Р Е Ш Е Н И Е №285
гр.
ВРАЦА, 12.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на четвърти
септември, две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател: Татяна Александрова
Членове:
Мирослав Досов
Мл.съдия: Иван
Никифорски
при секретаря Галина Емилова и с участието
на прокурор Силвия Миленкова, като разгледа докладваното от съдията Татяна Александрова
въззивно гражданско дело №364/2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 283/01.04.2019г. постановено по гр.д.№ 424/ 2018г.
по опис на РС-Враца,състав на съда е отхвърлил предяве-ния от Д.И.Ц. *** против
Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск с правно осно-вание
чл. 4, § 3 от ДЕС за осъждане на Държавата да заплати на ищеца сумата от 17 000
лева, представляваща обезщетение за при-чинените му имуществени вреди,
изразяващи се в пазарната стой-ност на лек автомобил "Шкода Октавия",
вследствие на извършени нарушения на правото на ЕС - нарушение на чл. 43, §1 от
Рег-ламент /ЕО/ № 1987/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006 г. за създаването и използването на Шенгенска информационна система
от второ поколение /ШИС II/; нарушение на чл. 111, § 1 от Конвенцията за
прилагане на споразумението от Шенген от 14.06.1985 г. между правителствата на
държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и
Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи
граници; нарушение на чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и на чл.1 от Допълнителния
протокол към ЕКЗПЧОС вр. чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република
България, ведно със закон-ната лихва, считано от 18.04.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъдил е на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Д.И.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от ми-нистъра
на финансите, сумата от 100,00 лева/сто лева/, пред-ставляваща разноски в
производството за юрисконсултско възнаг-раждение.
Недоволен от решението е
останал ищецът Д.И. ***, който чрез пълномощника си адв.Ст.К.,АК-Враца
го обжалва с въззивна жалба вх.№6306/ 24.04.2019г. В жалбата се поддържа, че
решението е неправилно, издадено в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди
се,че не-правилно районният съд е приел,че след като ищецът не е при-добил
правото на собственост върху закупеното от него МПС по давност, предвид
неосъществено владение повече от 5 години,няма право да защитава владението или
собствеността си върху него. Поддържа се,че той е придобил правото на
собственост по силата на сключеният договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите,бил е добросъвестен при това действие,при което има
правото на установи правото си на собственост пред неза-висим и безпристрастен
съд в състезателен процес. Позовава се на приетото в чл.1 от Протокол №1 на
ЕСъд по правата на човека,според който правото собственост или притежанието не
се изчерпва само с вещноправното му съдържание, като според посо-чения текст
понятието "притежание" са определяеми и изискуеми вземания,както и
възможностите за предприемане и осъществяване на стопански инициативи и
легитимни очаквания. Цитира се съдебна практика на съда на ЕС,според която
жалбоподателите имат право да разчитат на факта,че правният акт,въз основа на
който са поели финансови задължения,няма да бъде отменен с обратна сила,при
което "легитимното очакване" е основано на разумно обосновано
позоваване на правен акт,който има основание и носи права.Позовава се на чл.1
от Допълнителния протокол, според който се защитава не само правото на собственост,но и всяко
едно от правомощията поотделно-владение,ползване и разпо-реждане.Прави
оплаквания,че съдът неправилно не приел за осъ-ществено и нарушението на чл.6
от ЕКЗПЧОС,чрез което на ищеца не е бил осигурен достъп на справедлив и
безпристрастен съд за обжалване на постановлението на прокуратурата за репариране
на неговия автомобил.Посочва,че правото на съд на ищеца е било отнето по силата
приетия чл.69а, ал.15 ЗМВР/отм./от народните представители,чийто възложител на
работата била държавата.В тази връзка неправилно РС е приел,че постановлението
на про-курора е могло да бъде обжалвано по административен ред макар да е било
издадено по чл.69а,ал.8 ЗМВР/отм./,тъй като такъв към момента на неговото
издаване не е съществувал. Не било кон-статирано и допуснатото нарушение на
чл.43,т.1 от Регламент /ЕО/№1987/2006г. на ЕП и Съвета от 20.12.2006г.за
създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна
система от второ поколение,като в тази връзка държавата чрез народните
представители не е предвидила възможност и процедура за завеждането на съответен
иск, респективно -неговото обезпе-чаване чрез спиране на изпълнението на
постановлението за репа-риране.Освен това не било констатирано и нарушението на
чл.111, ал.1 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от
14.06.1985г.,като в тази връзка е налице бездействие на законо-дателния орган
на държавата,с което са увредени интересите на ищеца.Позовава се и на допуснати
нарушения на вътрешното зако-нодателство-чл.17,ал.1 и 3 от Конституцията на РБ
и чл.69а,ал.1 от ЗМВР/отм./Всичко изложено е довело до неправилна преценка на
събраните по делото доказателства,респективно до неправилни правни изводи.Иска
се отмяна на решението е постановяване на нов такъв от въззивната инстанция,с
който предявените искове се уважат.Претендират се разноски.Не се правят
доказателствени ис-кания.Жалбата се поддържа от въззивника и неговия
процесуален представител.адв.Ст.К.,***.
