизинг №AG0004472/29.08.2018 г., погасителен план към договора,
пълномощно за застраховане, декларация по ЗМИП, Общи условия към Договор за
финансов лизинг №AG0004472/29.08.2018 г., декларация за съгласие за обработване на
лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, тарифа към Общите условия и приемо-предавателен протокол.
Поради това и оспорването на истинността им, повдигнато от особения представител, се
явява неуспешно, а същите - годен доказателствен източник, въз основа на който съдът
намира за установено възникването на облигационната връзка между ищеца и ответника.
По силата на сключения между страните договор ищецът се задължил да придобие и
предостави на лизингополучателя в сроковете и при условията, предвидени в Общите
условия по договори за финансов лизинглизиговия актив - л. а. „Porsche Cayenne Turbo“, рег.
№ СВ****КТ, рама WP1ZZZ9PZ6LA80545 с лизингова стойност 11000 лева, а
лизингополучателя се задължил да заплаща уговорените в Приложение № 1 лизингови
вноски в размер на 667,85 лева всяка, формирани от главница и лихва.
Видно от приемо-предавателен протокол от 29.08.2018 г. ищецът предоставил на
ответника ползването л. а. „Porsche Cayenne Turbo“, рег. № СВ****КТ, рама
WP1ZZZ9PZ6LA80545, поради което и за ответника е възникнало задължението да заплаща
лизинговите вноски в размерите и сроковете, уговорени в Приложение № 1. Видно от
последното в рамките на претендирания период от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г. са
3
падежирали пет месечни вноски за лихва с общ размер на главницата 3035,95 лева, а в
периода от 25.05.2020 г. до 25.08.2020 г. – четири вноски за лихва в общ размер на 204,33
лева. Установява се от заключението на вещото лице, че при отчитане на получените от
ищеца плащания, последното от които на 20.07.2020 г., от възникналите в тежест на
ответника задължения неизпълнено е останало задължение в общ размер 2687,55 лева,
представляващо част от 20-та погасителна вноска /в размер на 16,15 лева/ и вноските от 20-
та до 24-та в пълните им размери, както и задължението за възнаградителна лихва в пълния
му размер от 204,33 лв за вноските от 21-ва до 24-та.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за нищожност
на договора, съответно за нищожност на неговите клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 342,
ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг /какъвто е настоящият/ лизингодателят се задължава
да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. С процесния договор е предвидена
възможност за закупуване на лизинговия актив, поради което и на основание чл. 3, ал. 3 ЗПК
спрямо него приложими са разпоредбите на ЗПК.
С договора страните са уговорили годишен лихвен процент 39,12 %, като дължимата
лихва за срока на договора /24 месеца/ е в размер на 4992, 64 лева. Посочено е, че ГПР е в
размер на 49,42 %., като общия разход по договора е в размер на 5192,54 лева и включва 200
лева такса ангажимента и 4992 54 лева – лихва. Видно от заключението на ССчЕ и
разясненията на вещото лице в о.с.з. според различните методи на изчисляване на ГПР по
процесния договор е в рамките на законоустановения предел на петкратния размер на
законната лихва Според изчисленията на вещото лице ГПР по процесния договор е в размер
на 50,08 %, като разликата от 0,66 % с посоченият в договора ГПР може да се дължи на
различни методи на изчисление, така и от степента на точност на междинните закръгляния.
