№ 88
гр. гр. Димитровград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101361 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с
ответното дружество Договор за кредит „Бяла карта” на 29.12.2017 г., за предоставяне
на револвиращ кредит в размер на 800 лева, която ищцата се задължила да върне,
съгласно условията на договора. Съгласно чл.20 от договора, в случай на
непредставяне на допълнително обезпечение в срок от 3 дни, същата дължала
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която била включена в
текущото задължение за месеца. Наред с това, съгл. чл.21, ал.4 от Договора при забава
за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора, същата
дължала разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева всеки
ден – до заплащане на задължението или сумата по чл.12, ал.1 от Договора. В случай
на непредоставяне на допълнително обезпечение – поръчител, но ако заплати 15 % от
кредитния лимит, дължи заплащане на неустойка по чл.20 от договора в размер на
10,00 %. На последно място – в чл.21, ал.5 от Договора за бяла карта било предвидено,
че след настъпване на предсрочна изискуемост, същата дължи еднократно заплащане
на такса в размер на 120 лева – включваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението. Счита посочените три клаузи от договора: чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5
от Договора за нищожни поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД, и поради това че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК
вр. чл.22 и чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП. Излага съображения за това. Моли
след установяване на изложеното, да се постанови решение и да се приеме, че клаузите
на чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от Договора за кредит „Бяла карта” от 29.12.2017 г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, са нищожни на основание чл.26, ал.1
от 33Д, вр. Чл.22 вр. Чл.11 и чл.19 и чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ап.1 от 3ЗП, чиято
невалидност да бъде прогласена. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „АКСЕС ФАЙНАНС” ООД -София подава отговор, с
който оспорва иска. Излага насрещни твърдения относно финансовия продукт „Бала
Карта”. Кредитополучателят сам решавал как и кога да усвоява сумата, като в случай
на усвояване дължал договорна лихва, която се начислявала на ден върху усвоената
1
сума. Излага съображения по отделните атакувани клаузи от договора. Моли за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.12.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД София и ищцата Г. Л. е
сключен Договор за кредит „Бяла карта“, с който на кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ креди в максимален размер от 800 лева
– под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
карта Бяла карта. Предоставя се платежния инструмент – Кобрандирана кредитна
карта с № 527377. Кредитополучателят е удостоверил получаването на карта и отделен
запечатан плик, съдържащ ПИН-код за ползване на картата. Срок- неопределен.
Заплащането на текущите задължения е до всяко 2-ро число на месеца.Фиксиран
годишен лихвен процент 43,20 %. Върху усвоения размер на кредита се дължи дневен
лихвен процент от 0,12%. ГПР на заема е в размер на
Уговорено е, че ако длъжникът не заплати задължението си на падежа,
той трябва да представи на кредитора в срок от 3 дни след падежа допълнително
обезпечение чрез поръчителство /чл.15 от договора/. Поръчителят трябва да отговаря
едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален осигурителен
доход от 1500 лева, да работи от минимум 6 месеца по ТПО по силата на безсрочен
трудов договор, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна
история със статус “период за просрочие от 0 до 30 дни“, да има служебна бележка от
работодателя и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за
паричен заем с Аксес Файнанс ООД.Задължението за предоставяне на допълнителното
обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото
задължение на падежа.
Съгласно чл.20, ал.1 в случай, че кредитополучателят не предостави
допълнителното обезпечение в срока по чл.15, той дължи на кредитодателя неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Според чл.21, ал.4 от договора, при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата от чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1.
Съгласно чл.21, ал.5 от договора, след настъпване на предсрочна
изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на
120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице /служител/,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
По отношение нищожността на клаузата на чл.20, ал.1 от договора, съдът
намира следното:
Съгласно чл.20, ал.1 в случай, че кредитополучателят не предостави
допълнителното обезпечение в срока по чл.15, той дължи на кредитодателя неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец. С оглед съдържанието на неустоечната клауза и
2
съобразявайки разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, която гласи, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесната клауза за неустойка е
нищожна. В случая неустойката е уговорена за неосигуряване на обезпечение и
всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима при
неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на
поетите задължения за връщане на заетата сума /макар и след падежа/ ведно със
съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи
претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза.
Всъщност в случая се дължи неустойка за неизпълнение не на главно, а на акцесорно
задължение, каквото е даването на обезпечение. Същата се явява при това положение
уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за
потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК също е нищожна и плащане по нея не
се дължи. Следва да се държи и сметка за това, че с договора са поставени трудно
изпълними от заемателя условия, за да не се начислява неустойката, а именно в кратък
3-дневен срок след настъпване на забавата да осигури поръчител, който да отговаря на
множество критерии – да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход от
1500 лева, да работи от минимум 6 месеца по ТПО по силата на безсрочен трудов
договор, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със
статус “период за просрочие от 0 до 30 дни“, да има служебна бележка от работодателя
и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с
Аксес Файнанс ООД. Това са условия, които са трудно изпълними за този кратък срок,
поради което съдът намира, че уговорената неустойка излиза извън всички нейни
присъщи функции и представлява всъщност вид допълнителна печалба за кредитора,
което е недопустимо и нарушава разпоредбите за максималния размер на ГПР. Налице
са основания за обявяване на клаузата за нищожна.
По отношение нищожността на клаузата на чл.21, ал.4 от договора, съдът
намира следното:
Според чл.21, ал.4 от договора, при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата от чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. Тези
разходи противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК, според който кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая действията за събиране на задълженията по мнение на
съда са действия по управление на кредита. Ето защо разпоредбата, която предвижда
такава такса, е нищожна. Отделен е въпросът, че с предварителното фиксиране на
точно определена сума за тези разходи на ден се нарушава и изискването за
добросъвестност по чл.143 ЗЗП и се стига до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
По отношение нищожността на клаузата на чл.21, ал.5 от договора:
И тази клауза е нищожна. Тя гласи, че след настъпване на предсрочна
изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на
120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице /служител/,
3
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя. Съдът намира, че и тази клауза е в противоречие
с чл.10а, ал.2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите на кредитодателя за
дейността на служител, който да осъществява и администрира действията по
извънсъдебно събиране на задължението са разходи във връзка с управление на
кредита. Отделно от това, нарушава се и чл.33, ал.1 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и тя не може да надвишава размера на законната лихва /чл.33, ал.2
ЗПК/. В случая, настъпването на предсрочната изискуемост е свързано с неплащане на
вноски по кредита и със забава в изпълнение на задълженията, поради което на
кредитора се дължи само законната лихва, а не и такса за предсрочната изискуемост.
Тази такса фактически представлява неустойка, различна по размер от законната
лихва, което е забранено от закона. По тези мотиви чл.21, ал.5 от договора също е
нищожна разпоредба.
В заключение, искът е изцяло основателен и трябва да бъде уважен, като
се прогласят посочените разпоредби от договора за нищожни.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на
50,00 лева – внесена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищецът е ползвал безплатна
адвокатска услуга, в полза на адв. М. В. М. трябва да се присъди адвокатско
възнаграждение от общо 900 лева /по 300 лева за всеки от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22
вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП, клаузите предвидени в чл.20, чл.21,
ал.4 и чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ № 527377 от 29.12.2017 г., сключен
между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Балша“ № 1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.П.К. – управител и Г. С. Л.
от *****************************, ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Балша“ № 1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.П.К. –
управител да заплати на Г. С. Л. от *****************************, ЕГН
********** сумата от 50,00 лева (петдесет лв.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Балша“ № 1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.П.К. –
управител да заплати на адв. М. В. М. АК-Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН ********** сумата в размер на 900,00 лева
(деветстотин лв.) - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5