В срока за отговор по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият в лицето на Държавата представлявана от министъра
на финансите В.Г. чрез ю.к. В.И. дава писмен такъв,в който развива подробни
съображения,обосноваващи недопустимост,а по същество и неоснователност на
въззивната жалба. Поддържат се възраженията,становищата и оспорванията, заявени
в хода на пър-воинстанционното производство. Посочва се, че недопустимо в нея
са въведени нови обстоятелствени твърдения,нови основания на предявения
иск,което е нарушение на чл.266,ал.1 ГПК,като се посочва,че ищецът не е
предявил иск,с който се търси защита на вещни права,в каквато насока са развити
оплаквания.Посочва се, че ищецът в хода на производството пред първата
инстанция не е поддържал и не е обосновавал оплаквания за нарушение на прин-ципа
на "легитимните очаквания" във връзка с правото му на соб-ственост,нито
пък е твърдял,че неправомерно му е отнето вла-дението върху движимата вещ,за
която твърди,че е собственик. Посочва се и,че въззивникът не е релевирал и
оплакване за нару-шено право установено в чл.111,§1 от Конвенцията за прилагане
на споразумението от Шенген от 14.06.1985г., при
което такова не е обсъждано от районния съд,нито е заявена защитна теза на
ответника.Посочва се,че ако ищецът е претърпял някакви вреди,то те са резултат
от извършено престъпление,а не от нарушение на правото на ЕС от законодателния
орган НС и/ или въобще от друг държавен орган.Развиват се и други
съображения,подкрепящи прав-ните изводи направени от районния съд.Иска се
потвърждаване на обжалваното решение като правилно.Претендират се разноски.Не
се правят доказателствени искания.Отговорът се поддържа и доводи в негова
подкрепа се развиват от процесуалния представител на въззиваемия в лицето на
гл.юрисконсулт Д.K. от Областна администрация-Враца.
Участващият в
производството представител на ВрОП в лицето на прокурор С.Миленкова дава
заключение за неоснователност на въззивната жалба,респективно-правилност на
обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е процесуално
допустима-подадена е от лице с правен интерес,в установения от ГПК срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани
доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на
страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд
гр.Враца се е произнесъл по предявен иск от Д.И.Ц. *** против Държавата, представ-лявана от Министъра на финансите,
с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, определен като компетентен на основание
чл.23, ал.3 ГПК въз основа на определение №82/05.02.2018г.
по в.ч.гр.дело №52/ 2018г. по описа на ОС Враца,след
отвод на съдиите в РС Мездра.
В исковата молба се
поддържа, че през 2012 г.
ищеца Ц. с договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 4248/ 31.07.2012г.
на нотариус П.Ш. е закупил от лицето С.П.В. лек автомобил "Шкода
Октавия" с ДК № Р 7672 АТ, рама № TMBGS61Z082165099 и двигател № BLS764453, за сумата в размер на 17 000
лева. Сочи се, че след сключването на договора същия е предал продажната цена
от 17 000 лева на лицето Вален-тин Пенков,посредник по сделката, който му
дал 2 бр. ключове и документите на автомобила.Излагат се още доводи,че на
07.08.2012 г. регистрирал автомобила в Сектор "Пътна полиция" гр.Враца
с ДК № ВР 7474 ВК и свидетелство за регистрация № *********/07.08.2012 г.