Предвид посоченото съдът намира, че годишен процент на разходите е съобразен с
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На следващо място неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба за
нищожност на клаузата от договора, определяща възнаградителната лихва като същата нито
протИ.речи на добрите нрави, нито е неравноправна. Страните са договаряли в рамките на
предоставената им съгласно чл. 9 ЗЗД договорна свобода и в рамките на повелителните
норми на закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД лихви могат да
се уговарят до размер, определен от МС, но такъв подзаконов акт не е издаден. Законната
лихва не е такъв максимален размер и страните могат да уговорят възнаградителна лихва
над нейния размер. Преценката дали дадена клауза за уговаряне на възнаградителна лихва е
нищожна поради протИ.речие с добрите нрави следва да се извърши с оглед момента на
сключване на договора и да е комплексна – като се съобразят всички параметри на договора,
вкл. срокът за връщане на заетата сума, наличието на обезпечение, степента на поетия риск,
размера на добросъвестно очакваната печалба и разходите, които всяка страна се налага да
извърши. Именно по тази причина и с действащата нормативна уредба /чл. 19, ал. 4 ЗПК/ е
предвидено ограничение в годишния процент на разходите по потребителски кредити, но
липсва нарочна норма за определяне в абсолютен размер на максималния размер само на
4
възнаградителната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Именно общите разходи, цялата финансова тежест, която
потребителят понася за целия срок на договора на годишна база, преценена при
съобразяване общите положения, приети за релевантни с Приложение №1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК, следва да е в рамките на приетия от законодателя максимален размер.
По този начин и възнаградителната лихва, макар и неограничена в абсолютен размер
сама по себе си, бидейки част от компонентите на ГПР, следва да е в размер, който да не
води до ГПР над петкратния размер на законната лихва. В случая в договора е посочен ГПР
– 49,42 % като от заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ГПР е в
рамките на законоустановения максимум при отчитане различните допустими методи на
изчисление и закръгляне. Следователно възнаградителната лихва с годишен лихвен процент
39,12 % в случая като разход за потребителя по конкретния договор не води до надвишаване
на ГПР над петкратния размер на законната лихва.
Следва да се посочи, че цитираната от особения представител на ответника съдебна
практика досежно съотнасянето на размера на възнаградителната лихва с трикратния размер
на законната лихва е каузална и не кореспондира на конкретната фактическа обстановка и на
актуалната нормативна уредба на потребителските кредити - конкретно Решение
№906/30.12.2004 г. по гр.д. №1106/2003 г. на ВКС е поставено във връзка с обезпечен с
ипотека заем с едногодишен срок на погасяване и към постановяването му не е действал
нито ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г . / с редакцията на чл. 19,
ал. 4 - Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., нито предходния Закон за
потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 110 от 2008 г.
и бр. 82 от 2009 г.), а и самият договор видно от решението няма потребителски характер.
Механичното възприемане и изваждането от контекста на изводи по конкретни казуси,
макар и генерализирано оформени, не прави същите нито константна практика, нито е
индикация за оформени норми, установени в обществото и в практиката като мерило за
размера на възнаграждението. Да се възприеме налагане на абсолютно и фиксирано
ограничение на годишния лихвен процент на възнаградителната лихва до трикратния размер
на законната лихва, без да се отчита нито срока на договора, нито дали е обезпечен заемът,
нито останалото договорно съдържание, означава да се въведе въз основа на каузална
съдебна практика императивна забрана, каквато законът не предвижда. Този подход
настоящият състав не споделя и не приема нито за съответен на принципите на
правоприлагане, нито на приложимите правни норми.
Не може да се сподели възражението и за неравноправност на клаузите на договора за
заем, тъй като съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в
5
договора не включва съответствието между възнаграждението, от една страна и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.
С оглед посоченото договорът е действителен и по силата му в полза на ищецът са
възникнали претендираните вземания за лизингови вноски за главница и за лихва и
предявените искове за установяване съществуването им следва да се уважат изцяло предвид
липсата на доказателства, установяващи погасяването им.
