№ 93
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 263157 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4918/2020
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на В. Н. С., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 15.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.01.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 28 000 лева
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. М. Н. - Т., на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., в размер на сумата от 980 лева;
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на сумата от 600 лв. и деловодни разноски, в размер
на сумата от 188 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - В. Н.
С., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 940 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. Н. С.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /15 000 лв./ до размер на сумата от 25 000 лева и в
частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е
занижен и не съответства на действително претърпените от него
неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2021 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати на неговия процесуален представител адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски, направени
във въззивното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът – В. Н. С., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
15.09.2019 г., около 09:05 часа, в гр. Нови Искър, на ул. „Теменуга е
настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********,
управляван от М. В. К., ЕГН ********** и управлявания от него лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ********.
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Опел
Астра“, който предприел маневра изпреварване в нарушение на правилата,
установени с чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която той се е движел и където е настъпил челния
удар между двете МПС;
- вследствие на удара между автомобилите е получил телесни
увреждания, поради което е бил транспортиран за лечение в УМБАЛСМ „Н.
Пирогов“ АД – София;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието, съставили
протокол за оглед и Констативен протокол;
- лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, управляван от М.
В. К., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 31.10.2019 г. е предявил писмената претенция за обезщетяване на
вредите, по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил обезщетение;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 28 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г.
Поискал ответникът да му заплати направените деловодни разноски.
Ответникът – Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 21 от производството,
осъществило се пред СГС/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на застрахования
при него водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
3
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищецът е управлявал лекия автомобил „Шкода Фабия“ със скорост, която не е
била съобразена с пътните условия и без поставен обезопасителен колан, с
което поведение пряко и непосредствено е допринесъл в много голяма степен
за настъпване на вредоносния за него резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.09.2019
г., около 09:05 часа в гр. Нови Искър, на ул. „Теменуга“, в района на № 39,
срещу входа на бетонов възел „Бат Пел“ е настъпило ПТП между лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, управляван от М. В. К., ЕГН
********** и лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ********, управляван
от В. Н. С., ЕГН **********.
Водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ предприел маневра
изпреварване, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и като навлязъл лентата за насрещно движение предизвикал
челен удар с насрещно движещия се лек автомобил „Шкода“.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от
Констативния протокол за ПТП /л. 6 по т.д. № 62/2020г. на Соф. окръжен съд/
и писменото заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция
Комплексна медицинска и автотехническа експертиза – л. 47.
С определение от 30.06.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 5364/2020 г.
от Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с
което водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** М. В. К.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че при управлението му е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 42, ал. 1, т. 2
и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесна повреда
4
на ищеца В. Н. С., ЕГН ********** и на още едно лице – престъпление по чл.
343, ал. 3, б. "а" във вр. с ал. 1, б. „б“от НК.
Ищецът е бил транспортиран за лечение в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ АД
– София.
От писменото заключение на вещото лице – медик, включено в състава
на КМАТЕ се установява, че ищецът вследствие на ПТП е получил:
- счупване на 3-та метакарпална кост на лявата ръка;
- порезна рана на лявата челна област на главата;
Счупването на 3-та метакарпална /дланна/ кост на лява ръка по своите
медико - биологични характеристики представлява трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, който в
случая е 2 месеца.
Порезната рана на лявата челна област на главата е причинила на ищеца
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
При извършени изследвания на ищеца не са установени травматични
увреждания на органи в гърдите и корема. Не са установени и травматични
увреждания на черепа и мозъка. Пострадалият не е губил съзнание.
Порезната рана на лявата челна област на главата е обработена
хирургично и превързана.
Извършено е наместване на счупената 3-та дланна кост и поставена
гипсова имобилизация за срок от 30 дни.
След прегледа и ортопедично лечение пострадалият е освободен от
болничното заведение.
Порезната рана е зараснала окончателно за около 10 дни, а счупената 3-
та дланна кост за срок до 30 дни, когато гипсовата превръзка е била свалена и
пострадалият е започнал рехабилитация.
Общият лечебен и възстановителен период е приключил за срок от 2
месеца.
Вещото лице при извършения личен преглед на ищеца е установило, че
движенията му на всички пръсти на лявата ръка са с нормален обем и сила.
5
Лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил на 31.10.2019 г. /л. 8 от първоинст. п-во, осъществило се
пред Софийски окръжен съд/ претенция за обезщетяване по чл. 380от КЗ, по която
ответникът е образувал щета, изискал е допълнително представяне на доказателства,
но не е изплатил обезщетение.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди.
ПТП е настъпило на 15.09.2019 г., като водачът на лекия автомобил
„Опел“ е имал застрахователна полица, за периода от 25.06.2019 г. до
24.06.2020 г. , поради което при разрешаването на правния спор следва да се
приложи Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
6
В случая лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********,
управляван от М. В. К., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на водача М. В. К., ЕГН
********** е завършило със съдебен акт, който има последиците на влязла в
сила осъдителна присъда и е задължителен за настоящия съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Последното обстоятелство и събраните по делото доказателства
обосновават извод, че застрахованият водач с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Доказателствата по делото не обосновават извод за основателността на
направеното от ответника възражение, че ищецът не е ползвал обезопасителния колан
и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния за него резултат, т.е. не е налице съпричиняване.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим и
доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
уврежданията, следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от
ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът възлиза на
сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия и неговото обществено положение; вида и
характера на получените увреждания – само една средна телесна повреда;
периода, в който болките и страданията са били интензивни;
продължителността на общия лечебен и възстановителен период – два
месеца; липсата остатъчни негативни проявления на увреждането;
обществено - икономическите условия в страната и лимита на
застрахователните обезщетения към деня на настъпване на ПТП – 15.09.2019
7
г.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 15 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 28 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ е предявена на 31.10.2019 г., като
застрахователят е поискал представяне на допълнителни писмени
доказателства, поради което последният следва да заплати законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 31.01.2020 г., така
както е поискал ищеца с исковата молба.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва:
8
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществените от ПТП, за разликата над уважения /15 000 лева/ до размер
на сумата от 25 000 лв.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2020 г., до размер на сумата от 15 000 лева
не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен
прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за
разликата над сумата от 25 000 лева до пълния предявен размер от 28 000 лева
не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалбата,
подадена от ищеца и на непромененото съотношение на уважена,
респективно отхвърлена част на предявените искове, ищецът следва да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски,
в размер на сумата от 1 300 лева с начислен ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263157 от 18.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 4918/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която отхвърлен
предявеният от В. Н. С., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 15.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
31.01.2020 г., за разликата над сумата от 15 000 лева до размер на сумата от
25 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263157 от 18.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 4918/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
9
ОСЪЖДА ищецът В. Н. С., ЕГН **********, да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на
сумата от 1 300 лева с начислен ДДС.
Решение № 263157 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4918/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на В. Н. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
15.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 г., до размер
на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
Решение № 263157 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4918/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от В.
Н. С., ЕГН ********** против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2020 г., за разликата над сумата от 25 000
лева до пълния предявен размер от 28 000 лева, не е обжалвано от ищеца и е
влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10