Твърди, че на 08.01.2013 г. е потърсен от служители на РУ на МВР Мездра, поради
възникнало съмнение за промяна и заличаване на идентификационния номер на
рамата на закупеното от Ц. МПС и с протокол за доброволно предаване предоставил
на органите на реда автомобила си. Било образувано ДП № 16/2013 г. по описа на
РУП – гр. Мездра, а автомобилът бил оставен на съхранение в двора на ОДМВР –
гр. Враца. Ищецът сочи,че при извършената проверка е било установено, че автомо-била
е бил откраднат на 31.03.2012 г. от гр. Прага, Република Чехия,и бил
собственост на застрахователна компания Chartis/AIG Дания.Твърди се, че с постановление от
18.04.2013г. на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Враца автомобила е върнат
на собственика му, а съгласно действащия към онзи момент ЗМВР това
постановление не подлежало на обжалване. През м. май 2013 г. представители на
фирмата репатрирали автомобила.
В
исковата молба е посочено, че с присъда № 176/22.10.2014 г. по НОХД № 1375/2014
г. по описа на РС – гр. Русе, с подсъдим Валентин Пенков, същия е бил признат
за виновен в извършването на престъпления по чл.316 вр.чл.308,ал.3,т.2 вр.ал.1
вр.чл. 26, ал. 1 НК и чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за
това, че за времето от 08.06.2012 г. до 30.08.2012 г. при регистрация на
автомобили в Сектор ПП – Русе съзнателно се ползвал от преправени чуждестранни
официални документи за регистрация на превозни средства, както и че за времето
от 31.07.2012 г. до 15.10.2012 г. спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими
вещи – моторни превозни средства, за които предполагал, че са придобити чрез
престъпление – кражба. Ищецът твърди, че по посоченото наказателно дело е бил
разпитан само като свидетел, без да има право да предяви против подсъдимия
Валентин Пенков граждански иск за получената от него сума в размер на
17 000 лева.
Наведени
са доводи, че тъй като в българското законода-телство не е бил предвиден ред за
обжалване на постановлението, с което процесния автомобил е бил върнат на действителния
му собственик, ищецът Ц. е лишен от защита на правото му на собственост в
нарушение на чл. 13 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС.
Поддържа се, че съгласно чл.69а,ал.15 ЗМВР /отм./,недопускащ обжалване по
администрати-вен ред на постановлението на прокурора по чл. 69а, ал. 8 ЗМВР
/отм./,се явява незаконосъобразно действие от страна на държа-вата в качеството
й на възложител на работата на народните представители,чието задължение било да
предвиди ефективни прав-ни средства за защита при издадено постановление от
прокурора за връщане на вещ по ШИС II /Шенгенска информационна система от
второ поколение/.Твърди се, че в нарушение на чл. 69а, ал. 16 ЗМВР /отм./в
действащото българско законодателство не е предви-дено правно средство за
защита и обезщетяване на заинтересо-ваното лице за нанесените щети, причинени
във връзка с изпъл-нение на сигнал за издирване в ШИС. Поддържа се, че е налице
и нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС – тъй като е лишен от възмож-ността да участва
и да има достъп до справедлив и безприст-растен съд за обжалване
постановлението на прокурора за връщане на автомобила на собственика му. Според
ищеца Ц., Държавата не е предвидила възможност и процедура за завеждане на иск
и неговото обезпечаване чрез спиране на постановлението на про-курора, което
било нарушение на чл. 43, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1987/2006г.на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. за създаването и използването на ШИС II, която разпоредба
предвиждала възможност за всяко лице да заведе иск пред съдилищата или пред
компетентния орган по законодателството на всяка държава – членка за получаване
на компенсация във връзка със сигнал, свързан с него. Също така не била
предвидена въз-можност да се иска поправка и заличаване на информация по ШИС и
търсене на обезщетение от съд във връзка със сигнал, до който тази информация
се отнася, което бездействие било в нарушение на чл.11,ал.1 от Конвенцията за
прилагане на споразумението от Шенген от 1985г. между правителствата на
държавите от Иконо-мическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френс-ката