Задълженията не са изпълнени в уговорените срокове по погасителния план, поради
което и ответникът е изпаднал в забава и дължи уговорената в чл. 15.1 от Общите условия
неустойка за забава в размер на законната лихва върху всяка неплатена вноска, считано от
съответната падежна дата до 25.08.2020 г., възлизаща на обща сума в размер на 112,76 лева
съгласно заключението на вещото лице. Следователно установено е и претендираното
вземане за неустойка и предявеният иск по чл. 92 ЗЗД следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
На следващо място съгласно чл. 345, ал. 2 ТЗ разноските по поддържане на вещта са за
сметка на лизингополучателя. В случая с чл. 8.6 и чл. 8.7 от общите условия изрично е
уговорено ,че в срок от пет работни дни от издаването на счетоводен документ
лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси
и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив. Уговорено е, че за сметка
на лизингополучателя са застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив,
винетни такси, наложени глоби и имуществени санкции в случай на извършване на
административни и др. нарушения, вкл. банковите такси и комисионни при извършване на
банкови преводи. Не могат да бъдат споделени възраженията за неравноправност на
клаузите, като ответникът е подписал на всяка страница общите условия, а с представеното
пълномощно изрично е заявил, че изразява съгласие за застраховане на лизинговия актив.
Предвидените задължения кореспондират и на законоустановените му задължения да
заплаща разноските за вещта.
Установява се от заключението на вещото лице по ССчЕ, че за 2020 г. ищецът е
заплатил за лизинговия актив данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ в размер на 895,14 лева и
застрахователна премия по застраховка „гражданска отговорност“ в размер на 324,79 лева /
формирана от първа вноска в размер на 166,85 лева по фактура № **********/06.04.2020 г.,
заплатена на Брокер инс ООД, сумата 93,41 лева по фактура № **********/03.09.2020 г. на
Стар инс ЗБ ООД /от която 78,97 лв и 7,74 лв. комисионна/ и сумата 78,97 лева по фактура №
**********/09.12.2020 г., заплатена на застрахователен брокер Стар инс АД. Следователно
на основание посочените разпоредби в тежест на ответника са възникнали задължения за
заплащане на заплатените от ищеца данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ в размер на 895,14 лева и
застрахователни премии в общ размер 339,23 лева.
Изложеното обосновава извод за основателност на предявените искове.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на осн. чл. 78,ал. 1 ГПК ответникът следва заплати на ищеца
сторените и доказани разноски в размер на 1577,29 лева, от които 81,29 лева – д.т.,554 лв –
6
възнаграждение на особен представител, 392 лева – възнаграждение на вещо лице по ССчЕ,
450 лева – възнаграждение на вещо лице по СГрЕ и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът следва да заплати и сторените разноски за заповедното
производство в размер 130,70 лв /80,70 лв – д.т. по паричните претенции и 50 лв
юрисконсултско възнагражение/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. С.
И., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Л“, бл. 152, ет. 12, ап. 62 дължи на „АФ“ ЕООД /с
предишно наименование „МБ“ ООД/ с ЕИК ****** и с адрес гр. С, бул. „ЦШ“, №40, ет. 8 на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ и чл. 345,ал. 2 и чл. 92 ЗЗД сумата от 2483,22 лв.,
представляваща падежирали в периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г. и непогасени в пълен
размер лизингови вноски за главница по договор за финансов лизинг
№AG0004472/29.08.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив, ведно със законна лихва от 11.02.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 204,33 лв. за периода от 25.05.2020 г. до 25.08.2020 г.,
неустойка за забава по чл. 15.1 от Общите условия към договора за лизинг в размер на
112,76 лв. за периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г., заплатен данък за 2020 г. по чл. 52 и
сл. ЗМДТ на основание чл. 8.6 от Общите условия към договора за лизинг в размер на
895,14 лв., както и сума в размер на 339,23 лв. - заплатена от ищеца застрахователна премия
на основание чл. 8.6 от Общите условия към договора за лизинг, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
8260/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ж.к. „Л“, бл. 152, ет. 12, ап. 62 да заплати на „АФ“ ЕООД /с предишно наименование „МБ“
ООД/ с ЕИК ****** и с адрес гр. С, бул. „ЦШ“, №40, ет. 8 сумата 1577,29 лева – разноски в
исковото производство и сумата 130,70 лева – разноски в заповедното производство
ч.гр.д. № 8260/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7