Решение по дело №684/2023 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 439
Дата: 30 декември 2023 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20234440100684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. гр. Червен бряг, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100684 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 445/2023 г. по
описа на с.с. – „................“ ЕАД, с ЕИК ********* със съдебен адрес гр. София, ул.”Хенрик
Ибсен” № 15, ет.6, подадено чрез юрисконсулт В. Ц. е депозирала искова молба за
установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по
горепосоченото частно гражданско дело срещу Р. А. Р., с ЕГН ********** с постоянен адрес
в гр. К., обл.П., ул.”................” № 12 за сумата от 3 977,14 /три хиляди деветстотин
седемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, представляваща 3008,36 лв. – главница, 581,11 лв. - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.10.2019 г. до 20.06.2022 г. и 387,67 лв. -
лихва за забава, начислена за периода от 14.07.2020 г. до 17.02.2023 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сторените в заповедното производство разноски в размер на 129,54 лв., както и направените
разноски в настоящето производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в
размер на 229,54 лв.
От ответника не е подаден отговор на исковата молба в срок.
ИЩЕЦА редовно призован не се явява лично, за него юрисконсулт В. Ц., която от името
на доверителя си поддържа така предявения иск. Позовава се на писмени доказателства.
Заявява, че ще се ползват от правото си по чл.237 от ГПК.
1
ОТВЕТНИКА редовно призован се явява лично. Признава иска, като изцяло основателен и
доказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От приложеното като доказателство по делото Ч.гр.д. № 445/2023 г. по описа на ЧРС се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Искът се води между
надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.
На основание чл.237 от ГПК съдът е указал на ищеца, че има право да поиска
постановяване на решение при признание на иска, както и че съгласно, ал. 2 на чл.237 от
ГПК мотивите на решението ще бъдат основани на признанието на иска.
Направеното от ответника в о.с.з. признание на иска по съществото си е процесуално
действие, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираните суми.
По разноските: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират: сторените в заповедното
производство разноски в размер на 129,54 лв., представляващи 79.54 лв. платена държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в
настоящето производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на
229,54 лв., представляващи 79.54 лв. доплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските,
отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в
заповедното производство разноски.
2
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 и чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. А. Р., с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. К., обл.П., ул.”................” № 12, че вземането на „................“ ЕАД, с ЕИК
********* със съдебен адрес гр. София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6 за сума в размер на
3 977,14 /три хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, представляваща 3008,36 лв. –
главница, 581,11 лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.10.2019
г. до 20.06.2022 г. и 387,67 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 14.07.2020 г. до
17.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 241/21.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Чгр.д. № 445 по описана с.с. за
2023 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Р. А. Р., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. К., обл.П., ул.”................” №
12 ДА ЗАПЛАТИ на „................“ ЕАД, с ЕИК ********* със съдебен адрес гр. София,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6 направените в настоящото производство съдебни разноски в
размер на 229,54 лв. и сторените в заповедното производство разноски в размер на 129,54
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3