република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници. Счита,
че е налице и нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал.3 от Конституцията на Република
България, защитаваща правото на собственост, като не бил приет закон, осигуряващ
възможно-стта за защита на собствеността при приложението на ШИС II, включително чрез
обжалване постановлението на прокурора по чл. 69а,ал.8 ЗМВР /отм./.Ищецът
счита, че вследствие гореизброените действия и бездействия на Народното
събрание на РБ, чийто възложител на работата се явява ответникът - държавата, е
претърпял имуществени вреди в размер на 17000 лв., пред-ставляваща пазарната
стойност на отнетия му лек автомобил. Иска се постановяване на решение, с което
държавата като възложител на работата на народните представители да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 17000 лв., представляваща причи-нените му
имуществени вреди – пазарната стойност на лек автомобил "Шкода
Октавия", ведно със законната лихва, считано от 18.04.2013г. до окончателното
изплащане на вземането.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника-Държавата,представлявана от В.Г.-минис-тър на финансите на РБ, с
който предявеният иск е оспорен като недопустим и алтернативно са изложени
доводи за неговата неос-нователност.Поддържа се, че в случая липсва пасивна
процесуална легитимация на държавата, представлявана от министъра на фи-нансите.
Сочи се, че от държавата като самостоятелен правен субект не може да бъде търсена отговорност за вреди. Счита,
че пасивно легитимирани да отговарят по претенциите на ищеца биха били
Министерство на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България и
Народното събрание, а предявеният срещу държавата иск е недопустим. Счита, че
пасивно процесуално леги-тимиран по така предявения иск е Народното събрание.
Поддържа
се, че исковата претенция е неоснователна, тъй като ищецът не е доказал
противоправно действие и/или бездей-ствие на народните представители при
осъществяване на законода-телната дейност.Действията на народните представители
във връзка с дейността им не подлежат на контрол от органите на съ-дебната
власт и в случая разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България
/КРБ/ урежда основен принцип, а не пряк път за защита.Законите подлежат
единствено на контрол за конституционосъобразност съгласно чл. 149, ал. 2 КРБ.
Изтъква се, че ЗМВР от 2006 г. е отменен с §4 от ПЗР на ЗМВР – ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г., като дотогава разпоредбите на чл. 69а са пораждали валидно и
обвързващо действие спрямо адресатите си. Разпоредбата не е била предмет на
контрол за конституионосъоб-разност,не е била обявена за противоконституционна
и/или ни-щожна по законовия ред, поради което оплакването на ищеца, че с
приемането на тази норма са му причинени вреди, е неосновател-но. Необосновано
и недоказано е твърдението на ищеца за липса на ефективни правни средства за
защита, предвидени в нацио-налното законодателство, при причинени вреди във
връзка с из-пълнението на сигнал за издирване в ШИС. Поддържа се в отговора
становището, че ищецът Ц. не е изложил конкретни доводи за неефективност на
съществуващата нормативна уредба, както и не е представил доказателства в тази
насока. Твърди още, че не е обоснована причинна връзка между твърдяното
увреждащо ищеца бездействие на народните представители и твърдените вреди, нас-тъпили
в резултат на необжалваемост на прокурорското постанов-ление. Твърди се, че
гражданите разполагат с възможност да пре-дявят претенциите си по реда на ЗОДОВ
или ЗЗД срещу увредилите ги лица и техните преки възложители на работа, но в
конкретния случай ищецът не е претърпял вреди от противоправни действия на
държавни органи.Също така сочи, че в хода на досъдебното произ-водство на ищеца
е указана възможността при наличие на спор за собственост същият да се реши
пред надлежния граждански съд като вещта, предмет на спора, на основание чл.
113 НПК следва да се пази до приключване на делото с влязло в сила решение,
като не са ангажирани доказателства ищеца да е предявил пред гражданския съд
иск за защита на вещно право по отношение на лекия автомобил, нито за оспорване
правото на собственост на чуждестранния собственик на автомобила. Сочи се, че Ц.
не е доказал увреждащо действие, извършено от страна на прокурора, издал
постановлението за връщане на процесния автомобил, нито на незаконни действия
или бездействия на народни представители, в резултат на които да са настъпили
преки имуществени вреди в размер на 17 000 лева. Навежда се и довода, че
сключването на сделка между частноправни субекти не може да обуслови ангажи-ране
на отговорността на държавата. Иска се производството по делото да бъде
прекратено поради недопустимост на предявения иск, а в случай че съдът приеме
иска за допустим, да постанови решение,с което да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Изискано и
приложено по делото е НОХД №1375/2014 год. по описа на РС-Русе.
С молба с вх. №11767/08.08.2018г. от страна на ответника-Държавата,
представлявана от министъра на финансите В.Г. е депозирано възражение с правно
основание чл. 15,ал.1 ГПК за неподведомственост на спора на гражданските
съдилища и изпращане на същия за разглеждане от административен съд. С
протоколно определение от 19.10.2018г. съда е оставил без уважение възражението
на ответника за родова неподсъдност на спора пред РС Враца и за изпращането му
по подсъдност на Административен съд-Враца.Определението е обжалвано от ответ-ната
страна пред ОС Враца,който с определение № 816/ 29.11.2018г. е потвърдил акта.
За изясняване на делото от фактическа
страна е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза от вещо лице
Веселин Пенев, от чието заключение е установено, че към 18.04.2013г. пазарната
стойност на лекия автомобил "Шкода Октавия" е в размер на 16856 лева.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въз-зивният
съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК, приема
следното:
По
силата на договор за покупко –
продажба на МПС от 31.07.2012г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
4248/ 31.07.2012г. на нотариус П.Ш., с район на действие РС гр. Русе, С.П.В. е
продал на ищеца Д.И.Ц. собствения си лек автомобил "Шкода Октавия", с
рег. №Р7672АТ,рама № TMBGS61Z082165099,
двигател № BLS764453, цвят: сив металик, за сумата от 2 000 лева,
която сума продавачът е получил напълно и в брой от купувача /чл. 1 от
договора/. След сключване на договора, ищеца Ц. е пререгистрирал автомобила на
свое име в ОД на МВР – гр. Враца, сектор "Пътна полиция", съгласно
свидетелство за регистрация Част I № ********* от 07.08.2012г., като
автомобилът е регистриран с рег. № ВР 7474 ВК.
Същевременно по образувано досъдебно производство №
16/ 2013г. по описа на РУ на МВР гр. Мездра/ пр. пр. № 35/2013г. по описа на РП
гр. Мездра/ е установено, несъответствие в иденти-фикационният номер на лекия
автомобил регистриран от ищеца Ц.. С протокол за доброволно предаване от
08.01.2013г. ище-цът е предал автомобила като веществено доказателство по посо-ченото
досъдебно производство, с цел изясняване на обективната по делото истина.
В последствие е било установено,че процесния автомобил
е обявен за международно издирване от Чехия и Дания, като предмет на престъпление
с Шенген идентификатори Z000000286021200002 и К120618110346G00002.
Съгласно разпоредбите на чл. 69а ЗМВР за установеното съвпадение /ХИТ/ с
формуляр № 1006 е уведомена Ди-рекция "МОС" - Сектор
"СИРЕНЕ". Установено е още, че собствени-ка на автомобила е
застрахователна компания Chartis/AIG –Дания, която е изразила намерение да си
възстанови установения и задържан в РУ на МВР гр. Мездра лек автомобил
"Шкода Октавия" с оригинална рама № TMBGS61Z792028498.
С Постановление от 18.04.2013г. на прокурор от Окръжна
прокуратура гр. Враца по пр.преписка № 137/2013 г. по описа на ОП гр. Враца/
преписка рег. № 18221/2013 г. по описа на ОД на МВР гр. Враца/, е разпоредено връщане на
автомобила на неговия собственик Chartis/AIG, Дания.
С влязла в сила присъда № 176/22.10.2014г. постановена
по НОХД № 1375/2014г. по описа на РС гр.
Русе, подс. Валентин Пенков е признат за виновен в извършването на престъпления
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 215,
ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че за времето от
08.06.2012 г. до 30.08.2012 г. при регистрация на автомобили в Сектор ПП – Русе
съзнателно се ползвал от преправени чуждестранни официални документи за регистрация
на превозни средства, както и че за времето от 31.07.2012 г. до 15.10.2012 г.
спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – моторни превозни средства, за
които предполагал, че са придо-бити чрез престъпление – кражба.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след извършен обстоен,подробен и мотивиран анализ на събраните
доказателства,отчитайки съответните взаимовръзки между тях, съобразявайки приложимия
материален закон и процесуалния такъв, районният съд е приел,че предявеният иск
е неоснователен,не намира опора в съответните приложими български
материалноправни норми,нито в тези на правото на ЕС,на които се е позовавал ище-ца,при
което го е отхвърлил.
Настоящият въззивен състав изцяло
възприема правните из-води на ВРС,намерили отражение в мотивите към обжалваното
решение,с което е отхвърлен предявения от ищеца Ц. иск, като препраща към тях
на основание чл. 272 от ГПК.
Допълнително излага следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.4, параграф 3 от
Договора за Европейския съюз и с предявяването й се търси отговорност на
държавата за причинените от нея вреди в след-ствие на извършено нарушение на
правото на Европейския съюз. Съгласно цитираната разпоредба държавите членки са
длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да
осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от дого-ворите или от
актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила това свое задължение,държавата
членка трябва да пред-приеме всички необходими мерки да преустанови
неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. В това се включва
и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили в след-ствие от това
неизпълнение. Отговорността на държавата може да бъде ангажирана за всяко
нарушение на общностното право, неза-висимо от вида на органа- нарушител. Ето
защо държавата отго-варя за вреди, причинени както от органите на
законодателната, така и на изпълнителната и съдебна власт. Отговорността може
да бъде както за действия, така и за бездействия на тези органи. От практиката
на СЕС, се извеждат предпоставките за
отговор-ността на държавата и те са:1) наличие на нарушена правна норма
на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти, 2) достатъчно сериозно
/съществено/ нарушение и 3) пряка причинно-следствена връзка между нарушението
и вредите.
Не
са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Народното събрание поради
неизпълнение на свое задължение за въвеждане на национални мерки, които да
гарантират в дос-татъчна степен на
частноправните субекти правата им заложени в Директива 2012/13 на ЕС за правото
на информация в наказа-телното производство.
Неоснователна е претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение от Народното събрание на Р България поради не-въвеждане на
национални мерки за реализиране на отговорността на държавата за нарушения на
общностното право. Принципната необходимост за синхронизиране на българското
законодателство с европейското във връзка с отговорността на държавата за на-рушение
на правото на ЕС не е равнозначно на разписано в общностното право конкретно
задължение за приемане на специален ред за реализиране на отговорността на държавата за нарушение на
правото на ЕС.След като в общностна норма не е разписано та-кова задължение, то
не би могло да се претендира и
обезщетение за вреди, настъпили от нейното неизпълнение. Липсата на една
от предпоставките за ангажиране отговорността на НС на Р България основана на
неизпълнение от страна на НС на Р България на за-дължение за създаване на
специален процесуален ред за реали-зиране на отговорността на държавата за
вреди от неизпълнение на европейското
право прави претенцията на ищеца неоснователна и достатъчно основание за
нейното отхвърляне, без да се обсъжда наличието или не на останалите
предпоставки за това. В слу-чая, вреди на ищеца действително
са причинени. Те обаче не са в причинна връзка от действия или бездействия на
държавни органи. Държавата не е автор на
извършеното престъпление по отношение на процесния лек автомобил. ШИС е
създадена именно с оглед меж-дународно сътрудничество за откриване на издирвани
лица и оп-ределени движими вещи, включително такива, които са били пред-мет на
престъпление. И след като процесното МПС е собственост на друго лице, което се
явява и пострадал от престъпление, то връщането на вещта на нейния действителен
собственик несъмнено е с приоритет пред правата на друго трето лице, придобило
фак-тическа власт върху вещта /в случая ищеца/. Според настоящият въззивен
състав,въззивникът Ц. има право да търси и пре-тендира обезщетение от лицето,
което не е изпълнило задълже-нието си като продавач по сключения договор да
прехвърли пра-вото на собственост,но не и от държавата, която в случая
единствено е изпълнила задълженията си по ШИС – да предостави откритото МПС на
неговия собственик от държавата, подала сигнала за издирване на вещта. Действията
на Прокуратурата на РБ,обективирани в действията и актовете на съответните
проку-рори като длъжностни лица, довели до връщане на автомобила по сигнал и
искане от друга държава-членка за връщане на вещ, по Регламент (ЕО) № 1978/2006
г. на Съвета, не са противоправни действия, щом представляват мерки в
съответствие с националното законодателство,предприети по законовия ред, следващ
от разпоредбата на чл. 69а ЗМВР/отм./, съгласно Решение № 2007/533 ПВР на СЕС
от 12.06.2007 г., с което Република България е об-вързана като държава- членка
на ЕС.
В тази връзка неоснователни се явяват и оплакванията
ви-зирани във въззивната жалба, че РС Враца неправилно не е приел за
осъществено нарушението на чл.6 от ЕКЗПЧОС,чрез което на ищеца не е бил
осигурен достъп на справедлив и безпристрастен съд за обжалване на
постановлението на прокуратурата за репариране на неговия автомобил, както и че
Народното събрание не е предвидило възможност и процедура за завеждането на
съот-ветен иск, респективно -неговото обезпечаване чрез спиране на изпълнението
на постановлението за репариране. Компетентните полицейските органи и
Прокуратурата са предприели нужните действия за връщане на автомобила съгласно
действащото на-ционално законодателство, включително по Наредба № 2727/2010 г.
за НШИС, и с оглед информацията в сигнала, тъй като автомобилът е предмет на
издирване от компетентните органи в Дания. Задъл-женията са изпълнени
законосъобразно така, както са предписани от разпоредбата на чл. 69а, ал. 8 ЗМВР /отм./, с което страната ни е изпълнила задължението си като държава -
членка по Рег-ламент (ЕО) № 1978/2006 г. на Съвета. Системата ШИС и
упражня-ването на правомощията и задълженията по нея не са средство, чрез което
се разрешават спорове за собственост върху вещите, за които е налице сигнал, а
е средство за изземване и връщането им за целите на разследване на
престъпление, свързано с тях на територията на държава - членка на ЕС.
Посочените действия са насочени към международното сътрудничество при издирвани
вещи с цел конфискация или за да послужат като доказателство. По - нататъшното
разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на
сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето,
от което е била незаконно отнета. В тази възможност намира израз единствено
правната необходимост от възстановяване на фактическото поло-жение отпреди
незаконното отнемане, но не и допустимостта по този начин да се разрешава спор
за собственост или други права на засегнатите.
По изложените съображения,обжалваното решение като
правилно и съобразено с материалния и процесуален закон ще следва да се
потвърди.
Предвид
изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.Въззиваемата
страна -Държавата представля-вана от министъра на финансите В.Г. чрез ю.к. В.И.
претендира такива в размер на 300 лв. за въз-зивното производство.Такива й се следват. Размерът на дължи-мите разноски за юрисконсултско възнаграждение
в настоящия случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78,ал.8
от ГПК "в полза на юридическите лица и
еднолич-ните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ". Въз основа на
посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за
юрискон-султска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в На-редбата за заплащането
на правната помощ, към която разпо-редбата
на чл. 37 от
ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за за-щита по дела
и определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая
сума от 200 лв. за настоящето въз-зивно производство,съдът счита за справедлива
с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№283/01.04.2019 год. по гр.дело № 424/ 2018
год. по описа на Районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА Д.И.Ц.
ЕГН **********,с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от министъра
на финансите,сумата от 200,00 лева, представляваща разноски в настоящото
производство за юрискон-султско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връч-ването му на страните пред ВКС,
при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.